Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!


Съдържание


Новата ми квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Току-що качих в Общомедия първите две молекули, които конструирах с Авогадро. Ако някой се заеме да пише за органична- или биохимия или медицина на такова ниво, че да не му стигнат наличните в Общомедия 2000 3D-модела на молекули, мога да му направя 3D-модел по поръчка. Cloprostenol.png Prostaglandin F2alpha 3d.png Иван беседа

Този софтуер няма ли експорт до SVG?--Стан (беседа) 01:20, 2 март 2015 (UTC)
Настройката за експорт по подразбиране е *png. Има растерна графика *bmp, *png и *jpeg, и векторна *pdf, *svg и *esp. Понеже съм специалист по природни, а не по технически науки, като видях, че повечето модели в Общомедия са в *png и програмата по дефолт е на *png и аз така изведох крайния резултат. С какво са по-добри *svg и *esp? *pdf също го пробвах, но резултатът в *png повече ми хареса. Още се уча и толкова си мога :) Иван беседа 09:00, 2 март 2015 (UTC)
По-добре svg - векторна графика, възможна е скалируемост в произволен мащаб и от качено svg в Общомедия автоматично се генерират png файлове (растерна графика) в различни размери. Виж помощните страници: commons:Commons:File_types#SVG, commons:Help:SVG. Спири ··· - - - ··· 09:53, 2 март 2015 (UTC)
Добре, ще качвам в *svg. Иван беседа 10:12, 2 март 2015 (UTC)
Сбъднал си мечтите на Ясен :-)--Ket (беседа) 09:28, 2 март 2015 (UTC)
Сигурно знаеш, че векторните формати са по-добри с това, че могат да се мащабират без загуба на качеството. Това, с което ги гледаш както в случая браузъра ги „рисува“ на момента. Растерните при мащабиране се „назъбват“.--Сале (беседа) 09:47, 2 март 2015 (UTC)

Не знаех, но ми беше много интересно да науча, благодаря за консултацията. Иван беседа 10:12, 2 март 2015 (UTC)

Гласуване за добра статия[редактиране | редактиране на кода]

Нова номинация в Кандидати за добри статии: Земеделие в България. → Иван (беседа) 13:21, 4 март 2015 (UTC)

С тези шаблони за авторство?! --Rumensz (беседа) 17:02, 4 март 2015 (UTC)
Въпросът с авторството е изяснен на беседата. → Иван (беседа) 18:58, 4 март 2015 (UTC)
Без никакво предварително разискване? Би трябвало да е както при избраните статии. Да има време за евентуални забележки и корекции. --Молли (беседа) 19:19, 4 март 2015 (UTC)
Права си, Моли, това го пропуснах и си вземам (: ултрасериозна :) бележка за следващия път. Честна уикипедианска! Но все пак статията си съответства за добра. → Иван (беседа) 20:12, 4 март 2015 (UTC)

Дарение[редактиране | редактиране на кода]

Здравейте, отностно дарението, ние не държим да сме анонимен дарител. Очаквам вашият отговор с решението, което сте взели по темата. Поздрави, Антоанета Василева

Чудесно, коя е продуцентската къща, която представлявате/юридическото лице, което ще направи дарението? --DCLXVI (беседа) 15:03, 6 март 2015 (UTC)

Здравейте, дарението ще бъде направено от Никола Тупарев. Антоанета Василева

Госпожо IP 95.111.56.196, личното ми мнение от това, което виждам с Google като публикации в Интернет за въпросното лице Н. Тупарев, е, че между него и нашата уикипедианска общност няма пресечни точки като публично отстоявани ценности и мисия, ерго няма налице и предпоставка да влизаме в някакви взаимоотношения и да приемаме дарения. Моля, не настоявайте повече. Спири ··· - - - ··· 18:56, 10 март 2015 (UTC)
Хм, аз, примерно, не съм запознат. Не би трябвало да има проблем ако някой иска да дари средства да го направи по стандартния начин към фондация Уикимедия. Ето препратката: https://donate.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:FundraiserLandingPage&country=XX&uselang=bg&utm_medium=sidebar&utm_source=donate&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org --Поздрави, Петър Петров 19:07, 10 март 2015 (UTC)
Този разговор е с дъъълга предистория от средата на януари: Уикипедия:Разговори/Архив/2015/януари#Дарение на българската общност на Уикипедия, с много недомлъвки и непрозрачност, и нагаждащи се спрямо ситуацията условия на дарението. Дарение към Фондация Уикимедия не сме ги обсъждали, защото поначало те не са питали за такова нещо, а и линкът е току под логото, кой би могъл да ги спре, ако това им е било съкровеното желание... Спири ··· - - - ··· 20:00, 10 март 2015 (UTC)
Ми не виждам нещо лошо в предисторията, нито някакви условия поставени. Както и да е. Посочих препратката, няма какво повече да направим. Ако пък някой иска да се включи като редактор – също добре дошли. --Поздрави, Петър Петров 20:04, 10 март 2015 (UTC)

Сондиране на мнения и евентуално предложение[редактиране | редактиране на кода]

Поводът са двете статии Телангана и Рап. И двете са дословно копирани, и двете подлежат на изтриване (по-спешно първата). Но предвид материята, която засягат, е добре да бъдат "спасени". И така: Отдавна в У се промъкна практиката статия, която не отговаря на уики-изискванията, но е с важно значение и/или с потенциал, да бъде определяна като микромъниче, с цел да бъде спасена. Но, според мен, когато такива статии са с защитени авторски права, по обясними причини не можем да си позволим дълго да висят в тази категория. А в "Микромъничета" статиите отлежават дълго. Още по-дълго отлежават под шаблони "Редактиране", "Авторски права" и прочие. Та търся мнение за следното предложение: дали да не си създадем наша, местна категория за статии, нуждаещи се от спешно спасяване? Защото знам, че има редактори, които с удоволствие се нагърбват с подобни начинания. Да определим срок, примерно 3-5-7 дни, и тогава, ако нещата са си по старому, да се предприемат съответните мерки. Просто идея :-) ---Peterdx (беседа) 10:30, 6 март 2015 (UTC)

Категория:Бърза помощ --Stanqo (беседа) 10:50, 6 март 2015 (UTC)
Всъщност въпросът е дали изобщо има смисъл от подобно нещо. :-) --Peterdx (беседа) 11:06, 6 март 2015 (UTC)
Срещат се и състрадателни хора да спасят някоя и друга статия... --Stanqo (беседа) 12:19, 6 март 2015 (UTC)
Има и „Спасителен пункт“. А може би и нещо такова - {{Спасяване}} --Rumensz (беседа) 12:26, 6 март 2015 (UTC)
Аз бих изтрил всичко копирано, ако ще да е цялата статия. То хубаво, че ни се иска да имаме статия Рап, ама нямаме. Ако е копирано значи е нечия чужда статия, не на Уикипедия. Това е реалността. И понеже спасители в ръжта се намират понякога само, а понякога никакви ги няма, не може да се разчита на тях за навременна намеса. Ако някой напише – напише. Дотогава – празно. Това е моето виждане. Разбира се, не смятам да си го налагам, бих искал и аз да прочета други мнения. --Поздрави, Петър Петров 19:02, 10 март 2015 (UTC)
Може би трябва да поставим такива статии в списъка за спасяване за определен период от време, например две седмици. Да сложим връзка горе на страницата „Последни промени“, за да могат да се виждат. Все някой може да реши да поработи над тях. Ако след 2 седмици стоят в същото положение, да бъдат изтрити. Не можем да толерираме копиране на текстове. --Молли (беседа) 21:14, 10 март 2015 (UTC)

Редакция - Dunkleosteus[редактиране | редактиране на кода]

Здравейте! Моля някой с познания в областта на морската биология да огледа и редактира тази преводна статия. Dunkleosteus Мерси! --Skl1750 (беседа) 12:11, 6 март 2015 (UTC)

200000 статии[редактиране | редактиране на кода]

Остават само 11000 бройки до статия №200000 :) Който желае може да участва в състезанието ;) --Nadina 23:08, 8 март 2015 (UTC)

Въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Как да добавя изображение от Общомедия в страница?--Диария (беседа) 11:59, 12 март 2015 (UTC)

[ У:ПОЩ ] запитване[редактиране | редактиране на кода]

Връзка към съобщението: https://lists.wikimedia.bg/pipermail/info-l/2015-March/000066.html
Зздравейте,

бих искала да ви попитам Уикипедия е свободно пространство,където всеки може да си публикува статии,представяния на база ползване ваше име или процедурата за това е друга?

Поздрави,
Красимира
Моля отговаряйте на това съобщение през пощенския списък.

[ У:ПОЩ ] Работа[редактиране | редактиране на кода]

Връзка към съобщението: https://lists.wikimedia.bg/pipermail/info-l/2015-March/000067.html

Много искам да редактирам правопис и пунктуация, тъй като в много статии има грешки. Какво трябва да знам? Наистина много държа на българския език, затова много ще се радвам да върша тази работа. (:

Чакам скоро Вашия отговор, Михаил Пасков

Моля отговаряйте на това съобщение през пощенския списък.

Благодарност[редактиране | редактиране на кода]

Не знам кой е колегата, който тъй любезно отговори на горните две писма, но бих искал сърдечно да му благодаря! — Luchesar • Б/П 16:55, 13 март 2015 (UTC)

Лъчезаре, признавам си без бой, аз отговорих, с копия до info-l@wikimedia.bg. Объркало ли се е нещо?--George (беседа) 19:43, 13 март 2015 (UTC)
Не, напротив, изненадах се изключително приятно, че някой е отговорил, и то старателно – и дори, наистина, съвсем правилно е отговорил с копие до списъка. :-) Просто не знаех кой точно стои зад подателя. Благодаря още веднъж! ;) — Luchesar • Б/П 14:30, 14 март 2015 (UTC)
Разбира се, несправедливо е да не спомена и останалите хора, които си правят труда да отговарят: най-вече Спири, а също Сале. Ако някого пропускам, моля да ме извини. На всички ви: голяма благодарност! — Luchesar • Б/П 14:35, 14 март 2015 (UTC)

Национален парк[редактиране | редактиране на кода]

Сагаро (национален парк) и др. или Национален парк Махале и др? В Уикипедия срещам двета форми, но което е правилно? Джевянин (беседа) 08:16, 15 март 2015 (UTC).

Доколкото съм схванал зависи от наименованието - ако примерно „Сагуаро“ (не грешното „Сагаро“) е и името на кактуса, се пише името със скоби за парка. Ако не е свързано - може и като второто. Кажете мнения. --Rumensz (беседа) 09:41, 15 март 2015 (UTC)
По-правилен е първият начин. Второто трябва да стане Махале (национален парк). Ако нямаше планина Махале, статията за парка щеше да се нарича само Махале. Правилото е в У:ПН#Имена с повече от едно значение. Струва ми се, че по принцип изобщо не би трябвало да имаме статии с наименование от типа „Национален парк Едикой-си“. Румен е прав, името е сгрешено – статията за кактуса е Сагуаро, за парка трябва да е Сагуаро (национален парк).--George (беседа) 10:08, 15 март 2015 (UTC)
Така нещо си обяснихме:) И аз съм с миението че (национален парк) трябва е в скоби, като в други наименуване АБВ (какво), освен че няма други значения, така без скоби. Създадох тази статия Национален парк Сахама – и за нея трябва променим заглавието. Мерси много, сега знаме че трябва оправим няколко имена за нац. парковета. Джевянин (беседа) 16:31, 15 март 2015 (UTC).

[ У:ПОЩ ] Работа (2)[редактиране | редактиране на кода]

Връзка към съобщението: https://lists.wikimedia.bg/pipermail/info-l/2015-March/000070.html

Здравейте, гледах репортажа за вас по БТВ и се интересувам как мога да стана част от вашия екип? Хубав и усмихнат ден!

Iliqn Kostadinov

Моля отговаряйте на това съобщение през пощенския списък.

[ У:ПОЩ ] Изтрита статия[редактиране | редактиране на кода]

Връзка към съобщението: https://lists.wikimedia.bg/pipermail/info-l/2015-March/000071.html

Здравейте, В 12:45ч., днес беше изтрита статия за Младен Чакъров (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени), един от известните български телевизионни и кино оператори, работили с Иван Гарелов, Димитър Езекиев (за които има статии в Уикипедия) и мн. други, в над 50 страни в цял свят. Военен оператор във Виетнамската война, описал зверствата на Червените Кхмери в Камбоджа. И не само това. Причината - неенциклопедично съдържания. От друга страна, е споменат в няколко статии в Уикипедия. Всичко това ми се вижда доста объркано и причинено от незнанието на хората, които работят с материята (Алиса Селезньова). Моля статията да бъде възстановена.

-- Поздрави Георги Чакъров

Моля отговаряйте на това съобщение през пощенския списък.
Явно човекът не прави разлика между енциклопедично съдържание на статията и значимост на личността... Редно е статията да бъде пренаписана без излишен патос и суперлативи --Nadina 16:11, 15 март 2015 (UTC)

Мда, понеже само администраторите могат да виждат съдържанието на изтритата статия, ще цитирам началото ѝ, за да стане ясно, че Алиса е постъпила абсолютно правилно. Останалата част от текста е в същия стил, и се съмнявам, че би могло да се извлече от нея нещо друго, освен няколко факта, за които обаче тъй или инак няма посочени източници. Между другото, там също присъстват думите „[н]еобходимо е, човек пишещ собствената си биография да има етични задръжки“, което ми говори, че целият текст е копиран от някаква автобиография: издадена или не публично. Така или иначе, ако някой можe да отговори на господина по мейла (с копие до пощенския списък), ще съм му много благодарен. Бих отговорил и аз, но напоследък съм доста изнервен от работа, и се боя, че може отговорът ми да е твърде хаплив, пък нали не трябва да хапем новодошлите (дори когато не са все още съвсем дошли). :-)

НЕЩО КАТО ТРУДОВА ХАРАКТЕРИСТИКА

(СТАВА ДУМА ЗА МЛАДЕН ЧАКЪРОВ)

Историята на един разнообразен и динамичен живот може да бъде написана както в няколко реда, така и в няколко тома, но тя може да се смята завършена чак в края на обществено полезната трудова дейност, т.е. пенсионирането на автора. А в случая това става през 1991 г. - след цели 40 години, посветени изцяло и всеотдайно на родното документално кино и Българска телевизия Което значи, че Младен Чакъров е един от малкото все още живи ветерани на тази, последната, институция, започнал е работа в нея като хоноруван оператор през 1960 г.; на следващата година е назначен, а е пенсиониран когато му идва времето.

Разбира се, че не е никак не е важен броят на изминалите години, а е по-интересно и значимо какво точно, как (и колко) е свършено през тях. Дали е много или малко ще преценят историците, захванали се, както се вижда напоследък, да сътворяват историята на Българска телевизия не по нейните архиви, още по-малко по разказите на нейните създатели, а предимно по лични симпатии и вкусове, фантасмагорични умозаключения и разни други, ужасно “важни” специфични причини.

— Luchesar • Б/П 16:29, 15 март 2015 (UTC)

Сале всъщност вече е отговорил. Сухо, но съдържателно – и това може би е най-добре. Тнх, Сале! — Luchesar • Б/П 16:36, 15 март 2015 (UTC)
Именно за подобни случаи би следвало първо да се сложи шаблон {{Спасяване}} (и др.) и срок за оправяне. Хората трудно се ориентират в тази трудна материя - не се заблуждавайте, че им е лесно, защото Вие знаете и можете. --Rumensz (беседа) 17:15, 15 март 2015 (UTC)
Ok Моля, заповядай! — Luchesar • Б/П 19:12, 15 март 2015 (UTC)
Благодаря! „Бърза помощ“ мина. А вижте какво се скрило тук долу! --Rumensz (беседа) 13:44, 17 март 2015 (UTC)
Някой може да помоли за предоставяне на снимка за статията от личен архив. --Stanqo (беседа) 06:48, 18 март 2015 (UTC)
Дано да прочете това! --Rumensz (беседа) 16:05, 19 март 2015 (UTC)
Не е ли по-добре да му пишете по мейла, с копие до пощенския списък? — Luchesar • Б/П 16:46, 19 март 2015 (UTC)
Добре изглежда. Браво! — Luchesar • Б/П 12:31, 18 март 2015 (UTC)

Шаблони за олимпийски игри и шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Здравейте. Искам да помоля някой колега уикипедианец, който се занимава с шаблони да погледне Шаблон:БОШ и ако му се занимава да му предаде малко по-приличен вид, защото в момента е естетически ужасен. Ако не се бъркам когато създавахме статиите за спортистите изглеждаше по-добре, но може и да ми се е струвал красив за времето си. Същото се отнася и за Шаблон:Олимпийски игри. Направили сме го ненужно огромен, с много олимпийски кръгове и без възможност за скриване. Благодаря предварително !--Ģiverņ (беседа) 19:18, 15 март 2015 (UTC)

Ok Виж дали е добре. --Rumensz (беседа) 07:11, 16 март 2015 (UTC)
Идеално е. Точно това си представях.--Ģiverņ (беседа) 08:54, 16 март 2015 (UTC)

Регламент за ЦИЕ Пролет 2015[редактиране | редактиране на кода]

Май никой не гледа страницата на ЦИЕ Пролет, а ще е хубаво до три дни да имаме регламент. Има някакво предложение там, бих се радвал на коментари. Уикипедия беседа:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2015. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:31, 17 март 2015 (UTC)

Може би беше добра идея да проучите дали и колко хора ще искат да участват в проекта, изключвайки журито, което предполагам няма да участва поради конфликт на интереси? --Стан (беседа) 18:39, 17 март 2015 (UTC)
Журито ще си участва и просто няма да оценява себе си. Това е практика на международни конференции, например Уикимания. Там има жури, което оценява презентациите на кандидатите, като ако член на журито е същевременно и кандидат, просто не оценява себе си. Все толкова доверие трябва да си имаме – оценяването така или иначе е видимо за всичко, та едва ли член на журито ще си позволи да се отнесе нечестно към друг участник и да рискува реномето си. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:19, 17 март 2015 (UTC)
А, ми ако никой пък не се заинтересува от участие, никой от България няма да стигне до уикиконференцията в Естония. Нищо кой знае какво няма да се случи. Спири ··· - - - ··· 21:46, 17 март 2015 (UTC)
Лека-полека времето за определяне на регламент изтича и изглежда ще определяме правилата в движение, което най-вероятно няма да е напълно честно. Въобще, има ли желаещи за участници? --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:13, 20 март 2015 (UTC)

Поради липса на коментари приех, че единственият критерий за класирането ще е количеството написан текст. Нека състезанието започне сега. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:53, 21 март 2015 (UTC)

Албум Рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2015/12. — Luchesar • Б/П 12:26, 18 март 2015 (UTC)

Възможно ли е този шаблон да бъде направен? --Станислав Николаев 12:22, 17 март 2015 (UTC)

Това не е ли тема като за У:Р? Не мисля, че за целта трябват администраторски права. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:38, 17 март 2015 (UTC)
Тоест, когато потребител не може да направи подобна таблица пише на разговори? --Станислав Николаев 17:25, 17 март 2015 (UTC)
Ами там, или се обръща към някой, който може да му помогне. Незадължително администратор. Това тук е по-скоро страница, където се отправят заявки, които не могат да бъдат изпълнени от не-администратор. --Поздрави, Петър Петров 18:24, 17 март 2015 (UTC)
Виж тук. Другият начин е директно копиране на шаблона с превод. --Rumensz (беседа) 19:21, 17 март 2015 (UTC)

Демографска диаграма[редактиране | редактиране на кода]

Здравейте. Дали имаме шаблон за демографска диаграма или шаблони за кръгова диаграма? Искам това прилагам в статии за градове под раздели за население или демография (нещо подобно има в статия Самоков, но много трудно да се овладее) както и може да бъде в статистики за Вероизповеданията и др. Аз искам прилагам това в статии за словашки селища като Медзилаборце, но може да се използва във всички статии за български селища. Джевянин (беседа) 17:02, 18 март 2015 (UTC).

{{Кръгова диаграма}} от отдавна не е пипан. --Termininja 20:19, 18 март 2015 (UTC)
Аха мерси, а има по-лесна демографска диаграма, като тук? Джевянин (беседа) 20:43, 18 март 2015 (UTC).
Трябва да разучиш Модул:Chart или ползвай timeline --Termininja 20:56, 18 март 2015 (UTC)

Шаблон Timeline е твърде труден и неудобен, а Chart изглежда като кодиране за професионални информатици:P Ама благодаря за помощ и намерене тези диаграми. Аз може ще се опитам да ги използвам. Джевянин (беседа) 21:14, 18 март 2015 (UTC).

[ У:ПОЩ ] Danube bridge Vidin-Calafat (Нова Европа (мост))[редактиране | редактиране на кода]

FYI: съобщение до pressNospam at.svgwikimedia.bg — Luchesar • Б/П 20:07, 18 март 2015 (UTC)

Уважаеми господа! Казвам се Соня Мачорска, настоящ издател и редактор на уеб сайта www.danubebridge2.com , в чийто сегашен вид се съдържа и едноименния сайт, който правех като PR (експерт "Връзки с обществеността") на моста (съхранен като исторически документ в подменю при Видин). Пиша Ви, за да Ви кажа, че мостът никога не се е казвал Нова Европа, както пише в Уикипедия. Може да проверите в МТИТС или в дружеството, което стопанисва моста. Официалното и единствено правилно име на моста е Дунав мост Видин-Калафат. Има неточности и в останалия текст за моста, но в момента съм доста заета, за да Ви ги изредя. Уважавам Вашата медия, затова Ви пиша. Поздрави!

Соня Мачорска

издател и редактор: www.danubebridge2.com

тел. 0899 <изтрито>

е-mail: danubebridge2 at abv.bg

Пинг до Потребител:Laveol като единствен абонат на този списък. — Luchesar • Б/П 20:15, 18 март 2015 (UTC)

[ У:ПОЩ ] Запитване[редактиране | редактиране на кода]

FYI: https://lists.wikimedia.bg/pipermail/info-l/2015-March/000075.html

Здравейте,преди няколко дни се опитах да напиша статия за моя дядо във вашата страница,но не съм сигурен дали съм се справил.Бихте ли могли да й обърнете внимание и ако имам някакави технически грешки да ми помогнете да се качи в правилната директория.
Написах я от профила си:Ralimavridov (беседа - приноси)
На тема: Милко Димитров-биография
Благодаря Ви много и извинете,ако Ви затруднявам,не съм особено добър с компютърните технологии.
Лек ден!

Заб.: Очевидно става дума за потребителската страница на редактора. — Luchesar • Б/П 20:12, 18 март 2015 (UTC)

Даже аз не намирам значимост за статия. --Rumensz (беседа) 06:19, 19 март 2015 (UTC)

Сваляне на администраторски права за потребител Harry[редактиране | редактиране на кода]

Аз ви каня да да се обсъди състоянието. Джевянин (беседа) 21:50, 18 март 2015 (UTC).

Въпрос/коментар относно добавяне на снимка[редактиране | редактиране на кода]

как да добавя снимка
Galkalady (беседа) 09:07, 19 март 2015 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Уикипедия:Файлове. Тая връзка – „Помощ“, горе вляво под логото на Уикипедия – работи. Пиша Ви го, за да не останете с погрешното впечатление, че е сложена там само за благозвучие и естетическо удоволствие у читателите. — Luchesar • Б/П 17:06, 19 март 2015 (UTC)

Изчезване на спиране[редактиране | редактиране на кода]

Някой може ли да ми обясни като какво точно означава Изчезване на спиране? Защото не съм много наясно с автомобилите. От беглия опит за обяснение в „статията“ оставам с впечатление, че е нещо като отказ/блокиране на спирачката, ама пусто като не съм сигурен... Ама съм сигурен, че такъв термин на български няма. Както започвам все повече да се убеждавам и в друго... --Peterdx (беседа) 15:51, 19 март 2015 (UTC)

Не знам дали някои администратори са за отнемане на права, но някои потребители определено са за ОПР. — Luchesar • Б/П 16:48, 19 март 2015 (UTC)
Абе човекът си е изключително добронамерен, но трябва много да внимава. Особено пък с редакции като тази. Въпросът е повдигнат на беседата му. --Peterdx (беседа) 16:55, 19 март 2015 (UTC)
Дано си прав. Но не одобрявам стила на работа „качеството няма значение, важно е количеството“, въпреки, че и обратното, „по-добре нищо, но качествено!“ също не е некак си най-желателното. :-) — Luchesar • Б/П 17:02, 19 март 2015 (UTC)

В техниката при повреждане на една система или елемент се използва думата отказ. Това е терминът за пълна, частична или възстановима неработоспособност на система, възел, елемент или детайл. Във всички случаи това показва отклоненията при експлоатацията на една машина и се използва при определяне работоспособността и надеждността на всяка машина или изделие на електонната и електротехническата промишленост. В този смисъл статията трябва да се обозначи като "Отказ в спирачната система на превозни средства". Аз мисля че е подходящо да се използва за заглавие по-общото "Ефективност на спирачната система", като тук се опишат както отказите (темата на сегашната статия), така и особености при управлението на МПС, свързани с характера на настилката влияеща върху спирачния път, въпреки пълната изправност на спирачната система. В този смисъл вече има статии като EBD и Антиблокираща система, свързани точно с проблема. --CvetanPetrov1940 (беседа) 07:45, 20 март 2015 (UTC)

Преместих статията като Отказ в спирачната система до намиране на по-точно име. --Поздрави, Петър Петров 09:34, 20 март 2015 (UTC)
Бе той и по̀ друг беше въпросът, ама нека е последно. По този повод - статията за Григор Кумитски също си отиде под правилното име. --Peterdx (беседа) 09:56, 20 март 2015 (UTC)
Ми лично аз не бих бил „за“ ОПР. Засега се намират хора да ходят след него, значи си сътрудничи. Ако почне да става повече мазало отколкото е било, аз бих блокирал временно и без ОПР. --Поздрави, Петър Петров 11:30, 20 март 2015 (UTC)
Ами не не си сътрудничи особено и не няма достатъчно хора да ходят след него. Прави огромно количество редакции повечето от които така и остават непатрулирани и ако беше поне малко отговорен и се вслушваше в съветите да не създава нови статии отдавна щяхме да сме го направили автопатрульор. За съжаление обаче въпреки нееднократните забележки от различни редактори продължава да прави нови статии на кило. Някои от тях са с безумни заглавия като това „Изчезване на спиране“ и понякога си седят дълго време без никой да им обърне внимание като ето тази Ден на луд (ако този филм се появи в България и името му бъде запазено то ще бъде нещо от рода на „Денят на един луд“). Въобще за съжаление въпреки огромния си ентусиазъм Потребител:Drzewianin е всичко друго но не и полезен и то само заради дреболийката да не желае да се съобразява с мнението на другите. --Сале (беседа) 12:24, 20 март 2015 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Пускайте тогава, ще го обсъдим там. Някакъв символичен срок, предполагам? --Поздрави, Петър Петров 12:27, 20 март 2015 (UTC)

Поне месец, може би дори два, според мен (все пак самото гласуване е две седмици). — Luchesar • Б/П 12:48, 20 март 2015 (UTC)
Искам да отбележа все пак, че огромен процент от редакциите на Джевянин са изрядни и дори когато създава нови мъничета за разни странни населени места от други държави в повечето случаи нямам никакви забележки защото там може стриктно да се следва прословутата наредба за имената. Проблемът е в единичните случаи когато се въодушевява да превежда нещо отнякъде и се получава някакво безумие като в цитирания случай с изчезващото спиране. Предполагам, че ползва някакъв машинен превод. Въобще отличен пример за лъжичката катран в кацата мед. --Сале (беседа) 15:05, 20 март 2015 (UTC)
Аз не съм следил всички приноси и затова нямам категорично мнение. Но ако има цяла каца с мед (!) и катранът не е злоумишлено вкаран (вярвам, че не е) значи така си продължаваме. Който вярва, че е по-добре и без меда, и без катрана, да пусне гласуване. --Поздрави, Петър Петров 15:20, 20 март 2015 (UTC)
Аз като администратор и патрульор съм категорично против това на Джевянин да се забрани редактирането. Човекът е изключително добронамерен и в последните месеци е написал повече нови статии от повечето хора, които участваме в тази дискусия. От време на време на патрульорите ни причернява пред очите когато е написал нещо много глупаво поради недостатъчните си познания по български език, но е похвално, че се старае да пише статии, които могат да се правят по шаблон като тези за географски обекти и спортни състезания. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:08, 20 март 2015 (UTC)
Ясно. С две думи: поживëм – увидим. — Luchesar • Б/П 16:34, 20 март 2015 (UTC)
Когато на няколко пъти няколко човека те молят да не правиш нещо а ти продължаваш няма особено значение дали го правиш със зла умисъл или с добри намерения. Ако не си напълно наясно с езика и с превода от друг най-нормалното би било като създаваш нова статия първо да питаш тук на Разговори как да я кръстиш. Дори и много от нас на които българският е роден език го правим. Не и Джевянин обаче. --Сале (беседа) 18:58, 20 март 2015 (UTC)

Фадинг (спирачна система); вж. също Фадинг. Понеже трябва да бягам, че закъснявам за един ангажимент, ще съм много благодарен, ако погледнете дали не съм объркал нещо. Тнх! — Luchesar • Б/П 11:16, 20 март 2015 (UTC)

И аз Тнх! --Поздрави, Петър Петров 11:38, 20 март 2015 (UTC)

Понякога споделяне на българоезичната Уикипедия с нещо, което е интересно, е по-силно от риска. Джевянин (беседа) 17:49, 20 март 2015 (UTC).

Джевянин, това изречение е напълно лишено от смисъл. --Сале (беседа) 18:51, 20 март 2015 (UTC)
Какво не разбираш? Знам, че не трябва да създавам специфични, дълги статии, дори ако имам добра интенция. Нота бене съгласявам се с вас и знам че сте прави и благодаря за подкрепа, но желание за да създам нещо интересно което липсва в българската Уикипедия, е по-силно от риска. Но не е зле, поне отидохме в една добра статия, което даже можем добавим във Знаете ли:) Джевянин (беседа) 19:45, 20 март 2015 (UTC).
Нека и аз кажа няколко думи (те май ще са повече).
Първо, много далеч съм от мисълта за отнемане на права и/или блокиране на потребителя. Целта ми е просто да му бъде обърнато внимание да се отнася с повишено внимание към редакциите които прави. Дори и да оставим настрана безсмислиците като „Изчезване на спиране“, „Ден на луд“ и прочие, но да преместиш „Кумитски“, като „Кумицки“ (т.е. от вярно към грешно), за мен е недопустимо.
Второ. От чисто любопитство си позволих да погледна последните приноси на потребителя в българоезичната и полскоезичната версия. Това, което видях, повдигна много въпроси у мен, но съм сигурен, че те имат някакво логично обяснение.
И трето. Какво прави впечатление? Новите статии, които създава потребителят, са преводни статии от английски (език, който не му е роден) на български (език, който също не разбира много добре). И логично се питам: Защо?! Че нали и тук има редактори, които поназнайват английски и (по-) успешно превеждат статии от английски на български. Защо вместо това Джевянин не започне да превежда от полски на български? Съгласен съм, че в нашата Уикипедия липсват статии за села, градове, общини и прочие в Гвинея, но пък също така липсват и много статии, свързани с Полша. Независимо дали се отнася до география, природа, история и т. н. Смятам, че ще му бъде по-лесно, а и ще намери в пъти по-голяма подкрепа и помощ при изглаждането на статиите (аз лично ще помагам с най-голямо удоволствие). Предполагам и че тогава статиите, които ще създава ще бъдат далеч по-качествени, да не говорим, че са и по-нужни. Това е. --Peterdx (беседа) 08:52, 21 март 2015 (UTC)
Искам да задоволя любопитството Ти. За Кумитски, помислях, че някой е направил грешка.
В полскоезичната Уикипедия сегашно редактирам много малко и от някои месеци даже не създавам там статии, а се концентирам на българоезичната Уикипедия. По-рано бях голям националист за Полша – сега обратно дори.
Най-често преводявам статии от полски език, например общини в Мадагаскар, села, филми, обекти, хора от Полша и сам търся повече съобщения и източници от други Уикипедии. Гордея се за статия Янина Поражинска превод от полската или Медзилаборце превод от словешката (но то трябвало би още малко оправя). А география това ми най-любиматен дял на науката. А в сегашно време дори по-удоволствие ми да създавам села в негърска Гвинея от Полша. И имам надежда че тези мъничета са добри и достатъчни да са енциклопедични, вярни и съществуват в Уикипедията.
Peterdx, оценям миението и помощта Ти. ако имаш някои бележки за статите ми, смело изглежданявайме ги заедно. Съм отворен на предложения. Джевянин (беседа) 18:04, 21 март 2015 (UTC).
Джевянин, много е просто. Когато създаваш нови статии:
  • За населени места и други географски имена следвай правилата за транскрипция според Наредба № 6. Ти отдавна го правиш и затова за мъничетата за разни села из Африка никой не ти прави забележки.
  • За имена на хора и наименования на каквото и да е друго питай предварително. Питай тук на Разговори или питай някой друг на неговата беседа, но го направи и то преди да си създал статиите. Например ако имаш идея за 10 нови статии пусни тук една тема с препратки към всичките 10 в английската, полската или друга Уикипедия от която смяташ да ги преведеш и какви имена предлагаш на български. Ако го правиш със сигурност няма повече да се появяват статии с безсмислени имена, а на теб никой няма да ти прави забележки. Дори и да направиш статия със спорно име ако то е обсъдено предварително ще е подкрепено и с мнението на други редактори и може да бъде обсъждано по-нататък на беседата на страницата.
  • Никога не разчитай на google translator или който и да е друг машинен преводач за заглавията на статиите и никога не оставяй такъв суров превод където и да е в текста на статиите. Особено важно е да внимаваш с технически термини както с това „изчезване“. Причината е, че в българския език техническата терминология е наследена от много други езици, като в повечето области това не е английски език. Много технически термини са заети от немски, френски и руски, но има и много, които са заети директно от латински и гръцки особено когато съвпадат с научни термини. Когато преведеш такъв термин от английски много често се получава пълна глупост. --Сале (беседа) 11:12, 22 март 2015 (UTC)
Какво да кажа, мога само да се съглася и примиря. Благодаря. Джевянин (беседа) 11:31, 22 март 2015 (UTC).

Премахване на Шаблон:Link GA[редактиране | редактиране на кода]

В английската и някои други по-големи езикови версии на Уикипедия, този шаблон е премахнат, тъй като неговите функции са поети от Wikidata: [1]. Предложението ми е, да се премахне от всички статии и да се изтрие, като това се поеме изцяло от Wikidata профила. От това което виждам, в локалната Уикипедия има доста статии с „изоставен шаблон“, които някога са били отбелязани като добри в съответната локална Уикипедия, този шаблон е добавен към други Уикипедии, но след премахването му от оригиналната, това не е направено и за другите. Моля за мнения. --Стан (беседа) 08:07, 20 март 2015 (UTC)

Принципно подкрепям всяко изнасяне на информация към Уикиданни и в случая не е различно. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:41, 20 март 2015 (UTC)
Същото май се отнася и за Шаблон:Link FA. Излишни са и ги махам ръчно, когато ги видя, но е най-добре наистина да се мине с бот. --Спас Колев (беседа) 11:08, 20 март 2015 (UTC)
Вариант е просто да ги премахнем с бот (и да оставим Wikidata да се грижи за това т.е. от всяка езикова версия да си ги отбелязват в Wikidata), или ръчно да проверяваме дали статията е наистина отбелязана в съответната езикова версия като такава и ние да отразим това в Wikidata. --Стан (беседа) 11:47, 20 март 2015 (UTC)
Чудесно, без тях Инструменти за уики превод трябва да работи във всички Уикипедии еднакво. Махнах ги от там, ако забележите нещо друго да се е счупило от тази ми редакция кажете. --V111P 02:01, 21 март 2015 (UTC)

търся контакт[редактиране | редактиране на кода]

валя иванова -журналист ,софия - търся контакт ,място където се срещате с ваши съмишленици
85.118.68.1 08:05, 21 март 2015 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Добър ден, все още не сме определили датата и мястото на априлската ни среща, но когато го направим, ще го обявим в статията Уикипедия:Уикисреща, а вероятно и тук, на Уикипедия:Разговори. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:27, 21 март 2015 (UTC)

Категоризиране на потребителските страници чрез {{Вавилон}}[редактиране | редактиране на кода]

Тези от вас които до скоро са ползвали директно езикови потребителски шаблони или през {{Вавилон}} сигурно са забелязали, че категориите в които са попадали потребителските им страниците вече ги няма, и същите в момента стоят празни. Това е защото Вавилон ползва вече функцията #babel, която генерира общи шаблони за всичките Уикипедии, но за момента не добавя категория към страниците на които се ползва... Та има ли някой който да е против страниците отново да си влязат по категориите както е било до сега или ви харесва без категории повече? Питам, понеже до колкото разбрах от Борислав за да стане категоризирането е необходимо да се направи заявка в https://phabricator.wikimedia.org/. --Termininja 22:57, 21 март 2015 (UTC)

Откакто съм редактор нито веднъж не ми се е наложило да ползвам категориите от {{Вавилон}}. --Поздрави, Петър Петров 20:42, 22 март 2015 (UTC)
Страхотно, все пак ще изчакам около седмица, след което ако няма желаещи категориите да съществуват ще ги изтрия всичките. --Termininja 16:13, 23 март 2015 (UTC)

Въпрос - Категория:Учени_от_БАН[редактиране | редактиране на кода]

Всички ли които са работили през определени години в БАН влизат реално в Категория:Учени_от_БАН ? Т.е имат ли енциклопедична значимост на учени? --Stanqo (беседа) 10:50, 22 март 2015 (UTC)

Според мен категорията трябва да се прилага само при енциклопедична значимост на личността спрямо съответната категория. --Stanqo (беседа) 11:05, 22 март 2015 (UTC) Например от това, че си заемал висока партийна или административна длъжност или съпруга на президент не означава директно, че си учен с енциклопедична значимост, т.е категориите са базисни величини не зависещи една от друга и трябва да се прилагат коректно. --Stanqo (беседа) 11:20, 22 март 2015 (UTC)

Щом като е в Уикипедия, следва да се категоризира. А щом е бил в БАН - си е част от категорията. Едва ли в статията е описан портиера. --Rumensz (беседа) 12:19, 22 март 2015 (UTC)
Не е такава логиката. Категорията „учен“ трябва да се отнася само за хора за които има статии в Уикипедия заради научните им приноси. Тези приноси трябва да бъдат посочени в статията. --Stanqo (беседа) 14:38, 22 март 2015 (UTC)
Учени от БАН е подкатегория на Учени от България. Значи става въпрос за Учени. Който не е учен, научен работник/изследовател и пр., не може да е в категорията. Характеристиката не е според местоработата, а според дейността на лицето. --Rumensz (беседа) 14:53, 22 март 2015 (UTC)
Грешиш - категорията учен не е категорията „научен сътрудник работил в научно учреждение“. В Уикипедия фигурират само учени с приноси достойни за енциклопедичност на научните им разработки. --Stanqo (беседа) 14:57, 22 март 2015 (UTC)
Ще трябва да дадеш примери, за да няма безсмислени диалози. --Rumensz (беседа) 15:07, 22 март 2015 (UTC)
В статия учен е обяснено понятието, при това за България. Категорията е за всички научни работници от БАН, настоящи и бивши. --Стан (беседа) 15:08, 22 март 2015 (UTC)
Статията „Учен“ въобще трябва да се пренапише. --Stanqo (беседа) 04:40, 23 март 2015 (UTC)
В БАН са работили десетки хиляди научни работници, но не се пишат стати за тях защото са работили в БАН. Пишат се само за учени с достатъчно големи приноси в науката. --Stanqo (беседа) 15:11, 22 март 2015 (UTC)
Тук не става дума за статии. Въпросът е всички ли личности, работили в БАН могат да се категоризират като "Учени от БАН", а отговорът е всички, които са научни работници. Очевидно хигиенистките и административния персонал не влизат в този списък. Няма значение колко и каква научна дейност е извършвал учения, щом се е занимавал с изследователска дейност, влиза в категорията. --Стан (беседа) 15:26, 22 март 2015 (UTC)
Не е така. В БАН има десетки хиляди научни работници с научни степени и хабилитирани научни работници. За тях няма статии защото не са енциклопедично значими. Ако за лица които са попаднали чрез други категории в Уикипедия използваме категорията „учен“, те стават лицето на българската наука без реално да са такива. Тази категория трябва да се поставя много внимателно - само ако са енциклопедично значими научни работници, а не за всички работили на длъжност „научен сътрудник“. --Stanqo (беседа) 15:45, 22 март 2015 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Изобщо не съм съгласен с това. По същата логика трябва да внимаваме с категорията „Родени в Пловдив“ (примерно), „защото те стават лицето на Пловдив“. Погледни отново понятието учен от статията - става дума не за качества, а за статут. Категорията не предполага значимост на личността спрямо нея. --Стан (беседа) 16:00, 22 март 2015 (UTC)

Ако категорията е "научни сътрудници работили в БАН" съм съгласен с теб, но при сегашната ситуация излиза, че примерно Ахмед Доган или Зорка Първанова са лицето на българската наука, което не е вярно. --Stanqo (беседа) 16:12, 22 март 2015 (UTC)
Никъде не пише, че са „лице на българската наука“, това си е твоя интерпретация. Постиженията им могат да се видят в статията, евентуално. Понятието „учен“ и на английски си е общо понятие. „Работили в БАН“ се отнася и за хигиенистките, точно за това се прецизира с „учени“. Зорка Първанова е била старши научен сътрудник, а това според статията е „научно звание на хабилитиран учен в научен институт.“ т.е категоризирането и като Учен от БАН е съвсем коректно. --Стан (беседа) 16:27, 22 март 2015 (UTC)
В Уикипедия категорията учен се поставя на хора с енциклопедичен принос в науката. Като клекнеш на категорията „български учени“ трябва да видиш хората оформящи лицето на българската наука. --Stanqo (беседа) 16:32, 22 март 2015 (UTC)
Вероятно за останалите ще трябва да има категории - колбаджия, епруветкаджия, осцилографчия, микроскопогледец, трудописец, и пр. --Rumensz (беседа) 16:43, 22 март 2015 (UTC)
Ако имахме „Категория:Български нобелови лауреати“, навярно те щяха да са лицето на българската наука...но не сме израснали чак до там.... Да попитам - коя категория в момента представя българите с енциклопедична значимост в науката? Имаме ли такива българи и кои са те? --Stanqo (беседа) 16:51, 22 март 2015 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Категорията е само проста класификация, а енциклопедията е просто справочник. Не е класиране на личности, а само изброяване на приносите им в дадена област. Оценката им се дава от други чрез присъждане на награди. --Rumensz (беседа) 17:21, 22 март 2015 (UTC)

Да те попитам тогава за кои учени (научни работници) работили в БАН е допустимо да има статии в Уикипедия? --Stanqo (беседа) 19:26, 22 март 2015 (UTC) (Ученият е специалист в определена научна област с реален принос в науката --Stanqo (беседа) 21:11, 22 март 2015 (UTC))
Дефиницията ти не отговаря на истината. Виж примерно тук какви личности са спечелили конкурсите на БАН за най-млади учени и млади учени. Сред първите са предимно докторанти, а сред вторите предимно със защитена дисертация. Значимите учени могат да имат статии в Уикипедия, но това не означава, че останлите не са учени. --Стан (беседа) 23:51, 22 март 2015 (UTC)
Мисля, че въпросът ми е ясен - за кои учени от БАН може да има статии в Уикипедия? --Stanqo (беседа) 04:32, 23 март 2015 (UTC)
Няма точни критерии за учени от БАН т.е. преценява се тяхната енциклопедична значимост и ако имат такава, значи може да има статия в Уикипедия. --Стан (беседа) 07:18, 23 март 2015 (UTC)
Има достатъчно точни критерии на У:ЗХ. --Сале (беседа) 08:20, 23 март 2015 (UTC)
Как редовият читател ще отдели личностите в тази категория, които са попаднали в Уикипедия точно като учени? --Stanqo (беседа) 09:54, 23 март 2015 (UTC)
@Сале Въпросът му е съвсем конкретен. --Стан (беседа) 10:38, 23 март 2015 (UTC)
Предполагам, че редовият читател може да чете т.е. ще си отвори стаите и ще прочете. Не можем да поставяме категории на личности, само ако личността има енциклопедична значимост спрямо тази категория. Ето например Фердинанд I е в категория „Филателисти“. Със същия успех мога да попитам: „Как редовият читател ще отдели личностите в тази категория, които са попаднали в Уикипедия точно като филателисти?“ --Стан (беседа) 10:38, 23 март 2015 (UTC)
Отговорът ми също е съвсем конкретен. Критериите описани на У:ЗХ са напълно достатъчни за да се определи значимостта на учените за Уикипедия. Колкото до останалата част от въпросите те са безсмислени. Никъде няма дефиниция на такова животно като „значимост по отношение на категория“ нито пък въпросната категория се казва „Значими учени от БАН“. Това с „лицето“ пък въобще няма да го коментирам. Елементарната логика е че, щом някой човек се явява учен по смисъла на статията учен и е работил в БАН то той попада в категорията „Учени от БАН“. --Сале (беседа) 12:38, 23 март 2015 (UTC)
Не ви ли смущава, че тази категория отсъства в другоезичните Уикипедии? --Stanqo (беседа) 13:44, 23 март 2015 (UTC)

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Мен лично това не ме притеснява. В другоезичните уикипедии отсъстват и е нормално да отсъстват и много други категории свързани с българи. И обратното е вярно.
Понеже малко квартален тон е придобил разговорът, ето един опит за преценка кои учени от БАН със сигурност минават прага на значимост:

  1. По силата на избираема позиция: сегашни и минали академици и член-кореспонденти, сегашни и минали директори на институти (вкл. и исторически институти, които към момента са разформировани, обединени с други и пр.) но без онези, които са били само назначавани за „и.д. директор“, без да са били избирани за такива. Да се отбележи: академици и член-кореспонденти не са само учени, които са на щат в БАН, има такива и от Селскостопанската академия, от Медицинска академия и от много университети в София и страната. В общия случай критериите за значимост биха покривали и много от ръководителите секции в институтите (също избираема позиция, но на по-ниско ниво) по силата на наукометричните си показатели. Фактът, че даден учен заема управленски пост в научна организация или е удостоен с научна титла по силата на избори – с мнозинства и кворуми по утвърдени правила от други учени, в чиито компетенции и пълномощия е да направят този избор, следва да се разбира като признание, получено в съответните компетентни научни среди, което ние в Уикипедия нямаме основания да оспорваме, без значение личните си нагласи.
  2. По силата на наукометрични показатели: Дългогодишният импакт фактор е сериозно компрометиран през последните години, а и е силно зависим от предметната област, в която работи ученият, така че аз лично бих го приела само за сведение, но не бих третирала като определящ наукометричен показател. Много по-достоверни показатели са h-index и i10-index. Трябва обаче генерално да се вземе предвид, че в световен мащаб България стои доста ниско на картата на h-индексите. С country ranking 121 стоим в трета, от общо 9 групи държави. Country ranking-ът обаче не дава отговор какъв h-индекс е добре да вземем за ориентир. Затова да погледнем едни други статистики, базирани на публичния Google Scholar профил на учените по страни. Тъй като от България все още много малко учени са си направили публичен Google Scholar профил, затова и още за България няма статистика кои са най-цитираните учени. Но по някои други страни от нашата черга може да се направи преценка каква би трябвало да е праговата стойност за h-индекс:
    • Венецуела (country ranking 117) - списъкът на най-цитираните учени с h-индекс мин. 4 е от 229 учени
    • Кения (country ranking 115) - списъкът на най-цитираните учени с h-индекс мин. 5 е от 100 учени
    • Колумбия (country ranking 112) - списъкът на най-цитираните учени с h-индекс мин. 5 е от 779 учени
    • Саудитска Арабия (country ranking 106) - списъкът на най-цитираните учени с h-индекс мин. 5 е от 1497 учени
    • За други страни като Египет (115), Иран (106), Украйна (121), Румъния (117), Исландия (139) също няма данни.
    Т.е. на база двете методологии, можем да теглим чертата, че за България би било адекватно за най-цитираните (ерго, енциклопедично значими) учени да смятаме тези с h-индекс минимум 4 или 5. Това собствено означава, че ученият трябва да има минимум 16 цитирания на поне 4 свои публикации, или минимум 25 цитирания на поне 5 свои публикации.
    Колкото до споменатия i10-индекс, равностоен на тези h-индекси 4 или 5 би бил i10-индекс 3, т.е. поне 30 цитирания на поне 3 публикации. Естествено, и при импакт фактор, и при h-индекс, и при i10-индекс, преди да се правят сметките, от списъка с цитирания следва да са били извадени публикациите, съдържащи явни или скрити самоцитирания.
    Прочее, вероятно тези критерии биха били покрити от много професори от ВАК-овско време, когато имаше все пак някакви унифицирани национални стандарти, важащи за БАН и всички университети, каквито новият ЗРАСРБ премахна (и вече всеки селски университет бълва професори на кило). Към доцентите, произведени от ВАК, и професорите и доцентите, произведени по новия ЗРАСРБ от 2009-та насам, трябва да се гледа според научните постижения. Освен това, при равни други условия, професорът със защитена голяма докторска (било по стария или по новия закон) трябва да има по-висок приоритет пред професора, станал такъв по новия закон само с малката си докторска, без дисертационен труд за голяма докторска, а с равностойни по тежест статии, доклади и глави от книги.
    Съжалявам, че малко дълго се получи, но даже доста пестеливо и избирателно подходих. Със сигурност и други фактори могат да окажат влияние, гледайки статия за статия. Спири ··· - - - ··· 18:40, 23 март 2015 (UTC)

Още нещо: почетните степени като „доктор хонорис кауза“ и [пожизнените] почетни членства (fellowships) в научни организации също в общия случай не са за пренебрегване и са достатъчно разграничаваща едни от други учени форма на признание. Членствата в международни организации и включването в [безумните] списъци от типа "Who's Who in ..." почти винаги са въпрос на заплащане, т.е. дори и да се споменават като факт в биографията, не могат да служат за критерий при преценяването на енциклопедичната значимост. Спири ··· - - - ··· 19:55, 23 март 2015 (UTC)

Фолклорните категории в науката са нож с две остриета. --Stanqo (беседа) 06:36, 24 март 2015 (UTC)
Аз на тоя отговор нямам какво да добавя. #асамчал Спири ··· - - - ··· 22:32, 24 март 2015 (UTC)
Единственият смисъл на Категория:Учени от БАН е че са си получавали заплатите в БАН. Това е такъв широк спектър от хора, при който едните нямат нищо общо с другите. Лично аз бих я махнал. --Stanqo (беседа) 10:05, 26 март 2015 (UTC)
Едно примерче от английската уикипедия, което донякъде отговаря на въпроса на Stanqo, дали трябва лицата в категорията "учени от БАН" да имат енциклопедична значимост като учени: Ангела Меркел е включена в категорията "Германски физико-химици", въпреки че няма изключителни постижения като учен (т.е. няма енциклопедична значимост като учен). Мисля, че това е разумен подход, т.е. съгласен съм с аргументите на Стан, Румен и останалите. Tropcho (беседа) 12:29, 26 март 2015 (UTC)
Аз също съм съгласен, че категории като български химици, физици, историци и т.н. са нормални категории, но не и категорията „Учени от БАН“. --Stanqo (беседа) 15:58, 26 март 2015 (UTC)

Как се казва на български Mural?[редактиране | редактиране на кода]

Моля за отговор. Дали просто мурал или нещо друго? Джевянин (беседа) 13:47, 23 март 2015 (UTC).

Монументална живопис. Jingiby (беседа) 13:52, 23 март 2015 (UTC)
Благодаря Jingiby. Джевянин (беседа) 15:56, 23 март 2015 (UTC).

"Как да добавя превод на съществуваща страница в Уикипедия (на англ.)?[редактиране | редактиране на кода]

Бих искала да преведа и добавя на български тази страница: https://en.wikipedia.org/wiki/David_Grossman Преводът не е готов, но бих искала да знам дали това е възможно и как трябва да се направи. Предварително благодаря!


GalyaV (беседа) 16:56, 23 март 2015 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Едно добро начало би било внимателното прочитане на Уикипедия:Вашата_първа_статия. За преводни статии е желателно да се използва шаблона Превод от--Сале (беседа) 17:14, 23 март 2015 (UTC)

Как да звучи правилно?[редактиране | редактиране на кода]

Изкушава ме да добавя статията за Фадинг до раздел „Знаете ли?“. Ама не искам направя грешка. Дали правилно ще бъде например: знаете ли, защо (понякога) не спират превозните средства? Или по-друго. Джевянин (беседа) 17:41, 23 март 2015 (UTC).

Ако става въпрос за раздел „Знаете ли, че ...“ на Начална страница, съветвам Ви да оставите съдържанието поне на Началната страница на други редактори с по-високо ниво на владеене на езика от Вас. Това е добронамерен съвет, от който не би трябвало да се засягате. Благодаря. Спири ··· - - - ··· 18:53, 23 март 2015 (UTC)
Затова не съм добавил това, а първо напишех тук! А и дори добре съм преводил миението… Джевянин (беседа) 19:01, 23 март 2015 (UTC).
„Знаете ли защо понякога не спират превозните средства?“ си е напълно вярно изречение. Само че статията е доста мъничка и не мисля, че е изчерпателна по темата. --Поздрави, Петър Петров 18:57, 23 март 2015 (UTC)
Но факт, отговора на въпроса би било само едно изчерение, малко. Мерси. Джевянин (беседа) 19:01, 23 март 2015 (UTC).
Виж Петъре, това са статии-муничета в раздела „Знаете ли?“ (които са подобни с размера като фадинг): Пероопашата тупая, Обсада на Аракил, Анатоликон, Кристиан Биркеланд. Джевянин (беседа) 19:08, 23 март 2015 (UTC).
Добре, така е. Но прави впечатление, че всички имат картинки. Дали пък не може някакси да се разшири статията все пак? --Поздрави, Петър Петров 19:11, 23 март 2015 (UTC)
Нека е, добре:) Джевянин (беседа) 19:24, 23 март 2015 (UTC).

Уикисреща с хапване, пийване и раздумка[редактиране | редактиране на кода]

Предлагам да се видим на 9 април в 19:00 в „Под липите“ в София. Комуто му се идва и има време, може да се отбележи на Уикипедия:Уикисреща. Това би помогнало да резервирам маса. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:22, 24 март 2015 (UTC)

Чудесно! Аз тогава слагам за обсъждане и датата за априлския уикисеминар – в седмицата след Великден (ако опциите не са достатъчно и удобни може да се добавят). Спири ··· - - - ··· 07:34, 25 март 2015 (UTC)
С двата крака и ръце съм "за"--Ilikeliljon (беседа) 13:39, 26 март 2015 (UTC)
Ще дойда и аз, но към 830, че съм на работа. --Мико (беседа) 17:17, 26 март 2015 (UTC)

За източниците[редактиране | редактиране на кода]

Прави ми впечатление и неколкократно е коментирано тук, ако не се лъжа, че някои редактори, дори администратори, изискват постоянно все нови и нови източници в различни статии, след което изтриват големи пасажи от текста. Същевременно, няма правило според което да се изискват източници до безкрай. В случая очевидно се касае или за предубеденост, или за неразбиране на материята по определена статия.Предполагам, че има и опити и за злоупотреба с право. Съгласно статия в англоезичната Уикипедия, третираща посочената проблематика: В допълнение, според WP:PAIC, цитати трябва да се поставят в края на пасажа, който те подкрепят. Ако един източник сам поддържа съдържанието на няколко последователни изречения в същия параграф, то един цитат от него в края на последното изречение на абзаца е достатъчен. Не е необходимо да се включва изискване за позоваване на нов източник за всяко отделно поредно твърдение в този параграф, тъй като това е Overkill. Проверете тук! Крайно влреме е с тази неразумна практика да се спре. Благодаря. Jingiby (беседа) 11:11, 25 март 2015 (UTC)

Няма нищо неразумно в изискването на източници и няма нищо „защитено“ от това да бъде поискан източник за него. Във въпросната англоезична Уикипедия много статии са с десетки цитирани източници докато тук се водят спорове за статии с по един два.--Сале (беседа) 12:17, 25 март 2015 (UTC)
Очевидно е, че няма нищо неразумно, но ако в статията има 30 източника, например и някой редактор поставя искания за нови където си поиска? И то при положение, че няма параграф и абзац в статията без източник, това не е ли злоупотреба? Jingiby (беседа) 14:56, 25 март 2015 (UTC)
Не знам, може и е в този пример злоупотреба, но сигурно е, че трябвало би, да администратори се занимават на статии чисто без поне един източник, които все пак съшестуват и дори които все пак създават. Джевянин (беседа) 16:42, 25 март 2015 (UTC),
Jingiby, аз пък се сещам веднага поне за двама потребители (от дейните, при това от тези, които обичат да си „замитат следите“ редувайки сметка и айпита), които злоупотребяват по обратния начин: на безобидни, тривиални и лесно проверими откъм фактология твърдения слагат по сто кила източници, „абе, да има!“, и в същите тия статии оставят фрапантни с не-неутралността си пасажи, прокарващи определени гледни точки и съдържащи лични мнения и отникъде неследващи умозаключения. И правилата така успешно се заобикалят: статията отдолу привидно бъка от източници, а всъщност точно там където най-крещящо има нужда, ги няма никакви. Пример: ПЕГИДА в първите ѝ версии, докато не сложих шаблон в статията и коментар на беседата. Спири ··· - - - ··· 17:38, 25 март 2015 (UTC)
Има правило, по което могат да се искат източници за всяко твърдение, и то е У:БОИ. Какво значи да се искат „безкрайно“. Няма такава хипотеза поначало. Искат се за твърдения, за които няма. Ако имаш 5 изречения и си сложил източник след първите 3, а за последните 2 няма, естествено, че последните две са без източник и следователно — оригинално изследване. Просто е. --Stalik (беседа) 17:54, 25 март 2015 (UTC)
Това просто не е вярно. Jingiby (беседа) 18:05, 25 март 2015 (UTC)
Аман от тъпотии! Особено неприятно е когато лица не създаващи статии слагат шаблони за туй-онуй, и най-вече за източници. Да не говорим за непризнаването на коректно посочен превод за източник (та Сим просто си ги копира). Или дори за случаите на пряко посочени източници, които пък се трият, за да няма (и такива случаи има!) Или за използването на източниците като „бухалка“ за прикриване на фобии и отношения, вкл. не към самия обект на статия, а и към създателя. Или преследване на потребители за източници, а никакво отношение към други, които изобщо не слагат такива. Разбира се има и обратния случай за поставяне на ненужни източници, вкл. реклама. Но е по-добре добронамерена хубава статия без източници, отколкото лоша статия с източници. А за Оногурия, дето си имаше източници НЯМА да простя! --Rumensz (беседа) 18:25, 25 март 2015 (UTC)
Такова животно като „добронамерена хубава статия без източници“ просто не съществува. Според мен източници са изключително необходими минимум за всеки абзац. Същото се отнася и за статиите, преведени от други Уикипедии. Има един потребител пък, Niknik660123, който прави преводи от чуждоезични версии и после нахвърля на килограм отдолу под статията източници, заети даже не от същата У, а от някоя друга. Например - превел от руски, а сложил отдолу накуп източниците от немската У. Ей такива хитрости на дребно много ме възмущават. --Молли (беседа) 21:20, 25 март 2015 (UTC)
Истина е Молли. В такъв случай трябва да се добави шаблон за превод, а не източници несвързани с статията. Джевянин (беседа) 06:55, 26 март 2015 (UTC).
Статиите на Nk и на Александър са точно такива. А този, който е сложил кило източници на преводна статия, го е направил само заради безумното искане да се слагат източници и на такива преводни статии, независимо, че има шаблон за превод. --Rumensz (беседа) 07:12, 26 март 2015 (UTC)
Фактът, че има шаблон за превод, не гарантира че цитираните източници са подходящи, или дори верни. --Молли (беседа) 07:34, 26 март 2015 (UTC)
Без да са дадени конкретни примери не може да се съди. А за източник за няколко изречения може да се направи шаблон, подобен на този в който се слага текст за който се иска източник, само че текстът да изглежда нормално докато не се посочи номерчето ([1] примерно), при което текстът да се оцветява за да показва за кои изречения е. По-нискотехнологично средство би било използване на някакви определени символи за boundary marks. --V111P 00:32, 27 март 2015 (UTC)
Дайте да не объркваме нещата. Това, че с някое правило може да се злоупотребява не доказва, че самото правило е грешно! Ако някой прекалява с искането на източници това е повод да се обсъди конкретния случай. На съответната беседа на статията или статиите, на личната беседа и ако няма съгласие да се обсъди тук в Разговори конкретния случай. Всичко опира до търсене на консенсус включително и за броя и качеството на източниците за всяка отделна статия. Отделна тема е качеството на съществуващите източници и какво бихме могли да направим по въпроса. --Сале (беседа) 13:18, 28 март 2015 (UTC)
Искам да попитам нещо и аз. Смятам да направя един текст за арменската митология. Разполагам обаче само с един източник - български превод на енциклопедията Мифы народов мира, който източник, естествено ще посоча. Но тъй като е само един, макар и много подробен, то няма как да давам източници след всеки абзац и/или пасаж. Просто всичко написано ще е взето от тази енциклопедия. Та искам да знам: Дали ще започне да се търси източник за всяко изречение или група такива? Защото ако това се случи, по добре хич да не почвам, защото взе да ми писва от разправии. Мисля, че добре разбирате какво искам да кажа. --Peterdx (беседа) 09:06, 29 март 2015 (UTC)
Няма проблем да се ползва един-единствен източник. Не е нужно такъв да има за всяко отделно изречение. Но източникът е ползван за цял абзац - посочва се в края на абзаца. Когато се започва нов абзац логично е да се счита, че той започва нова мисъл и следователно - пак се посочва източник. Редно е да се посочва и страница. Това е така защото улеснява проверката. Освен това ако разполагаш реално с източника, а не твърдиш бланкетно, че нещо е взето от него без това да е така, то не би трябвало да е трудност да се позоваваш прецизно. Виж напр. бележките към Македонизъм или Невронаука и сексуална ориентация. --Stalik (беседа) 09:26, 29 март 2015 (UTC)
Сталик, извинявай, сега видях че си взел отношение и тук (ровя се и другаде). Ако съм те разбрал правилно, искаш да кажеш, че ако текстът е от (да речем) десетина абзаца, то в края на всеки абзац трябва да посочвам един и същи (в случая) източник, вместо да го посоча накрая, посочвайки от коя до коя страница в него ги пише нещата, вкарани в текста? Не е проблем, но ми се струва излишно... --Peterdx (беседа) 10:58, 29 март 2015 (UTC)
Аз пък напоследък го разнасям един и същи източник, ако не на всяко изречение, така на две-три изречения, правещи смислова цялост. --Мико (беседа) 12:50, 29 март 2015 (UTC)
В една и съща статия ли, Мико? --Peterdx (беседа) 12:58, 29 март 2015 (UTC)
В една и съща. Така става ясно, кое за кое и улеснява преместването на информацията по другите статии. Примерно изработил иконостаса в църквата Еди коя си Еди къде си<ref>Източник</ref> и Еди коя си Еди къде си<ref>Същият източник</ref>. Така се знае, че и двете информации наистина са в тоя източник и се улеснява местенето на информацията в статиите за църквите примерно. --Мико (беседа) 16:47, 29 март 2015 (UTC)
+1 Това с общия източник съм го правил (благодарности на Алиса Селезньова, задето пооправи Ляпчев) и съм се убедил, че е лоша практика. След 5-10 години и няколко различни редактори, добавили по нещо, и самият ти няма да можеш да кажеш кое откъде е дошло. Както казва Сталик, по-добре си цитирай страниците на всеки абзац - докато го пишеш не е трудно, а помага в дългосрочен план. --Спас Колев (беседа) 10:48, 30 март 2015 (UTC)
Според мен на края на всяко изречение или всеки абзац трябва да има посочен източник, както съм правил в История на Мюнхен. Ако първото изречение в един абзац от две изречения е с един източник, а второто и третото – с друг, може или да се поставят източници след първото и третото изречение, или два източника след третото изречение. Изключение правя за преводи от другоезични версии на Уикипедия, където изхождам от това, че ако информацията беше грешна, щеше да е била изтрита от техните опитни редактори. Не бих имал нищо против ако някой поиска конкретен източник за статия, в която съм превеждал текст или не съм си посочил източниците коректно. Ако до две седмици не си посоча източниците, всеки редактор е в правото си да изтрие текста ми без източник. Би било мило, но не задължително, основният редактор по статията, ако има такъв, да бъде информиран на беседата си за поискването на източници. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:09, 29 март 2015 (UTC)

корекция на дати[редактиране | редактиране на кода]

Трифон Христов -Аджаларски е роден:09,02,1873 а умира на 07,03 1973 в гр,Кнежа а аз съм му внук


89.253.143.189 16:44, 28 март 2015 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово. Jingiby (беседа) 13:35, 29 март 2015 (UTC)
Източник обаче нема. Виж и Станислав на беседата. --Мико (беседа) 16:41, 29 март 2015 (UTC)

Премахване на пощенския списък press@[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като никой освен мен не следи пощенския списък pressNospam at.svgwikimedia.bg, чието създаване беше решено на първия уикисеминар, ако няма други предложения в рамките на две седмици, ще премахна списъка и пощенския адрес (има вариант и да го пренасоча към списъка info-l@). — Luchesar • Б/П 19:22, 29 март 2015 (UTC)