Натриев хлорид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Натриев хлорид
Натриев хлорид
General
Систематично име Натриев хлорид
Други имена сол, готварска сол, халит
Молекулна формула NaCl
Моларна маса 58,442 g/mol
Външен вид бяло или безцветно твърдо вещество или течност
CAS номер [7647-14-5]
Свойства
Плътност и фаза 2,16 g/cm³, твърдо състояние
Разтворимост във вода 35,9 g/100 ml (25°C)
Точка на топене 801°C (1074 K)
Точка на кипене 1465°C (1738 K)
Структура
Координационна
геометрия
осмостенна
Кристална структура стенно-центрирана кубична
Опасности
Основни опасности дразнещ и причиняващ смъдене
Точка на възпламеняване невъзпламеним
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Други аниони NaF, NaBr, NaI
Други катиони LiCl, KCl, RbCl, CsCl, MgCl2, CaCl2
Сродни соли натриев ацетат
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки
Готварска сол под увеличение

Натриевият хлорид, познат още като готварска сол или просто сол, е химическо вещество с химическа формула NaCl.

Натриевият хлорид е сол, на която до най-голяма степен се дължи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми. Използва се широко като овкусител и консервант за храни.

Биологическо значение[редактиране | edit source]

Натриевият хлорид е важен за живота на Земята. Повечето биологически тъкани и телесни течности съдържат известно количество сол. Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности. Разпространението на нервните импулси чрез сигнална трансдукция се регулира от натриеви йони.

0,9% разтвор на натриев хлорид във вода се нарича физиологичен разтвор, тъй като той е изоосмотичен с кръвната плазма.

Човекът се откроява сред другите примати с отделянето на големи количества сол чрез потене.

Производство и употреба[редактиране | edit source]

В наши дни солта се произвежда чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници, например солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол.Повечето хора са добре запознати с използването на солта в готварството, но не и с многото ѝ други приложения — от производството на целулоза и хартия до боядисването на текстил и тъкани , производството на сапуни и миещи препарати. В страните със студен климат големи количества сол се използват за почистване на пътищата от лед през зимата.

Овкусител[редактиране | edit source]

Солта се използва широко като овкусител и е идентифицирана като един от основните вкусове.

Иронично, като се знае исторбено в страни със студен климат, където необходимите количества са много по-малки. Това води до повишено кръвно налягане при някои хора, което от своя страна е свързано с повишена опасност от сърдечен или мозъчен удар.

Биологическо приложение[редактиране | edit source]

Много микроорганизми не могат да живеят в прекалено солена среда: водата се изсмуква от клетките им чрез осмоза. Затова солта се използва за съхраняване на някои храни като сланина и риба.

Размразяване[редактиране | edit source]

Въпреки че исторически солта е позната като дефицитна стока, промишленото производство в наши дни я осигурява в изобилие. Около 51% от световното производство се използва в студените страни за размразяване на пътищата през зимата. Солта помага, защото солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода: йоните пречат на образуването на правилни ледни кристали. Но напоследък има опасения, че тази употреба може да бъде вредна за околната среда и в Канада са въведени нормативни текстове, които целят намаляване на използването на сол за размразяване до минимум.

Добавки[редактиране | edit source]

Солта, която се продава за консумация в наши дни не е чист натриев хлорид, както много хора си мислят. През 1911 г. за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, за да я направи по-сипкава. През 1924 г. за първи път са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат. Йодираната сол премахва опасността от ендемична гуша. Това заболяване се дължи на недостиг в почвите на определени географски райони на необходимия за синтеза на хормона тироксин от щитовидната жлеза елемент. Понастоящем световната законодателна практика (включително и тази у нас) приема като стандартно йодирането на солта с калиев йодат. Причината за това се корени в неговата фотостабилност - йодидите, за разлика от йодатите, се разлагат лесно под въздействието на светлината, което налагаше в близкото минало йодираната сол да бъде предлагана в непрозрачни (обикновено черни) опаковки. Въвеждането на практиката йодирането на солта да се извършва с калиев йодат премахна това ограничение и увеличи практически неограничено срока на годност и консумация на готварската сол. Качествените показатели на солта за човешка консумация нормативно са уредени с Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели[1]. Съгласно текста на наредбата, количеството на калиевия йодат в състава на готварската сол трябва да бъде в границите между 28 и 55 mg/kg (ppm), което отговаря на 28 - 55 грама калиев йодат на тон готварска сол.

Етимология[редактиране | edit source]

Думи и изрази, свързани със солта идват обикновено от Римската и Гръцката цивилизации, по чието време солта все още е била ценна стока.

Латинската дума за сол, sal, френските думи solde (означаваща „баланс, салдо, плащане“) и soldat („войник“) са свързани. В италианския език soldi означава „пари“, а soldato — войник.

Римските войници са получавали режийни, за да си купуват сол, salarium argentum, откъдето идва думата за „заплата“ в някои европейски езици. Римляните също обичали да солят зеленчуците, което довело до вграждане на латинската дума за сол в думата „салата“ (на някои латински диалекти salata означавало буквално „солен“).

Както изглежда, българската дума „сол“ не произлиза от латинската дума, а и двете произлизат от общ предшественик, за който се счита, че е говорен преди около 8000 години.

Други факти[редактиране | edit source]

  • Солената почва е по принцип неподходяща за земеделие. Оттам и практиката на посоляване на земята при войни.
  • Заради голямата концентрация на сол Мъртво море е толкова гъсто, че някои предмети, които обикновено потъват, могат да плават на повърхността му. Хората плават спокойно, тъй като плътността им е малко по-ниска от тази на чистата вода. (Но само 8% от солта в Мъртво море е натриев хлорид, 53% е магнезиев хлорид, 37% калиев хлорид).
  • Третият райх складирал големи количества пари, картини и произведения на изкуството в солни мини и много важни документи и предмети продължават да се пазят в стари солни мини и до днес. Солни мини се използват и за складиране на ядрени отпадъци.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели

Библиография[редактиране | edit source]

  • Марк Курлански. Всеобщая история соли. М., КоЛибри, 2007 (Вещи в себе).
  • Праисторически солодобивен център Провадия - Солницата. Разкопки 2005-2007 г. Ред. Васил Николов. С., НАИМ, 2008.