Горно Шел
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Горно село. За селото в Северна Македония вижте Горно село (община Долнени).
| Горно Шел Άνω Σέλι | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Горно Шел  Горно Шел  Горно Шел | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Каракамен |
| Население | 18 души (2021 г.) |
Горно Шел или понякога книжовно Горно село (на гръцки: Άνω Βέρμιο, Ано Вермио, катаревуса: Άνω Βέρμιον, Ано Вермион, до 1926 година Άνω Σέλι, Ано Сели,[1] на арумънски: Selia de Sus, Селия де Сус) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. В селото е разположен ски центърът Шел (Сели).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 20 km югозападно от демовия център Негуш (Науса) и на 24 km северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски центърът Шел (Сели).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Българското Горно село заедно със съседното Долно село (Долно Шел) е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година. Населението бяга в Източна Македония.[2] По-късно селото е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[3][2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Селя като фаршеротско влашко село с 200 фамилии. Според него „Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[5]“[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Шел (Друго Селя) живеят 1200 власи християни.[6] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Друго Селя) има 1200 власи.[7] В 1906 година според Патриаршеската статистика в селото има 100 патриаршистки семейства власи.[8]
В 1910 година в Горно Шел (Άνω Σέλι) има 1100 жители патриаршисти.[9]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език влашки и религия християнска.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Горно Шел остава в Гърция. Данните от гръцките преброявания показват големи вариации, тъй като част от тях са правени през зимата, когато власите зимуват в полето. Така например преброяването от 1913 година показва 1430 жители, а това от 19 декември 1920 година - 15. През 20-те години населението започва да мигрира към градските центрове.[2]
В 1926 година името на селото е сменено на Ано Вермион, но Ано Сели продължава да е по-често използваната форма, включително в официални документи.[11]
На 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с кайлярското Кърмища, от другата страна на билото на Каракамен.[2]
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.[12]
След Гражданската война на землището на селото и на това на Долно Шел е създаден ски центърът Шел (Сели).[2]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1430[2] | 15[2] | 83[2] | 411[2] | 81 | 43 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Шел
Йоанис Димитриу Гюлекас (Ιωάννης Γκιουλέκας του Δημητρίου, 1887 - ?), гръцки андартски деец, четник, роден в Горно или Долно Шел[14][15]-
Константин Папаначе (1904 – 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел - Стерие Чюмети (1870 – 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
- Други
- Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[16]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Παπαδόπουλος, Ν., "Τοπωνύμια Σελίου Βέροιας", Μακεδονικά 13, Θεσσαλονίκη 1973.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Το Χωριό Σέλι, архив на оригинала от 3 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081003004122/http://www.veria-online.gr/tourismos/seli.htm, посетен на 28 октомври 2008
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ а б Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 31. (на гръцки)
- ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
- ↑ Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947), архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304095335/http://hellas.teipir.gr/Thesis/Veroia/Greek/Monuments/Protomes/koukoutegos.htm, посетен на 2 юни 2009
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
