Почва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за земния пласт. За земната основа в строителството вижте строителна почва.

Почва

Почва е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора, в който се развиват растенията.[1] Разораната почва се нарича още „пръст“ (само ед. число, ж. род).[2] Почвата има сложен състав и структура.

Състав на почвата[редактиране | редактиране на кода]

Физични и химични свойства на почвата[редактиране | редактиране на кода]

Почвено плодородие[редактиране | редактиране на кода]

Основното свойство на почвата е нейното плодородие – способността ѝ да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване.

Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, хиляди насекоми и десетки дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Почви в България[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в България са: чернозем, смолници, алувиално-ливадни, ливадни, кафяви горски, сиви горски, канелени горски, псевдоподзолисти, както и засолени, и заблатени почви.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]