Обработка на почвата
Обработката на почвата е основна практика, заедно със сеитбата, която се прилага от възникването на земеделското производство.[1]
Задачи на обработката на почвата
[редактиране | редактиране на кода]Съвременните задачи на обработката на почвата са:[1]
- Подобряване на физичните, водните и въздушните свойства на повърхностния почвен слой;
- Удълбочаване на орния слой;
- Предпазване на почвата от водна и ветрова ерозия;
- Създаване на благоприятни условия за сеитба и засаждане на културните растения;
- Борба с плевелната растителност в посевите;
- Инкорпориране на следжътвените растителни остатъци от предшественика;
- Унищожаване, редуциране или потискане на болестите и неприятелите по културните растения;
- Подравняване на повърхността на почвата;
- Уплътняване на почвената повърхност след сеитба и др.
Основни начини на обработка на почвата
[редактиране | редактиране на кода]Дълбока обработка на почвата
[редактиране | редактиране на кода]- Оран
- Дълбоко разрохкване
- Използва се за периодичното разрохкване на почвата на дълбочина 60–80 сантиметра, без обръщане на почвения пласт. Дълбокото разрохкване е подходящо за почви с плитък хумусен и мощен илувиален хоризонт, почви, засегнати от ерозия, или повърхностно преовлажнени почви. То се използва и като рутинен метод за подобряване на водно-физичните свойства на почвите при интензивно използване на земята.
- Плоскорезна обработка
- Плоскорезна обработка се прилага в райони, изложени на ветрова и водна ерозия на почвата. Запазва се остатъчната растителност от предшественика. Горния слой се разрохква и разтрошава. Допустими отклонения на дълбочината – при 16 cm. допустима – 1 cm, а от 21-30 cm допустимо отклонение-2 cm. допустима височина на браздите – 5 – 20 cm в ширина. Допустимо припокриване между два съседни прохода – 20 cm.