Направо към съдържанието

Хумус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за почвения компонент. За ястието от Близкия изток вижте Хумус (храна).

Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Хумусът е хранителната съставка на почвите. Образува се от разлагането на органичните остатъци в почвата — умрели растения, животни и микроорганизми.

Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност — 700–1500 kg/дка годишно, следвана от горската растителност — 300–700 kg/дка годишно. Останките от живелите в почвата животни са 20–50 kg/дка, а от микроорганизмите — около 7 kg/дка годишно.

Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.

Роля и значение на хумуса

[редактиране | редактиране на кода]

Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за храненето на растенията вещества. По тази причина почвите с по-голямо съдържание на хумус са по-плодородни. От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Хуматите създават водоустойчива структура, с което се подобрява водния и въздушния режим на почвата и се повишава поглъщателната ѝ способност. Почвите, които съдържат повече хумус, имат по-добри агрофизични свойства – рохкав строеж, по-слаба пластичност, лесно се обработват и не се напукват силно при изсъхване.

Хумус в българските почви

[редактиране | редактиране на кода]

Съдържанието на хумус в българските почви е както следва:

Хумусно съдържание в орници и подорници на целинни и обработваеми площи в България[1]
Почви Целина Ниви Съдържание на хумус, % в пласта
0 – 30 cm30 – 60 cm
n*n*ЦелинаНивиНамаление, %ЦелинаНивиНамаление, %
Черноземни карбонатни161693,762,73272,372,207
Черноземни типични17674,032,88292,722,2418
Черноземни средно излужени111683,612,72252,291,9415
Черноземни силно излужени4813,743,13162,912,1826
Черноземни деградирани7643,402,51261,891,6811
Тъмносиви горски9632,902,21241,451,47+1
Сиви горски10922,591,85292,370,943
Светлосиви горски псевдоподзолисти31382,711,87310,740,79+6
Канелени горски псевдоподзолисти14451,721,11350,690,78+12
Канелени средноизлужени15382,311,96150,881,22+28
Смолници излужени31013,503,02142,72,3812
n – брой на изследваните проби
  1. Филчева, Екатерина. Характеристика на почвите в България (по съдържание, състав и запаси на органично вещество; групиране на почвите в България). София, 2007. с. 191.