Сандански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Сандански
Sandan1.JPG
България
41.5589° с. ш. 23.2744° и. д.
Сандански
Област Благоевград
41.5589° с. ш. 23.2744° и. д.
Сандански
Сандански
41.5589° с. ш. 23.2744° и. д.
Сандански
Общи данни
Население 28 058 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 25 279 (НСИ)
Землище 26,867 km²
Надм. височина 270 m
Пощ. код 2800
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65334
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
бул. „Свобода“ 14
п.к. 2800
тел.: 0746/30-525
Сандански в Общомедия

Санда̀нски е град в Югозападна България. Траките основали селището с името Медиус, по-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава, а през Средновековието българите го нарекли Свети Врач. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Паметникът на Спартак е един от символите на града. Сандански се намира в Област Благоевград и е административен център на Община Сандански, където попада и град Мелник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София – Кулата – Солун.

Разстоянието от града до Егейско море и неговите курорти е 126 километра. На 12 километра от Сандански се намира местността Рупите с храма „Света Петка“, построен от петричката врачка Баба Ванга.

Общ изглед.

Близо до Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и Роженският манастир, както и живописното село Лешница, в което можете да намерите красота и спокойствие извън големия град.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът се намира на 240 – 300 метра надморска височина, е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци.

Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66 %), със средна годишна температура +13,9 С, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна. Валежите са предимно от дъжд, а снегът се задържа средно за 10 – 15 дни.

Археологически разкопки в Сандански.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани in situ в Археологическия музей на града.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Свети Врач е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир минава през селището и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Село Свети Врач, на склон на планина, знаменито с целебни извори, доста богато на развалини, по които може да се догадне, че на мястото му преди е имало град. [1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Света Врач (Svéta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи. В статистиката са посочени и две слели се по-късно със Свети Врач села – Ливадица (Livaditsa) на левия бряг на Бистрица с 6 домакинства и 25 жители българи и Смилево (Smilévo) с 9 домакинства и 35 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Свети Врач и Ливадица:

Св. Врач, 3 часа на СЗ от Мелник; разположено от левия бряг на Бистрица, над един хълм. Почвата, като блатиста, е твърде сгодна за чилтъци; оризът богато расте. Къщите са затулени между дървета, които му придават добър изглед. В понеделник става пазар, в който дохождат занаятчии от Мелник за да продават стоките си на селянете от околността. За тая цел има малка чаршия на южния край от селото с 25 дюкяна. Църква „Свети Врач“, четат гръцки. 160 къщи, наполовина българе и турци. До чаршията са минералните води; едни извират на мястото, други текат от хълма. Наоколо има много изворчета от същата вода, дори в самата Бистрица. До главния извор е зданието, каменно, със свод, което служи за болните.[3]

Ливадица, на Ю от Св. Врачи, на разстояние по-малко от 1/4 ч.; сградено от левия бряг на Бистрица. Главно земледелци. 35 къщи, 13 турски.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Свети Врач живеят 1110 души, от които 600 българи-християни, 360 турци и 150 цигани.[5] В Смилево живеят 150 българи-християни и 30 цигани, а в Ливадица – 64 българи, 60 турци и 36 цигани.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученици.[7]

В България[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от Свети Врач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.[9]

След 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар, че до средата на 1925 година околията се нарича Мелнишка. В него са повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужват и населението от цялата околия.[10] На 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.[11]

След 9 септември 1944 година минимум 61 души от града и околията са избити от новата отечественофронтовска власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Григор Беганов Зисо Попов, Костадин Джаров, Константин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други.[12] През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият комунистически концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.[13]

От 26 септември 1949 г. градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.[14]

Центърът на Сандански.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В последните години градът започна да се развива много, като все повече фирми и търговски обекти придобиват интерес да строят в Сандански. Има хипермаркет „Kaufland“, разположен на южния край на Сандански на главния път Е-79, в центъра на града и супермаркет „БИЛЛА“. Сандански имаше и супермаркет „Пени Маркет“ (на английски: Penny Market), който обаче не е функциониращ от напускането на веригата от България през септември-октомври 2015 г. От 2008-ма г. има открит хипермаркет от веригата за техника „Зора“. Извън града в близост, има и хипермаркет за бяла и черна техника от веригата „Техномаркет“. Сандански разполага и с ресторант от известната верига за бързо хранене „Happy-Bar & Grill“. Строят се множество нови жилищни кооперации със съвременна архитектура, както и множество хотели и комплекси. През 2008-ма се пусна в експлоатация и нова пречиствателна станция за питейната вода.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В града има един градски стадион „Спартак“ с 3 нови тренировъчни терена с осветление. Това е спортният комплекс, на който „ПФК Вихрен“ – гр. Сандански играе домакинските си срещи. Капацитетът на стадиона e 6000 седящи места, като през 2009 г. е извършен мащабен ремонт на съоръжението. В града предстои и изграждането на многофункционална спортна зала с капацитет от 2500 седящи места. В града има множество спортни площадки. Работи и голям плувен комплекс, „Плувен интернат“ на ПК „Вихрен“, който постоянно излъчва шампиони от републикански и международни състезания. Сандански е известен като един от центровете по скокове във вода, но изграденият басейн в момента не работи. Във всеки от големите хотелски комплекси има изградени СПА-центрове с минерална вода и спортни комплекси. Съществуват и клубове по борба, както и по волейбол, баскетбол, женски футбол, хандбал и др. В Община Сандански са родени и шампионите по борба Александър Томов и Димитър Русаков, почетни граждани на гр. Сандански. Любителите на колоезденето могат да карат велосипеди в парковете и около спортните зали.

ПФК Вихрен[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г., след реорганизация на физкултурното движение в страната, в Сандански е изградено единно физкултурно дружество „Вихрен“. Наследник е на „Устрем“ (1926), „Гоце Делчев“ (1931–1948), „Яне Сандански“ (1948–1949) и „Червено знаме“ (1949–1957). До сезон 1976/77 г. отборът се състезава в югозападната зонална група без особен успех, когато печели промоция за „Б“ група. Най-доброто представяне на отбора във втория ешелон е през 1979/80 г., когато санданските футболисти завършват на 2-ро място, след големият местен опонент „Беласица“ (Петрич). През сезон 1988/89 г. „Вихрен“ отново изпада във „В“ група. През следващите години тимът се люшка между „В“ и „Б“ група, докато се стигне до паметния за клуба сезон 2004/05 г., когато за първи път е извоювано място при „майсторите“.

Хотел „Сандански“.
Паркът до х. „Сандански“.

Туризъм и курортно дело[редактиране | редактиране на кода]

В Сандански са изградени голям брой хотели, семейни и големи хотелски комплекси с обща леглова база около 4 000 места. Сред големите хотелски комплекси има един 5-звезден, два 4-звездни и три 3-звездни. Отделно от тях, в се предлагат и много частни квартири.

Санаториум[редактиране | редактиране на кода]

В града функционира голям санаториум – Специализираната болница за рехабилитация „СБР – Национален комплекс ЕАД, Филиал Сандански“, който имат изключително висока посещаемост през цялата година. Сандански е най-добрият всепризнат природен санаториум в Европа за лечение заболявания на дихателната система. Лекуват се и алергични, неврологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. [15]

Основни лечебни фактори:

  • преходно-континентален климат със средиземноморско влияние (средногодишната температура на въздуха е 14,7 °С);
  • хипертермална минерална вода, която е хидрокарбонатна, силициева, сулфатно-натриева и флуорна;
  • лиманна лечебна кал, рапа (езерна вода) и луга от Поморийското езеро.

Санаториумът има две бази:

  • База 1 за възрастни с общ капацитет 260 легла в 116 помещения със самостоятелен санитарен възел: 6 апартамента и 15 двойни стаи – реновирани, с телевизор и хладилник; 17 двойни стаи с телевизор и хладилник; 50 двойни стаи; 28 тройни стаи.
  • База 2 за деца с придружители разполага със 180 легла в двойни стаи, четворни стаи и 3 апартамента със санитарен възел и телевизор. [16],[17],[18]

През 2010 г. град Сандански спечелва конкурсите „Отлична туристическа дестинация на България“ и „Спа дестинация на България“. Също през 2010 година, в града е открит и Информационен туристически център, собственост на общината, намиращ се в центъра на града до сградата на ГУМ, в който център се помещава „Сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите“ (СХРТ) – Сандански.

Епископска раннохристиянска базилика
Градски парк „Свети Врач“
Паметник на Спартак

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Туристически обекти и забележителности в и около Сандански, които могат да се посетят:

  • 1. Раннохристиянска базилика от IV-VI век и античен комплекс
  • 2. Градски парк
  • 3. Сандански манастир „Св. Св. Козма и Дамян“
  • 4. Паметник на Спартак
  • 5. Национален парк „Пирин“
  • 6. Мелнишки скални пирамиди
  • 7. Мелник и Кордопуловата къща
  • 8. Роженски манастир
  • 9. Рупите
  • 10. Феноменът „Преподобна Стойна“ и храмът „Св.Георги“ в село Златолист, с автомобил, на 4 км. от село Катунци и от главния път за гр. Гоце Делчев. До село Златолист има пряка пътека от гр. Мелник. Разстоянието е 3 км.

В края на главната и пешеходна ул. „Македония“ започва паркът на града. Това е единственият парк в България с пясъчни алеи и заедно с Варненската „Морска градина“ е най-големият градски парк в България. Има множество нови пейки, като са оформени кътове за деца с люлки, пързалки и катерушки. В парка е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“. Там се намират и градският стадион „Спартак“, както и двата плажа с басейни в града. Над града се намира и бившата резиденция на Тодор Живков, сега хотел „Свети Врач“. Около нея има огромен и красив парк, с живописно езеро с лебеди. В парка на резиденцията също могат да се видят много редки растителни видове. В Пирин планина, на около 12 км. от Сандански се намира живописният водопад „Попина лъка“ с пад на водата над 15 м. В околностите на града се намират и най-малкият български град Мелник, както и разположените до него прочути „Мелнишки пирамиди“. От самият град, започва и красивата Пирин планина, в която се намира и националният парк „Пирин“.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В града действат общо 4 църкви. Най-голямата е „Свети Георги“, умалено копие на софийската катедрала „Александър Невски“. Най-старата църква е църквата „Св. св. Козма и Дамян“, построена в 1861 година, която е ремонтирана и е с възстановена камбанария. В града има още една старостилна православна църква, намираща се в квартал „Спартак“. В близост до санаториумите се намира и манастирчето „Св. св. Козма и Дамян“ (1928), което се намира на живописно място и там всяка година на първия четвъртък след Великден се организира празникът на града. В близост до града се намира Роженският манастир.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Колони от Археологическия музей
Експонати от Археологическия музей
  • Археологически музей

Музейното дело в град Сандански е започнато със създаването през 1936 на археологическо дружество „Струма“, като е съставена и музейна сбирка, намираща се по това време в днешното Първо основно училище в Сандански.

След започването от 1960 г. на системни археологически разкопки и направените разкрития на раннохристиянски сгради и базилики в рамките на античния град, намиращ се под съвременния град Сандански, се поставя нов етап в развитието на археологията в града, а така също и в развитието на музейното дело, свързано със запазването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство. Основа за изграждането на днешния Археологически музей на Сандански стават останките на раннохристиянската „Базилика на епископ Йоан“.

Музеят е разположен „ин сито“, т.е. на място, върху базиликата и е един от малкото в страната, изградени по този начин. Повод за откриването му е IV-тата археологическа конференция в Благоевград през 1970 година. Археологическият музей подсигурява извършването на археологическите проучвания в град Сандански и общината. В периода 1960 – 1980 година са проучени последователно „Базилика на епископ Йоан“, Раннохристиянски комплекс, Гимназиум, Раннохристиянски некропол, терми и жилищни сгради, които попълват градоустройствената система на античния град.

Археологическият музей разполага с богат архив и депо, където се съхраняват находките, пълната документация и снимков материал, описващи разкритите обекти. Музеят притежава богата колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни исторически периоди. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска базилика, баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват. Екипът на музея активно участва в конференции и научни сесии, където популяризира богатото антично наследство на Сандански и района. Разработват се проекти с образователна и културна насоченост.

  • Народно читалище „Отец Паисий“
  • Градска библиотека

В Сандански се провежда фестивалът за авторска пиринска песен „Пирин фолк“. Той събира туристи от цяла България и съседните страни. В града се провежда и международният „Балкански младежки фестивал“ „BYF“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“
  • Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“ [19];
  • Профилирана гимназия „Яне Сандански“ [20];
  • Професионална техническа гимназия;
  • Училище за чужди езици „Alexander“;
  • Спортно училище [21];
  • Вечерна гимназия
  • I основно училище „Климент Охридски“;
  • II основно училище „Христо Смирненски“ [22];
  • III основно училище „Христо Ботев“ [23];
  • IV основно училище „Св. Св. Козма и Дамян“;

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Популярно ястие за района са сарми в лозов лист. Сладкото от зелени и зрели смокини също е допринесло за популяризиране на гр. Сандански и района около него.

Санданчани[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Сандански е побратимен град или партньор с:[24]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 26.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 190.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.192-193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.876.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.167.
  11. История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.177.
  12. „Драмата в околия Св. Врач“. – В: Вестник „Македония“, бр.33, 17.09.1997 г.
  13. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 29.
  14. Указ № 795 от 26 септември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 224 от 28 септември 1949 г.
  15. Сандански, med-spa.kitt.bg
  16. Сандански – Уникално преживяване в подножието на Пирин, „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД.
  17. Комплексна цена за един ден болничен престой на пациент във филиалите на „СБР-НК“ ЕАД – 2018 г., „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД.
  18. Специализирана болница за рехабилитация – Национален Комплекс ЕАД – филиал Сандански, bgglobe.net.
  19. Официален сайт на Земеделска професионална гимназия „Кл. Тимирязев“
  20. Официален сайт на Гимназия „Яне Сандански“
  21. Официален сайт на Спортно училище
  22. Официален сайт на II основно училище „Христо Смирненски“
  23. Официален сайт на III основно училище „Христо Ботев“
  24. Списък на побратимени градове
     Портал „Македония“         Портал „Македония