Лъгиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лъгиново
Λαγυνά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 98 m
Население 2409 души (2001)

Лъгиново, още Лагиново или Лайна (на гръцки: Λαγυνά, Лагина, до 1949 Λαϊνά, Лайна[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 2409 души (2001). В Лъгиново има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Лъгадинското поле. Отдалечено е на около 7 километра югозападно от демовия център град Лъгадина (Лангадас). Край селото, в местността Дервент (Дервени) има образувание смятано за Стъпка на Апостол Павел.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лъгиново е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лайнас (Laïnas) живеят 630 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кагниново (Cagninovo) е посочено като село със 100 домакинства и 415 жители гърци.[4]

Според Васил Кънчов Лъгиново заедно с Балджа, Дремиглава и Гвоздово е българско село в засилен процес на погърчване:

Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лѫгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжкото население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрѣзъ смѣсени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смѣсени бракове съ гръцкитѣ съсѣдни села около Бешикъ. Забѣлѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влѣзе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на дѣцата и кѫщата става двоезична. Дѣцата, отраснали, чрѣзъ женитби разнасятъ гръцкия езикъ по другитѣ кѫщи.[5]

Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лайна (Лъгиново) живеят 700 гърци.[6]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгиново (Лайна) (Laginovo Laïna) има 675 жители гърци и в селото работят две гръцки училища.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Лайна (Λαϊνά) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 875 жители с гръцко съзнание. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 111 ученици и 2 учители.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1949 година името му е променено на Лагина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъгиново
  • Flag of Greece.svg Георгиос Геондзис (Γεώργιος Γεωντζής), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[9]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Сахарудис (Δημήτριος Σαχαρούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Стерьос Антониу (Στέργιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[10]
  • Flag of Greece.svg Николаос Георгакис (Νικόλαος Γεωργάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и информатор на Андреас Папагеоргиу и Атанасиос Минопулос[9]
  • Flag of Greece.svg Николаос Гергакис (Νικόλαος Γεργάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
  • Flag of Greece.svg Христос Йоану (Χρήστος Ιωάννου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[9]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λαϊνά -- Λαγυνά
  2. Δήμος Λαγκαδά
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 70.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  10. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония