Направо към съдържанието

Ник Хорнби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ник Хорнби
Ник Хорнби, 2009 г.
Ник Хорнби, 2009 г.
Роден17 април 1957 г. (67 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1992-
Жанрсъвременни романи, документалистика
СъпругаВирджиния Хорнби,
Аманда Поузи
Уебсайтwww.nicksbooks.com
Ник Хорнби в Общомедия

Ник Хорнби (на английски: Nick Hornby) е британски сценарист и писател на бестселъри в жанра съвременен роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ник Хорнби е роден на 17 април 1957 г. в Редхил, Съри, Англия. Баща му, сър Дерек Хорнби, е успешен бизнесмен. Родителите му се развеждат, когато той е на 11 години. Отраства в Мейдънхед с по-малката си сестра Джил и учи в езиковата гимназия там. Веднъж баща му го води в неделя следобед на футболен мач на „ФК Арсенал“ и той става техен запален фен.

Завършва Университета в Кеймбридж с диплома по английска литература. Работи първоначално към корейската фирма „Самсунг“ при посрещане на техните мениджъри във Великобритания. След това става учител по английски език и преподава английски като втори език за чужденци в обществения колеж „Парксайд“ в Кембридж. Едновременно пише статии за списание „Time Out“. От 1983 г. става журналист на свободна практика и публикува статии в „The Literary Review“, „The Sunday Times“ и други медии.

Първата му книга „Fever Pitch“ публикувана през 1992 г. е документална проза за живота и психологията на английските футболни запалянковци, основана на неговите лични преживявания във фен-клуба на „Арсенал“. Романът веднага става бестселър и „култово“ четиво на футболните фенове. Награден е с наградата „William Hill“ за най-добра спортна книга на годината. През следваща година е екранизиран с участието на Колин Фърт, а през 2005 г. излиза неговия американски римейк с участието на Джими Фалън и Дрю Баримор.

През 1995 г. излиза първият му роман „Ега ти животът“ – разказ за един мъж, който безкрайно се лута между страха от обвързване и страха от самота, един мъж, когото животът и жените постоянно прецакват на фона на невротичната диско музика. Той спечелва овациите на критиците по света и предложи на жените поглед към нецензурираните мисли, които обитават мъжките глави. Адаптиран е за киното през 2000 г. във филма „Момичета от класа“ с участието на Джон Кюсак, а през 2006 г. е поставен като мюзикъл на Бродуей.

През 1998 г. е издаден вторият му роман „Кажи ми, Маркъс“. Той е по-сериозен и сантиментален, а в центъра на действието отново стои емоционалният живот на един мъж. По него през 2002 г. е създаден филма „Маркъс“ с участието на Хю Грант, през 2003 г. ТВ филм, и ТВ сериал през 2013 г. През 1999 г. Ник Хорнби е отличен с наградата „Форстър“ на Американската академия за литература и изкуства.

В романа си „Трудно е да бъдеш добър!“ от 2001 г. писателят изследва съвременните нрави, брака и родителските задължения, като променя гледната точка и неговият главен герой е жена на средна възраст. Романът има огромен успех.

През 2005 г. е публикуван романът му „Дългият път надолу“, който е един вид „комедия на депресията“, според определението на автора. В него четирима случайни познати се мъчат да изберат борбата в живота пред изхода на самоубийството. Той е адаптиран за киното през 2013 г. в едноименния филм с участието на Розамунд Пайк.

Ник Хорнби адаптира автобиографичните мемоари на журналиста Лин Барбър в сценарий за игралния филм „Съзряване“, който излиза през 2009 г. с участието на Питър Сарсгард и Кери Мълиган.

През 2007 г. Хорнби издава юношеския роман „Slam“ (Шлем), в който животът на 16-годишния скейтбордист Сам се променя драстично, когато приятелката му забременява. За него получава награда за най-добър юношески роман на годината.

В романът му от 2009 г. „Джулиет, гола“ се представя историята на рок-звезда от 80-те, която е принудена да излезе от изолацията и да се срещне с най-върлите си фенове след преиздаване на най-известния му албум.

Хорнби е от авторите, които успяват да уловят масовия дух на обществото. Произведенията му са в характерния му стил – в първо лице, на мек жаргон и със задължителна самоирония.

Ник Хорнби има два брака. От първия си брак има син, който страда от аутизъм, поради което той е ангажиран с подпомагане на организации в помощ на деца аутисти. Вторият му брак е с Аманда Поузи, продуцент, с която имат двама сина.

Ник Хорнби живее в Хайбъри, Северен Лондон. Сестра му Джил Хорнби и съпруга ѝ Робърт Харис също са писатели.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Ник Хорнби на литературна конференция в Сиатъл, 2009 г.

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Not a Star (2006)
  • Everyone's Reading Bastard (2012)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Сценарии (романизации)[редактиране | редактиране на кода]

  • An Education: The Screenplay (2009)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Fever Pitch (1992)
  • The Picador Book of Sportswriting (1997) – с Ник Колман
  • 31 songs (2002) – издадена и като „Songbook“
  • Nick Hornby's Polysyllabic Spree (2004)
  • The Complete Polysyllabic Spree (2006)
  • Housekeeping vs. Dirt (2006)
  • Shakespeare Wrote for Money (2008)
  • Pray: Notes on a Football Season (2012)
  • More Baths, Less Talking (2012)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 The Ball Is Round – ТВ документален филм, дублаж
  • 1997 Fever Pitch – по книгата, сценарий, епизодична роля на треньор
  • 2000 Момичета от класа, High Fidelity – по романа
  • 2002 The Real James Bond's Gadgets – ТВ документален филм, продуцент
  • 2002 Маркъс, About a Boy – филм, по романа, изпълнителен продуцент
  • 2003 About a Boy – ТВ филм, по романа
  • 2005 Момиче за един сезон, Fever Pitch – по романа, изпълнителен продуцент
  • 2009 Съзряване, An Education – сценарий, изпълнителен продуцент
  • 2012 È nata una star?
  • 2013 About a Boy – ТВ сериал
  • 2013 Голямото скачане, A Long Way Down – по романа
  • 2014 Моето приключение в дивото, Wild – сценарий
  • 2015 Бруклин, Brooklyn – сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]