Държилово (дем Негуш)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в Република Македония вижте Държилово (община Сопище).
| Държилово Μεταμόρφωση | |
| — село — | |
 Църквата „Преображение Господне“ | |
  Държилово  Държилово  Държилово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 3 души (2021 г.) |
| Държилово в Общомедия | |
Държилово или Дражилово (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1928 Δροζέλοβο, Дрозелово или Ντραζίλοβο, Δραζίλοβο, Дразилово[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 950 m надморска височина в североизточната част на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) на 13 km северозападно от демовия център Негуш.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
До началото на XIX век Държилово е богато българско село, дало някои от най-известните дейци на ранното българско възраждане и големи солунски търговци. През април 1822 година държиловчани участват активно в Негушкото въстание и селото е разорено напълно от Мехмед Емин паша по време на потушаването на въстанието. 40 държиловчани, заедно с 25 теховчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[3] Държиловчани се разселват в Мелник, Петрич, Сяр, Баракли Джумая и Горни и Долни Порой.[4]
След това е възстановено от влашки пастири от околните влашки села.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Държилово остава в Гърция. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от Понт. В 1928 година името на селото е променено на Метаморфосис.[5] Селото отново е разселено през зимата на 1947 година по време на Гражданската война, като жителите му с изселват в Негуш, откъдето обработват имотите си.[2][6]
В Държилово работи голяма ферма „Дразилово“ за отглеждане на биопрасета.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 97[2] | 115[2] | 0[2] | 0[2] | 0[2] | 0[2] | 71[2] | 7 | 9 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Държилово
Иван Хаджилазаров, солунски търговец, ръководител на Солунската българска община, по-късно гъркоманин- Киряк Държилов (? – 1877), български книжовник и просветен деец
- Константин Държилов (? – 1890), български книжовник и просветен деец
- Други
- Георги Динков (1839 – 1876), български просветен деец, син на Константин Държилов
- Димитриос Динкас (1876 – 1974), гръцки политик, син на Георги Динков
- Периклис Хадзилазару (1857 – 1917), гръцки общественик, син на Иван Хаджилазаров
- Славка Динкова (1848 – 1878), българска просветна деятелка, дъщеря на Константин Държилов
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 13.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
- ↑ Φάρμα Ντραζίλοβο, архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015004812/http://www.biobreed.gr/, посетен на 10 октомври 2008
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
