Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!


Съдържание


Редовни срещи в Скайп[редактиране на кода]

Предлагам редовни срещи в Скайп всяка сряда от 21:00. Ще публикувам препратка към обществен чат малко преди това тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:38, 7 май 2016 (UTC)

  • Чудесно, аз съм за. --Спасимир (беседа) 17:44, 7 май 2016 (UTC)
  • 11 сутринта при мен, става... само дето не знам как да се включа в този чат.--Радостина 00:55, 8 май 2016 (UTC)
  • За мен всяка сряда е прекалено много, но мога да се включа на всеки 2 седмици, като до Уикимания малко нещата са ми хаотични и не гарантирам нищо. VladislavNedelev (беседа) 21:45, 8 май 2016 (UTC)
  • За, и когато мога ще участвам. Бих искала да пробваме https://meet.jit.si/ , който Лъчо предложи веднъж: свободен софтуер, изглежда супер лесен за ползване, няма нужда от сваляне и инсталация, върви си с заедно с Етерпад. Спири ··· - - - ··· 06:01, 9 май 2016 (UTC)
  • Имаше един общ чат в Скайп, който Uroboros беше направил и доста време го ползвахме. Обаче изчезна някъде. Може би просто трябва да се възстанови? --Молли (беседа) 06:22, 9 май 2016 (UTC)

Линкът към срещата е https://meet.jit.si/WMBG. Начало – в 21:00. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:34, 11 май 2016 (UTC)

Този софтуер не работи, нека опитаме тук: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:12, 11 май 2016 (UTC)
Основно стана дума за Уики обича Земята, затова резюме от разговора има тук. Спири ··· - - - ··· 20:21, 11 май 2016 (UTC)

Линкът за тазседмичната среща е същият: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. До след 40 минути! --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:22, 18 май 2016 (UTC)

И отново след десет минути: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:51, 1 юни 2016 (UTC)
И отново в момента, всеки е добре дошъл. :) Спири ··· - - - ··· 18:18, 8 юни 2016 (UTC)

Защо е блокиран източник „vestnikataka.bg“[редактиране на кода]

Днес започнах да редактирам статията за Безсмъртен полк и когато реших да се позова на вестник „Атака“ като източник, системата не ми позволи и ми каза, че „vestnikataka.bg“ е блокиран??? Защо??? Докога??? → Иван (беседа) 14:45, 12 май 2016 (UTC)

Сигурно, защото е много читав. --Спасимир (беседа) 15:01, 12 май 2016 (UTC)
Сериозно питам за критериите и срока за блокирането. → Иван (беседа) 16:23, 12 май 2016 (UTC)
А ти сериозно ли смяташ, че такъв тип вестници покриват критериите за благонадеждност? — Luchesar • Б/П 16:57, 12 май 2016 (UTC)
Не искам да разгорещявам излишно страстите, още повече, че темата за източниците може да се дискутира безкрайно, но вероятно постижим е консенсусът по твърдението, че медиите и пресатата като такива - и това се отнася за всички, независимо от държавата, политическата принадлежност и нивото - по принцип не са благонадежден източник на информация и винаги може да се намери информационен продукт, който е манипулативен, пропаганден или направо дезинформиращ. Със същия успех в тях могат да се намерят обективни, интересни и верни факти и информация. Моят случай с блокиран източник в това отношение е много показателен. Като правих няколко статии за руски балетни звезди попаднах на едно явно политизирано блокиране на сайта на руската новинарска агенция ria.ru. На него бяха публикувани доста подробни биографични статии за споменатите балетни звезди. Не можах да ги използвам като източници. За късмет една от тях бе публикувана и на украинския сайт на същата новинарска агенция (rian.com.ua) - нея използвах за цитиране. Беше и смешно и тъжно да се констатира русофобско настроение (нечие или общо?) в бг У. Уважаеми Иван - не се ядосвайте, такъв е животът, а У е негово отражение. Вижте от добрата страна - все пак никой не ви изтри статията под предлог, че служи на руската пропаганда. --Mmm-jun (беседа) 16:58, 14 май 2016 (UTC)
Сериозно ли е блокиран РИА Новости? Никога не съм го цитирал, но това е смешно. А Вестник Атака е същият като Дума и Демокрация. Ако те не са блокирани, не виждам логика той да е. Къде може да се видят блокираните източници?--Rebelheartous (беседа) 17:20, 14 май 2016 (UTC)
МедияУики:Spam-blacklist. --Спас Колев (беседа) 12:41, 16 май 2016 (UTC)

Здравейте, имам питане общо по темата. Защо при условие, че тук - [1] се говори за неофициално становище на ЕК в списъка с блокираните медии от дайджеста се трактува като норма? Как например може да се извади РИА от листа? Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 07:40, 1 юни 2016 (UTC)

Анализите на East StratCom не са официална политическа позиция на Европейския съюз, но са експертна оценка на компетентен орган на Съюза (създаден въз основа на решение на Европейския съвет, между другото, а не на Комисията, което е важно, доколкото Европейският съвет директно отразява волята на страните-членки на Съюза). Политическите позиции така или иначе не са благонадежден източник, защото са ръководени от целесъобразност. Експертните оценки обаче се основават върху факти: всички доклади на East StratCom се състоят от конкретно посочени примери за разпространяване на явно лъжлива информация – и доказателства за това. East StratCom освен това е много открит орган: официалните служители са едва няколко, като задачата им главно е да систематизират и разпространяват получената информация. Истинската работа всъщност се извършва от повече от 400 доброволни сътрудници от над 30 страни: журналисти, експерти, представители на неправителствени организации и т.н. (от българска страна един такъв доброволец е журналистът Иво Инджев).
Конкретно по въпроса с „РИА Новости“ вероятно става недоразумение. Старата, наистина уважавана агенция „РИА Новости“ беше разформирована през 2013 година с указ на президента Владимир Путин и фактически прелята към новосъздадената такава „Россия сегодня“. Генерален директор на последната е печално известният Дмитрий Кисельов. Това би трябвало да е достатъчно по въпроса: Кисельов не е журналист – той е пропагандист, и скандалът във френските медии, който съм цитирал, го потвърждава. Ролята му е на практика идентична с тази на Гьобелс в нацистка Германия, макар постът му да не е толкова централизиран и да не е директно в изпълнителната власт: създаване на лъжлива алтернативна реалност чрез средствата на дезинформацията.
Тази графика показва степента на зависимост на медиите в Русия. За съжаление, положението непрекъснато се влошава, и графиката, макар и само от 2014, вече фактически е остаряла. Буквално преди дни например беше уволнено ръководството на една от не толкова многото останали независими медии, РБК (RBC Daily) – според бившия директор на холдинга, Елизавета Осетинская, заради публикациите, свързани с Панама-гейт и възможните скрити богатства на Путин. Преди време същата история се случи с уважаваното „Эхо Москвы“. Което, впрочем, не попречи тия дни там да нахлуе полиция – въобще, картинката в Русия днес за съжаление твърде много напомня на тази в съседна, уж също уважаваща гражданските свободи Турция.
Всичко това е много жалко и тревожно по принцип, а за съжаление затруднява и нашата работа. Наясно съм, че сегашното решение не е оптимално, най-малкото защото то не прави разлика между медии, които систематично публикуват тенденциозна и откровено лъжлива информация, и такива, които просто някой път са препечатали нещо, без да го проверят достатъчно. Преди известно време стана огромен скандал, достигнал дори до най-високо дипломатическо ниво, с история за малко руско момиченце в Германия, уж изнасилено от имигранти. Впоследствие се оказа, че историята е напълно измислена и очевидно планирана като акция с цел дискредитиране на правителството на Федералната република, но междувременно историята се оказа разпространена дори от иначе уважавани медии.
Коренът на проблема всъщност дори не е в медиите, а в нас, редакторите. Защото също както добрите журналисти проверяват информацията си поне от два независими източника (нещо, с което едно време Ройтерс се гордееше), така би трябвало да го правим и ние. Още повече, че сме енциклопедия, и достоверността е много по-важна от бързото отразяване на събитията (за съжаление обаче, дори този принцип често не се спазва). До блокирането на всички тези сайтове в крайна сметка се стигна след поредица случаи на безкритично позоваване, при което самата Уикипедия се оказа разпространител на лъжлива информация.
Затова, струва ми се най-добре би било ако поработим върху въпроса за качеството на източниците. Според мен особено полезно ще бъде да си съставим наръчник с добри практики за цитиране на източници. Предлагам дори някой път да си направим специален семинар – може би под формата на „кръгла маса“ – по тези въпроси, на която да поканим също журналисти и експерти в областта на медиите, публичните комуникации, пък дори ако щете и модерните методи за водене на информационни войни. Защото е факт, че в момента се води война и е особено важно да не позволим Уикипедия волно или неволно да бъде замесена в нея.
— Luchesar • Б/П 19:23, 1 юни 2016 (UTC)
Изобщо няма да е хипербола, ако кажа, че медиите в световен мащаб не са независими и обективни. Според едно проучване огромна част от средствата за масова информация са собственост на по-малко от 10 души/фирми. Става въпрос за всичко ТВ, радиа, вестници, списания, портали, агенции. Тук не става въпрос за това, че те не си проверяват источниците, а за това, че едни са блокирани, а други - не. Самото селектиране на източниците е ограничаване не по-малко лошо, отколкото използването им за постигане на цели. Не съм запознат със случая, който цитираш, но веднага се сещам за много уважавани източници, които твърдяха, че Садам има оръжия за масово унищожаване, което стана повод за война /официално/, които след това не откриха. Надуха ни главата за сваления самолет в Украйна, че са руснаците и т.н., а вече повече от годиня няма офиц. резултати от разследването. И двата „лагера“ си имат трески за дялкане, но обективно погледнато индивида може сам да прецени стойността на дадена информация само и единствено, ако има достъп до двете гледни точки. Блокирането до едната от тях е съизмеримо с методите на цитирания по-горе немец. Все пак въпроса ми е как може да се вадят от списъка сайтове. Не ми дреме за самолети и политика, за мен е важно, че в последните две неща, които правих имаше препратки към новини и видеа свързани с темите, които са с такива адреси, а сега не са достъпни. Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 06:33, 2 юни 2016 (UTC)
Сашо, не съм напълно съгласен с написаното от теб, но нека наистина сега не влизаме в принципни спорове. Конкретно по твоя въпрос: линковете, които си пробвал да въведеш, но системата не ти е позволила, вече може да бъдат въведени. Ако има и други такива, или ако срещнеш някакъв проблем с тези, пиши моля те на У:ЗА. — Luchesar • Б/П 15:55, 3 юни 2016 (UTC)
Ок, мерси. ПОздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 06:59, 6 юни 2016 (UTC)

Средокръстие[редактиране на кода]

Допустим ли е такъв превод на en:Crossing (architecture) ? --Stanqo (беседа) 06:13, 28 май 2016 (UTC)

Може би само "Кръст (архитектура)". --Rumensz (беседа) 06:34, 28 май 2016 (UTC)
При нас в статията Трансепт това пространство е наречено предхорово, за което има логика, защото след него следва презвитериумът, където първоначално е бил хорът. Най-често се среща като предхоров квадрат, защото пресичането на наоса и трансепта винаги е във формата на квадрат. В английския се нарича проста crossing, т.е. пресичане. В никакъв случай не може да бъде наречено кръст. --Молли (беседа) 08:00, 28 май 2016 (UTC)
Погледнете превода на текста на картинката на деня на Начална страница. Там съм ползвал буквален превод от рускоезичната Уикипедия. Точно този превод се чудя дали е коректен при положение, че при нас просто не се среща тази дума „средокръстие“? Ако считате че не е коректно, то как би трябвало да се направи превода? --Stanqo (беседа) 13:06, 28 май 2016 (UTC)
Средокръстие не е български термин, моето предложение е на го напишете предхоров квадрат. Мислех за предхорово пространство, но то е по-голямо и не отговаря точно на смисъла. --Молли (беседа) 15:46, 28 май 2016 (UTC)
Гугъл не дава никакво индексиране и за „предхордов квадрат“... При това предполагам, че след като в другите езици има специална дума, то навярно и при нас се използва някаква. --Stanqo (беседа) 16:26, 28 май 2016 (UTC)
Не предхордов, а предхоров, защото се намира пред хора. --Молли (беседа) 17:03, 28 май 2016 (UTC)
В текста под картинката дали не трябва да се употреби "свода на предхоровия квадрат" ? --Stanqo (беседа) 17:21, 28 май 2016 (UTC)
Да, добре е, за да не сме с руския термин. Но НАД предхоровия квадрат.
Както и да ги чета статиите, там се говори, че чрез пресичането на едната и другата част на църквата се постига архитектурен план с вид на кръст. Допълнение е, че над тази част от плана започват да издигат куполи и кули. Така, че не е квадрат, нито пък е задължително да е пред хора. --Rumensz (беседа) 19:06, 28 май 2016 (UTC)
Пресечените трансепт и наос наистина оформят кръст, но мястото на пресичане, това, което принадлежи на всеки един от тях, обикновено е квадрат. Архитектурният план е поглед отгоре и тогава наистина се вижда кръст. Представи си, че си се издигнал над църквата и ако тя е еднокорабна и само с един трансепт, в план изглежда като кръст. В наше време предхоровият квадрат въобще не се намира пред хора, тъй като хорът вече е преместен. Но в миналото хорът се е намирал между квадрата, за който си говорим и апсидата. Терминът е запазен оттогава. Ако искаш, погледни в статията Апсида схемата. Ясно се вижда квадратът, апсидата в розово и пространството между тях, където навремето е стоял хорът. Всъщност, погледни и схемата в статията Презвитериум, там пък ще видиш къде точно е стоял хорът. --Молли (беседа) 19:25, 28 май 2016 (UTC)
В статията Трансепт още от 2008-ма година фигурира понятието предхоров квадрат. За съжаление, не е посочен източник, а редакцията е на IP адрес. Но терминът също се среща в доклада ПРОЕКТИ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ИНТЕРИОРА НА ЦЪРКВАТА „СВ. СТЕФАН” В ЦАРИГРАД, представен от доц. Благовеста Иванова от ВСУ „Любен Каравелов“ на международна конференция на висшето училище през 2012 г. Най-сетне, терминът се среща и в статията „Романската архитектура – раждането на един свят, „обгърнат от бялата мантия на храмовете” в списание „Християнство и култура“, бр. 56/2010. Затова ми се струва, че Молли е права.
— Luchesar • Б/П 20:22, 28 май 2016 (UTC)
Отдавна мисля да развия статията за трансепта, но все не стигам до нея. Могат да се намерят още много примери за употребата на термина предхоров квадрат, но май вече не е нужно. --Молли (беседа) 20:32, 28 май 2016 (UTC)
Напишете я, но тя няма да кореспондира с идеята на посочената статия, която подчертава кръста в архитектурния план. --Rumensz (беседа) 21:56, 28 май 2016 (UTC)
Правилно ли е да се напише статия със заглавие "Предхоров квадрат", която да съответства на en:Crossing (architecture) ? --Stanqo (беседа) 22:02, 28 май 2016 (UTC)

Румене, наистина ли не разбираш това, което обясних? Какво още е неясно? Мнението ми е, че е правилно да се напише статия Предхоров квадрат. Не знам какви още доказателства са ти необходими. --Молли (беседа) 22:07, 28 май 2016 (UTC)

Аз разбирам какво обясняваш спрямо наличната информация, ама във всички другоезични статии определено и подчертано става въпрос за строителство на църкви във вид на кръст. Затова другите статии са за "кръстосване". Какво се образува в средата на този кръст е друго понятие - Предхоров квадрат. Това, че няма българско определение за това строителство не е причина за заместване с налично свързано. --Rumensz (беседа) 22:30, 28 май 2016 (UTC)
Според мен, поне на английски и руски се говори точно за това пространство, а не за някакъв архитектурен стил при строителството на църкви. Това най-добре всъщност се вижда в приложените към съответните статии схеми, където е указано, че въпросното „crossing“, респ. „средокрестие“, е защрихованата площ. — Luchesar • Б/П 22:59, 28 май 2016 (UTC)
И понеже темата ми стана интересна, а досега почти нищо не знаех по нея, позволих си, може би леко неграмотно, да открадна шаблона Шаблон:Схематический план церкви (Карта изображений){{План на църква}} от братушките...
Предхоров квадрат Трансепт Наос Нартекс Страничен кораб Страничен кораб Апсида Амбулаторий Хор Протезис Олтар Диаконикон Север Запад Изток Юг
План на трикорабна църква със защрихован предхоров квадрат
— Luchesar • Б/П 23:47, 28 май 2016 (UTC)
Понеже може да не става ясно веднага, частите на изображението сочат към съответните статии. — Luchesar • Б/П 00:00, 29 май 2016 (UTC)
Прочетете: Неф или кораб в базиликите.--Sim (беседа) 23:56, 28 май 2016 (UTC)
Sim, това към мен ли е? Не съм сигурен, че разбирам какво точно имаш предвид. Нещо съм сбъркал в шаблона? — Luchesar • Б/П 00:00, 29 май 2016 (UTC)
Luchesar, не е към теб, а въобще. Започнах да чета немската статия. Шаблонът е правилен.--Sim (беседа) 00:07, 29 май 2016 (UTC)
Ясно, тнх! Между другото, не съм съвсем сигурен за разширенията на апсидата – тези, които в някои източници се именуват „апсидиоли“. В момента съм ги обозначил като олтара, протезиса и диаконикона, изхождайки от картинките в последните две статии, но това май не са съвсем същите неща. Прочее, некой по-сведущ ако прегледа детайлно (и евентуално поправи) шаблона, ще е супер. — Luchesar • Б/П 00:15, 29 май 2016 (UTC)
Браво за схемитеǃ Когато ми остане малко време ще ги преведа на български. За трите разширения на апсидата си съвсем прав - северното (горното) се нарича протезис, а южното (долното на схемата) е диаконикон. Към средното остава олтарът. В нашите статии пише кое за какво служи. Понякога се правят три, слепени една за друга апсиди, които носят същите имена като разширенията и изпълняват същите функции. --Молли (беседа) 07:53, 29 май 2016 (UTC)
Явно цялата тази материя засега е слабо описана и систематизирана в Уикипедия. Само в украинската Уикипедия има подробен шаблон "Елементи на сакралната архитектура", а в беларуската - шаблонът "Храмова архитектура". --Stanqo (беседа) 08:49, 29 май 2016 (UTC)

"Пресечище", ужасна дума, но това е използваното в превода на Панофски Е., Готическата Архитектура и Схоластиката; превод от анг., под ред. на арх. Стефан Бояджиев. (София: Агата-А, 2002). Стр. 245-9 са речник на ползваните в превода термини, там :

  • "Пресечище" (crossing) място на пресичане на централния коpаб с трансепта (248)

Впочем френското croisée е пресечка, кръстовище ; на немски обаче Vierung идва от четиpи+суфикс за субстантив.80.72.94.103 20:52, 4 юни 2016 (UTC)

В България няма ли специалисти и никога ли не се е говорило или публикувало за храмова архитектура? Тук например се употребява „средокръстие“ - Основната, водещата форма на храмовата постройка включва трикорабен или петкорабен централен тракт с трансепт. В пресечната им площ, или т.нар. средокръстие, се намират олтарната маса и мястото на проповедника. . В този хабилитационен труд също се използва „средокръстие“.--Stanqo (беседа) 09:40, 16 юни 2016 (UTC)

This Month in Education: [June 2016][редактиране на кода]






If this message is not on your home wiki's talk page, update your subscription.

We hope you enjoy the newest issue of the Education Newsletter.-- using MediaWiki message delivery (беседа) 16:53, 1 юни 2016 (UTC)

Блокиране на мрежа на Blizoo[редактиране на кода]

89.215.128.0/17 [ inf • who • dns • irr • edit (3d • 1w • 1m • 3m) • toy • blk ]

За съжаление, въпросната мрежа (Blizoo в Разград) се налага да бъде блокирана: първоначално за един месец. Конкретен повод са отправени заплахи към редактор, които съвсем не са първите. Това също далеч не е единствен случай, когато този редактор привлича вниманието на други колеги. Практически сигурно е, че става дума за Angel ivanov angelov (беседа - приноси), правата за редактиране на когото бяха временно отнети преди време.

Съобщавам за случая по две причини. Първо, за да бъдат уведомени евентуално засегнати други потребители: важно е да се знае, че е забранено само анонимното редактиране, но редактирането през съществуваща потребителска сметка, както и възможността за регистрация остават (създадена е обяснителна страница с връзка от причините за блокиране, както при други подобни случаи). Второ, от известно време се опитвах да систематизирам ново предложение за ОПР на въпросния потребител. На съответната страница са събрани само малка част от примерите за разрушителното му поведение в Уикипедия. След тези заплахи обаче, струва ми се че ОПР става излишно.

Политиката ни по отношение на заплахите е „нулева толерантност“, затова оттук насетне смятам за правилно да блокираме този потребител при всяка негова поява в енциклопедията. Ако все пак има колеги, които смятат, че трябва да бъдем по-снизходителни към заплахите, може просто да обсъдим и гласуваме ОПР-а.

— Luchesar • Б/П 20:10, 1 юни 2016 (UTC)

Княжество Онгъл[редактиране на кода]

:-) Не мина ли 1 април? --Rumensz (беседа) 08:18, 2 юни 2016 (UTC)

Не е зле наистина и други хора да погледнат тая статия. Князът на въпросната „държава“, между другото, май е един наш (бивш) колега. — Luchesar • Б/П 16:04, 3 юни 2016 (UTC)
Да - администратори с четки за триене. --Мико (беседа) 19:19, 4 юни 2016 (UTC)
За съжаление, било е отразено дори в централните новини на БНТ, иначе да я бях изтрил. Друг е въпросът, че това май е по-скоро в раздела със забавни новини... — Luchesar • Б/П 19:23, 4 юни 2016 (UTC)
На практика има много такива статии в Уикипедиите – Категория:Микродържави, само да има истинска дейност в тоя „Онгъл“. --Rumensz (беседа) 19:50, 4 юни 2016 (UTC)

Идиотка[редактиране на кода]

Някой има ли друга идея за име на тази статия ? Аз поне друго име за тази шапка не знам на български, но може пък аз да се движа само в странни среди и реших да се допитам до всички. :)--Ģiverņ (беседа) 15:24, 2 юни 2016 (UTC)

Това е името на шапката. Така я и продават в магазините. Не виждам драма в Идиотка (шапка). --Мико (беседа) 15:38, 2 юни 2016 (UTC)

Отчет за м. май на Спири като админ на Уикиизточник[редактиране на кода]

Може би някои от гласувалите за мен за админ и бюрократ на Уикиизточник разбраха, а други не, но права ми бяха дадени само като администратор и само временно за 4 месеца. Решение щяло да бъде обект на преразглеждане през септември (и може би и ново гласуване). В рамките на обсъждането на Мета поех ангажимент, че ще поставям на разговорите тук и в Уикиизточник отчет какви съм ги вършила като админ. Отчетът е тук s:Уикиизточник:Администратори/Spiritia/Отчет. Накратко за м. май:

  • Добавих някои от удобствата на Уикипедия (джаджи, common.js, common.css, бутони в режим на редактиране), за което благодаря на Borislav и V111P за съдействието и търпението (ползата беше двойна, тъй като след това пренесох тези удобства и в другия ми подопечен проект, Уикицитат);
  • Започнах да преглеждам специалните страници, откъдето по разни признаци да откривам страници от основното именно пространство, подлежащи на изтриване или редакция. Тествах наблюденията си и в Уикиречник (и благодаря на Лъчезар, защото му отворих доста работа да трие идиотщини). Покрай това се заформи и (все още недовършената) страница в Мета със съвети как да се чистят подобни „Авгиеви обори“.
  • Направих списък на десетина помощни страници и страници с политики на Уикиизточник, които да бъдат създадени като превод (и евентуално адаптация) от съответните страници в Уикиизточник на английски. Тук разчитам на неоценимата помощ на Ket, благодарение на която няколко от страниците са вече готови.
  • Пътьом се наложи да се попреведат в translatewiki известен брой системни съобщения.
  • Генерирах през Уикипедия с инструмента CatScan списък на българските писатели, починали преди 70 пълни години с идеята (още нереализирана обаче) да се сложи на някое видно място и да служи за вдъхновение за нови приноси в Уикиизточник. Засега списъкът е тук s:Потребител:Spiritia/bg-pd. Има и една таблица с авторите от УИ и съответните им страници в Уикипедия, Уикицитат и Общомедия, която таблица би било добре да се проходи и да се провери има ли отвсякъде довсякъде междууики препратки.
  • Работа по добавяне на ново съдържание имам малко – само известен брой стихотворения на Мара Белчева. Но тук е мястото да благодаря на Tropcho, че след мое сръчкване отзивчиво добави текстове на Григор Пърличев.

Мисля, че това беше в общи линии. Ще се радвам, ако и други хора се навъртят около Уикиизточник и открият какво чудесно местенце за уикиваканция е там. Още не съм почнала да предлагам масажи и спа процедури, но определено го препоръчвам като място за отдих и сваляне на напрежението. Ухилен съм Спири ··· - - - ··· 16:51, 3 юни 2016 (UTC)

След такава презентация, заключителният слайд трябва да бъде...
УИКИИЗТОЧНИК – ВАШИЯТ ИЗТОЧНИК НА ВДЪХНОВЕНИЕ !
Харесвам! — Luchesar • Б/П 16:58, 3 юни 2016 (UTC)
Супер, това е добър повод за подсещане, че трябва да се свърши работа по творчеството на Немиров. А това става петък вечер, т.е. животът е пред нас (поне 2 дни).--Спасимир (беседа) 17:07, 3 юни 2016 (UTC)
М, добре, че ме пингна. Добавих още няколко неща :) Tropcho (беседа) 22:32, 4 юни 2016 (UTC)

„Елементи от статията“ – Галерия – Картинка/Image[редактиране на кода]

Да сменим ли „Image“ с „Картинка“ при ползването на „Галерия“ от падащото меню „Елементи от статията“? Направи ми впечатление докато размятах снимки от „Уики обича Земята“ (вж. категорията c:Category:Images from Wiki Loves Earth 2016 in Bulgaria за всички снимки). --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:43, 4 юни 2016 (UTC)

Струва ми се, че може всъщност да е добре да бъде File/Файл. Image/Картинка днес е само синоним на File/Файл; не съм напълно сигурен, но мисля, че е остатък от времето, когато в Общомедия все още не е имало друг тип мултимедийни файлове. Освен това, май и в самите галерии може наистина да има освен изображения, също и филмчета или аудиоклипове. Те ще работят и с Image/Картинка, ама ще е леко объркващо. Относно езика, нямам определено предпочитание, но е хубаво по принцип да се има предвид, че английските префикси работят навсякъде (т.е. са „преносими“ на компютърен жаргон), докато българските си работят само в българските проекти. Това понякога създава проблеми при пренасяне на разни неща, но не е и болка за умиране, т.е. чистотата на езика може да е за предпочитане. Толкоз с моите 2 стотинки. :) — Luchesar • Б/П 13:54, 4 юни 2016 (UTC)

Нерегистрирани редакции в Последните промени?![редактиране на кода]

Алармирам за нещо много странно, което преди малко ми се случи. Ако на някого се е случвало същото, моля да сподели.

Редактирах статията за Врабчова кукумявка. Хронологически от историята на страницата вървят така: редакция от 19:43 с +4585 байта, преместване от 19:44 под ново име, редакция от 19:45 с -17 байта.

(тек | пред)  19:45, 5 юни 2016‎ Spiritia (Беседа | приноси | блокиране)‎ м . . (9328 байта) (-17)‎ . . (→‎Начин на живот и хранене) (отмяна на 3 редакции: доб, ком | връщане)
(тек | пред)  19:44, 5 юни 2016‎ Spiritia (Беседа | приноси | блокиране)‎ м . . (9345 байта) (0)‎ . . (Spiritia премести страницата Малка кукумявка като Врабчова кукумявка (върху пренасочване): по-наложено и вписано така в ЗБР) (връщане)
(тек | пред)  19:43, 5 юни 2016‎ Spiritia (Беседа | приноси | блокиране)‎ . . (9345 байта) (+4585)‎ . . (разширяване по източници // малка --> врабчова, както е по закон и по-често се среща в източниците) (връщане)

Като отворих да погледна Специални:Последни промени единствено втората и третата редакция се виждаха. Първата, от 19:43 липсва. Помолих Спасимир да погледне, да не би само при мен да е проблемът, но и при него тази редакция не се виждаше. Моля, преди да потънат тези редакции, да погледнат и други хора.

Доста тревожно ми се струва да имаме разлики между историите на страниците и Последните промени, които патрулираме в реално време... Спири ··· - - - ··· 20:06, 5 юни 2016 (UTC)

Да, изглежда, че по някакъв начин си успяла да излъжеш системата. :-) Проверих и чрез api-достъпа – и там липсва. — Борислав 20:29, 5 юни 2016 (UTC)
Може би заради преместването? — Luchesar • Б/П 20:46, 5 юни 2016 (UTC)

Нидал Алгафари[редактиране на кода]

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Моля някой администратор да вземе отношение, защото потребител с името Madlen Algafari постоянно трие информацията, че Нидал е бил агент на шесто управление. Нямам намерение да превръщам историята на статията във връщане на редакции.--Ilikeliljon (беседа) 20:57, 5 юни 2016 (UTC)

Ok Готово. Ако историята се повтори, пусни заявка на У:ЗА за блокиране на сметката, плс. Тнх, че следиш тези неща! — Luchesar • Б/П 21:38, 5 юни 2016 (UTC)

WMF ED Survey – Проучване относно изпълнителния директор на Фондация Уикимедия[редактиране на кода]

До сряда, 8 юни, регистрирани потребители могат да участват в проучване относно качествата, които очакват новия изпълнителен директор или новата изпълнителна директорка на Фондация Уикимедия. Адресът е https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_5hVS2mJTcJNCxBX. Аз отговорих в общи линии, че би било добре да е човек от общността, да цели подобряване на прозрачността и информираността на малките общности като нашата и да има минало, свързано със свободно знание и лицензи. Въпросите са поставени на десет езика, но за жалост не на български. Ако някой има желание да отговори, но не разбира достатъчно добре някои от въпросите, може да ми пише по който начин му е най-удобно. Важно да се изказва мнение. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:48, 5 юни 2016 (UTC)

Ако може да добавиш, че езиковите части на Уикипедия трябва да бъдат равнопоставени, особено по отношение на мултимедията (имам предвид множеството обсъждания на показването на картинки в езиковите части). --Rumensz (беседа) 05:59, 6 юни 2016 (UTC)
Не мога, защото вече написах моите коментари и нямам право да ги променям. Но можеш ти да попълниш проучването и да напишеш този въпрос в полето за въпроси. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:50, 6 юни 2016 (UTC)

Цветан Цветанов[редактиране на кода]

Здравейте, баща ми се казва, Цветан Цветанов и е композитор, написах за него на английски беседа или статия, не знам как се води, но не мога да я сложа и още когато отворя на дядо ми там има споменат баща ми (Владимир Аврамов, но като натиснеш името му (Цветан цветанов се появява вътрешния министър.

Може ли да ми обясните как да го поправя? Благодаря
Zornitsa tsvetanova (беседа) 13:13, 6 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Цветан Цветанов (композитор) – Кликни и създай статията. --Rumensz (беседа) 13:22, 6 юни 2016 (UTC)

Уики обича паметниците 2016[редактиране на кода]

Здравейте! Има ли желаещи да организират Уики обича паметниците тази година? В общи линии планът е, ако състезанието има бюджет, да бъде направено предложение за финансиране до края на юни, подготовката за състезанието да бъде завършена до края на август, самото състезание да се проведе през септември, да бъдат избрани най-добрите десет снимки от България до 25 октомври и евентуално да организираме церемония по награждаването през ноември. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:49, 6 юни 2016 (UTC)

Албуми на поп-фолк певци[редактиране на кода]

Един редактор е почнал да прави „сливане“ като пренасочва статиите за албумите към статиите за певците, същевременно друг трие написаното за албумите в статиите за певците. По този начин се унищожава информацията. Или едното, или другото. Но определено така няма да я бъде! Тук ще връщам също.--Rumensz (беседа) 20:55, 6 юни 2016 (UTC)

Глупости - сляла съм цялата информация от статията преди да я пренасоча. Конспиративните теории не са полезни за здравето.--Алиса Селезньова (беседа) 21:10, 6 юни 2016 (UTC)
И между другото престанете със сляпото връщане - играла съм си доста, за да слея безумните списъци с основните статии и ако някой ги трие от там, просто ги върнете в основните статии.--Алиса Селезньова (беседа) 21:18, 6 юни 2016 (UTC)
Няма да си играем на връшанки. Ако искате направете отделна статия със всичката дискография на отделен певец. Което е по-добре отколкото да товарим статията със всички албуми. Не може да става с отделни албуми - Или всички, или нищо. --Rumensz (беседа) 21:23, 6 юни 2016 (UTC)
Ако искате вие я направете - аз съм положила труд, за да ги слея, защото подобни статии са за сливане и не са за самостоятелни (списък от десет песни и едно-две изречения евентуално подкрепени с някакъв източник и нулеви реални шансове за разширение). Ултиматумите някъде другаде.--Алиса Селезньова (беседа) 21:27, 6 юни 2016 (UTC)
На мен пък не ми пука. Щом дейността Ви води до унищожаване на статии това не е допустимо за мен, а и не само. И не аз ще ги връщам в статиите за певците. Щом Вие сте го направили - ще си ги пазите Вие там. Затова единственото решение е сливането да стане в статия за „Дискография на певеца“, а не което ни хрумне от албумите. Защо изобщо пък се занимавате с това!? --Rumensz (беседа) 21:49, 6 юни 2016 (UTC)
Дълбоко невярно. И не, не притежавам статиите, че да ги „пазя“. Единствените Ви решения и ултиматумите си ги пазете за себе си - според правилата на Уикипедия е иначе.--Алиса Селезньова (беседа) 21:54, 6 юни 2016 (UTC)
Имам чувството, че тези статии са най-ценните в Уикипедия на български език. Хайде да ги преведем и да направим 1 000 000 статии за тях в Уикипедия на английски или на немски (примерно). Може да пусна едно състезание за писане на статии за всяка песен. За награда ще има албуми на Кондьо и Никсън („Руса пичка“). След това ще обикалям по училищата, за да представям резултатите. До колкото си спомням тези статии бяха възстановени, за да се слеят, а май нищо не се прави. Благодаря на Алиса, че е отделила време за това. --Спасимир (беседа) 22:23, 6 юни 2016 (UTC)
Аз пък не мога да й благодаря, точно обратното. Всяко унищожаване на инфо е вандализъм, а псевдоморала тук е излишен. И отдавна имам съмнения за призрачните вандали, като и това, че пълнолунието е след 2 седмици. Ако иска да ги слее, да направи дискография от всички албуми, а не в статията на певеца да има линк към албума, а от албума препратка към статията. Колкото до "пазенето" то става чрез защита от нерегистрирани, примерно, или чрез крайна цялостна преработка. В края на краищата който е оплескал, той си чисти. --Rumensz (беседа) 05:19, 7 юни 2016 (UTC)
Също мисля да слея всички албуми със статиите, където им е мястото. Не е въпрос на морал. Никаква информация не е загубена. --Мико (беседа) 05:26, 7 юни 2016 (UTC)

Ивайло Брусовски[редактиране на кода]

Ивайло Брусовски не е кинорежисьор! Това е абсолютна лъжа!
RoKko373 (беседа) 20:16, 7 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, отново за Цветан Цветанов[редактиране на кода]

Аз вече създадох статия на английски Tsvetan Tsvetanov но никъде не излиза като го напиша , да я преведа на български ли трябва? Извинявайте сигурно въпросите са.... безумни. Поздрави
Zornitsa tsvetanova (беседа) 03:47, 8 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Zornitsa tsvetanova, не се притеснявайте за въпросите: съвсем нормални са за човек, който няма опит с Уикипедия. Аз пък например задавам подобни въпроси на познатите си музиканти. Намигам Конкретно на въпроса: всъщност, в момента сте публикували статията на собствената си потребителска страница. За да се покаже в Уикипедия на английски, трябва да поставите текста от потребителската си страница примерно тук. Страхувам се обаче, че преди да го направите, по статията има да се поработи още много. Предполагам, че някой колега може да Ви помогне с това, когато намери достатъчно време. — Luchesar • Б/П 09:32, 8 юни 2016 (UTC)

Иво Йончев[редактиране на кода]

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Ако някой има желание да отдели от времето си, за да поправи това CV на въпросния пич, моля да го направи. В противен случай, след три дни статията ще бъде изтрита като самореклама. Не я изтривам веднага, само защото виждам, че все пак не е съвсем неизвестен. — Luchesar • Б/П 20:44, 8 юни 2016 (UTC)

Значимостта, според моето скромно мнение е доста спорна. Нито една лична награда, нито номинация. --Стан (беседа) 22:51, 9 юни 2016 (UTC)
Изтрита. — Luchesar • Б/П 14:23, 11 юни 2016 (UTC)

Автобиографии?[редактиране на кода]

Да не е пуснато някъде ръководство „Как да си сложим професионалната автобиография в Уикипедия“? Напоследък твърде често виждам подобни статии, но интересното е, че първо биват прилежно тествани в пясъчника – което ме наведе на тая иначе параноична мисъл. Примери: едно, две, три, четири, пет.
— Luchesar • Б/П 21:50, 9 юни 2016 (UTC)

имам статия искам да я добавя[редактиране на кода]

правя статия зя Симон от Сой луна разбирасе с истинското му име. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.78.149.107 (беседа • приноси) 06:29, 10 юни 2016‎ (UTC)

Молба за съдействие от администраторите относно статията "За някои масово възприети заблуди за Траянови врата"[редактиране на кода]

Траянови врата (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите. — Luchesar • Б/П 10:20, 10 юни 2016 (UTC)

Здравейте!

На 30.05.2016 г. публикувах статията "За някои масово възприети заблуди за Траянови врата" в страницата "Траянови прата" в Уикипедия, в която с факти и извори доказвам, че статията "Крепост" от същата страница тиражира две основни заблуди относно топонимията на Траянови врата и крепостта, която се намира в прохода. Статията ми беше маркирана като "оригинално изследване" и липса на достатъчно източници. В последващата редакция на статията ми незабавно добавих източниците, които съм ползвал, както и описах становището си в раздела беседи към страницата Траянови врата. Получих отговор от потребител Спас Колев цитирам: [Не знам към кого се обръщате, но аргументите, че крепостта не е наречена на император Траян, не са много убедителни. Това че името е прието много след смъртта му е без значение. Все едно да твърдим, че Римската стена в Лозенец не е наречена на Рим, защото е много по-късна.] --Спас Колев (беседа) 13:38, 8 юни 2016 (UTC). В моята реплика на този отговор ясно се аргументирах относно бъркането на географското понятие Траянови врата с историческата категория Траянови врата. Колко шокиран бях днес 10 юни 2016 г. когато видях, че от статията ми, която все още седи с маркировката с удивителния знак липсва цялата първа част, която е запазена в първата редакция от 30 май, а именно: [[ Заблуда 1: Проходът носи името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Масово тиражирано в интернет това твърдение води до заблудата, че името на прохода и крепостите в него са от времето на император Траян (53-117). Всъщност Император Траян няма никакво отношение и връзка с наименованието на прохода и строените там укрепления. Епохи преди Траян, по време на Траян и няколко века след Траян проходът се е наричал Суки. и чак след VI в. получава елинското название Василики пули (Царска порта), а малко по късно към IX в. да бъде назоваван Българска порта. Реставрираните руини в прохода, известни в момента като "Крепост Траянови врата" са останките от крепостния комплекс Стенос, изграден през V в., т.е. три века след смъртта на Траян. Топонимът "Траянови врата" е използван за първи път чак в XV в. в летописа "Унгарското кралство" на Антонио Бонфини , където се описва кръстоносния поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1444 г. В този поход войските на Варненчик преминават и през прохода Българска врата. Впечатлен от от формите на портата Антоний Бонфиний го назовава "Траянови врата", подвеждайки се по архитектурната прилика с арките и портите строени по времето на император Траян. След Освобождението, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието "Траянови врата" бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.]]

Тази липсваща сега първа част от моята статия изведнъж се появява най отгоре на страницата Траянови врата оъс заглавие "Наименование", статия която до моето запитване в раздел беседа към страницата на 8 юни 2016 г. изобщо не съществуваше, появява се без удивителни, без предупреждения за оригинално изследване или липса на източници, публикувана вероятно от Спас Колев.

Моля, проверете съдържанието на страницата Траянови врата от 30.05 и сегашната версия към 10 юни. Моята статия седи осакатена и маркирана, докато лицето Спас Колев създава статията "Наименование" с почти дословно копиране на липсващата сега първа част от моята статия и с препоръката в беседа, цитирам: ОК, не съм разбрал правилно кое наричате заблуда. Редактирах го малко, защото може да се случи и на друг. По отношение на Щипон - най-добре е да се намерят някакви допълнителни източници, след което да се направи самостоятелна статия. (А самата теза определено не тръгва от Уикипедия - например, Голяма енциклопедия „България“ идентифицира Щипон с крепостта на Траянови врата.) --Спас Колев (беседа) 11:55, 9 юни 2016 (UTC).

Спас Колев не стига че си позвплява да осакати статията ми, предполагам че и той я е маркирал първоначално, но и най- нагло я публикува като нова статия. Относно втората част на статията, господинът не иска да приеме аргументирани и доказани от археоложи и историци становища относно Щипон, публикувани в статиина БАН и Националния археологически музей.

Уважаеми администратори на Уикипедия!

Уики е място за споделяне на знания, не за монополизирането им от дадено лице. Уики е енциклопедията към която всеки се допитва и вярва безрезервно. Уики не е място за нечии болни амбиции да моноплизира дадена тема, да не се тъпи критика за написаното или да се краде чужд труд. Направи ми впечатление в беседата към страницата Траянови врата, че има доста забележки към Спас Колев относно начина на списване на статии, за противоречията на писанията му, за източници взети от сайтове или статии от вестници, за нежеланието му да приеме друго мнение. Моля да обърнете внимание, че заблудите, за които споменавам в моята статия и се тиражират масово в туристически, общински и любителски сайтове е именно с източник Уикипедия, а не посоченота от Спас Колев голяма енциклопедия "България". Моля ви вземете отношение по въпроса. Предварително Ви благодаря за вниманието!

С уважение: Александър Бърнев, магистър - история, Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Otblizo (беседа) 10:01, 10 юни 2016 (UTC)

Otblizo, не виждам нищо нередно в действията на Спас и Спири. Може наистина да е станало някакво малко и временно недоразумение, но тези неща очевидно са били изяснени на беседата. Освен това, Спас и Спири са едни от най-старите и опитни редактори – както и администратори – така че можете абсолютно да не се съмнявате в тяхната добросъвестност и добронамереност. Предлагам Ви просто спокойно да продължите обсъждането на беседата на статията, за да бъдат разрешени всякакви възможни оставащи недоразумения. Благодаря Ви и за желанието да допринасяте за Уикипедия! — Luchesar • Б/П 10:37, 10 юни 2016 (UTC)

Извинете, но опитен редактор не означава ипитен историк. Не би трябвало да означава и цензор. Моля, погледнете отново как първата ми част от статията от 30 май се появява на 8 юни под рубриката "Наиненование", а моята статия е орязана и започва от абзаца "заблуда 2:". Тук става вече въпрос за откровена кражба на част от статията ми, което лично за мен напуска пределите на правилата на Уикипедия. Вие ме съветвате да продължа беседата, ми то такава няма. Има откровен опит на Спас Колев да монополизира темата за Траянови врата, да не се съобразява с друго мнение или да ползва чуждо мнение, публикувайки го като свое. Мисля, че това деяние си има и съвсем точно формулирани правни параметри. Моля, изтрийте моята статия ако толкова пречи на нечие редакторско его, но аз си запазвам правото чрез снемане на различните редакции на моята статия, последвалото орязване и появата на първата част от нея в друга статия- публикация на друг човек, да представя статията ми така както е качена на 30 май за обсъждане в катедрата по археология на ИФ на СУ "Св. Климент Охридски" и в колегията на Националния археологически музей за официално становище относно верността на излаганите от мен исторически факти.

Otblizo (беседа) 14:17, 10 юни 2016 (UTC)
Otblizo, боя се, че не разбирате същността на Уикипедия. Това не е научно списание, където можете да имате претенция, че дадена статия е „Ваша“. С натискането на бутона Съхраняване Вие сте се съгласили с определени условия, които са изброени в жълтото поле над този бутон, което се появява на всяка страница за редактиране. Едно от тези условия е, че „давате съгласие Вашите приноси да бъдат публикувани под лицензите CC-BY-SA 3.0 и GFDL“. Оттук насетне, те могат свободно да бъдат ползвани за всички цели, произтичащи от въпросните лицензи, включително да бъдат преработвани, премествани и използвани в други статии в Уикипедия, а и извън нея. Т.е. нямате никакви основания да претендирате, че е нарушено някакво Ваше право като автор. Съжалявам, ако по някаква причина сте останали с друго впечатление. Относно беседата, напротив, тя си съществува, и колегата Спас Колев Ви е отговорил. Вие всъщност не сте продължили разговора, а вместо това поискахте съдействие от администраторите. Администраторите обаче нямат работа да се намесват в спорове между редактори. Ваша отговорност е да поддържате диалог със своите колеги в енциклопедията, и едва ако срещнете отказ от общуване или откровено злонамерени действия има смисъл да потърсите помощта на администраторите. В заключение, тук не гледаме никак с добро око на заплахи, но се надявам, че последните Ви думи (както и намеците за „правни параметри“) са били просто едно споделяне на мисли, а не опит за оказване на натиск. — Luchesar • Б/П 14:54, 10 юни 2016 (UTC)
Хм, както сам казвате, извадих част от текста ви (с малки редакции) преди шаблона за спорно съдържание, именно защото не смятам, че в него има нещо спорно. Трудно ми е да разбера защо сте недоволен от това, но може би проблемът е в мен. --Спас Колев (беседа) 15:39, 10 юни 2016 (UTC)
* Otblizo, мисля, че се обърквате. Статията се нарича „Траянови врата“, а „За някои масово възприети заблуди за Траянови врата“ е само част от нея. Текстът, който е преместен от тази подточка в новата „Наименвание“ си стои в същата статия за Траянови врати. Просто е обособена като самостоятелна подточка, което е разумно, защото така се набляга именно на проблемите, свързани с името. Никой не е взел Вашия текст и не си го е присвоил. В историята на статията ясно се вижда кой текст от кого е написан. Спорният просто е преместен и леко редактиран така, че да отговаря на изискванията тук. Така че Вашият принос е ясен и налице. Освен това Luchesar много ясно Ви е обяснил, че никой тук няма авторски права над текстовете, които публикува. Включително и Вие. Според мен просто трябва да се промени името на подточката за заблудите и де си махне заглавието Втора заблуда.
* По отношение на съмнението за оригинално изследване - те наистина съществуват и то само поради липсата на посочени източници. Цитирана е само една дисертация, която всъщност представлява именно собствено изследване. Предполагам, че тя може да бъде намерена само в Националния археологически институт или в БАН и не е общодостъпна, т.е. - не може да се намери нито в нета, нито в някоя от библиотеките. Едва ли е публикувана и следователно няма ISBN. Това означава, че подадената от Вас информация не може да бъде проверена. Това не е недоверие, нито лично отношение към Вас, а едно от основните правила в Уикипедия.
* И последно - завършекът на текста за заблудите, въпреки че вероятно е верен, не е енциклопедичен. Изказал сте лично отношение към проблема, на което никой редактор тук няма право. Със сигурност ще трябва да го премахнете. Същото се отнася и за изразите от рода на „връх на абсурда“, които отново демонстрират лично отношение.
* Надявам се да продължите да редактирате Уикипедия, защото историци много ни липсват. За всеки от началото е било трудно и много неща не са ни били ясни. Но с времето човек бързо навлиза в правилата и изискванията. Така че - ще е чудесно, ако се появят Ваши редакции и по други теми. Успехǃ
--Молли (беседа) 16:09, 10 юни 2016 (UTC)

[..Цитирана е само една дисертация, която всъщност представлява именно собствено изследване. Предполагам, че тя може да бъде намерена само в Националния археологически институт или в БАН и не е общодостъпна, т.е. - не може да се намери нито в нета, нито в някоя от библиотеките. Едва ли е публикувана и следователно няма ISBN. Това означава, че подадената от Вас информация не може да бъде проверена...]

Ето я тази публикация с адреса и в интернет - напълно общодостъпна: https://issuu.com/kreksofin/docs/rabovyanov_doktorat02, както и в библиотеката на Националния археологически музей. Обратно, точно най- важния източник за Траянови врата- публикацията на професор П. Мутафчиев "Стариятъ друмъ презъ Траянова врата“, който използваме и аз и Спас Колев, я няма като оригинален текст в интернет и може да бъде намерена само в библиотеките. Всяко изследване е собствено, включително и това на проф. Мутафчиев, което пак повтарям го няма в оригинален текст в интернет. Изследването на Проф. Димитрина Митова-Джонова "Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха" също го няма в интернет, има само публикации свързани с него? И точно тази публикация, посочена като източник от мен в абзаца "заблуда 1", който сега липсва от моя първоначален текст , е изплзвана като източник в "Наименование"! Няма какво да добавя повече. Благодаря Ви за вниманието!

Otblizo (беседа) 01:01, 11 юни 2016 (UTC)

Имам чувството, че по принцип има известно неразбиране на понятията „оригинално изследване“ и „благонадежден източник“, но особено много, а напоследък и често се бърка смисълът на „възможност за проверка“. Възможността за проверка не означава, че даден източник трябва да бъде достъпен в Интернет. Не означава дори, че източникът трябва да бъде достъпен например във всяка градска библиотека. Напълно допустимо е източници да са достъпни само в централни или специализирани (но все пак с публичен достъп) библиотеки. Възможност за проверка означава просто, че дадено твърдение в статия в Уикипедия трябва да бъде проверимо, т.е. трябва да съществува благонадежден източник, чрез който да бъде установена неговата достоверност, и този източник трябва да може да бъде достъпен по разумен начин (краен до абсурдност обратен пример би било цитиране на ръкопис от Александрийската библиотека). Достъпността в Интернет е просто един плюс, но тя по никакъв начин не прави един източник повече благонадежден – прави го само повече удобен.
Благонадеждността, от своя страна, е твърде комплексно понятие (ръководството на английски добре илюстрира това), но в контекста конкретно на научните публикации е хубаво да се отбележи едно нещо: съвсем не можем да ги мерим с един аршин. Очевидно е например, че една дипломна работа, публикувана в някакъв непонятен университетски сборник, не може да се сравнява със статия, отпечатана в „Nature“ или „Science“. Не толкова очевидно, но все пак немаловажно е, че една дисертация за малък доктор/PhD не може да се сравнява с публикация в достатъчно авторитетно в световен мащаб, рецензирано списание. Не съм специалист по история, затова не коментирам конкретно обсъжданите научни трудове, но имам чувство, че тази градация на „благонадеждност“ е възможно донякъде да убягва. Може би в случая наистина да греша, но просто отбелязвам всички тези неща, защото те са важни и по принцип.
— Luchesar • Б/П 12:40, 11 юни 2016 (UTC)

Ла Скала[редактиране на кода]

В централното фоайе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрета. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци, които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. Десет портрета. Знаете ли колко от тези портрети са на български певци? Не предполагайте, ще ви кажа веднага- седем. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство. Ако може някой да намери кои са седмината и да ги постави в статията.

Ето ги: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Елена Николай и Надя Ковачева. Ако намеря достоверен източник, ще ги запшша. Тези имена са посочени от Дарина Такова във фейсбук. Вярвам, че са верни, защото ги е виждала лично, но трябва и източник... L.Payakoff 08:01, 11 юни 2016 (UTC)
http://www.ploshtadslaveikov.com/47676/ Разчитаме на Вас да ги снимате. --Rumensz (беседа) 05:38, 11 юни 2016 (UTC)

This Month in GLAM: May 2016[редактиране на кода]

This month in GLAM logo.png




Headlines
Read this edition in fullSingle-page

To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 12:33, 11 юни 2016 (UTC)

Победители и награди в ЦИЕ Пролет 2016 :)[редактиране на кода]

Създадени и разширени статии в рамките на състезанието
Категория 1 място 2 място
1. Най-добра нова статия Мико за „Ватрослав Облак“ Молли за „Капова пещера“
2. Най-голям брой нови статии Алиса Селезньова ShockD
3. Най-голямо количество добавена информация в байтове Litev Мико
4. Най-много приноси с цел подобряване Denis BGRUS Litev
5. Участниците, писали за всички участващи страни Спасимир Ilikeliljon
6. Най-добър нов участник (имал под 400 приноса в ОИП) Luchibsl1 Tanasy
7. Най-голямо количество информация, за значими жени Ilikeliljon Алиса

Здравейте! Като локални организатори на състезанието за писане на статии за Централна и Източна Европа – „ЦИЕ Пролет 2016“, със Спири днес взехме окончателното си решение кои да са победителите по седемте отделни категории на състезанието. По регламент, един потребител може да е победител само в най-много до две категории, заемайки до едно първо и едно второ място. Това условие наложи две малки размествания, без обаче да ощети съответните участници.

В категория „2. Най-голям брой нови статии“ безапелативно наградата отива при Алиса Селезньова с нейните 120 нови статии пред втория ShockD със 77.

Това стана причината в категория „7. Най-голямо количество информация, за значими жени“ да разменим местата на Алиса с нейните 58 статии и на Ilikeliljon за почти същия брой – 55. Така първото място е за Ilikeliljon, а за Алиса – второто място.

В още една категория се наложи разместване заради цитираното условие в регламента. В Категория „5. Участници, писали за всички участващи страни“ нямаме победител, написал за всички страни и региони, които взеха участие в конкурса. Но имаме двама души – Ilikeliljon (22) и Спасимир (19), които водят чувствително пред всички други. За първа награда в тази категория определихме Спасимир, а Ilikeliljon получава втората.

В категория „6. Най-добър нов участник (имал под 400 приноса в ОИП)“ взехме решението първото място да отиде при Luchibsl1, а второто – при Tanasy. Гледахме както броя и качеството на новите статии за ЦИЕ, създадени по време на състезанието, така и другите приноси на потребителите по съществуващи статии.

В категория „4. Най-много приноси с цел подобряване“ присъдихме първо място на Denis BGRUS, а второ – на Litev, отчитайки броя на редакциите по статии от темите на ЦИЕ Пролет.

В категория „3. Най-голямо количество добавена информация в байтове“ победител с първа награда е Litev със 1 023 487 байта, а на второ място е Мико с 882 952 байта.

И на последно място, може би най-важната категория „Най-добра нова статия“, която нямаше количествено, а изцяло качествено изражение. Второто място присъдихме на статията „Капова пещера“, създадена от Молли. Този избор беше доста труден, защото много от статиите на Молли заслужаваха да бъдат отличени, тъй като са детайлни, добре илюстрирани, с множество цитирани източници, и създадени по тях, а не като като превод. За първо място в тази категория определихме победителят да бъде Мико за статията „Ватрослав Облак“, започната и основно редактирана от него, по причина, че беше единствената предложена и одобрена в рамките на конкуса избрана статия. Нека това бъде признание и за останалите потребители, които допринесоха за това статията да получи статута за желанието, усилията и отделеното от тях време.

А сега и малко уточнения за победителите относно процедурата по връчване на наградите. Наградата за първо място в даден категория е на стойност 70 лева, а за второ място ~ 45 лева. Журито моли участниците, спечелили награди, да изпратят на Спири имейл с желаната от тях книга на съответната стойност. Срок – събота, 18 юни.

Напомняме, че наградите са под формата на книги (варинтът за други източници – абонаменти за научни списания, дискове, платен достъп до професионални бази данни и т.н., отпадна). За да бъде максимално лесно и удобно за всички, нека доставката е от някой от препоръчителния списък на онлайн книжарници: Хеликон, book.store.bg, Хермес, Ozone.bg. Възможно е да поръчате книга и от друга онлайн книжарница, но само ако тя осигурява възможност за онлайн плащане с карта. --Vodnokon4e (беседа)`

Поздравления за всички, които са се представили явно отлично, но също и за организаторите. Браво! Харесвам! — Luchesar • Б/П 15:48, 12 юни 2016 (UTC)
@ symbol.svgМико, Молли, Алиса Селезньова, ShockD, Litev, Denis BGRUS, Спасимир, Ilikeliljon, Luchibsl1, Tanasy: Няколко уточнения във връзка с наградите.
  • Можете да изберете не само една книга, но колкото желаете книги в рамките на стойността на наградата си (70 лв. за първа, 45 лв. за втора),
  • Тези, които са победители в две категории с едно първо и едно второ място, могат да предпочетат и една книга на стойност 115 лв., а не две или повече отделни,
  • Не се притеснявайте, ако желаната(ите) от вас книга(и) са с малко по-скъпи, нека това не представлява ограничение при избора ви.
  • В международните правила беше записано наградите да са „книги [...] полезни за писане на статии в Уикипедия“. Журито прецени, че това условие не е строго и можете да изберете произволни книги, които ще ви зарадват. :)
  • Молим ви да спазите срока: 18 юни за подаване на информация за желаните книги. Можете да ми пишете на Special:Emailuser/Spiritia.
Спири ··· - - - ··· 20:07, 12 юни 2016 (UTC)

Йордан Йорданов-толстоист[редактиране на кода]

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Някой дали би погледнал тая статия, плс? Питам най-вече за значимостта, защото е бил обект на предаването „Малки истории“ по БНТ, също е споменат в нарочно каре в сп. Знаци, стр. 47, и въобще се среща из разни публикации. Прави впечатление обаче, че IP-то, създало страницата, преди време е вандализирало беседата на Izvora, и очевидно е същия човек, щото се говори за „толстоизъм“. — Luchesar • Б/П 15:44, 12 юни 2016 (UTC)

Това е за бързо - скандали, съдилища БЕЗ източници - по У:БЖХ абсолютно веднага бързо. Тъкмо щех да пишем на УЗА но излезе друг по приоритетен скандал. --Мико (беседа) 16:22, 12 юни 2016 (UTC)
Източниците не са източници. Статията е за триене, но за жалост подобни особи трудно се отказват и са упорити. --Izvora (беседа) 18:43, 12 юни 2016 (UTC)
Ясно, благодаря и на двама ви. Статията е изтрита. Мда, много скандали нещо напоследък станаха. По-любопитните може да следят и този също, най-вече за да не се чудят на разни странни сметки със странни редакции. — Luchesar • Б/П 18:47, 12 юни 2016 (UTC)

Moar spam[редактиране на кода]

Понеже виждам, че понякога има желание да бъдат спамнати уведомени повече редактори чрез {{пинг}}, увеличих броя на едновременно поддържаните жертви до 20. — Luchesar • Б/П 20:30, 12 юни 2016 (UTC)

За футбола и Черното море[редактиране на кода]

Знам, че е страшно досадно вече, но в беседата на ПФК Черно море от вчера е пуснат вариант на текст, който да остане в статията след отпадането на защитата. С цел да не бъда обвинен в двуличие ще поясня, че помолих потребител Okalinov ако има възможност да предостави онлайн източниците си, макар, че същото не е задължително. Същият сканира и ги качи в нета за да са видни от всички. На следващ етаm докато продължава периода на защита на статията му предложих да изготви вариант за обсъждане на статията и да го постави в беседата. Кореспонденцията ни се случи по електронната поща. Резултатите от предложенията ми са на лице и всички те са били свързани с окончателното разрешаване на редакторската война. Моля да прецените текста, прегледате източниците и да поставите своите забележки. Моля същите да са конструктивни, не провокативни. Благодаря! --Izvora (беседа) 17:00, 13 юни 2016 (UTC)

Уикисреща или семинар в седмицата след Уикимания[редактиране на кода]

Със Спасимир излизаме със „съвместно предложение“ за уикисеминар или уикисреща в седмицата след Уикимания (т.е. след 27 юни), на която да разкажем подробности и на която поне победителите от ЦИЕ Пролет в София да получат наградите си. Предложението е за 2 юли, събота, ако е удобен ден за уикисеминар в Института ми, или ако повечето хора предпочитат да е работен ден – вечерно на по бира в „Под липите“. (Уикисеминарът в събота също не изключва биропиенето ;) ) За, против, съображения, нещо? Спири ··· - - - ··· 18:49, 14 юни 2016 (UTC)

Ще има и торта. --Спасимир (беседа) 19:39, 14 юни 2016 (UTC)
Принципно съм „за“--Ilikeliljon (беседа) 20:54, 14 юни 2016 (UTC)
Идеята е чудесна. Пожелавам успех на уикисрещата в София. Аз бих могъл да се включа ако случайно я отложите за края на юли. Ако не успея - пратете инструкции как да организираме такава във Варна, a за бирите не ми трябва инструкция... Поздрави! Litev (беседа) 08:53, 15 юни 2016 (UTC)
Добра причина да се отиде до Варна.--Спасимир (беседа) 09:31, 15 юни 2016 (UTC)
И аз отдавна си търся повод да ида до Варна, че има около 10 години откак не съм стъпвал там :) Организацията е елементарна. Достатъчно е някой да реши кога и къде и да го обяви пък ако се намери и поне един съмишленик срещата е готова. --Сале (беседа) 11:41, 15 юни 2016 (UTC)

Symbol support vote.svg За --ShockD (беседа) 12:58, 15 юни 2016 (UTC)

DARM Challenge[редактиране на кода]

I am inviting you to participate on the first DARM Challenge, which will end on 15 July 2016, at 23:59 (CET UTC+01:00). The aim of this challenge is to use files from this category in articles in any language. For example, by adding gallery in existing article, or create a new article in which some of the files will be used. There will be prizes (set of books) for five participants with high points. Sorry for English message, but Bulgarian page is not translated yet. Regards, --Виолетова (беседа) 21:06, 14 юни 2016 (UTC)

Преводът на българската страница е готов. Надявам се, че всичко е ясно написано.--Ilikeliljon (беседа) 08:46, 15 юни 2016 (UTC)

Български наименования в Антарктика[редактиране на кода]

В началото на юли ще се захвана по-активно с писането на статии за географските обекти в Антарктика с български имена. За тях има статии на няколко езика, за част и на български. Това е благодарение на приносите на Потребител:Apcbg, за което трябва да му се благодари. Пиша тук, ако на някой му се смята за интересно и иска да се включи в нещо като малък проект, да го направи. Приемат се въпроси и предложения. Има едно предложение за написването на статиите от 2010 година.--Спасимир (беседа) 09:49, 16 юни 2016 (UTC)

Малко съдействие с карта на Остров Ливингстън.--Rumensz (беседа) 10:56, 16 юни 2016 (UTC)
+ Остров Александър и Южни Шетландски острови--Rumensz (беседа) 12:24, 16 юни 2016 (UTC)
Чудесно, имаше много голяма нужда от нея. Благодаря!--Спасимир (беседа) 11:52, 16 юни 2016 (UTC)

Това е страницата на проекта. --Спасимир (беседа) 16:56, 16 юни 2016 (UTC)

Петровски пасаж[редактиране на кода]

Коректен ли е буквалния превод на ru:Петровский пассаж в текста под картинката на Начална страница? --Stanqo (беседа) 09:59, 16 юни 2016 (UTC)

По-скоро не: [2]. --Спас Колев (беседа) 11:53, 16 юни 2016 (UTC)

Неравенството между половете в (статиите в) Уикипедия[редактиране на кода]

Честно казано, резултатите ме изненадват. Според тази статистика, статиите за жени от общия брой статии за човеци в нашата Уикипедия представляват по-малко от 16%. От друга страна, спрямо останалите проекти не сме чак толкова зле: горе-долу на 1/3 от дъното. При всяко положение обаче... Не харесвам! — Luchesar • Б/П 20:55, 16 юни 2016 (UTC)

Повече инфо и подробности за тези, на които темата е станала интересна, всъщност има тук (и в следващите съобщения, достъпни през връзката „Next message (by thread)“. — Luchesar • Б/П 20:59, 16 юни 2016 (UTC)
Това може би се дължи на така нареченият systemic bias на Уикипедия. А именно, че болшинството от редакторите са бели мъже между 20 и 30 г. Оттук мъжките интереси (футбол, коли, военно дело и т.н.) и свързаните с тях други мъже. Поне това е моята интерпретация де. --Предният неподписан коментар е направен от ShockD (беседа • приноси) 22:07, 16 юни 2016 (проверка)
Последната забележка ми напомни, че преди няколко седмици в Йейл група студенти написали протестно писмо, защото според тях не е редно в началния курс по английска литература, където се изучават английските класици, да има само бели мъже.
По темата: исторически погледнато, в много общества жените са имали по-малко достъп до образование, до обществения живот и въобще по-малко възможности за изява, затова не трябва да ни учудва това, че броят статии за мъже надвишава този за жени - просто повече мъже са имали шанс да станат известни. Разбира се друг въпрос е дали пропорцията от 16% отразява тези исторически обстоятелства или имат роля и някакви съвременни предпочитания и предразсъдъци на редакторите по линията спомената от ShockD, примерно.
Струва ми се, че би било интересно да се направи подобна статистика по дата на раждане (примерно хора родени през 20, 19, 18 век. и т.н.). Бих очаквал 20 век да е по-балансиран. Tropcho (беседа) 22:43, 16 юни 2016 (UTC)
Процентите на нашата Уикипедия не са нито лоши, нито неочаквани. По-скоро са добри. --Стан (беседа) 23:21, 16 юни 2016 (UTC)
Всъщност, да, английската има само с 0.5 процентни пункта повече от нас, немската – 0.7 пункта по-малко, френската е на нашето равнище, италианците са с по-малко и от немците, а пък руснаците – още повече. Освен това, Tropcho вероятно е прав за основната причина. — Luchesar • Б/П 23:39, 16 юни 2016 (UTC)
Боже, колко мъка има на този свят, Боже! Ще трябва да увеличим броя на хайдутките, империатриците, обещавам да наблегна и на писателките. :-)--Rumensz (беседа) 05:24, 17 юни 2016 (UTC)
Опитай първо да извадиш от забрава тези, които вече съществуват: ще бъдеш приятно изненадан. −PetaRZ ¬ 08:40, 17 юни 2016 (UTC)
Трудно ми е да повярвам, че някой може сериозно да се занимава с подобни „политически коректни“ статистики. Tropcho го е казал много добре. В исторически план в западноевропейската култура и по-конкретно англосаксонската върху която са изградени принципите на Уикипедия до съвсем неотдавна (няма и стотина години) жените са считани за по-нисши същества чиято роля се свежда в най-добрия случай до украшение за мъжете (за справка напр. висококултурната английска аристокрация) и съответно са имали много по-малка възможност да станат известни, което всъщност е водещото за Уикипедия. За неизвестните няма източници. Абсолютна идиотщина ще е да се правят опити за някаква уравниловка със задна дата в историята. Изобщо не може да става въпрос за предпочитания на редакторите. Да очаквам ли някой да предложи квота, състезание или награда за изравняване на броя на мъжете и жените? Примерно за всяка статия за мъж, който е учен, политик, военачалник, композитор, футболист, архитект, боксьор, изобретател и т.н. задължително да се пише и по една статия за жена от съответната област? Хайде осъзнайте се малко! Ако някой пише статии за маршали, генерали и други висши военни няма как да искате от него да пише по равно за мъже и жени. Същото с обратен знак е валидно ако някой пише статии за състезатели по художествена гимнастика например. И в двата случая чисто статистически единият пол има огромен превес. В много области просто жените или изобщо ги е нямало или са били изключително малко а областите в които жените преобладават са много по-малко. Апропо художествената гимнастика за мъже изобщо не е популярна в т.нар. западен свят и особено в англоезичния. Пак ще повторя, че става въпрос за чисто статистическа разлика така, че хайде стига с това търсене на телета там където ги няма. --Сале (беседа) 14:16, 17 юни 2016 (UTC)
Събирането и обобщаването на статистическа информация не е непременно търсене на теле под вола. Оставайки невежи, не ставаме по-малко „идиоти“, ако използвам твоята терминология. Съгласен съм обаче, че по принцип в статистиката интерпретацията на резултатите е ключов и потенциално хлъзгав момент – именно затова понякога я наричаме „стъкмистика“. Все пак аз бих бил предпазлив в оценките си в случая. Питам се например колко хора знаят кой човек е смятан за първия програмист? И големият проблем всъщност не е колко мъже знаят това – а колко момичета. Защото има вече доста натрупани изследвания в психологията на развитието, които показват, че младите момичета биват – дори и несъзнателно – вкарвани в определени стереотипи за бъдещия си живот, от които не само те лично, но и обществото като цяло вероятно губи. И точно примери като горния, който е само един от многото, могат да им помогнат да погледнат на света с други очи. Така че моят призив пък е да не изпадаме и в обратната крайност, представяйки всеки опит да се повдигнат такива въпроси като параноя, идиотщина или неосъзнатост.
— Luchesar • Б/П 14:33, 17 юни 2016 (UTC)
Уикипедия никога не си е поставяла за цел да възпитава нито да пропагандира конкретен морал. Затова и не се цензурира и държи на неутралната гледна точка. В противен случай трябва да почнеш да задаваш въпроси и какво ще си помислят младите момичета ако отворят Уикипедия и попаднат на многобройни статии за други млади и не толкова млади момичета в определени категории. А за програмистките - първата ми учителка по програмиране беше жена, първата ми преподавателка във ВМЕИ също както и първата ми началничка когато почнах работа, която ръководеше отдел програмисти в който повече от половината бяха жени. И какво от това? Никоя от тях не отговаря на критериите за значимост в Уикипедия. Няма публикации за тях. --Сале (беседа) 21:06, 17 юни 2016 (UTC)
Интересен е обратният извод, ако за момент предположим, че в Уикипедия има точно толкова статии за мъже и жени, колкото е възможно. Това би значело, че около 16% от значимите хора са жени. Ако вземем всички олимпийски шампиони, а те всички са значими, едва в последните години ще видим, че броят на жените и мъжете се изравнява, но все още има по-голям брой медали за мъже, отколкото за жени. За старите олимпийски игри разликата е огромна. Същото важи за политици, писатели, художници и т.н. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:28, 17 юни 2016 (UTC)
Добра забележка, Сале. Хмм, дали всъщност Уикипедия неусетно не става част от „културата за масите“... — Luchesar • Б/П 10:25, 18 юни 2016 (UTC)

Защо въобще трябва да се смята, че тези които са станали известни по един или друг повод са действително хората с най-голям принос за развитието на цивилизацията? В много случаи тези които са оставали в сянка са дърпали реално конците на промяната, защото не са се нуждаели от известност. В това отношение жените са по-влиятелната половина на човечеството. --Stanqo (беседа) 09:32, 18 юни 2016 (UTC)

Никъде в дефиницията за значимост не се споменава „принос към развитието на цивилизацията“. Поради изискването за проверимост обаче и съответно необходимостта от благонадеждни източници дефиницията за значимост на практика се свежда до известност. Така разни дето са известни само с това, че са известни автоматично стават значими за Уикипедия а хора със сериозен принос, но неизвестни остават извън обхвата на Уикипедия. Простичък факт, който не радва особено, но това е положението. --Сале (беседа) 20:10, 19 юни 2016 (UTC)

Рождена дата на Димитър Списаревски[редактиране на кода]

Преместено на Беседа:Димитър Списаревски#Дата на раждане. --Спас Колев (беседа) 12:13, 17 юни 2016 (UTC)

Панчарево – село или квартал?[редактиране на кода]

Някой наясно ли е със статута на Панчарево към настоящия момент? Знам, че е част от район „Панчарево“ на Столична община, и както на сайта на района, така и в сайта на Националния регистър на населените места на НСИ (към 26.04.2016) Панчарево е посочено като село. В същото време обаче, от известно време Mordet (беседа - приноси) последователно и упорито преправя всички споменавания на Панчарево от „село“ на „квартал“, най-често даже „курортен квартал“. Редакциите му създават някакво усещане за рекламиране на Панчарево – особено предвид и изтривания на информация, изглеждаща неудобна (1, 2) в такава светлина, за които вече два пъти го предупреждавам. Все пак, много е възможно аз да пропускам нещо и човекът да си е съвсем добросъвестен. Тнх! — Luchesar • Б/П 15:01, 17 юни 2016 (UTC)

Навсякъде където чета е обозначено като квартал и дори централната му спирка се казва кв.Панчарево. Официално е записано над спирката и във официалния сайт на градския транспорт. Не виждам какъв е проблема в това,че се подобряват старите страници, които не са пипани от 2007г. Повечето сa със стари фотографии от преди 10 години. Ако смятате, че с това влиaя негативно...не знам какво да кажа. Ако смятате, че старото от преди 10 години е по актуално, моля върнете старата информация. - Mordet за г-н Illiev --Предният неподписан коментар е направен от Mordet (беседа • приноси) 15:15, 17 юни 2016‎ (UTC) (проверка)
Доколкото чета село Панчарево е център на административен район "Панчарево" на Столичната община, но си е село. --Rumensz (беседа) 15:14, 17 юни 2016 (UTC)
Извинявам се, станало е район. Има и сайт --Rumensz (беседа) 15:31, 17 юни 2016 (UTC)
Районът и селото обаче са две отделни неща. Точно тези сайтове цитирам, всъщност. ПРОФИЛ НА РАЙОН „ПАНЧАРЕВО”: „Същите са разположени в източната и южната му част, в землищата на селата Лозен, Пасарел, Панчарево, Кокаляне, Бистрица, Железница и Плана.“ На сайта на НСИ-НРНМ пък трябва да се свали ZIP файла с последната версия на ЕКАТТЕ, където в Sof_rai.xls на ред 33 е записано „55419 (ЕКАТТЕ), с. Панчарево“. Затова зададох въпроса. А какво е записано на спирката и на сайта на градски транспорт едва ли може да бъде най-достоверният източник. Според мен селото все още съществува като такова, макар и територията му да е част от едноименния столичнен район. — Luchesar • Б/П 15:45, 17 юни 2016 (UTC)
Малко закъснях, ама да не ми отиде ровичкането бадева. Разбира се, че е село в състава на район Панчарево. Основен източник е ЕКАТТЕ. Има и редица други материали: на НСИ – Състав на Столична община, на Столична община – адрес на район Панчарево, на самия район – адрес на администрацията, във всички материали от последното преброяване (напр. Преброяване 2011, Том 1: Население, стр. 284) и т.н. Панчарево е и квартал, ама разговорно, неофициално. --Zhoxy (беседа) 18:07, 17 юни 2016 (UTC)
Zhoxy, ясно, много ти благодаря, наистина! Предполагам, че Mordet не е бил злонамерен (макар явно доста неориентиран), но изглежда действително ще е нужно да върнем редакциите му: поне тези, свързани със снимките и с понятията „село/квартал“. — Luchesar • Б/П 18:35, 17 юни 2016 (UTC)
Да, разбира се, имах го предвид. Сигурно утре.--Zhoxy (беседа) 19:11, 17 юни 2016 (UTC)
О, сорри, не исках да прозвучи сякаш юркам някого да свърши тая работа. :) — Luchesar • Б/П 20:37, 17 юни 2016 (UTC)
Не, наистина си го бях набелязал. Имах и ефимерната надежда колегата Mordet сам да си „вземе думите назад“...--Zhoxy (беседа) 07:12, 18 юни 2016 (UTC)
Zhoxy, всъщност, замислих се какво ли толкова и аз му цепя басма, сякаш нямаме по-важни неща за вършене или пък редакциите му са особено ценни. В крайна сметка, не е добавил нито един източник, а само някакви свои и то не съвсем неутрално звучащи интерпретации, дори без да отчитаме изтриването на друга информация. Най-много всъщност е копивиото. Единствената може би полза са няколко поправени дребни стилистични грешки. Затова върнах всичките редактирани от него статии във вида им отпреди редакциите му. — Luchesar • Б/П 10:16, 18 юни 2016 (UTC)
Върнах и в район Панчарево, коригирах туй-онуй. (о, застъпили сме се...:-))--Zhoxy (беседа) 11:11, 18 юни 2016 (UTC)
Хах, да, сорри! )) — Luchesar • Б/П 11:43, 18 юни 2016 (UTC)
Мда, явно се оказах наивно неправ и за добронамереността. Взе да ми писва от организирани вандали напоследък. — Luchesar • Б/П 12:01, 18 юни 2016 (UTC)
Mordet, оценявам приносите Ви. Наистина чудесни снимки публикувате (предполагам, че наистина са Ваши). Просто не е хубаво, дето изтривате разни неща, но и това е простимо, понеже още не сте наясно с правилата на работа тук. Най-съществено е обаче да бъдем прецизни спрямо фактите, защото читателите ни очакват от нас именно това. Между другото, дори не знам защо трябва да има какъвто и да е емоционален оттенък този въпрос: квартал или село. Мен ако питате например, повече ме привлича думата „село“, щото именно със селото си свързвам хубавите детски спомени, а не с града, където иначе съм роден. Тъй или инак, струва ми се, че административно Панчарево – както и Бистрица, впрочем, щото мисля и нея бяхте променяли – се водят села. Но ще ми е любопитно да си кажат мнението и други хора, които са по-запознати с тая материя. Спасе, правилно ли разчитам тая таблица с ЕКАТТЕ кодовете? — Luchesar • Б/П 16:01, 17 юни 2016 (UTC)
Mordet, явно избързах с добрите думи. Снимките явно не са Ваши, или поне със сигурност не всичките. И то точно пък от „Изгубената България“ сте качили снимки. Моля Ви да престанете веднага! Прочетете внимателно лиценза на Уикипедия. Нямате право да качвате чужди фотографии, освен ако не са били публикувани под свободен лиценз или авторските права върху тях не са изтекли по давност! — Luchesar • Б/П 16:06, 17 юни 2016 (UTC)

Г-н Илиев, отдолу е записано от къде са снимките.Обърнете внимание,че дори има под линк, в който всеки може да влезе да види. Така че проблем не виждам, след като се вижда категорично от къде са снимките и има дори изрично сложен линк с големи сини букви. --Предният неподписан коментар е направен от Mordet (беседа • приноси) 16:11, 17 юни 2016‎ (UTC) (проверка)

Както и да е...правете каквото знаете. Явно в нашата страна, ако някой реши да направи нещо бива критикуван. Един иска да дърпа напред друг назад..няма какво да кажа повече.Може свободно да върнете цялата стара информация ( щом толкова сериозно влияе негативно на читателя.) Аз приключвам с редактирането, защото не искам да създавам неудобство на хората. Надявам се, че не съм ви засегнал с нещо. Лека вечер! :) --Предният неподписан коментар е направен от Mordet (беседа • приноси) 16:20, 17 юни 2016‎ (UTC) (проверка)

Първо, не знам къде ги виждате тези линкове. Навсякъде в Общомедия сте посочили, че снимките са Ваша собствена творба и че ги публикувате под свободен лиценз – за което очевидно нямате право. Върху тези неща помощникът при качване в Общомедия специално обръща внимание, така че не знам как сте го пропуснали. Второ, дори да имаше някакви линкове, това въобще не Ви позволява да качвате снимките. Съжалявам, но това не е „дърпане напред“: единственото, което постигнахте, е че създадохте на моите колеги и на мен работа за разчистване след Вас. Хубаво е, че поне забелязахме навреме проблема, защото точно с тоя сайт, доколкото знам, сме имали сериозни проблеми в миналото. Все пак се радвам, че сте диалогично настроен, така че поне да не си разваляме взаимно настроението – за което Ви благодаря. Хубава вечер и на Вас. — Luchesar • Б/П 16:29, 17 юни 2016 (UTC)

Среща на Уикимедия Централна и Източна Европа[редактиране на кода]

От 27 до 29 август в арменския град Дилиджан ще се проведе петата ежегодна среща на уикимедианците от Централна и Източна Европа. Моля желаещите да участват да си подадат кандидатурата до 26 юни на m:Wikimedians of Bulgaria/Wikimedia CEE Meeting 2016 като споменат

  • с какво биха допринесли на конференцията и
  • какво от наученото там биха приложили след участието си.

Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:34, 17 юни 2016 (UTC)

Уикимапия[редактиране на кода]

Здравейте. Дали WikiMapia може да е източник за статиите в Уикипедия? Джевянин (беседа) 10:02, 18 юни 2016 (UTC)

Ако въпросът е по отношение благонадеждност – не повече от което и да е друго уики. — Luchesar • Б/П 10:09, 18 юни 2016 (UTC)
Само за координати, но и там има грешни идентификации при обектите (за църквите говорим) понекога. --Мико (беседа) 10:17, 18 юни 2016 (UTC)
Разбирам. А има грешни защото редактират доброволци, а например Гугъл Мапс? Джевянин (беседа) 10:19, 18 юни 2016 (UTC)
Не заради доброволците сами по себе си, но по същите причини, поради които и при нас не винаги информацията е особено благонадеждна. Гугъл Мапс не е много по-добре, поне за страни като нашата. Не знам в какъв конкретно контекст питаш. — Luchesar • Б/П 10:31, 18 юни 2016 (UTC)
Видях статиите които имат само посочена връзка към Уикимапия. Джевянин (беседа) 11:09, 18 юни 2016 (UTC)
И исках добавя в статиите си за селищета в раздел местоположение (път, жп гара, разстояние до административния център и други подобни) Джевянин (беседа) 12:20, 18 юни 2016 (UTC)
Джевянин, най-сигурно е просто да сравняваш два източника: примерно Уикимапия, OpenStreetMap и Гугъл Мапс, евентуално също bgmaps, а конкретно за туристическите обекти определено препоръчвам BGMountains, щото най-важните хора зад нея са си наши уикипедианци също. — Luchesar • Б/П 12:33, 18 юни 2016 (UTC)
Уикимапия е доста точна, защото индикира конкретния обект с координатите му. Правейки картите за градовете установих, че в нашата Уикипедия има доста грешни координати за някои забележителности. За мен много важен е въпросът със свободата на картинките, които има в Уикимапия и в ГугълМапс. Има доста за обекти, за които при нас няма нищо. --Rumensz (беседа) 18:56, 18 юни 2016 (UTC)
Вълнението идва от мъничетата ми за селища, където Уикимапия е източник, че село X е на N километра от град Y. Ухилен съм --Спас Колев (беседа) 12:08, 20 юни 2016 (UTC)
В този случай Уикимапия, не е по-малко точна от Гугъл Мапс, чийто API ползва. Разстояния и координати могат да се сравняват с десетките други картографически услуги. Разлики в числата винаги има и ще има, това е нормално. Да не говорим, че всеки си изчислява разстоянията както си иска - един по права линия, друг по автомобилен път. От друга страна атласите и хартиените карти съвсем не са по-благонадеждни, тъй като са изготвяни по същия начин, както и дигиталните такива. За това, според мен, особено що се касае за разстояние между обекти, всичко трябва да се счита за приблизително. --ShockD (беседа) 12:35, 20 юни 2016 (UTC)

На вниманието на патрульорите[редактиране на кода]

Понеже може би не всички са забелязали, може да е добре да имате предвид тази страничка. Ако сте се занимавали сериозно с патрулиране, името ѝ трябва да ги говори достатъчно (на беседата има още инфо). Ако не ви говори, можете просто да я игнорирате. — Luchesar • Б/П 09:51, 19 юни 2016 (UTC)

Географични категории[редактиране на кода]

Здравейте. Важен въпрос. Аз съм се напред и аз се смесваше с категоризиране. С лесен пример: трябва да е както тази категория (Селища в Словения) или както тази (Селища в Словакия)?? Където е градове на… и селища на… или градове на… и села на…? Джевянин (беседа) 15:14, 21 юни 2016 (UTC)

Моля. Помогнете ми, че съм побърках малко категории. Джевянин (беседа) 17:59, 21 юни 2016 (UTC)

Ако питаш каква е разликата между селище и село - първото е общо понятие за населено място, а второто е конкретен статут на населено място (град, село, селище от градски тип и прочие). Според мен примерът със Словакия е по-добър поради две причини:
1) В примера със Словения имаме прекалено много административни подкатегории, които са можели да бъдат обединени. При Словакия имаме две подкатегории, според типът селище - град или село, и вече оттам имаме административно разпределение.
2) Пак в примера със Словения има ненужни повторения. Имаме веднъж подкатегория Градове, където е Марибор и после отделно в подкатегория Селища в Община Марибор‎ пак имаме същия град.
И все пак ти препоръчвам да не бързаш, поне докато някой друг не се произнесе по въпроса. --ShockD (беседа) 19:16, 21 юни 2016 (UTC)

Мерси за отговор, знам какво е селище а какво село и други видове на селища или населни места. Да, не ще бърза. Но спрямо мен няма нищо лошо в повторение, защото Марибор е град на Словения както и селище на община Марибор. Май няма никъде, даже в други Уикипедии, за тази стандаризация/сеграгация на категории на селища. Джевянин (беседа) 19:33, 21 юни 2016 (UTC)
Според мен е по-логично да се групират първо по статут, защото градовете имат по-голямо значение от селата (no offense), и после по административно деление. Словения и Словакия са малки държави, но вземи например САЩ, Русия или Китай - административните единици при тях са толкова много, че ще се получи стена от текст. За повторението си прав - по-скоро аз съм минималист. Това, което може да се направи, е да се добави една подкатегория Селища по административна единица в [Държава], където да се сложат всички Селища в [област/община]. И отделно ще си има подкатегории по статут на селището с обратна йерархия. Така всички ще са доволни, освен редакторът, който се занимава с категоризацията. Успех! --ShockD (беседа) 20:16, 21 юни 2016 (UTC)
Съгласен съм с Теб, т.е. както/подобно е в пример за Словения? Джевянин (беседа) 20:29, 21 юни 2016 (UTC)
Както не е в никой от примерите към момента. Идеята ми бе да се хванат всички Селища в община [еди коя си], примерно в Словения, и да се сложат в една подкатегория Селища по административна единица в Словения. За да е по-нагледно. Иначе, както и ти спомена, точни стандарти относно категориите няма. Това че аз предпочитам категоризация по статут на селището, не означава че ако ги направиш по административна единица, ще е грешно. Важното е да е направено достатъчно нагледно, за да не се хващат колегите за главата, когато боравят с категориите. --ShockD (беседа) 20:52, 21 юни 2016 (UTC)