Направо към съдържанието

Хана Поницка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хана Поницка
Hana Ponická
Родена15 юли 1922 г.
Починала21 август 2007 г. (85 г.)
Професияписател, сценарист, журналист, преводач
Националност Словакия
Активен период1953 – 1990
Жанрдетска литература, биография, драма
Известни творби„Как Тапичката ходеше на училище”
НаградиМедал „За заслуги“, І степен, Чехия Орден Людовит Щур І клас, Словакия
СъпругЩефан Жари
Ян Костра
Ярослав Шолка
ДецаКатарина, Лусия, Юрай

Хана Поницка (на словашки: Hana Ponická) е словашка журналистка, публицистка, дисидентка, преводачка, писателка (сценаристка и авторка на произведения в жанровете детска литература, биография и драма).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хана Поницка е родена на 15 юли 1922 г. в с. Халич, Чехословакия, в семейството на Юлиус Поницки, съдия и главен съдебен инспектор на Чехословашката република над съдилищата на Словакия и Подкарпатска Русия. Учи в гимназиите в Кошице и Братислава, където завършва през 1940 г. По време на Втората световна война следва медицина 4 години в Медицинския факултет на Словашкия университет в Братислава и практикува медицина в болницата, но не завършва обучението си.

През лятото на 1944 г. участва активно в Словашкото национално въстание. През 1945 г. се записва като доброволна медицинска сестра в Червения кръст на централната гара в Братислава, където приема и лекува затворници от концлагерите, докарани с влакови композиции. Живее със съпруга си Щефан Жари в Рим в периода 1948 – 1950 г.

След завръщането си в Словакия работи като редактор. В периода 1954 – 1967 г. се отдава професионално на литературната си кариера като писателка, публицистка и преводачка. През 1956 г. става член на Съюза на чехословашките писатели. В периода 1968 – 1972 г. е редактор на списание „Смена“, където публикува своите журналистически статии и откъси от художествената си проза. Заради отношението ѝ срещу окупацията през 1968 г. е уволнена от работата ѝ. Уволнена е от редакцията на Smena през 1972 г.

Премества се в село Лукавица. Продължава дисидентската си дейност, заради което ѝ е забранено да публикува произведенията си. През 1977 г. е сред подписалите „Харта 77[1] – гражданска инициатива за подобряване на човешките и граждански права в Чехословакия, вдъхновена от Вацлав Хавел. Същата година за това е изключена от Съюза на чехословашките писатели.

Като дисидентка публикува фейлетони в пражкото издание на самиздат „Петлице“ и сътрудничи на радиостанция „Свободна Европа“, където излъчват поредицата ѝ „От началото до края“.

За дисидентската ѝ дейност през 1989 г. е изправена пред съда заради участие в демонстрация за отбелязване на годишнината от съветското нашествие и смазването на демократичното движение на Чехословакия от Организацията на Варшавския договор през 1968 г. Освободена е от затвора 3 месеца по-късно в резултат на Нежната революция.

Литературната си дейност започва с издаването на приказки за животните и природата – „Славееви цигулки“ (1953) и „Мечешка година“ (1955). Става много популярна в Словакия с детските си книжки, издадени през 1961 г., в които главният детски герой е Тапичката. Чрез него разказва много забавни истории за всекидневния живот на децата и учениците. В произведенията си за деца се стреми да въздейства на детското въображение, като съживява миналото и се насочва към сериозните проблеми на настоящето.

В работата си за възрастни се фокусира върху света на жените, техните проблеми в отношенията, желанието да се преодолее заплахата от самотата. Авторка е на книгите „Да дойдеш и да си тръгнеш“ (1965), „С боси крака“ (1968), „Милан Растислав Щефаник – героят се завръща“ (1991).

Като преводач прави преводи от италиански, френски, унгарски и немски език.

Омъжвала се е 3 пъти – за писателя Щефан Жари, за поета Ян Костра и за военния историк Ярослав Шолка.[2]

След краха на комунизма в Чехословакия в края на 1989 г. се включва в основаването на словашката политическа партия Християндемократическо движение.[1]

Удостоена е с медал „За заслуги“ І степен от президента на Чехия Вацлав Хавел (1996) и орден „Людовит Щур“ І степен от президента на Словакия Рудолф Шуистер (2002).

Хана Поницка умира в Банска Бистрица, Словакия на 21 август 2007 г. Погребана е в родното ѝ село Халич.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

За възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • Ábelovský dom (1959)
  • Prísť, odísť (1964) – сборник разкази
  • Bosými nohami (1968) – сборник разкази
  • Janko Novák (1974) – биографичен роман
  • Lukavické zápisky (1989)
  • Milan Rastislav Štefánik (1990) – биографичен роман

За деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Slávikove husličky (1953)
  • Medvedí rok (1955)
  • Halúzky (1955)
  • O Štoplíkovi (1961)
  • Zimná rozprávka (1961)
  • Malí mičurinci (1961)
  • Svietiaca ryba (1968)
  • O parádnici lienke (1972)
  • O Štoplíkovi, kým do školy nechodil (1991)
  • Ako Štoplík do školy chodil-nechodil (1991)
    Как Тапичката ходеше на училище, изд. „Хайни“ (2013), прев. Димитър Стефанов

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Zlatá réva (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hana Ponicka, Slovak Writer Dies at 85 // 2007-08-22. Архивиран от оригинала на 2020-10-27. Посетен на 2020-10-21. (на американски английски)
  2. Hana Ponická // Slovenské literárne centrum. Посетен на 2023-02-11. (на словашки)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hana Ponická в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​