Лъгадина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лъгадина
Λαγκαδάς
— град —
Въздушна снимка на града от 5 km
Въздушна снимка на града от 5 km
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 98 m
Население 7764 души (2011 г.)
Покровител Петка Римлянка[1]
Пощенски код 613 00
Телефонен код 23430 – 4
Официален сайт www.lagadas.gr
Лъгадина в Общомедия

Лъгадина или Лагадина, понякога Лъгадин или Лагадин (изписване до 1945 година: Лѫгадина; на гръцки: Λαγκαδάς, Лангадас, на турски: Langaza, Лангаза), е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. Солунски археологически музей

Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[2][3] Името е споменато за пръв път около 900 година.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[5] В града е запазен османски хамам от първата половина на XVI век.[4]

В XIX век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[8] Според Кънчов

Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[10] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[11]

Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков.[13] По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[15] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[16] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[17]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 3600 души
  • 1920 – 3329 души
  • 1928 – 5152 души
  • 1940 – 5859 души
  • 1951 – 7645 души
  • 1961 – 6752 души
  • 1971 – 6707 души
  • 1981 – 7589 души
  • 1991 – 6280 души
  • 2001 - 7215 души
  • 2011 - 7764 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан Христос Дремлис. От Лъгадина е Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк.

Литаратура[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 31.
  3. Λαγκαδάς. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
  4. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. VIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  5. Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 153.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
  11. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670 и 860.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  15. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  16. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония