Агиос Василиос (дем Лъгадина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Агиос Василиос
Άγιος Βασίλειος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Надм. височина 77 m
Население (2001) 1275 души

Агиос Василиос или Айвасил или Свети Васил (на гръцки: Άγιος Βασίλειος) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1275 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на южния бряг на Лъгадинското езеро (Корония) на 38 километра източно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория, античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km западно от селото има праисторическа селищна могила.[1]

В селото има запазена византийска кула, висока 15 метра, строена през XIV век, която вероятно не е служила за защита на селото, а е свързана с доставката на стоки от риболова и селското стопанство, идващи от езерото и околните плодородни райони. Според традицията кулата и селото носят името си от император Василий I Македонец от IX век.[2] Античните сполии в зидарията на кулата, както и многото фрагменти от съдове и цялата лампа, открити около кулата говорят за съществуване на селище още от римската епоха. В селището е проучен и част от палеохристиянски некропол.[1]

Селото е споменато в редица светогорски документи. Езерото в началото на XI век е споменато с античното си име Корония, а в 1162 година в документ на Великата Лавра като Светивасилско езеро (λίμνη του Αγίου Βασιλείου). Селото е споменато и в документи от 1322 и 1335 година на манастира Ксенофонт.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

След османското завоевание споменаванията му се увеличават. В XV и XVI век Айо Васил е засвидетелствано като християнско село. В османско преброяване от 1694 година Ай Васил е чифлик в нахия Лагада с християнски жители. Айвасил в XVII - XVIII век е сред въглищарските села.[3] При раннохристиянския некропол има кръгла пещ от османско време.[1]

Гробищната църква „Свети Георги“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Василиос (Ayos-Vassilios) живеят 240 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ани Васил (Agni-Vasile) е показано като село с 40 домакинства и 178 жители гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов в Ая Васил живеят 270 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Васил (Sveti-Vassil) има 200 гърци и работи гръцко училище.[8]

В селото са запазени няколко ценни сгради от османската епоха като хамама, северозападно от кулата, магазина на Панделис Куцакис в старата североизточна част на селото между главния път и езерото и къщата на Хараламбос и Милтиадидис Цьолакидис в южната.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Агиос Василиос е смесено местно-бежанско село със 101 бежански семейства с 355 души.[9] В XX век е изграден новият енорийски храм „Успение Богородично“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XII.
  2. Δήμος Λαγκαδά
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XI.
  4. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. X.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 169.
  8. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 196-197.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония