Почвена вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Водата постъпва в почвата главно чрез валежите и по-малко от подземни води. Тя се задържа от почвените агрегати с различна сила, преминава в различни форми и е различно достъпна за растенията.

В зависимост от силата на задържане почвената вода е 3 вида:

  • Парообразна вода. Тя постъпва от атмосферата или се образува от изпаряването на почвената вода. Подвижна е и се придвижва от по-влажните към по-сухите слоеве, както и от по-топлите към по-хладните. При охлаждане преминава в подземна роса, която се ползва от растенията.
  • Свързана вода. Задържа се по повърхността на почвените агрегати от молекулните сили и е недостъпна за растенията. Бива:
    • здраво свързана (хигроскопична) — тънък слой молекули
    • слабо свързана (молекулна) — по-дебел слой водни молекули
  • Свободна вода. Заема капилярните и некапилярните пори на почвата и е достъпна за растенията. Разделя се на 2 вида:
    • Капилярна вода. Образува т. нар. продуктивен воден запас на почвата. Заема капилярните пори, задържа се от капилярните сили и се движи подобно на парообразната вода.
    • Гравитационна вода. Заема големите капилярни пори между почвените агрегати, не се задържа в почвата от никакви сили, затова се движи по законите на гравитацията. Тази вода понякога е вредна — когато се задържи по-продължително, защото растенията започват да страдат от недостиг на кислород.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]