Начална страница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Какво ново

COVID-19 Outbreak World Map per Capita.svg
Можете да следите в Уикипедия развитието на пандемията от коронавирус в България и по света. Не забравяйте – Уикипедия се пише от хора като Вас! Времето, което сте принудени да прекарате вкъщи, може да е чудесна възможност и самите Вие да дадете своя принос за благородната кауза на енциклопедията – свободно и надеждно познание за всеки един човек на планетата!

Статия на седмицата

Портретна снимка на Уинстън Чърчил от 1941 година

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската армия, историк, писател и художник.

Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924 – 1929, което противоречиво връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и се съпротивлява срещу абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.

През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.

След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на опозицията. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе заем от $ 4,33 милиарда (еквивалентни на $ 56 милиарда през 2012 г.) от САЩ. През 1946 г. Чърчил пръв заговаря за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на Студената война. Въпреки че се изказва за обединение на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати в така наречената Англосфера. Почти веднага след края на Втората световна война Британската империя започва да се разпада като първо Трансйордания (1946), Индия (1947), Пакистан (1947), Шри Ланка (1948) и Мианмар (1948) получават независимост. През 1948 г. Британският мандат в Палестина рухва и е създадена държавата Израел. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с войната в Малая, която води до независимост на Малайската федерация, бунта на мау мау в Кения, Корейската война и държавния преврат в Иран. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Вижте още »

Знаете ли

AHS AgDimitrios2.JPG

Картинка на деня

Shinjuku Gyoen National Garden and NTT DoCoMo Yoyogi Building, Tokyo, Japan.jpg
ПаркътШинджуку Гьоен“ в Токио, Япония

На 25 ноември през…

Schlacht von Montgisard 2.jpg
Alhambradesdegeneralife.jpg

Стани редактор на Уикипедия

Уикипедия е свободна енциклопедия, която всеки може да редактира, развива и обогатява. Ако не знаете откъде да започнете, препоръчваме ви да прочетете помощната страница.

Papapishu-Wizard-in-blue-hat.svg Ако не сте сигурни как да започнете нова статия – опитайте помощта на нашия Вълшебник!

Награди

Bgwiki Bg Site 2009 Plaquette.jpg
Специална награда на БГ Сайт 2009 за Уикипедия на български език за принос в българското уеб пространство.
Distinctive sign from the Bulgarian Archives State Agency.jpg
Отличителен знак „Приятел на архивите 2016“ от Държавна агенция „Архиви“ за Уикипедия на български език
„за принос в популяризирането на архивни документи за личности и събития от българската история и ползотворно сътрудничество с архивите.

Сродни проекти

If you don't speak Bulgarian, please visit our embassy.