Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!


Съдържание


(Уики)среща[редактиране на кода]

Със Спасимир ще се видим следващия петък, 23 ноември, след 18:30 в "Под липите" да говорим за карти на България в Уикипедия и за проекта Картография на България. Всеки, който иска да участва е добре дошъл. Може да говорим и за други неща, така че да сформираме една непланирана Уикисреща. Ако има желаещи, кажете, за да предвидим логистиката.--ikonact (беседа) 21:17, 16 ноември 2018 (UTC)

Не мога отсега да обещая, но определено бих се радвал да дойда. Мисля, че най-малкото Дидо също ще е много заинтересуван от темата (а ако не се познавате, сигурно ще е полезно да се запознаете).
— Luchesar • Б/П 21:20, 16 ноември 2018 (UTC)
Аз не съм много вещ в картографията, но имам опит в срещите та може да дойда :) Засега 50% -- Сале (беседа) 17:27, 17 ноември 2018 (UTC)
Няма задължение да говорим само за карти :) --ikonact (беседа) 19:41, 18 ноември 2018 (UTC)
Лъчо, благодаря за напомнянето - ще се присъединя. Надявам се и Ведрин да дойде. Поздрави, --Dido3 (беседа) 23:16, 18 ноември 2018 (UTC)
Вероятно ще дойда. --Спас Колев (беседа) 11:49, 19 ноември 2018 (UTC)

За съжаление ikonact няма да успее да присъства, но съм запазил маса за 10 души и ще се радвам да се видим. „Под липите“ 23 ноември (петък), 18:30 ч., може и малко по-късно да се присъедините.--Спасимир (беседа) 10:26, 22 ноември 2018 (UTC)

Грешка в Уикиданни[редактиране на кода]

Някой е ботвал надморската височина по селата от украинската уикипедия, но не навсякъде и сложил дименсията за метър, та сега излиза http://www.wikidata.org/entity/undefined. Дали може нещо да се направи, за да не си играем на ръка? --Rumensz (беседа) 12:47, 17 ноември 2018 (UTC)

Върнах му известна част на ръка, но са доста. Ще видя евентуално с бот да махна останалите.
— Luchesar • Б/П 15:27, 17 ноември 2018 (UTC)
Друг проблем е и появата на ±1 в надморската височина. А с площта на някои селища е фрапантно. Например землището на село Бачево заема около 2/3 от територията на България, т.е. изпусната е десетичната запетая при пренасянето им в Уикиданни. Като добавим и втори координати и втора надморска височина на симпатягите с шведско-себуанския бот, решили да превъртят уикипедията. --Спасимир (беседа) 15:48, 17 ноември 2018 (UTC)

Едногодишна полузащита на всички статии за поп-фолк[редактиране на кода]

Възнамерявам да наложа едногодишна полузащита (забрана за редактиране от нерегистрирани) на всички статии от Категория:Български поп-фолк певци, а може би и някои други подобни категории. От години в тези статии кипи трескава дейност от подозрително активни и организирани анонимни потребители. Само̀ по себе си това не е основание за ограничение, но злоупотребата с Уикипедия е – въпреки, че по-рано съм отправял предупреждения да не се слагат скрити връзки, последната изцепка са напрасканите под формата на източници връзки с „гледай еди-кой-си клип в YouTube“ в Магда. Не се съмнявам, че ако се разровя, ще открия още куп подобни бисери. За съжаление, невъзможно е IP адресите да бъдат просто блокирани, защото, дали случайно или преднамерено, те са динамични адреси от популярни доставчици. Поради тази причина виждам масовата дългосрочна полузащита като единствена възможност да бъде възпряна тази нагла злоупотреба.

Ако някой има възражения, моля да ги сподели.
— Luchesar • Б/П 15:50, 17 ноември 2018 (UTC)

Махал съм много думи от рода „ВИЖ“ и „ЧУЙ“. Та ограничението си е необходимо, за да не си губим времето в постоянни оправяния.--Rumensz (беседа) 16:02, 17 ноември 2018 (UTC)
Намирам го за съвсем разумно. --Молли (беседа) 17:40, 17 ноември 2018 (UTC)
Youtube не е ли в списъка на ненадеждните източници? Бях останал с впечатлението, че се филтрира автоматично. -- Сале (беседа) 17:41, 17 ноември 2018 (UTC)
Не, краткият домейн youtu.be е в глобалния списък за спам, но толкоз. Филтърът за източници пък въобще блокира връзките към неблагонадеждни сайтове в статиите, а не само когато са в ref тагове (иначе би било твърде лесно да бъде заобиколен), а не би било добре да блокираме напълно YouTube. Но това всъщност не е лоша идея - може би трябва да имаме допълнителен филтър конкретно за връзките в ref-ове.
— Luchesar • Б/П 17:59, 17 ноември 2018 (UTC)
Специално за певците YouTube си е напълно благонадежден източник посочващ дадена тяхна песен/клип. --Rumensz (беседа) 18:53, 17 ноември 2018 (UTC)
Включвам и статиите в Категория:Попфолк звукозаписни компании.
— Luchesar • Б/П 11:32, 18 ноември 2018 (UTC)
Мярката ми се вижда напълно резонна, имайки предвид слаганите напоследък източници – замаскирани реклами/промотирания (къде добре, къде не чак толкова). Друг проблем са някои проекти/събития – слагат се ден, седмица, а понякога и месец преди да са официално обявени/случили се. Ето един пример от днес. Да, не е принос на анонимен потребител, но не е редно да се слага нещо, което още не се е случило. Може да се случи, а може и да не се. Това си е подвеждане. --Ted Masters (беседа) 13:57, 18 ноември 2018 (UTC)

Ok Полузащитени за една година са всички статии в Категория:Попфолк в България (включително подкатегориите) и Категория:Попфолк звукозаписни компании.
— Luchesar • Б/П 15:27, 18 ноември 2018 (UTC)

Закъснях да напиша, но съм съгласен с полузащитата, макар да приемам Youtube във Външни препратки. В текста на статията ми се струва прекалено обаче - препратка към всяка песен. А за статиите на певиците отдавна съм им вдигнал мерника за разчистване с този непрекъснат пиар (какво направила днес певицата, кой клуб посетила, какъв слух излязъл и т.н), но все не мога да започна. Радвам се, че не само на мен ми е направило впечатление - мислех да не съм прекалено краен в мнението си. Повтарям, че за мен приемливо е Youtube в раздел Външни - един-два пъти евентуално към нещо значимо, но не и като източник или пък като вмъкната външна препратка в текста. --Vodnokon4e (беседа) 16:03, 18 ноември 2018 (UTC)
Да, и аз точно си мислех, че е хубаво да има известна „почивка“ от хиперактивните IP-та, която да ни даде възможност да поразчистим – затова и предложих една година срок. Относно това дали YouTube да е допустим като източник – честно казано, не знам: все пак има и видеоинтервюта и видео новинарски емисии. Може би важното е: 1) да е ясно какво е твърдението, най-добре с конкретен цитат от видеото: „Роден съм в Детройт“, заявил еди-кой си, и 2) да се укаже точното време във видеото (понеже няма как да бъде претърсвано за текста на твърдението). Но действително съм абсолютно отворен за дискусия.
— Luchesar • Б/П 17:47, 18 ноември 2018 (UTC)
Като човек, който често се занимава със статиите за попфолк, искрено благодаря за взетите мерки! Отдавна трябваше да се предприеме нещо. Quickfingers (беседа) 16:58, 19 ноември 2018 (UTC)
Е, сега може и да се направи „Месец на поп-фолка“, който да е след изтичане на срока, след което пак да се въведе, но само за нерегистрирани. Колкото за „разчистване“ на източници за песни към YouTube (не на интервюта) – не е приемливо, защото певците пеят. Далеч по-излишна е огромната натруфена хронология на разни изяви в новогодишни програми и пр.--Rumensz (беседа) 18:41, 19 ноември 2018 (UTC)
И аз не виждам смисъл да се чистят източниците за песни към YouTube, стига да са от официални канали. Музикалните компании ги качват първо там, и в описанията им обикновено е налична основна информация като дата на премиера, автори и тн. Quickfingers (беседа) 22:42, 19 ноември 2018 (UTC)
У:ВНП, У:НЕЕ, поне според мен (в моите очи това е просто вид кликбейт за помпане на брояча на гледанията).
— Luchesar • Б/П 14:53, 30 ноември 2018 (UTC)

Срок на годност на „Избрана статия“?[редактиране на кода]

Коментирано е как някои гласувани преди много години за „избрани“ статии днес не биха отговорили на стандартите ни. Това е нормално: Уикипедия се развива, а с това и средното ниво, с което сравняваме, непрестанно се покачва. В тоя смисъл дали не е добре да въведем срок, за който да е валиден изборът за „избрана статия“ – например 10 години? Т.е. за да продължи статията да бъде смятана за такава, 10 години след първоначалното одобрение тя трябва да бъде прегласувана. Струва ми се, че това е разумен срок, който не обезценява труда на редакторите, не създава излишна бюрокрация, и в същото време внася един естествен коректив в това, което представяме пред читателите като „лицето на Уикипедия“.
— Luchesar • Б/П 18:17, 17 ноември 2018 (UTC)

На мен мнението ми се струва напълно резонно - Уикипедия, както всичко, се развива непрекъснато. 10 години е ок за мен (5 е малко според мен, а пък да сложим 7-8 някакси не върви). Но виждам един проблем - критериите за прегласуване не са уточнени. Дали по същата процедура? Все пак Избрани статии позамря през годините, след като критериите ни за качество се вдигнаха. Струва ми се, че по-малко хора биха обърнали внимание сега.--Vodnokon4e (беседа) 16:08, 18 ноември 2018 (UTC)
Действително има риск броят на „избраните“ отначало да намалее, но според мен точно това може да е стимул за повече хора да се амбицират да подобряват статии и да ги предлагат за „избрани“: както осъвременявайки някога избрани, така и кандидатствайки с изцяло нови. Според мен дори ценността на статуса „избрана“ ще се повиши: първо, защото няма да са толкова много, и второ, и най-вече, защото няма да има обезценяване от статии, които не са достатъчно добри по сегашните ни стандарти (както например награждаването с орден „Стара планина“ може вече да звучи почти обидно, като се има предвид какви неособено достойни люде са били награждавани с него).
— Luchesar • Б/П 17:33, 18 ноември 2018 (UTC)
Относно процедурата, честно казано на тоя етап не бих я променял: струва ми се, че разбирането за това коя статия става за „избрана“ неизбежно е субективно (това, че трябва да има източници, да бъде правилно оформена и прочие мисля се подразбира), и всъщност изборът на „избрани“ дори е индикатор за това какво в даден етап от развитието на Уикипедия тогавашната общност е смятала за „пример за качество“ (нещо като развитието на разбирането ни за естетика през вековете). Впрочем, тази субективност е точно причина да смятам, че макар на теория да е възможно, само в много вече фрапиращи случаи някой би събрал куража да се вкара в неприятни процедури по „отнемане на статуса на избрана“.
— Luchesar • Б/П 17:54, 18 ноември 2018 (UTC)
Според мен няма никакъв смисъл от това. Ако някой смята, че избрана статия не заслужава да бъде избрана, винаги може да пусне гласуване за отстраняване на статута, като се обоснове. --Стан (беседа) 16:51, 18 ноември 2018 (UTC)
На теория е така, но на практика този някой трябва да е готов 1) да отдели време, 2) да намери нерви, 3) евентуално да се изпокара със свои колеги. Това работи в големи уикита, където повечето хора не се познават и съответно няма нужда да си правят „политика“, щото „утре все пак с тия хора трябва и да работим“, и винаги има достатъчно редактори, готови да преглътнат въпросните неудобства или поне да вземат отношение, след като някой е поел неособено приятната инициатива. Иначе казано, това е типичен пример с килера, пълен с боклуци – никой не иска да си слага главата в торбата, захващайки се с разчистване. Но при нас килерът не е някъде забутан, а е „лицето“.
— Luchesar • Б/П 17:16, 18 ноември 2018 (UTC)
Ако статия Х е много добра и е очевидно, че трябва да остане избрана, след 10 години трябва N на брой човека отново да я прегледат, да прегледат критериите за избрана статия, да си направят анализ, за да могат да гласуват аргументирано (при сляпо гласуване се губи целия смисъл). Това не е ли губене на излишно време на N на брой човека? Не е ли по-добре, когато някой забележи, че статията вече не отговаря на повишилите си критерии, да направи това по-горе и да я подложи на гласуване с конкретни аргументи, а не с аргумент „минаха 10 години“? Имаме 156 избрани статии, колко време ще трябва отделим, за да можем информирано да гласуваме дали всяка една от тези 156 статии заслужава да остане да бъде избрана? Според мен това е крайно неефективно. Ако се приложи това, 90% от гласовете ще бъдат „на око“, без детайлен анализ и всъщност един важен процес ще се разводни. --Стан (беседа) 17:52, 18 ноември 2018 (UTC)
Тези статии са „нашето лице“, те са „най-доброто, което някога сме сътворили“. Ако бихме признали, че ни мързи веднъж на 10 години (аз самият съм тук от едва 9) да прегледаме какво показваме на света, значи просто да признаем, че не ни пука за качеството – то по дефиниция изисква някакво старание. Аргументът, че има цели 156 избрани статии, и няма кой да отделя време да ги преглежда внимателно, пък е точно причината да направя това предложение: де факто ние признаваме, че нямаме възможностите или желанието да следим дали поддържаме нивото си. Въобще не е нужно всички те да бъдат прегласувани: напротив, биха били прегласувани само тези, за които действително ще има ясен консенсус, че са достатъчно добри. Ако останат само 10, толкова по-добре – ще са 10, но ще знаем, че това са 10 статии, за които редакторите действително с чисто сърце и ентусиазирано са дали гласа си, вместо да имаме 156 статии от зората на Уикипедия, с които днес никому не се занимава, и затова – като най-лесно, а не най-правилно – ги държим с прашасалия етикет „избрана“. Това според мен и обезценява званието „избрана“.
— Luchesar • Б/П 18:14, 18 ноември 2018 (UTC)
Бих казал, че съм против това предложение. Първо, няма опит от нещо подобно тук, нито пък информация за някаква практика в други езикови части (както е във вица – Учените първо на животните пробват, после ...). А, ако има някоя за сваляне – да видим! Второ, подобна практика би била обидна и насочена към колегите, които са писали статиите, а и тези които са гласували и са си губили времето. Колко всъщност са общо тези статии и колко време и труд ще отнеме тази идея?
Преди време предложих Мария-Антоанета за избрана и не бе гласувана!? Ами сега – най-вероятно ще си останем без избрани статии. --Rumensz (беседа) 12:19, 19 ноември 2018 (UTC)
Не мисля, че би се стигнало до караници за нещо, което си правил преди 10 години. През 2013 правихме такова масово разчистване и повечето гласувания минаха с пълен консенсус. --Спас Колев (беседа) 12:30, 19 ноември 2018 (UTC)
Това май следва да е „за“, а е като „против“. Хем не са минали 10 години, хем избраните са препотвърдени. И оти да го ручаме жабето? --Rumensz (беседа) 07:47, 20 ноември 2018 (UTC)
Определено съм против предложението за въвеждане на срок на "годност", по няколко причини:
  1. . Критериите за избрана статия са формулирани. При гласуване те са субективната опора на уикипедианците за качеството и енциклопедичната значимост. Това се отнася особено до т. нар. енциклопедичност - благонадеждни източници, дължина, стил. Субектът трябва да оценява и експертната насоченост и възможността да се придобие информация, а не някакви бегли, незначителни и повърхностни знания по темата. Точно по тази причина тези статии се подлагат на гласуване и там разнопосочните мнения и оценки одобряват или отвърлят предложението. Веднаж приложен този принцип, не трябва да има давност. Изтърколилите се няколко години не са и не може да бъдат основание за преоценка и прегласуване, защото и сега всеки може да внася промени, такива каквито намира за необходимо за актуализиране или допълване с нови факти.
  2. . Да се говори че давността ще бъде стимул „...за повече хора да се амбицират да подобряват статии и ги предлагат за "избрани.." е несериозно. Ако се вгледаме в статистиката, статии с присъдено такова качество са максимум по 3-4 на година /за 2018 г. е приета 1 статия и има 2 предложения/. Твърдението че ще се юрнат потребители да създават, прередактират, допълват и осъвременяват статии, като се преминава и през цялата процудура на гласуване, меко казано не е реалистично.
  3. . Отхвърлянето на някои вече избрани статии може със съответните мотивирани основания да се подложи на гласуване. Трябва да се проведе процедурата по конкретни предложения, както това вече е правено. С нищо обаче няма да се повиши статута на избраните статии, ако започнем пълна ревизия на създаденото до сега и останат 10 статии. При 247 167 бр. статии в бгУ, избраните статии са 0,0163%. Ако в съответствие с предложението след анализи и губещи времето процедури останат например 10 статии, това ще бъде 0,004%, което ще се тълкува само като изключително ниско ниво на бгУ, и че това колективно дело просто не трябва да се ползва като информационен източник.--CvetanPetrov1940 (беседа) 16:09, 20 ноември 2018 (UTC)

Манипулации в английската уикипедия(18.11.2018)[редактиране на кода]

Упорито се въртат манипулации[1]. Които в края на краищата пускат корен, защото никой българин не се намесва. Трябва да се намеси някой и в английската уикипедия, тя е по-важна, Поздрави --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.29.224 (беседа) 05:36, 18 ноември 2018‎ (UTC)

Промяна в шаблоните „без източници“ и „повече източници“[редактиране на кода]

Копирано от Уикипедия:Страници за изтриване/2018/11/Шаблон:Без източници. Шаблоните за гласуване са премахнати, тъй като тук не са релевантни. Останалият текст е запазен без изменения.
— Luchesar • Б/П 18:21, 18 ноември 2018 (UTC)

Предлагам да обсъдим дали този шаблон реално помага или само създава илюзия за полезност, а дори може би вреди. Ключови за мен са следните два хипотетични случая:

  1. Ако в една статия без източници и с много спорни твърдения бъде добавен един източник – дори да е за тривиално твърдение – този шаблон вече ще бъде неуместен и вероятно премахнат, въпреки че проблемът на статията с липсващите източници по никакъв начин няма да е решен.
  2. Ако имаме две статии – едната без никакви източници, но с общо взето добре написано съдържание и без спорни твърдения, а другата с много източници, но с едно или няколко много спорни твърдения без източник – отбелязана с този стряскащ шаблон, парадоксално, ще бъде първата статия.

Идеята на шаблона е да заостря вниманието на читателите към съдържанието на статии или раздели, в които е поставен. Но за читателите това означава и обратното: след като те знаят, че статии с проблеми са отбелязани, значи статиите, които не са, би трябвало да нямат проблеми (с изключение, очевидно, на конкретни твърдения, отбелязани с {{източник}}). Горните два примера обаче показват, че това може да бъде напълно неточно и дори подвеждащо внушение.

Коренът на този проблем може би е в чисто техническото условие, на което се базира използването на шаблона: дали в дадена статия или раздел има поне един указан източник. Това явно няма как да работи според очакванията, когато не се взимат под внимание и други твърдения, които може да бъдат спорни, да не говорим пък, че наличието на указан източник въобще не е гаранция, че твърдението е реално подкрепено от него. Казано с други думи, проблемът на този шаблон е, че разглежда въпроса с източниците твърде механично и повърхностно, с което създава непълни или дори неверни представи у читатели, а понякога дори у редактори, както наскоро в дискусията Уикипедия:Разговори#Информация без източник.

Затова предлагам или да преустановим употребата на шаблона, или да променим процедурата за неговото прилагане, като може би го слеем с {{повече източници}}. За втория вариант бих предложил текст с най-общ смисъл:

Тази статия или раздел съдържа твърдения, които не са подкрепени с източници. Тези твърдения може да са неточни или изцяло неверни.
Можете да подобрите статията, като добавите необходимите благонадеждни източници. Спорни твърдения без посочени източници може също да бъдат премахвани, особено в биографии на живи хора.

— Luchesar • Б/П 15:57, 16 ноември 2018 (UTC)

  • Категорично не виждам никакъв проблем със съществуващите шаблони и начина на използването им. Напротив. Те са напълно логични. {{без източници}} указва, че в статията няма никакви указани източници а {{повече източници}} указва, че посочени източници има, но те са недостатъчни. Няма никакво логическо противоречие. Ако в статия с 20 параграфа и без нито един източник бъде добавен само един източник към само един от 20-те параграфа това е напълно достатъчно да се премахне {{без източници}} и да се замести с {{повече източници}}. Дали този който прави редакцията ще замести единия шаблон с другия е въпрос на преценка в конкретния случай. -- Сале (беседа) 22:30, 17 ноември 2018 (UTC)
С математическата логика всичко е наред, но въпросът е дали е правилно да прилагаме тази логика върху проблем, който няма нищо общо с аритметиката. Статия с 1 източник на практика може да е също толкова (или дори много повече) проблемна от статия с 0 източника. Или статия с 2 източника, сравнена с такава с 1. Проблемът за мен е точно това погрешно впечатление, което оставя шаблонът: че наличието на 0 източника е някакъв особен, много специален случай, щом има нарочен шаблон за него. Но това не е вярно: същинският проблем е липсата на достатъчно източници – а дали недостатъчните са 10, 5, 1 или 0 е просто частен случай на проблема „недостатъчни източници“. Нулата действително е в края на спектъра, но нито разликата между 0 и 1 е толкова съществена (ако нужните примерно са 10), нито дори непременно е най-лошият вариант: 5 налични, но фалшиви източника за мен са много по-голям проблем.
— Luchesar • Б/П 00:04, 18 ноември 2018 (UTC)
  • Поддържам напълно мнението на Сале - съществуващите шаблони са ясни, точни и коректни. Няма нищо стряскащо в шаблона Без източници, той просто указва факта, че съдържанието може да не е вярно. Не приемам примера ти с добре написана статия без спорни твърдения, тъй като щом няма източник, не можем да сме сигурни, че няма спорни твърдения и колкото и добре да изглежда, тя пак може да съдържа неверни факти или становища. Сале ясно го е написал, затова няма да обяснявам отново вече добре обоснованото. --Молли (беседа) 09:17, 18 ноември 2018 (UTC)
@ symbol.svgСале, Молли: Добре, мисля, че разбирам какво казвате. Статия с 0 източници със сигурност може да съдържа невярна информация, без дори да бъде четена, защото очевидно нито едно от твърденията не може да бъде проверено. Ако статията обаче има поне един източник, вече ще е нужно най-малко него да го проверим, а също би могло да се предполага, че който е писал статията, като цяло е бил по-старателен, т.е. има много повече условности.
С други думи, замисълът е, че {{без източници}}, за разлика от {{повече източници}}, е практически лесно приложим – и дори може да бъде автоматично поставян и премахван от бот. Което, впрочем, е причината с него да са отбелязани 42 660 статии в ОИП, докато с „повече източници“ – едва 329 (макар със сигурност много повече да биха имали нужда). Ако действително правилно съм ви разбрал, това е валиден аргумент – макар много повече статии да имат проблеми с източници, поне можем да отбелязваме за подобрение тези, които е лесно да бъдат идентифицирани като такива – просто защото нямат никакви.
Но нека повторя какво смятам за ключово тук. За Уикипедия същественият въпрос е дали дадена статия има достатъчно източници. 0 източници е просто частен случай на проблема „недостатъчно източници“, макар действително уникален с това, че е пределно лесен за идентифициране – което съвсем не е така в случаите с 1, 2 и повече източника (ако разликата беше друга, щяхме да имаме и шаблони {{само 1 източник}}).
Затова смятам, че е редно да имаме общо послание на тези шаблони: че информацията по принцип трябва да бъде подкрепена с източници – иначе може да бъде невярна – а не точно колко са. Наистина разбирам и аргументите ви: {{без източници}} казва, че в статията няма източници – и това просто е вярно. Нека обаче тогава променим текста на шаблона {{повече източници}} – нека в него също пише „Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.“ Защото иначе вече не бих разбрал логиката: мигар само информацията в статии без източници може да бъде „непълна, неточна или изцяло невярна“, но ако има поне един източник, изведнъж вече няма нужда да слагаме подобно предупреждение – дори да смятаме, че източниците са недостатъчни (защо въобще смятаме, че са недостатъчни – не е ли именно, защото се съмняваме, че информацията може да е „непълна, неточна или изцяло невярна“?).
Вероятно с това предложение трябваше да започна, но и смисълът от такива дискусии е всеки да изясни за себе си нещата – надявам се, че този път съм формулирал доста по-ясно това, което ме тревожи.
— Luchesar • Б/П 11:14, 18 ноември 2018 (UTC)
  • Над текстът може да се помисли. Принципно тези шаблони са за редакторите, а тук виждам само обръщение към четящите, което „мирише“ на fake news и евентуално заплаха към авторите на статията, че трудът им може да отиде на вятъра. Текстът на английската Уикипедия ми харесва повече. Подканва редакторите да поработят по статията, като им посочва страници, които ще им помогнат, както и указва кога този шаблон може да се премахне. Също така в английския вариант фигурира и израза „надеждни източници“, а не просто източници. Изразът „непълна, неточна или изцяло невярна“ може да важи за всяка статия, дори и тези, които имат множество източници, но самият израз кара четящия да не прочете и един ред повече. Вие, ако се интересувате от някой писател, бихте ли прочели информация за него, която може да е „непълна, неточна или изцяло невярна“? :) --Стан (беседа) 17:31, 18 ноември 2018 (UTC)
Точно това ми е идеята. Въпросът очевидно е сложен и може би ще е добре да прехвърля това гласуване на Разговори – тук явно прекалено буквално се възприема като предложение за изтриване на шаблона — и дотам.
— Luchesar • Б/П 18:18, 18 ноември 2018 (UTC)

Аз също бях повдигнал този въпрос миналата година през ноември. Според мен няма нужда да се слага автоматично шаблон на всяка статия без източници. Ако пък толкова трябва, то този шаблон трябва да насочва вниманието към липсата на проверимост, не към невярността на информацията. В момента има около 45 000 статии, които са отбелязани с този шаблон, но е малко вероятно и 90% да съдържат неточна или изцяло невярна информация. За непълна не искам и да коментирам. Статиите с източници също може да съдържат непълна информация. Другият аспект, който и аз бях отбелязал е, математическата страна на въпроса. Един източник е достатъчен да се премахне шаблона. Може би, ако се слага автоматично този шаблон трябва да се измисли някакъв коефициент на проверимост. Едно е да има статия от 20 абзаца с един източник, друго е 3 изречения без източник. --ikonact (беседа) 19:40, 18 ноември 2018 (UTC)

Резюме 1[редактиране на кода]

Кратко резюме за тези, на които не им се чете цялата дискусия:

  • мен ме притеснява, че двата шаблона изглеждат твърде различно, когато разликата от добавянето на един източник в статия без източници най-вероятно въобще няма да бъде толкова драматична;
  • изтъкнат беше напълно валидният аргумент, че първият шаблон в крайна сметка просто казва, че в статията няма източници, и това, най-малко само по себе си, е вярно, т.е. шаблонът има своето място;
  • моето предложение тогава стана вторият шаблон да се приближи до първия, за да не се създава погрешно впечатление, че пълната липса на източници е принципно различен проблем от „просто“ липсата на източници;
  • изказано беше мнение, че посоката на промяна може би трябва да бъде обратната: не вторият шаблон да стане също предупредителен и заплашителен, а първият да стане по-скоро насърчителен за подобряване.

Надявам се да съм представил коректно най-съществените неща. Чувствайте се напълно свободни да добавяте и коментирате.
— Luchesar • Б/П 18:42, 18 ноември 2018 (UTC)

Коментар след резюмето[редактиране на кода]

Толкова думички и принципни дискусии за нещо, което количествено се е получило заради обхождане на всички статии без четене и механично поставяне на шаблон, който притеснява и четящите, и редакторите на статиите в българската Уикипедия.

Защо да е съмнителна статия, която е превод от друга чуждоезична статия? Когато е бил направен преводът, най-вероятно шаблонът „без източници“ не е бил нито задължителен, нито популярен. Набързо сме се сдобили с над 40 000 проблемни статии и сега тези заглавия ще си висят за бавно и мъчително „чистене“, само и само да се махне шаблон, който не е поставен с мислене. Предложението в статии със само един източник да се добави друг шаблон, с какво ще спомогне да се подобри или да се обогати съдържанието на въпросните статии? Само ще увеличим броя на „опасностите“, за които предупреждава Уикипедия, но няма да се поправят нито достоверността, нито изчерпателността на статиите. Очаквах да се получава по-леко и по-опростено добавянето на енциклопедично съдържание с навлизането на визуалните възможности за допринасяне, докато активността ми наоколо беше почти нулева през последните години. А то е станало наистина по-объркващо и непроходимо от толкова предупреждения и „заплахи“ за изтриване, че надали ще привлича жадуващи да изчистват такива автоматично поставени шаблони уикипедианци.

Всъщност, може ли поне да се изброят онези статии, които хем са без източници, хем са частичен или пълен превод от? Съжалявам, че не се опитвам да си отговоря преди да попитам. Извинения. -- Zelenkroki (беседа) 23:43, 18 ноември 2018 (UTC)

Излишно е отново да коментираме проблема с отбелязаните 40-те хиляди статии – ще влезем в безполезни дискусии. Въпросът е, можем ли да подобрим шаблона, така че да привлича редакторите да работят по проблема указан в него. Темата за цялостното решаване на проблема със статиите без източници е отделен въпрос. Ето статиите без източници и с един от двата шаблони за превод: [2]. Там шаблона за източници не трябва да се премахва, а от съответната версия на чуждоезичната статия да се прехвърлят източниците в нашата. Самият шаблон „Превод от“ не играе роля на източник. --Стан (беседа) 10:34, 19 ноември 2018 (UTC)
Казваш да подобрим шаблона та редакторите да са привлечени да работят по проблема, демек да оправят проблема създаден от някои недобросъвестни редактори, които пишат статия, а не слагат източници. Според мен това няма да е решение, напротив трябва шаблона дори да е по-краен, та някой който пише статия и не сложи източник да е заинтересован да си я оправи, а не да чака някой да оправя нещата след него. Шаблона много добре указва, че статията може да бъде изтрита и аз съм статиите без какъвто и да е източник да се трият ако не са оправени за определения срок. Мисля че само така ще се реши проблема, а не да бъзикаме шаблона.

Пример: Шаблона сега гласи това:

Да се промени последната част на: Имайте предвид, че ако в (примерно едномесечен срок) статията или раздела не бъдат оправени ще бъдат изтрити.--Я.Запрянов (беседа) 11:03, 19 ноември 2018 (UTC)

Това е добра идея. Защо да не се изтрие всичко, което няма източник. Първо да започнем да трием статиите без източник, а след това ще минем и през тези с източници и ще трием всяко изречение, което няма източник... Май изпадаме в крайности. В момента има статии на национални знамена, които са описание на формата и размерите на знамето и отгоре е сложен шаблон, че информацията може да е невярна. Отделно, ако подхождаме толкова теоритично, нищо не гарантираме от гледна точка на достоверност. Достъчно е да сложим един източник в статията и заобикаляме правилото за триене. --ikonact (беседа) 11:55, 19 ноември 2018 (UTC)
Хайде да не се отплесваме в посока дали за всяка дума във всяка статия трябва да има цитиран източник. Лъчо повдигна въпроса за текста на шаблоните и това дали сегашният „заплашителен“ тон да бъде сменен с препоръчителен с насоченост повече към редактиращите отколкото към четящите. Това кога и за какво трябва да се цитират източници сме го обсъждали многократно и няма смисъл пак да даваме примери от рода на {{източник|Слънцето изгрява от изток}}. -- Сале (беседа) 12:27, 19 ноември 2018 (UTC)
Не е отплесване, а отговор към предложението да трием статии без източници. Искам да подчертая безмислието на чисто теоритичния подход - има статия без източник, да се трие. Иначе, подкрепям с две ръце промяната на шаблона. Още миналата година бях предложил той да отразява по-скоро липсата на проверимост, не толкова верността на информацията и нуждата от триене.--ikonact (беседа) 12:40, 19 ноември 2018 (UTC)

Напротив, мисля че заплахата от триене ще мотивира създаващият статия да добави източници. Ако не го направи значи му е безразлично и не пречи да му бъде изтрита статията. Така редакторът показва, че не си уважава труда, ние ли трябва да го съжаляваме. Отделно, в статия може да има само един източник, който да потвърждава информацията дадена в статията. Така че дали е един или 5 източника няма значение, важно е да са достоверни и да подкрепят информацията дадена в статия. А за искане на източник за всяко изречение е абсурдно. Твърдо съм против някой да надумка 50-100 статии без източник и останалите редактори да му ги оправят. Редактор пишещ статия и не сложил източници за мен показва, че не му пука дали е правилно или не и как това влияе на Уикипедия. Просто е седнал да си пише да му мине времето. Затова предложих заплахата от триене да е крайна, за да мотивира пишещият да прави нещата както трябва, а ако не го прави статията да бъде наистина изтрита след определен срок. Този шаблон е именно призив към редакторите пишещи статии и не слагащи източници, а не за мен или за теб, или за някой друг редактор, който примерно ще тръгне да оправя статиите без източници. Това е и причината да имаме над 40 000 статии без източник, щото кво ли си викат, а бе дай пиши има-няма източници статията си остава. При това положение този шаблон става абсолютно ненужен. А какво ще стане примерно ако си написал една-две статии и не си сложил източници и след определен период от стоене на шаблона не си ги оправи и бъдат изтрити, да видим тогава на следващите статии, които напишеш дали няма да слагаш източници. Така съм убеден, че статиите без източник след известно време ще изчезнат. Те, това е моето виждане. Просто казвам, че по този начин шаблона е абсолютно ненужен. Дали го има или не статиите без източници просто си стоят и хората си ги четат, а дали информацията в тях е вярна или не на никой не му пука. А и като гледам никой не се е юрнал да оправя тези статии, значи и на нас постоянните редактори не ни пука. Трудоемко било! Ами като е трудоемко тези статии по някакъв начин трябва да се ограничат, да се спрат. Леле, колко изписах, цяла статия, но понякога има нужда от дълго обяснение и разискване.--Я.Запрянов (беседа) 19:45, 19 ноември 2018 (UTC)

Ндааа...--Mmm-jun (беседа) 20:08, 19 ноември 2018 (UTC)
Symbol comment vote.svg Коментар: Поправка: Вярно, че не сме се юрнали да поставяме източници (макар да гледам да посоча източници поне в няколко статии на ден, и на мен често ми се случва да вляза в някоя статия и като видя как е оставена, да ми минава желанието). Но след слагането на шаблона (тогава бяхме около 220 000 статии) забелязах, че поне спря да се увеличава броя им. Помислих си, че сигурно има много нови неотбелязани, но скоро като пуснах бота, откри само 20-30 нови без източници. Дори бих казал, че броят им леко започна да намалява - мисля че тогава бяха около 45 000, сега показва 42 660 (+/- стотина, където може да е пропуснал или са отбелязани неправилно по някаква причина). Така, че поне откъм заплашителната част (и не само това, а и други неща) - вероятно действа. Но иначе съм принципно за преработка на шаблона към някакъв по-подканващо дружелюбен вид - нещо от рода на "така и така може да бъде изтрита, защо да не помогнеш на Уикипедия като потърсиш източници?". Коментарите горе за един източник но качествен и много, но некачествени, са правилни. Не можем да поставим някъде ясна граница между количеството и качеството им. Ботът тогава определено даде представа за брой (което мисля, че беше нужно, тъй като дърпахме откъм количество, но качеството ни западаше). Но не може да даде и за качеството на източниците. Тъй че според мен и двата шаблона имат смисъл - и без източници, и за повече източници. Бот обаче не може да направи разлика кога да слага и кой. Най-добре би било да се обединят по смисъл с някакъв по-насърчаващ новите редактори тон да търсят и поставят източници (и обясняващ защо е нужно). После шаблонът за няколко дни лесно може да бъде сменен или махнат, ако е нужно - зависи до какво решение стигнем. Идеята ни е да привличаме нови редактори, но в същото време не бих искал да започнем пак с безраборното създаване на статии в отвратителен вид, както беше преди. Мисля, че сего поне има напредък откъм качество. --Vodnokon4e (беседа) 20:14, 19 ноември 2018 (UTC)
Съгласен съм напълно с теб, безпорно има напредък откъм качество, а и имам впечатление, че доверието на хората към Уикипедия нараства. Това е добре, но статиите без източници си остават едно черно петно. Моето желание е тези статии постепенно да изчезнат, да имаме едни хубави качествени статии. Затова мисля, че крайността ще е по-полезна, отколкото галенето с преце. Виждам обаче, че шаблоните в сегашния си вид не вършат работа. Те така си стоят на някои статии с години. Трябва обаче да отбележа, забелязах че повечето статии без източници са създадени в първите години на Уикипедията ни. Сега почти липсва създаването на такива статии. Нормално е, вече сме станали по-добри, по-съвестни, а и изглежда тези Уикиобучения имат страхотен ефект и са доста полезни. И наистина би било по-добре двата шаблона да се обединят. Да, искаме да привлечем повече нови редактори, но да са качествени, а не да вършат половинчата работа та постоянно да се оправя след тях. Като имам повече време оправям по някоя и друга статия (слагам източници), особено мъничета, при тях става по-бързо и забелязах, че бота е прескочил много при броенето. Прескача статиите, при които е сложен шаблона Източници или Външни препратки, а посочени такива липсват. Така че статиите без източници са повече, но наистина намаляват. А бе полека-лека ще изчезнат, но ще мине доста време, така че не е нужно да се притесняваме толкова.--Я.Запрянов (беседа) 21:41, 19 ноември 2018 (UTC)

Реклама, маркетинг, промоции и т.н.[редактиране на кода]

Само на мен ли ми се струва, че напоследък все по-често Уикипедия се използва като рекламно пространство като тези, които го правят стават все по-агресивни и арогантни? От години подозирам, че нещо такова се случва със статиите за поп-фолк, но докато там повечето редакции са от IP адреси напоследък ми прави впечатление един друг модел в статии за живи хора. Става въпрос за многобройни еднотипни статии в дадена област в повечето случаи добре оформени и често с явно старание да се спазват колкото се може по-стриктно правилата, но създадени от „еднократни“ потребителски сметки т.е. всяка такава сметка редактира само една статия. Подозрението ми е, че или става въпрос за марионетки на един потребител било то отделен човек или някакъв вид агенция или пък за менторска услуга в стил „Ако искаш статия за себе си аз ще ти подавам текста, но ти ще го въвеждаш в Уикипедия“. Когато някой друг редактор се намеси понякога се появява „нов“ потребител при това експерт в дадената област, който яростно започва да защитава въпросната статия, но само тази статия. В тази връзка мисля, че трябва да сме по-настоятелни да се спазва правилото за разкриване на платени редакции от условията за ползване. Досега не съм срещал портебител, който да го направи добросъвестно а само такива, които неволно споменават неща от рода на „беше ми възложено“ или „аз съм от ПР отдела на ...“. -- Сале (беседа) 12:05, 19 ноември 2018 (UTC)

Не веднъж във фейсбук са търсили човек, който да напише статия за някого или бизнеса му. Преди две седмици отново имаше коментари във фейсбук на човек, който се оплаква, че имало много малко информация за винопроизводството в България, а той допълнил (поставил линк във външни препратки към собствения си търговски сайт) с информация, но му била премахната.--Спасимир (беседа) 20:42, 19 ноември 2018 (UTC)

Изтриване на страница?[редактиране на кода]

Здравейте, пиша ви защото от вчера един и същи потребител подава страницата, която създавам, за изтриване, без да откривам реално основание. Аз съм представител на единственото дружество в България, което защитава авторските права на творците - Музикаутор. Ние представляваме над 95% от световния музикален репертоар за българския пазар, като защитаваме правата на близо 3000 български автори и още над 2 500 000 автори от цял свят. Това е потвърдено и от регистрацията ни в Министерство на културата. При опит да създам страница на дружеството ни, потребител StanProg изтрива съдържанието на статията, първо заради името, което бях избрала като потребител, защото дублираше името на организацията ни. След констатираната грешка от моя страна промених името,но въпреки това и новата ни страница беше изтрита, поради неясни за мен причини. Моля, за информация какво следва да направя, за да може информацията, която качвам, да бъде защитена от поредно изтриване? Поздрави, Вероника
Music Chaneva (беседа) 07:39, 20 ноември 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, без да знам точната причина, статията която сте написали в пясъчника си е доста неенциклопедична и е по-скоро рекламна. Допълнително към това, тъй като на вас ви плащат за това да хвалите нарушавате принципа за неутрална гледна точка и сте в конфликт на интереси. В статията ви няма и независими източници. Моля прочетете и У:ВП --Скроч б. п. 09:09, 20 ноември 2018 (UTC)
@ symbol.svgMusic Chaneva: Както Ви обясних на беседата още при преместването, статията се намира в Инкубатора защото не съответства на критериите на Уикипедия за статия и има множество проблеми. Текстът е копиран директно от сайта на Мюзикаутор, без там да е посочено, че е под свободен лиценз съвместим с Уикипедия, статията няма посочени независими източници, доказващи значимостта на обекта, написана е като прессъобщение, при това в конфликт на интереси, тъй като по потребителското Ви име стигам до заключение, че сте PR-а на компанията. При тези множество проблеми със статията логичното ѝ място е в Инкубатора, където Вие и други доброволци можете да продължите работа по нея, докато достигне едно приемливо ниво, за да бъде преместена като редовна статия. В момента статията се намира тук: Уикипедия:Инкубатор/Статии/Музикаутор. --Стан (беседа) 11:32, 20 ноември 2018 (UTC)

Проблем с шаблони cite и hrf[редактиране на кода]

Здравейте,

търся помощ за два потенциални проблема с шаблона cite book, вариант с двама автори:

  • При дефиниране на източник с имена last1, first1, last2, first2, в резултантния текст изчезват имената на авторите. Очакваното поведение е да се изброят авторите с разделител запетайка.
  • Не е ясно как да се реферира подобен източник с шаблона hrf. Номинално hrf генерира ред-връзка в таблицата с референциите. Този ред-връзка е сързан по фамилно име или първа дума от заглавието с наличен източник, дефиниран някъде в страницата с шаблона cite book. Връзката работи при cite book с един автор, но не работи с два автора или без нито един (т.е. само по първа дума в заглавието). Това "счупено" поведение на hrf може да се види в предложената за избрана статията Анастас Иширков. Там източника Сборник 1933 не препраща към описания сборник в "Литература" за разлика от източници Михайлов 2018. Поздрави, --Dido3 (беседа) 15:22, 22 ноември 2018 (UTC)
  • Първото го поправих - last1 и first1 не бяха дефинирани като синоними на last и first.
  • hrf: Може да се промени, но има ли нужда наистина? В българския библиографски стандарт като че ли цитирането е по името на първия автор (при следващите не се инвертират име и фамилия и т.н.).
  • Проблемът в Атанас Иширков = липса на автор: в тези случаи трябва да е посочен издател и връзката работи [3].
--Спас Колев (беседа) 11:42, 23 ноември 2018 (UTC)
Благодаря Спасе - изглежда проблема е решен - [4] Относно hrf - от промяна сякаш няма смисъл, а е нужно документиране на шаблона. Както се вижда от линка, който давам горе, hrf работи чудесно с 2 автора, цитирайки само с last1. Поздрави, --Dido3 (беседа) 12:21, 23 ноември 2018 (UTC)

Източници за статии за герои от книги и филми[редактиране на кода]

В статията Тирион Ланистър има шаблон „Без източници“, който на пръв поглед е на място, защото няма нито един посочен източник. Достатъчно ли би било за премахването му да се поставят за източници книгата и филма в които героят е описан? --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:09, 23 ноември 2018 (UTC)

На базата на това, което е написано в момента в статията е напълно достатъчно. --Стан (беседа) 18:59, 23 ноември 2018 (UTC)

Локомотиви БДЖ серия XY[редактиране на кода]

Здравейте, възможно ли някой да каже дали имената на статиите на локомотиви на БДЖ от определена серия са изписани правилно, тъй като чуждо езичните препратки водят единствено до страницата на локомотива, но там не се споменава нищо конкретно за БДЖ? Трябва ли да има отделна статия за локомотива, или е по-коректно да се премахнат препратките? Например „Локомотиви БДЖ серия 43.000“ на мен лично не ми звучи някак си правилно. Могат да се казват, за електрическите, „Електрически подвижен състав на БДЖ – серия 41“, или сериите 41, 42, 43, 43р, 46, 60, 61 и т.н в скоби. Благодаря предварително! --SE (talk) 11:45, 26 ноември 2018 (UTC)

Според мен правилно е да се преместят на общото име на модела (ЧСД S 499.02 и т.н.), да се добави обща дефиниция и специфичните за БДЖ неща да останат като раздел в статията. --Спас Колев (беседа) 12:26, 27 ноември 2018 (UTC)
Може, но оригиналните локомотиви от тази серия са с друга спецификация, която се разминава тук-там с нашата. Това се дължи на факта, че локомотивите от серия 43 и 43р са преправяни многократно и няма много оригинални неща по тях. Каква информация ще се дава? Нужен ли е отделен шаблон? Поздрави! --SE (talk) 14:04, 27 ноември 2018 (UTC)

Помощ![редактиране на кода]

Загубих над 10 000 байта от своя пясъчник (пиша статия за месеца на Азия) поради сриване на лаптопа. Не мога да ги върна. Може ли някой да го направи?--Mmm-jun (беседа) 11:24, 30 ноември 2018 (UTC)

Ако ти е забил лаптопа, докато пишеш има вероятност, ако след (ре)старт отвориш браузъра в текстовото поле да видиш текста. Повечето браузъри имат някакъв "restore" режим, като Chrome например.--Стан (беседа) 11:40, 30 ноември 2018 (UTC)
Успях най-после - помогна обяснението към възвръщане. --Mmm-jun (беседа) 11:49, 30 ноември 2018 (UTC)

Администраторите вече няма да могат да се отблокират сами[редактиране на кода]

За да няма изненадани: администраторите вече не могат да се отблокират сами, ако бъдат блокирани от друг администратор (но ще продължават да могат да отменят собствените си самоблокирания). Ако като общност бихме искали (не е задължително) да имаме мнение по въпроса, можем да го обсъдим и споделим във phab:T150826. Аз лично съм „пас“, но повече защото нямам излишно време за разсъждения, а не защото смятам, че няма смисъл. В малките уикита с по двама-трима администратори това действително може да се окаже проблем, ако на някой от админите например му избие чивията или просто му хакнат сметката. Програмно дори блокирането на 26 администратори (27 при нас минус 1 злосторник) е работа за няколко секунди. Някои хора може би имат твърде много свободно време, за да мислят за такива хипотетични възможности. А може и да са прави. Аз лично не знам (засега), но споделям, ако други биха имали мнение. :-)
— Luchesar • Б/П 14:31, 30 ноември 2018 (UTC)

Ако някой злоупотреби по този начин, много лесно с едно съобщение в Мета ще му бъдат свалени правата и нещата ще се върнат. Не виждам причина за притеснения. --Петко 20:01, 30 ноември 2018 (UTC)

Месец на българските статии в Уикиданни[редактиране на кода]

След като приключи месеца на Азия, може би е добра идея да се върнем на Балканите и да направим един месец на българските статии в Уикиданни. Към момента съществуват малко над 1800 статии в българоезичната Уикипедия, които нямат записи в Уикиданни. Списъкът на статиите може да се види чрез инструмента наречен Duplicity. Статиите са подредени по дата на създаване, като са създадени преди поне 2 седмици. Добавянето (както и редактирането) на обекти в Уикиданни става значително по-лесно с WE-Framework, чието активиране е показано на: [5]. След като добавите този код в съответния файл, в лявата колона ще се появи раздел наречен "Wikidata Edit". Там има както линк са създаване на обикновен запис (Entity), така и за няколко видове обекти. Бих искал да ви помоля, да се включите през този месец в създаването на обектите в Уикиданни за статиите, които нямат такива. За тези, които не са запознати с Уикиданни, това е чудесна възможност да се запознаят, като започнат със статитие за личности, тъй като с тях има най-много примери и много от полетата са познати. Просто намирате подобна личност с обект, щракате върху "WEF: Person" и виждате какви стойности са установени. Ще ми е особено приятно, ако се включи @ symbol.svgСпасимир:, както и редакторите, които помогнаха да станем №1 уики с решен проблем с пояснителните страници и грешките в статичния код: @ symbol.svgShockD:, @ symbol.svgLuchibsl1:, @ symbol.svgFadams:, @ symbol.svgМолли:, @ symbol.svgZhoxy:, @ symbol.svgMmm-jun: и @ symbol.svgTed Masters:. Ако имате въпроси или нужда от помощ с инструмента или Уикиданни, можете да пишете тук или на беседата ми. Всички са добре дошли. Поздрави! --Стан (беседа) 00:20, 1 декември 2018 (UTC)

Чудесно, в последно време, благодарение на Стан, използвам този инструмент и много добра работа върши. Всъщност има и доста статии, които имат статии в Уикиданни, но са описани твърде малко. Най-често имат само инстанция или само координати. За някои обекти няма въведени координати, което също е проблем. За някои хора няма гражданство, дата и място на раждане или смърт. Казано накратко, попадайки на някоя статия, ако имате желание може да хвърлите едно око на статията ѝ в Уикиданни и да добавите каквото липсва.--Спасимир (беседа) 07:33, 1 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgStanProg: Може ли малко по-подробно. Опитвам се да направя това активиране, но не разбирам, къде точно трябва да се сложи кода.--Mmm-jun (беседа) 16:02, 2 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgMmm-jun: Добавих кода ето тук Потребител:Mmm-jun/common.js. Ако искаш да го деактивираш, просто го изтрий или сложи две наклонени черти пред 2-ри и 3-ти ред, както са сложени на първи. --Стан (беседа) 19:12, 2 декември 2018 (UTC)
Благодаря. Ще се опитам да се включа.--Mmm-jun (беседа) 20:13, 2 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgСпасимир: Гражданството е лесно за масово оправяне, а за координатите можем да направим списъци с най-важните обекти. Идеята е да добавим обекти за всички статии, след което ще останат само недобавените от последните 2 седмици и 1 редактор може да поддържа добавянето. Когато веднъж за вкарани ще можем със SPARQL лесно да генерираме списъци на базата на които с QuickStatements масово да добавяме стойности или да правим инициативи за коригиране на определени обекти от списък, които изискват човешка намеса. Инициативата може да привлече хора, на които може да им стане по-интересно да работят над Уикиданни, а там имаме нужда от доста работа, за да има повече данни, които да интегрираме в шаблоните. --Стан (беседа) 20:34, 2 декември 2018 (UTC)
Написах го само като допълнение, иначе инициативата е чудесна.--Спасимир (беседа) 21:14, 2 декември 2018 (UTC)
Някои статии предизвикват въпроси. Какво да се прави със Реки в Русия при положение, че тази статия практически е част от статията Списък на реките в Русия по дължина, която е въведена вече в Уикиданни? И други такива близки по съдържание статии намирам - Естрада и Естрадна музика, втората вече е в Уикиданни (бих включила първата във втората). Да ги въвеждам ли в този вид в Уикиданни? --Mmm-jun (беседа) 21:46, 2 декември 2018 (UTC)
Предложение: Реките се обединяват в една обща статия „Реки в Русия“. Естрада се обединява в Естрадна музика, като Естрада се прави пренасочваща към Естрадна музика. --Стан (беседа) 02:20, 3 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgStanProg:, Здравей. Започнах да попълвам, но не съм много сигурна, че правя всичко правилно. Би ли погледнал, като пример това: Ернст XI фон Глайхен-Ремда - ако имаш поправки, ще ги пренеса в другите, които правих.--Mmm-jun (беседа) 09:32, 3 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgMmm-jun: Много е добре даже. Бих добавил "говоримо, писмено или жестомимично владеене на език" - немски език, от таб "birth & death" бих добавил годината на смъртта, а за раждането, понеже е „около“ бих ползвал варианта за дата на смърт на Питагор (Работата с дати е описана в d:Help:Dates#Qualifiers), ето как го направих: [6]. В таб „семейство“ можеш да опиташ да добавиш баща/майка, но за да се появят те трябва да имат запис в Уикиданни, а за тази личност нямат. На „брой деца“ се добавя броя, ако го има в статията, например 2. Също така могат да се добавят братя/сестри от „родственик“, като се избере личността, и чрез тагчето се избере „тип родство“, след което „брат/сестра“: [7]. За професия ми е трудно да преценя. Трябва да проуча как стоят нещата с благородниците и дали благородник е професия. Може би Спасимир може да помогне. --Стан (беседа) 11:29, 3 декември 2018 (UTC)
Също така на „aliases“ от „general“ таба добавих „Ернст XIII фон Глайхен-Ремда“ и „Ернст XIV фон Глайхен-Ремда“ съгласно това, което пише в уводния текст. --Стан (беседа) 11:33, 3 декември 2018 (UTC)
Разбрах, благодаря! Но сега нямам достъп към списъка - нищо не дава тук--Mmm-jun (беседа) 12:47, 3 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgMmm-jun: Българската база от данни е счупена в момента. Лошото е, че нямам запазен списък на статиите. Ще опитам да намеря решение и ще пиша тук. --Стан (беседа) 15:22, 3 декември 2018 (UTC)
Стан, този списък дали върши работа? Иначе за професиите на благородниците ми е трудно. --Спасимир (беседа) 15:36, 3 декември 2018 (UTC)

Месец на Азия 2018[редактиране на кода]

Завърши и тазгодишното издание на Месец на Азия. В резултат на него са написани над 80 нови статии за най-големия континент. Големи благодарности за участието на ShockD, Rumensz, Denis BGRUS, Givern, Izvora, Litev, Mmm-jun, Justine.toms, Vodnokon4e, Demar-stil, Arise13, Tourbillon и Glagoli. Надявам се да ви е било интересно. Ако някого има написани статии, свързани с Азия, през ноември, но не е успял да ги добави в инструмента, моля да сигнализира. За хората, които са написали четири или повече статии, международните организатори ще изпратят след време формуляр, в който да се попълни адрес (който желае) за получаване на пощенските картички. А ShockD, като участникът с най-много написани статии, ще получи и сертификата за „Посланик на Азия в Уикипедия“. Благодаря още веднъж! --Спасимир (беседа) 08:31, 1 декември 2018 (UTC)

Аз имам една написана статия – Тавади. Записала съм я в списъка на държавите и статиите към тях. На беседата ѝ е маркирано, че е към „Месец на Азия“. Не се ли прехвърля автоматично? --Молли (беседа) 10:10, 1 декември 2018 (UTC)
Много съжалявам за скромния си принос тази година. Бях набелязал доста повече статии; за Тяншан толкова много още може да се пише! Ще ги пускам поетапно, макар и извън Месеца на Азия.Glagoli (беседа) 12:48, 1 декември 2018 (UTC)
Молли, благодаря и на теб. Не се прехвърлят автоматично, но ще пиша на международните организатори тези дни, за да се добави. Но това не е най-важното, хубавото е, че си участвала и статията е чудесна. Glagoli, никак не е малко. Тези състезания са хубави, защото насочват вниманието за определен период от време, но още по-хубавото е, че в Уикипедия може да се пише по всяко време и ще е чудесно да продължаваш да допринасяш.--Спасимир (беседа) 13:03, 1 декември 2018 (UTC)

Как да разширя статия, която не е мъниче?[редактиране на кода]

Искам да попитам дали е възможно да допълня статията за мравките, като добавя интересен факт за устройството им. Това разяснение е от една книга. Но прочетох, че трябва да предоставяме повече източници. Това означава ли, че не мога да преразкажа информацията от книгата и че ще трябва да търся още допълнителна информация по темата?
Simonaad04 (беседа) 10:34, 2 декември 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Simonaad04, ако става дума за общоприет в науката факт от достатъчно сериозна научна или научно-популярна книга, няма никакъв проблем да посочите само тази книга като източник. Повече източници са желателни за твърдения, които са потенциално спорни, има вероятност да бъдат представени (особено в медиите) неточно или пък са въобще неправдоподобни. Например редица изследвания доказват, че мравките могат да предусещат земетресения до ден преди реалното им проявление, заради чувствителността си към сеизмичните вълни в земната кора. Но това лесно може да бъде или неразбрано или съзнателно представено по-сензационно просто като „мравките предсказват земетресения“, т.е. би могло да предсказват и с месеци напред, което обаче изследванията въобще не твърдят. Ако споделите за какъв конкретно факт и каква книга става въпрос, ще бъде по-лесно да получите по-точен отговор.
Благодаря Ви за желанието да помагате на свободното познание!
— Luchesar • Б/П 12:55, 2 декември 2018 (UTC)

Документи от държавни органи в Общомедия - авторски права[редактиране на кода]

Добре би било да разширим постепенно страницата c:Commons:Copyright rules by territory/Bulgaria, за да сведем до минимум разни злощастни недоразумения, поради които от Общомедия биват изтривани ценни документи, без реално да има проблем с тях. Конкретен повод в случая са едни наскоро изтрити файлове, сред които удостоверение на опълченец, издадено от щаба на Македоно-одринското опълчение.

Българският закон за авторското право в чл. 4 постановява, че „не са обект на авторското право (...) нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи“. Македоно-одринското опълчение е българска военна част, следователно нейното командване по военната йерархия е подчинено на Военното министерство в лицето на Военния министър. Правната сила на актовете на това командване произтича именно от тази принадлежност към държавните органи за управление. Удостоверенията, от своя страна, представляват индивидуални административни актове: те са властническо волеизявление на държавен орган, от което произтичат определени права и/или задължения. Конкретно в удостоверенията на опълченците директно е записано „[н]астоꙗщето му дава [на опълченеца] право на всички права и знакове установени за участвувалитѣ въ Опълчението“.

Въз основа на горните разсъждения, струва ми се можем да приемем, че въпросните удостоверения влизат в обхвата на член 4 от ЗАПСП и следователно не са обект на авторско право. Бихме могли евентуално също да си направим списък с други подобни документи, който да добавим към горната страница в Общомедия, така че да не се налага при всеки възникнал въпрос да се води една и съща дискусия отново и отново.

Пинг до @ symbol.svgMardetanha, Spiritia, Алиса Селезньова, Мико, Drenowe. Mohsen, sorry for not providing a translation yet—I'll do it as soon as possible (and thank you so much again for your help!)
— Luchesar • Б/П 19:22, 3 декември 2018 (UTC)

Разбира се, че влизат. МОО е стандартна българска военна част с ранг на дивизия. -- Мико (беседа) 19:58, 3 декември 2018 (UTC)
Опълчението по нищо не се различава от останалите дивизии, освен, че е доброволческо, точно като сегашната ни армия. -- Алиса Селезньова (беседа) 09:52, 6 декември 2018 (UTC)
Да, това са ценни документи, често уникални и би било много добре да ги има в У. Не съм юрист, но смятам, че доводът, който си дал, е добър.--Vodnokon4e (беседа) 01:37, 7 декември 2018 (UTC)

Бот - Спам?[редактиране на кода]

Не трябва ли да се ограничат ботове като Vodenbot, който трупа една върху друга версии на статии заради безумни „козметични“ промени като тази например?--Добри (беседа) 07:54, 6 декември 2018 (UTC)

Добри, ако проблемът е в броя на редакциите - естествено, че ще го спра. Има множество дребни задачи, които могат да се правят автоматично. Често го оставям да обикаля по статиите по цяла нощ с някаква определена цел - интервали, главни букви в месеци, препинателни знаци. Има много дреболии, по което може да се работи, а човек не би се заел. Например редакциите в статиите за годините са 95% от ботове - като историята на 1911. Все още няма такъв скрипт, който да може накуп да оправя всички неща в една статия - или поне все още не знам да е измислен. Колкото и да го разширявам, има много изключения, с които бот операторите трябва да се съобразяват - цитати, категории, файлове, вътрешни препратки и т.н. Често се случва един път да мине в една и съща статия за интервали, после за сгрешена дума, после за нещо друго - също както биха го направили няколко различни човека: един ще обърне внимание на сгрешената дума, друг на многото празни редове, третия - на пунктуацията. Ботът просто го прави по-бързо. Но повтарям - ако проблемът е в броя на редакциите на бота, мога да го огранича само до задачи по заявки към ботовете. Каквито обаче няма от месеци. Да го ограничавам без работа - личното ми мнение е, че тогава ще прилича на бързоходеца от „Барон Мюнхаузен“, на когото трябваше да връзват желязна топка за краката. Има възможности - могат да се използват, вместо например досадното търсене на определена грешка на ръка и редактиране статия по статия. Иначе за пропуски в скрипта - да, допускат се (някои изключения например са толкова неочаквани, че докато не видя грешката - никога не бих се сетил, че може да е написано така), но надявам се нищо непоправимо. Обикновено ги преглеждам в [[Категория:Поддръжка на статии]] и поправям. Но това са малко случаи. Или някой ми пише, че нещо не е така, а иначе - тогава просто минавам по правилния начин. Поздрави.--Vodnokon4e (беседа) 12:32, 6 декември 2018 (UTC)
Vodnokon4e, благодаря, че бота спестява доста часове ръчна работа.--Спасимир (беседа) 12:37, 6 декември 2018 (UTC)
Известен проблем е, че нерядко редактира веднага след съмнителни редакции, което понякога затруднява връщането им. --Спас Колев (беседа) 09:21, 7 декември 2018 (UTC)
Именно - ботът затруднява проследяването на историята на статията.
Второ: редакции като тази, която посочих горе, нямат никакво значение - и преди, както и сега, се чете „ѝ“. Не се ли хаби адски много ресурс за съхраняване на версии на статии без практическа разлика помежду им?--Добри (беседа) 09:05, 8 декември 2018 (UTC)
Чак пък адски много ресурс да се хаби. Уикипедия пази само разликите които в случая са по няколко байта на страница, така че това е доста преувеличено. Не виждам и с какво пречат за проследяване на историята. За връщане на междинни редакции да има малко затруднение. -- Сале (беседа) 14:51, 8 декември 2018 (UTC)
Съхранява целия текст доколкото знам, не само няколко байта. Не че има значение в днешно време.
Списъкът за наблюдения показва само последната редакция, но трябва да прегледаш историята на статията ако искаш да видиш дали между последното ти влизане и редакцията на бота дали няма други редакции. Според мен за това говори Добри. --ShadeOfGrey (беседа) 10:21, 11 декември 2018 (UTC)
Явно отдавна не се съхранява пълният текст. Тук говорят за 98% реална компресия. --Спас Колев (беседа) 15:25, 12 декември 2018 (UTC)
Мерси. Определено имам нужда от опреснителен курс. --ShadeOfGrey (беседа) 10:18, 13 декември 2018 (UTC)
Премахването на това #768; или подобни беше прието преди време във всички Уикипедии, защото новите редактори не знаеха какво е това и се затрудняваха с изписването на подобните ударения. Както и несекаемия интервал nbsp; например - някои направо го махаха, понеже мислеха, че е грешка. Вярно, за визуализацията няма значение, но за много езици изписването на ударенията имат. Затова се промени така, че да е по-лесно за редактиране - виждаш това, което пишеш, а не и#768;. И ботът ми където срещне такова нещо, го поправя. Забележката за корекциите след нови редакции също е вярна, но това важи за всички ботове. Има начин как да работи само по последните редакции (500 или 1000 или някакъв друг посочен брой), но все още не съм измислил обратното - как да разграничи нещо сгрешено в стара редакция или в нова и да не ги пипа новите. --Vodnokon4e (беседа) 15:12, 8 декември 2018 (UTC)
Съгласен съм с необходимостта за редакции за уеднаквяване на приети неща, но ако е възможно редакциите, с които се премахват само интервали да се комбинират с нещо друго. --ShadeOfGrey (беседа) 10:21, 11 декември 2018 (UTC)

Промяна в изискванията към паролите[редактиране на кода]

От 13 декември се въвеждат нови изисквания към паролите на потребителските сметки в Уикипедия:

  • Администратори, интерфейсни администратори, бюрократи
  • минимална дължина на паролата: 10 символа
  • изискването ще бъде приложено при следващо влизане в сметката
  • Всички останали потребители
  • минимална дължина на паролата: 8 символа
  • изискването ще бъде приложено при следваща смяна на паролата

Паролите също така не може да бъдат включените в списъка на 100 хиляди най-популярни пароли в интернет. За повече информация: Политика за паролите.
— Luchesar • Б/П 09:32, 7 декември 2018 (UTC)

Много се радвам, че няма изисквания за малка буква, голяма буква, цифра, специален символ, мъпет, цвете, любим телевизионен водещ и номера на шофьорската книжка в паролата --Скроч б. п. 09:37, 7 декември 2018 (UTC)
Дано да не им хрумне нещо такова :) В такива случаи винаги се сещам за https://www.xkcd.com/936/ -- Сале (беседа) 09:58, 7 декември 2018 (UTC)
Има и още по-оригинални подходи: например паролата ....g..................... (27 знака) ще бъде много по-трудна за разбиване чрез груба сила от PrXyc.N(n4k77#L!eVdAfp9 (24 знака), макар втората на пръв поглед да изглежда далеч по-сложна за отгатване. :-D Разбира се, също както и при пасфразите от xkcd, има някои тънкости (най-общо, потенциалният злосторник не трябва да знае какъв тип парола използвате).
Рисковете обаче далеч не се изчерпват със сложността на избраната парола – по-сериозният практически проблем може би е използването на една и съща парола на няколко места. Масовите изтичания на потребителски пароли едва ли ще останат само в миналото; Яху засега е най-драматичният пример, допускайки да бъдат откраднати паролите на 3 милиарда потребителски сметки (който се интересува, може да провери дали е бил жертва на тази или други подобни атаки на сайта Have I Been Pwned? – аз например съм бил :-)). Ако една и съща парола се използва на повече места, изтече ли отнякъде, сложността ѝ става безпредметна.
Поради тази причина добрата практика е използването на мениджър на паролите (например https://keepass.info/ или https://keepassxc.org/), плюс, по възможност, двуфакторна аутентикация, но не чрез SMS, а посредством времево ограничени еднократни пароли от приложения като Google Authenticator или, още по-добре, чрез хардуерни токени от типа на U2F). Впрочем, напоследък има стремеж да се върви към пълно отпадане на паролите (и потребителските имена), но доколко това ще проработи на практика – и колко бързо би било реално внедрено и разпространено – предстои да се види.
— Luchesar • Б/П 15:46, 16 декември 2018 (UTC)

Нещо за оправяне[редактиране на кода]

Забелязах, че в инфокарето към статиите Дуче и Фюрер има едно абсурдно „действащ“ (дали го има и в други недействащи?). Идва явно от шаблона Държавна длъжност, но не смея да пипам там.--Zhoxy (беседа) 16:49, 9 декември 2018 (UTC)

Ok — Luchesar • Б/П 16:55, 9 декември 2018 (UTC)
TNX--Zhoxy (беседа) 20:56, 9 декември 2018 (UTC)

Свидетел на обвинението[редактиране на кода]

Май оплесках нещо... преместих Свидетел на обвинението като Свидетел на обвинението (филм, 1957). Исках да направя Свидетел на обвинението пояснителна, но не съм сигурна че мога сега. Преди да направя още по-голяма каша, някой може ли да помогне да направи Свидетел на обвинението като пояснителна.--Радостина 21:56, 11 декември 2018 (UTC)

@ symbol.svgJoyradost: Може да се махне пренасочването в Свидетел на обвинението, след което да се сложат препратки към съответните страници и да се постави шаблон за пояснителна. Дано съм бил полезен. :) --Ted Masters (беседа) 22:07, 11 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgJoyradost: Направих го вече това по-горе. --Стан (беседа) 22:10, 11 декември 2018 (UTC)
Благодаря и на двамата.--Радостина 17:41, 12 декември 2018 (UTC)

Wikimedia Summit 2019[редактиране на кода]

За 2019 г. берлинската конференция променя насочеността си и от конференция на чаптърите и потребителските групи на стратегията на Уикимедия 2030. Потребителска група „Български уикимедианци“ има право на един представител. Едната добра новина е, че има поне един уикипедианец, за когото темата за стратегията е била приоритет през последните години, Vodnokon4e. Втората добра новина е, че условието за попълнен годишен отчет за 2018 г. на ПГ е изпълнено. Лошата новина е, че крайният срок за избор на представител е 17 декември. Спири ··· - - - ··· 14:52, 13 декември 2018 (UTC)

Ако Vodnokon4e е съгласен и има възможност да отиде, без колебания бих подкрепил кандидатурата му (стига гласът ми да има някакво значение).
— Luchesar • Б/П 15:20, 13 декември 2018 (UTC)
Ако има друг желаещ - ще помогна с разяснения докъде сме, какво ще се прави през следващите две години (поне дотам е донякъде ясно), какви са групите и т.н. Моля да се свържат с мен с Писмо до потребителя (ако не ме познават) или във ФБ (ако ме познават). За възможност - имам възможност, близо ми е и това е през март, но би било добре и други хора да участват в Стратегията. Иначе аз съм кандидатствал за едно от работните групи (Техническата), но все още изчаквам решението - с предимство са хората от Глобалния (Африка, Азия (без Япония, Тайван и Ю. Корея), Лат. Америка), и май няма желаещи оттам за последните 3-4 места. Предполагам ще стане ясно тези дни. Общо взето, дълъг и сложен процес - едва ли някой е наясно какво ще излезе за 2030 г.--Vodnokon4e (беседа) 16:18, 13 декември 2018 (UTC)
Няма ли желаещ? Утре е крайният срок. --Vodnokon4e (беседа) 07:48, 16 декември 2018 (UTC)
Това, че „няма желаещи“ (от тук и от там) е доста показателно, защото хората може би не вярват да има зависещи от тях промени. Повдигал съм няколко въпроса за „пистите“ в Уикипедия – доминиране на език (включително ти отговаря на въпрос някой от англ.У, който хал хабер си няма за б.У), липса на координатор на български, дискриминация на картинки в единния проект, и пр. То тук не се разбира, камо ли там в общото зомбиране за някаква далечна стратегия. Ще очаквам решенията, лека работа. --Rumensz (беседа) 09:09, 16 декември 2018 (UTC)
 Това, че „няма желаещи“ (от тук и от там) е доста показателно, защото хората може би не вярват да има зависещи от тях промени. 
Възможно е да има и нещо такова, но причините най-вероятно са доста по-прозаични: неяснота за какво иде реч (дори самата Фондация явно не е много наясно каква трябва да бъде нейната роля в бъдеще), неувереност и притеснение (доста характерни, за съжаление, за нас, българите), опасения, че това може да се окаже таралеж в гащите (не съвсем лишени от основание, всъщност), банална липса на време или възможност да се планира толкова надалеч и т.н.
— Luchesar • Б/П 14:23, 16 декември 2018 (UTC)
Няма нужда „да хвърляме боб“, за да е ясно, че ръководството нещо буксува, като пример е дори това, че се сменя фокуса – не за чаптъри и групи, а за стратегии. И проблемът идва оттам, че не се разбира какво е единен международен проект, а се кара „всяка коза за свой крак“/„разделяй-владей“, да сменим някое бутонче и пр. Стратегия не се изгражда на принципа „аз го виждам ей тъй“, а на анализа и синтеза, който от своя страна първо решава малките проблеми, малките въпроси, и ги обединява в големи решения и устойчива стратегия. --Rumensz (беседа) 16:20, 16 декември 2018 (UTC)
Също е възможно убеждението, че проект, възникнал по случайност и разраснал се без особена координация, надали има особена нужда от стратегия. :-) --Спас Колев (беседа) 13:58, 17 декември 2018 (UTC)

Помощ със заглавие[редактиране на кода]

Пак сгафих. Страницата Лунният камък (роман) трябва да има езикови препратки към THE Moonstone, по погрешка избрах Moonstone, която е пояснителната. Има ли начин да се редактират препратките, виждам че мога, но ме е страх да не оплескам още повече. Извинявам се...--Радостина 22:13, 13 декември 2018 (UTC)

Първо го махаш от сложеното и после го пишеш на другото. Екшън! --Rumensz (беседа) 22:18, 13 декември 2018 (UTC)
Румене, може ли да обясниш по-подробно, как и откъде го махам и на кое го слагам? (в случай че ми се случи пак)--Радостина 22:39, 13 декември 2018 (UTC)
@ symbol.svgJoyradost: За друг път - Отиваш в Уикиданни, където е свързан, даваш Редактиране и го изчистваш с кошчето като връзка. След това можеш да го свържеш където трябва. Без премахване ще дава грешка. --Rumensz (беседа) 22:45, 13 декември 2018 (UTC)
Ok --Ted Masters (беседа) 22:24, 13 декември 2018 (UTC)
Благодаря, Ted Masters.--Радостина 22:39, 13 декември 2018 (UTC)
Радостина, прави се в Уикиданни. В случая на [8]. Има два варианта. Единият е както Румен ти е писал да изтриеш статията от единия обект в Уикиданни и да я добавиш в другия. Вторият вариант е ако току-що си създала статията което автоматично създава и нов обект в Уикиданни да обединиш двата обекта. За целта най-горе има две връзки непреведени на български – merge with ... и select for merging. -- Сале (беседа) 22:50, 13 декември 2018 (UTC)

Благодаря на всички. Малко сложно ми звучи, но ако оплескам някой ден пак нещо, поне знам че има добри души насреща. Пак благодаря.--Радостина 23:03, 13 декември 2018 (UTC)

Crab Nebula или Ракообразна мъглявина[редактиране на кода]

Може ли някой да ми обясни каква е разликата, че нея схващам, и защо потребителят се мъчи да я наложи? --Rumensz (беседа) 16:25, 16 декември 2018 (UTC)