Сесил Вайсброт

Сесил Вайсброт Cecile Wajsbrot
Сесил Вайсброт, 2019 г.
Родена	21 юли 1954 г. Париж, Франция
Професия	писател, журналист, преводач
Националност	Франция
Активен период	1982 -
Жанр	драма, документалистика
Сесил Вайсброт в Общомедия

Сесил Вайсброт (на френски: Cecile Wajsbrot) е френска журналистка, преводачка и писателка на произведения в жанра социална драма, документалистика и публицистика.

Биография и творчество

Сесил Вайсброт е родена на 21 юли 1954 г. в Париж, Франция, в семейството на полски евреи. Семейството ѝ бяга във Франция, откъдето дядо ѝ е депортиран и по-късно убит в концентрационния лагер „Аушвиц“. Завършва романска филология и сравнителна литература в Сорбоната в Париж. След дипломирането си работи преподавател по френски език, а по-късно като литературен и радио редактор.

От 1989 г. преминава на свободна практика като преводач и журналист, за да може да следва писателската си кариера. Превежда книги от английски и немски на френски език, от автори като Вирджиния Улф, Сюзън Уигс, Чарлз Олсън, Герт Ледиг и Волфганг Бюшер. Сътрудничи на списанията Autrement, Les nouvelles Littéraires и Le Magazine littéraire.

Първият ѝ роман Atlantique е издаден през 1993 г. В памет на загиналата в самолетна катастрофа млада жена, режисьорът Жил събира трима мъже – Франсоа, нейният съпруг, Винсент, нейният брат и Хюго, близък приятел, които са били с нея общ музикален квартет, за да изсвирят квартет на Шуберт и да изяснят спомените си.

През 2001 г. е издаден романът ѝ „Междинна спирка“. В историята една млада българка в началото на промените търси нов живот в Париж. Познанията ѝ за града са въз основа на романите и фантазията ѝ, но мечтите и се заплитат в мрежата на меланхолична любовна история и парижкото метро.

Романите на писателката често имат автобиографична основа. В своите документални книги тя повдига въпросите свързани с мълчанието между поколенията относно травматичните събития от миналото във връзка с френската и германската следвоенна история. Авторка е и на пенталогията „Открито море“ в пет различни теми за изкуството.

В периода 2014 – 2015 г. е гост-преподавател в Института „Петер Сонди“ към Свободния университет в Берлин, а в периода 2015 – 2017 г. е президент на „Дома на писателите и литературата“. През 2014 г. получава наградата „Ойген Хелмле“ за превод, а през 2016 г. наградата на Берлинската академия „за изключителни постижения в стимулирането и задълбочаването на отношенията между французите и германците“. От 2017 г. е член на Германската академия за език и поезия, а от 2021 г. е избрана за заместник-ръководител на секция по литература в нея за период от три години.

Сесил Вайсброт живее в Париж и Берлин.

Произведения

Самостоятелни романи

• Atlantique (1993)
• Le Désir d'Équateur (1995)
• Mariane Klinger (1996) – награда „Чарлз Омон“
• La Trahison (1997)
• Voyage à Saint-Thomas (1998)
• Nation par Barbès (2001)
  Междинна спирка, изд.: „Интерпринт“, София (2009), прев. Красимир Петров
• Nocturnes (2002)
• Caspar-Friedrich-Strasse (2002)
• Le Tour du lac (2004)
• Mémorial (2005)
• L'Hydre de Lerne (2011)
• Nevermore (2021)

Документалистика

• Violet Trefusis (1989) – с Франсоа Митеран
• Le Cercle de Virginia (1996)
• Beaune la Rolande (2004)
• Fugue (2005)
• La fidélité. Un horizon, un échange, une mémoire (2008)
• Für die Literatur (2013)
• Berliner ensemble (2015)
• Une autobiographie allemande (2016) – с Хелен Сиксус

Поредица „Открито море“ (Haute mer)

1. Conversations avec le maître (2007)
2. L'Île aux musées (2008)
3. Sentinelles (2013)
4. Totale Éclipse (2014)
5. Destruction (2019)

Haute mer (2022) – сборник

Преводи

• Un éclair dans les ténèbres, Абра Тейлър (1984)
• Des étoiles dans la mer, Лори Макбейн
• Une vie à soi, Марион Милнър
• L'enfant qui parlait aux oiseaux, Ханс Бауман, Тео Пуебла
• Fabergé et les maîtres orfèvres russes – сборник
• Farce amère, Крейг Нова
• The Player, Майкъл Толкин
• Tokyo séisme : 60 secondes qui vont changer le monde, Питър Хандфийлд
• Les Vagues, Вирджиния Улф
• L'Héritière de Robinson, Джейн Гардам
• Le Musée de l'amour, Стив Уайнър
• Les Carnets perdus de Frans Hals, Майкъл Кернан
• L'Amour en classe célibataire, Анджела Ламбърт
• La Nuit des dragons, Джак Прелуцки
• Les Sorcières du lundi, Джак Прелуцки
• Tout chasseur veut savoir, Михаил Йосел
• Flibustiers, Вайолет Трефузис
• Histoire de Suth, Питър Дикинсън
• Le Monde perdu sous la mer, Артър Конан Дойл
• Travelling : poèmes, Патриша Нолан
• L'Attraction, Шериф Зананири
• Histoire de Ko, Питър Дикинсън
• Histoire de Noli, Питър Дикинсън
• Le Général des soldats de bois, Йен Лорънс
• Histoire de Mana, Питър Дикинсън
• Sous les bombes, Герт Ледиг
• Après-guerre, Герт Ледиг
• Berlin-Moscou, un voyage à pied, Волфганг Бюшер
• Irène et Pénélope, Вайолет Трефузис
• Allemagne, un voyage, Волфганг Бюшер
• Les Architectes, Щефан Хайм
• Kaltenburg, Марсел Байер
• Un été sans fin, Петер Курцек
• Loin de la mer : à pied à travers les grandes plaines, Волфганг Бюшер
• Des phrases ailées et autres essais, Вирджиния Улф
• Un printemps à Jérusalem, Волфганг Бюшер
• La Pensée écologique, Тимъти Мортън (2019)

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cecile Wajsbrot в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​