Направо към съдържанието

Синя метличина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синчец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Синчец (село).

Синя метличина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Метличинови (Cynareae)
род:Метличина (Centaurea)
вид:Синя метличина (C. cyanus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синя метличина в Общомедия
[ редактиране ]

Синята метличина (Centaurea cyanus), често наричана само „синчец“,[1][2] е едногодишен вид от рода Метличина. Няма грудковидно задебелени корени, израства между 30 и 80 cm на височина. Има линейни, зелени или сиво-зелени стъблени листа и тъмносини съцветия. Цъфти от май до юли.[3]

Синята метличина расте из посевите като плевел, рядко – по синори и изоставени места. Разпространено е от низините докъм 1800 m надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, натурализирано в цяла Европа (без крайния север и запад).

За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка (или в сушилни), защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Цветовете съдържат антоцианини (гликозида цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.

Синята метличина действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично. Препоръчва се прилагането на метличината при изтощени от дълго заболяване болни, при безапетитие от най-различен произход, диария, както и при заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища[4] (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити). Препоръчва се и при заболявания на жлъчните пътища. Народната медицина препоръчва използването на извлеци от метличина и при възпалителни заболявания на бронхите, при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство.

От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 мл вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на 3 пъти преди ядене. Могат да се приготвят и течни екстракти с 40° алкохол.

Синята метличина се прилага и външно – при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.

Нежелани ефекти: Тъй като метличината съдържа силно активни съединения с цианова съставка се налага внимание при използването ѝ.

  1. МЕТЛИЧИНА СИНЯ – Синчец (Centaurea cyanus L.) // Посетен на 23 октомвви 2025.
  2. Колосова, Валерия. Народни наименования и медицинска употреба на цикорията (Cichorium intybus L.) в славянската традиционна култура // Посетен на 23 октомври 2025.
  3. Centaurea cyanus L. // www.bgflora.eu.
  4. Енциклопедия на лечебните растения. Второ издание. София, СББ Медиа, 2016. ISBN 978-954-399-195-2. с. 136.