Синя метличина

	Синя метличина
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Астериди (asterids)
разред:	Астроцветни (Asterales)
семейство:	Сложноцветни (Asteraceae)
триб:	Метличинови (Cynareae)
род:	Метличина (Centaurea)
вид:	Синя метличина (C. cyanus)
	Научно наименование
	Centaurea cyanus Linnaeus, 1753
	Синя метличина в Общомедия
	[ редактиране ]

Синчец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Синчец (село).

Синята метличина (Centaurea cyanus), известна още като цианодишаща метличина, цианометличина, цианоплевел, цианодишащ плевел, или често наричана само „синчец“, е едногодишен вид от рода Метличина. Има сивозелено стъбло, продълговати листа и тъмносини съцветия. Израства между 30 и 90 cm на височина. Цъфти от май до юли.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Синята метличина расте из посевите като плевел, рядко – по синори и изоставени места. Разпространено е от низините докъм 1800 m надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, натурализирано в цяла Европа (без крайния север и запад).

Употребяема част[редактиране | редактиране на кода]

За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка (или в сушилни), защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете съдържат антоцианини (гликозида цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Синята метличина действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично. Препоръчва се прилагането на метличината при изтощени от дълго заболяване болни, при безапетитие от най-различен произход, както и при заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити). Препоръчва се и при заболявания на жлъчните пътища. Народната медицина препоръчва използването на извлеци от метличина и при възпалителни заболявания на бронхите, при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство.

Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]

От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 мл вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на 3 пъти преди ядене. Могат да се приготвят и течни екстракти с 40° алкохол.

Синята метличина се прилага и външно – при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.

Нежелани ефекти: Тъй като метличината съдържа силно активни съединения с цианова съставка се налага внимание при използването ѝ.