Синя метличина
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Синчец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Синчец (село).
| Синя метличина | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Синя метличина в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Синята метличина (Centaurea cyanus), често наричана само „синчец“,[1][2] е едногодишен вид от рода Метличина. Няма грудковидно задебелени корени, израства между 30 и 80 cm на височина. Има линейни, зелени или сиво-зелени стъблени листа и тъмносини съцветия. Цъфти от май до юли.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Синята метличина расте из посевите като плевел, рядко – по синори и изоставени места. Разпространено е от низините докъм 1800 m надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, натурализирано в цяла Европа (без крайния север и запад).
Употребяема част
[редактиране | редактиране на кода]За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка (или в сушилни), защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Цветовете съдържат антоцианини (гликозида цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]Синята метличина действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично. Препоръчва се прилагането на метличината при изтощени от дълго заболяване болни, при безапетитие от най-различен произход, диария, както и при заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища[4] (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити). Препоръчва се и при заболявания на жлъчните пътища. Народната медицина препоръчва използването на извлеци от метличина и при възпалителни заболявания на бронхите, при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство.
Начин на употреба
[редактиране | редактиране на кода]От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 мл вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на 3 пъти преди ядене. Могат да се приготвят и течни екстракти с 40° алкохол.
Синята метличина се прилага и външно – при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.
Нежелани ефекти: Тъй като метличината съдържа силно активни съединения с цианова съставка се налага внимание при използването ѝ.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ МЕТЛИЧИНА СИНЯ – Синчец (Centaurea cyanus L.) // Посетен на 23 октомвви 2025.
- ↑ Колосова, Валерия. Народни наименования и медицинска употреба на цикорията (Cichorium intybus L.) в славянската традиционна култура // Посетен на 23 октомври 2025.
- ↑ Centaurea cyanus L. // www.bgflora.eu.
- ↑ Енциклопедия на лечебните растения. Второ издание. София, СББ Медиа, 2016. ISBN 978-954-399-195-2. с. 136.