Лъгадина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лагадина)
Jump to navigation Jump to search
Лъгадина
Λαγκαδάς
— град —
Въздушна снимка на града от 5 km
Въздушна снимка на града от 5 km
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 98 m
Население (2001) 7 215 души
Покровител Петка Римлянка[1]
Пощенски код 613 00
Телефонен код 23430-4
Официален сайт http://www.lagadas.gr/
Лъгадина в Общомедия

Лъгадина или Лагадина (понякога Лъгадин или Лагадин, (изписване до 1945 година Лѫгадина, на гръцки: Λαγκαδάς, Лангадас, на турски: Langaza, Лангаза) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. Солунски археологически музей

Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[2][3] Името е споменато за пръв път около 900 година.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[5] В града е запазен османски хамам от първата половина на XVI век.[4]

В XIX век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1 500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[8] Според Кънчов

Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[10] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[11]

Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков[13]. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[15] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[16] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[17]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 3600 души
  • 1920 – 3329 души
  • 1928 – 5152 души
  • 1940 – 5859 души
  • 1951 – 7645 души
  • 1961 – 6752 души
  • 1971 – 6707 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан Христос Дремлис. От Лъгадина е Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк.

Литаратура[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-05.
  2. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.
  3. Λαγκαδάς. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-08.
  4. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. VIII.
  5. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.
  9. Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  11. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  15. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  16. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония