Плевел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Понятието плевел в земеделието се отнася до всеки див или полукултурен вид, който се намира в посева (насаждението) от културни растения въпреки волята на човека (производителя). В посева (насаждението) често попадат по различни причини и културни растения, които оказват същите вреди като плевелите, поради което е прието да се наричат условни плевели.

Вреда от плевелите[редактиране | редактиране на кода]

Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно и през целия вегетационен период, във всички посеви и насаждения. Плевелите:

  • Влошават условията за развитие на културните растения, тъй като:
    • усвояват влагата в почвата
    • усвояват хранителните вещества в почвата
    • заглушават или засенчват културните растения
    • паразитните плевели черпят храна директно от растенията
  • Спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове, тъй като са техни основни или междинни гостоприемници.
  • Затрудняват извършването на механизирани работи, в т.ч.:
    • на обработката на почвата – намирайки се посева или причинявайки полягане на културните растения;
    • на прибирането – увивайки се около културните растения и т.н.
  • Влошават качеството на продукцията. Примери:
    • Къклицата, попаднала в зърното от пшеница и оттам в брашното, придава на хляба горчив вкус;
    • някои плевели, попаднали във фуража и консумирани от животните, влошават цвета и вкуса на млякото;
    • редица плевели са отровни и, попаднали в продукцията, я правят опасна за живота и здравето на хората и животните;
    • редица плевели имат бодли и осили, които нараняват устната кухина на продуктивните животни и т.н.

Биологични особености на плевелите[редактиране | редактиране на кода]

Дивите плевели проявяват силна приспособимост към условията на средата и към определени култури, което затруднява борбата с тях. Ето по-важните общи биологични особености на плевелите:

  • Лесно разпространение. Голяма част от плевелите са приспособени за лесно разпространение на големи разстояния чрез:
    • вятъра
    • водата (стичаща се след валеж вода)
    • животните – като полепват по козината им или са устойчиви на храносмилателната им система и запазват къляемост след изхвърлянето им с фекалиите;
    • човека и машините – като полепват по дрехи и пр.
  • Висок коефициент на размножаване, като:
    • образуват голям брой семена от едно растение (до 5 млн. при щира)
    • запазват къляемостта на семената продължително време (4 – 7 години)
    • размножават се вегетативно чрез коренища и подземни стъбла (троскот, балур, повитица)
  • Приспособяване към неблагоприятни условия – виреят успешно както при влажни, така и при сушави условия, както на богати, така и на бедни почви, пластични са към реакцията на почвения разтвор.
  • Други особености:
    • да се осеменяват преди узряването на културния вид
    • да дават по няколко поколения на година
    • да формират подобни по големина и форма семена, както културния вид, към който са приспособени (това пречи за тяхното почистване) и пр.

Биологични групи плевели[редактиране | редактиране на кода]

Според начина на хранене плевелите се делят на:

  • непаразитни (автотрофно, самостоятелно хранене)
    • монокарпни – еднократно плододаващи, едногодишни и двугодишни видове
    • поликарпни – многократно плододаващи многогодишни видове.
  • паразитни (хетеротрофно, несамостоятелно хранене)

Пълната биологична класификация на плевелите в България има следния вид:

Непаразитни плевели[редактиране | редактиране на кода]

А. Монокарпни[редактиране | редактиране на кода]

Б. Поликарпни (многогодишни)[редактиране | редактиране на кода]

  • Размножаващи се предимно чрез семена
    • Чимообразуващи
    • С брадат корен
    • С вретеновиден корен
  • Размножаващи се предимно вегетативно

Паразитни плевели[редактиране | редактиране на кода]

А. Пълни паразити[редактиране | редактиране на кода]

Борба с плевелите[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]