Водни свойства на почвата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Основните водни свойства на почвата са влагоемност и водопропускливост.

Влагоемност или Влагозадържане[редактиране | редактиране на кода]

Свойството на почвата да поема и да задържа вода в себе си се нарича влагоемност. Влагоемността бива:

  • Пълна влагоемност (ПВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме. Повечето култури се равиват добре при влажност на почвата, която е 50-60% от ПВ и страдат от липса на въздух при влажност над 70% от ПВ.
  • Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ.
  • Максимална хигрископична влагоемност (МХВ) — максималното количество вода, което може да поеме абсолютно сухата почва от водните пари. Тя отговаря на здраво свързаната вода, поради което е недостъпна за растенията.

При намаляване на влажността на почвата под ППВ настъпва момент, когато в почвата има още капилярна вода, но тя е трудно подвижна и трудно достъпна за растенията. Съдържанието на влага, при което растенията започват да страдат се нарича влажност на забавяне на растежа (ВЗР), а влажността, която е недостъпна за растенията и те започват да загиват се нарича влажност на завяхване (ВЗ).

Водопропускливост[редактиране | редактиране на кода]

Водопропускливостта е способността на почвата да пропуска вода през себе си.

Най-голяма водопропускливост имат леките песъчливи почви, а най-малка — тежките глинести почви.

От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни — при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при втората — към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са черноземите на Северна България.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]