Антоним

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

1. Същност на лексикалната антонимия Антонимията е семантично отношение на лексикални единици,противоположни по значение.Чрез нея се появява една от вътрешните закономерности на лексикалната система – нейната обусловеност от характера на нещата и от признаците на понятията,най-съществените различия между които се отразяват в езика като противоположности:ден-нощ,живот-смърт,висок-нисък,светъл-тъмен и т.н.Антонимията е езикова универсалия.Тя е свързана с човешкото съзнание ,което,опознавайки света,свързва,сравнява и противопоставя елементите в него,всеки от който е проява и разновидност на различията.

Логическата основа на антонимията образува два вида противоположности

контрарна и комплементарна:

 Контрарната противоположност се изразява от видови понятия,между които има трети помеждутъчен член:млад-възрастен-стар.  Комплементарната противоположност се образува от пределни по своя характер видови понятия,които се допълват едно с друго без среден промеждутъчен член: лъжа-истина, жив-мъртъв, краен-безкраен и т.н.За разлика от контрарните противоположности,при които второто понятие е противоречиво и негативно,но неопределено,комплементарните имат положително съдържание. Те определят предели в проявата на качеството,свойството,действието.Комплементарните видови понятия са логическата основа на същинската лексикална антонимия. Освен двата вида противоположности ,когато се има предвид противоречията между десигнатите , се различава още и контрадикция. Контрадикция има при млад-немлад,стар-нестар. Контрадиктите не назовават противоположни понятия,а само понятия които си противоречат : немлад не означава “стар” ,а нестар не означава “млад”.За да се получи истинска противоположност , втория член от опозицията трябва да е обозначен по-определено.Когато обаче противоположният полюс в противопоставянето отсъства, противоположния член на контрадикцията се превръща в антоним: културен-некултурен, морален-неморален, користен-безкористен. Логическият модел на противоположностите става в езика модел на антонимията чрез думите антоними. Най-разпространената дефиниция ги определя като думи с противоположно значение.Необходимо е към нея да се добави и още това ,че антонимите назовават контрастни понятия, които смислово и логически в някакво отношение са съотносими,т.е. антонимите имат еднакви граматични значения,принадлежат към една и съща лексикална парадигма, взаимно се отричат, но в същото време взаимно се свързват и предполагат един друг, тъй като единия антоним се създава и разбира чрез другия.Например антонимите бял-черен са поява на едно и също нещо.Те едновременно означават предел в появата на качеството и предизвикват асоциация за противоположна неразривна връзка на две видови понятия в рамките на родовото понятие ‘който е без хроматични тонове’.Използването на единия антоним ,например преден,предизвиква представата чрез семантичен анализ и за другия член на антонимната двойка заден.При антонимите един и същ техен общ съществен семантичен и логически признак е основа за съпоставянето.Той е техен семантичен коефициент.Антонимите се съпоставят парадигматично по един диференциален признак на противоположните семи в техните значения.Той се съдържа в двата члена на противопоставянето, но на лексикално равнище е изразен с две различни думи с определено отрицание на единия от антонимите: тежък’който има голямо тегло’-лек’който има малко тегло’ , зима’най-хладното време в годината’-лято’най-топлото време в годината’.В антонимната двойка много-малко общата сема е количеството,а в болен-здрав състоянието на организма.От тези определения произтичат най-важните лексикално-семантични признаци на антонимите-да изразяват пределно отрицание на противоположни значения чрез контрастни асоциативни и семантични връзки. Тази връзка обаче трябва да е общоприета и редовна. Следователно антоними има само тогава, когато се свързват две и повече семантично съотносими думи,противоположни по значение. Антонимията преди всичко е лексикално явление.Изреченията с противоположен смисъл и отрицателните граматични форми възникват чрез антонимията на думи и морфеми и предполагат също лексико-семантични противопоставяния. Антонимите отношения се отнасят към лексикалното значение и се определят от него. Обикновено те възникват при думи, които означават качества и свойства,които не са абсолютни, а относителни. Антонимът красив съществува не като абсолютен,а като относителен признак в сравнение с некрасив. Антонимията е обективно и универсално явление, но възприемано на действителността чрез антонимите има индивидуален характер. То е относително и субективно,защото представя същността и признаците от определено гледище не говорещия в определено време и място. Това определя комуникативните функции на антонимите и богатите им конотативни възможности в художествените текстове. В структурно отношение антонимите образуват затворени парадигми- антонимни редове или антонимни двойки:приятел-враг,начало-край,често-рядко,движение покой и т.н. В редки случаи при т.нар. антонимни сраствания, когато единият член от двойката отсъства, е възможно тя да остане незапълнена: не-вярно,не-хайство,не-обходим. Не всяка дума обаче има антоним. Трудно е да си представим антоними на съществителните с конкретно неоценъчно значение като дом,стол,книга,топка,стена,ябълка,улица,стадион;на прилагателните:жълт,син,копринен. Нямат антоними имената на хора и географски названия-Иван,Рила,Арда;числителните имена и по –голямата част от местоименията ,тъй като те не назовават противоположни понятия-в техните значения няма оценъчни качествени признаци или пряка непосредствена съотнесеност с понятие за предмет. С малки изключения нямат антоними и качествените прилагателни за назоваване на цветове и техни оттенъци-зелен,червен, но бял-черен,тъмен-светъл. Не образуват антонимни двойки и думи, които са противопоставени но не означават признаци или противоположна насоченост, като гласна съгласна,лек-товарен,ставам-лягам. Двойки думи като деца-родители,рождение-смърт,любов-ненавист ,които не изразяват полярни понятия, но които са свързани семантично или по сходство,могат да послужат в подходящ текст за образуване на антоними,макар че не дават възможност за образуване на ярки контрасти. Антонимите,подобно на синонимите и омонимите, могат да бъдат думи от различни части на речта. Най-разпространена е антонимията сред прилагателните имена, които логически и семантично назовават качествени признаци. Антонимите имат преки връзки и отношения с полисемията и синонимията. Поради многозначността си думите образуват антонимни редове с няколко различни думи по отделни основи, допълнителни, частни и конкретни,вторични и преносни значения. В качеството на елементарна единица в противопоставянето се приема лексикално-семантичния вариант на думата.С него тя влиза в антонимни редове, а не с целия си семантичен обем. Употребата и съчетаемостта на антонимите се определя от сематниката им: стар-млад(за човек), стар-нов(за път), висок-нисък(за човек),висок-приземен(за етаж), гъст-рядък(коса),гъст-течен(сапун). Възможно е прякото значение на многозначната дума да няма антоним друга дума. Чрез антонимията се разкриват системните отношения в лексиката, взаимната обусловеност и зависимост между лексикалните единици, разграничават се значенията на една и съща многозначна дума. Терминът антоним е съотносим с термина синоним. И в двата случая се касае за семантични групи, в които се обединяват различни по звуков състав думи-при синонимите с близко значение , при антонимите с противоположно по най-общия и най-съществения за тяхното значение семантичен признак. И в двата случая са налице общи семи, които при антонимите не са само различни, но и противоположни. Когато една дума има синоними, те могат да бъдат също антоними на думата, с която се противопоставя доминантния синоним: страхлив-смел(храбър,безстрашен),разум(ум,разсъдък)-безумие(безразсъдство). Една и съща лексикална единица може да се употреби с други едновременно в антонимни и синонимни отношения. Това явление се определя като антонимия на синонимните редове или като синонимия на антонимните противопоставяния. Антонимията е един от източниците на конверсия.

2. Видове антоними В зависимост от това как са изразени логически и семантичните им връзки антонимите се поделят на няколко вида:  Контрарни или градуални (стъпаловидни) антоними-те са основният клас антоними свързани с противопоставянето на крайни полярни признаци,обединени под едно родово понятие. При тях двете лексикални значения не се изключват взаимно, защото между тях има средно положение: млад-възрастен-стар. Контрарните антоними изразяват качествената противоположност. Те се характеризират с положително значение, допускат градуални опозиции и междинни степени чрез постепенна промяна на качеството или признака: талантлив-(надарен)-посредствен,студен-(хладен,топъл)-горещ. Градуалните антоними са най-често прилагателни имена, наречия за качество, отвлечени съществителни за емоции,състояния,качества и оценки: богат-беден,млад-стар,близо-далеч,любов-омраза.  Комплементарни антоними- антоними които изразяват взаимодопълващи се противоположности. При тях няма среден промеждутъчен член - скалата на противопоставянето е представена от два противоположни члена, които се допълват един друг до цялото, така че отрицанието на единия определя значението на другия: истина-лъжа,влажен-сух,жив-мъртъв,мъж-жена и т.н. Към комплементарните се отнасят и антонимите, образувани с представките не-,без-,а-,анти-: логичен-нелогичен,морален-аморален,користен-безкористен,фашист-антифашист.  Векторни антоними- означават противоположна насоченост на действие, признак, свойство. Те противопоставят понятия за посока,движение и признаци с обратна насоченост: влизам-излизам,паля-гася,пълнея-слабея, разрешавам-забранявам и т.н.

По своята структура антонимите се делят на разнокоренни и еднокоренни . По-голямата част от антонимите са образувани от различни корени. В разнокоренните антоними противоположните значения принадлежат на два нееднакви корена и се определят от смисловата структура на различни думи, в словообразуващия строеж на които няма белег за противопоставяне: бистър-мътен, остър-тъп, малко-много, бавно-бързо,шия-поря. Противоположното значение, което обединява антонимите, не зависи от контекста. То е заложено в значението на думата. В еднокоренните антоними противоположните значения зависят от представките, които изразяват антонимни отношения, когато се присъединяват към една и съща основа. В зависимост от това дали показателят е една или две представки, в единия или в двата члена на антонимната двойка, се различават адноафиксални,при които само единият член съдържа представка (щастие-нещастие,възможно-невъзможно,интересно-безинтересно) и двуафиксални, в които и двата члена са морфемно маркирани и опозицията е резултат от противопоставянето по смисъл на представките (влизам-излизам, обединявам-разединявам, обувам-събувам). Противоположно значение изразяват представките от-,за-,о-,съ-,в-,из-,до-,от-,над-,под-, об-,раз-,за-. С помощта на представки могат да се подсилват антонимните отношения и в разнокоренни антоними: разболявам-оздравявам. Този тип антоними се определят като граматични или по точно лексикално-граматични антоними.  Абсолютни и относителни антоними-в зависимост от това дали антонимите изразяват обективно противопоставени явления или опозицията между тях се изгражда на базата на субективни представи и оценки.

3. Употреба на антонимите Антонимите се употребяват във всички видове езикови съобщения.Основната им функция е да изразяват противоположност, която не зависи от контекста.Тази им функция може да бъде използвана за различни цели като: информация за посочване на предел в проява на качества, действия,отношения, за усилване образа и впечатлението. В речта антонимите се употребяват по 2 начина-като се противопоставят или като се съчетават, в научни съчинения-за създаване на терминологични противопоставяния,в художествени текстове са важни изразителни средства в различни стилистични средства.