Канелени горски почви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Канелените горски почви са най-големият по заемана площ почвен тип в България. Разположени са в Южна България; към низините и котловинните полета граничат със смолниците, а към предпланините — с псевдоподзолистите почви.

Образувани са в условията на преходноконтинентален климат, върху различни скали и под влияние главно на широколистни гори. В граничните райони със смолниците се чувства влиянието на тревистата растителност.

Канелените горски почви се делят на: типични и излужени.

Типични канелени горски почви[редактиране | редактиране на кода]

В България заемат 2 млн. дка площ, по-скоро на петна и са разпространени в Чирпанско, около Средна гора, Петричко и около Сандански. Приема се, че нямат голямо стопанско значение.

Излужени канелени горски почви[редактиране | редактиране на кода]

Мерки за съхранение на почвеното плодородие[редактиране | редактиране на кода]

  • Борба с ерозията на наклонените терени чрез противоерозионни сеитбообращения, засяване предимно на култури със слята повърхност и безобръщателна оран;
  • Удълбочаване на орния пласт за подобряване на водно-физичните свойства на почвата;
  • Редовно органо-минерално торене;
  • За подобряване на физичните свойства и на почвената реакция — внасяне на инертни вещества при необходимост, а също така варуване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]