Лорен Фуше

Лорен Фуше
	Лорен Фуше
	Лорен Фуше, 2014 г.
Родена	22 октомври 1956 г. (67 г.) Ньой сюр Сен, Франция
Професия	писател, сценарист, лекар
Националност	Франция
Активен период	1977 –
Жанр	драма
Известни творби	„Между небето и Лу”
	Повлияна от Емил Ажар, Сент-Екзюпери, Андре Малро, Андре Мороа, Франсоа Мориак;
Уебсайт	www.lorrainefouchet.com Страница в IMDb
	Лорен Фуше в Общомедия

Лорен Фуше (на френски: Lorraine Fouchet) е френска лекарка, сценаристка и писателка на произведения в жанра драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лорен Фуше е родена на 22 октомври 1956 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Тя е единственото дете на Кристиан Фуше, бивш министър на генерал дьо Гол, починал от инфаркт през 1974 г. Израства в двуезично семейство (френски и английски), а също така научава руски, латински и италиански. Учи в Копенхаген, а средното си образование лицея La Folie Saint-James. Първоначално се записва в юридическия факултет в Нантер, но по препоръка на баща си, малко преди смъртта му, се прехвърля в медицинския факултет на университетската болница за лечение на деца в квартал „Некер“ на Париж, където завършва през 1982 г.

След дипломирането си, в продължение на петнадесет години работи като спешен лекар към Служба за спешна медицинска помощ на Париж, в центровете на Europ Assistance и SOS Médecins Paris, както и лекар в Парижките театри. През 1996 г. напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.

Заедно със следването и работата си, през 1977 г. започва да пише романи. Първият ѝ роман „Жана, бездомната“ (Jeanne, sans domicile fixe) е издаден през 1990 г.

През 1996 г. е издаден романа ѝ „Спешно“ (De toute urgence), който получава наградата на Littré на групата писатели медици. През 2001 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Матилда Мей, Нилс Таверние и Ева Дарлан.

Получава множество литературни награди, включително наградата „Littre 1997“ за De toute urgence, наградата Anna-de-Noailles на Френската академия 1998 г. за Château en Champagne, наградата на Запада и наградата на Бретан за Entre ciel et Lou.

В продължение на няколко години интервюира писатели за рубриката „Въпросник на Лорейн Фуше“ на списание Changer tout.

Лорен Фуше живее в департамент Ивлин, на остров Гроа в департамент Морбиан (където има малка къща), и в Рим.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Jeanne, sans domicile fixe (1990)
Taxi Maraude (1992)
De toute urgence (1996) – награда Littré на групата писатели медици
Château en Champagne (1997) – награда Anna-de-Noailles на Френската академия
Le Phare de Zanzibar (1998)
Le Talisman de la félicité (1999)
24 heures de trop (2002)
L'Agence (2003) – награда на пресата
Le Bateau du matin (2004)
Nous n'avons pas changé (2005)
Place Furstenberg (2007)
Une vie en échange (2008)
Le Chant de la dune (2009
La Mélodie des Jours (2010)
Couleur champagne (2012)
J'ai rendez-vous avec toi (2014)
Entre ciel et Lou (2016) – награда Ouest, награда Bretagne, награда Les Petits Mots des Libraires
Между небето и Лу, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2019), прев. Венелин Пройков
Les Couleurs de la vie (2017)
Poste restante à Locmaria (2018)
Tout ce que tu vas vivre (2019)
J'ai failli te manquer (2020)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

2001 De toute urgence
2002 Vu à la télé

Източници[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Биография и библиография в Goodreads
((en)) Биография в официалния сайт
((fr)) Биография в Babelio

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorraine Fouchet в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.