Готварска сол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Comparison of Table Salt with Kitchen Salt.png

Готварската сол е хранителна добавка, съставена главно от натриев хлорид, която в наши дни намира и широк кръг други приложения в области, като промишленост, поддръжка на пътища, пречистване на води и селско стопанство. Среща се в природата в кристална форма – халит – или разтворен във вода, съставлявайки средно 3,5% от състава на морската вода.

Производство и употреба[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни солта се произвежда чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници, например солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол. Повечето хора са добре запознати с използването на солта в готварството, но не и с многото ѝ други приложения – от производството на целулоза и хартия до боядисването на текстил и тъкани, производството на сапуни и миещи препарати. В страните със студен климат големи количества сол се използват за почистване на пътищата от лед през зимата.

Овкусител[редактиране | редактиране на кода]

Солта се използва широко като овкусител и е идентифицирана като един от основните вкусове.

Пресоляването на ястия води до повишено кръвно налягане при някои хора, което от своя страна е свързано с повишена опасност от сърдечен или мозъчен удар.

Биологическо приложение[редактиране | редактиране на кода]

Много микроорганизми не могат да живеят в прекалено солена среда: водата се изсмуква от клетките им чрез осмоза. Затова солта се използва за съхраняване на някои храни като сланина и риба.

Размразяване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че исторически солта е позната като дефицитна стока, промишленото производство в наши дни я осигурява в изобилие. Около 51% от световното производство се използва в студените страни за размразяване на пътищата през зимата. Солта помага, защото солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода: йоните пречат на образуването на правилни ледни кристали. Но напоследък има опасения, че тази употреба може да бъде вредна за околната среда и в Канада са въведени нормативни текстове, които целят намаляване на използването на сол за размразяване до минимум.

Добавки[редактиране | редактиране на кода]

Солта, която се продава за консумация в наши дни не е чист натриев хлорид, както много хора си мислят. През 1911 г. за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, за да я направи по-сипкава. През 1924 г. за първи път са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат. Йодираната сол премахва опасността от ендемична гуша. Това заболяване се дължи на недостиг в почвите на определени географски райони на необходимия за синтеза на хормона тироксин от щитовидната жлеза елемент. Понастоящем световната законодателна практика (включително и тази в България) приема като стандартно йодирането на солта с калиев йодат. Причината за това се корени в неговата фотостабилност – йодидите, за разлика от йодатите, се разлагат лесно под въздействието на светлината, което налагаше в близкото минало йодираната сол да бъде предлагана в непрозрачни (обикновено черни) опаковки. Въвеждането на практиката йодирането на солта да се извършва с калиев йодат премахна това ограничение и увеличи практически неограничено срока на годност и консумация на готварската сол. Качествените показатели на солта за човешка консумация нормативно са уредени с Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели[1]. Съгласно текста на наредбата, количеството на калиевия йодат в състава на готварската сол трябва да бъде в границите между 28 и 55 mg/kg (ppm), което отговаря на 28 – 55 грама калиев йодат на тон готварска сол.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думи и изрази, свързани със солта идват обикновено от Римската и Гръцката цивилизация, по чието време солта все още е била ценна стока.

Латинската дума за сол, sal, френските думи solde (означаваща „баланс, салдо, плащане“) и soldat („войник“) са свързани. В италианския език soldi означава „пари“, а soldato – войник.

Римските войници са получавали режийни, за да си купуват сол, salarium argentum, откъдето идва думата за „заплата“ в някои европейски езици. Римляните също обичали да солят зеленчуците, което довело до вграждане на латинската дума за сол в думата „салата“ (на някои латински диалекти salata означавало буквално „солен“).

Както изглежда, българската дума „сол“ не произлиза от латинската дума, а и двете произлизат от общ предшественик, за който се счита, че е говорен преди около 8000 години.

Други факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Солената почва е по принцип неподходяща за земеделие. Оттам и практиката на посоляване на земята при войни.
  • Заради голямата концентрация на сол Мъртво море е толкова гъсто, че някои предмети, които обикновено потъват, могат да плават на повърхността му. Хората плават спокойно, тъй като плътността им е малко по-ниска от тази на чистата вода. (Но само 8% от солта в Мъртво море е натриев хлорид, 53% е магнезиев хлорид, 37% калиев хлорид).
  • Третият райх складирал големи количества пари, картини и произведения на изкуството в солни мини и много важни документи и предмети продължават да се пазят в стари солни мини и до днес. Солни мини се използват и за складиране на ядрени отпадъци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]