Лъгадина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лагадина)
Направо към: навигация, търсене
Лъгадина
Λαγκαδάς
— град —
Въздушна снимка на града от 5 km
Въздушна снимка на града от 5 km
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 98 m
Население (2001) 7 215 души
Пощенски код 613 00
Телефонен код 23430-4
Официален сайт http://www.lagadas.gr/
Лъгадина в Общомедия

Лъгадина или Лагадина (понякога Лъгадин или Лагадин, (изписване до 1945 година Лѫгадина, на гръцки: Λαγκαδάς, Лангадас, на турски: Langaza, Лангаза) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. Солунски археологически музей

Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[1][2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[3]

В 19 век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1 500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[6] Според Кънчов

Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[8] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[9]

Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков[11]. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[13] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[14] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 3600 души
  • 1920 – 3329 души
  • 1928 – 5152 души
  • 1940 – 5859 души
  • 1951 – 7645 души
  • 1961 – 6752 души
  • 1971 – 6707 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъгадина
  • Гърция Атанасиос Касас (Αναστάσιος Κασσάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
  • Гърция Атанасиос Хадзигеоргиу (Αθανάσιος Χαντζηγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  • Гърция Георгиос Бусьос (Γεώργιος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, учи в гимназия в Халки, след Младотурската революция работи с младотурците в Битоля, по-късно участва във войната в Епир[18]
  • Гърция Димитриос Вогяцоглу (Δημήτριος Βογιατζόγλου), гръцки андартски деец, четник[19]
  • Гърция Димитриос Карамицос или Хадзигеоргиу (Δημήτριος Καραμήτσος ή Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, четник, убил двама албанци и човек на име Трифон[20]
  • Гърция Димитриос Икономидис (Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, през Балканската война работи с капитан Фортунас[21]
  • България Запрен Стоянов (1884 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, четата на Стефан Чавдаров[22]
  • Турция Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк
  • Гърция Николаос Константилас (Νικόλαος Κωνσταντίλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер[23]
  • Гърция Пасхалис Пульос (Πασχάλης Πούλιος), гръцки андартски деец, четник[24]
  • Гърция Петрос Пендас (Πέτρος Πέντας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, убит от дейци на ВМОРО през 1907 година[25]
  • Гърция Томас Пульос (Θωμάς Πούλιος), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Гърция Фотиос Герембакакис (Φώτιος Γερεμπακάκης), гръцки андартски деец, четник при Андреас Папагеоргиу – Велицас между 1904-1908 година[27]
  • Гърция Христос Бусьос (Χρήστος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[28]
  • Гърция Христос Дремлис, гръцки андартски капитан
Починали в Лъгадина

Литаратура[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.
  2. Λαγκαδάς. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-08.
  3. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.
  7. Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  9. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  13. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  14. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  17. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  18. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  19. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  20. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  21. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.670.
  23. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  24. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  25. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  26. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  27. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  28. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
     Портал „Македония“         Портал „Македония