Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За други значения на Солун, вижте Солун (пояснение). За други значения на Тесалоники, вижте Тесалоники (пояснение).

Солун
Θεσσαλονίκη
— град —
Знаме    
Бялата кула
Бялата кула
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Солун
Географска област Солунско поле
Надм. височина 0 m
Население (2001) 363 987 души
Официален сайт www.thessaloniki.gr/
Солун в Общомедия

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралатаНепорочно зачатие Богородично“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в преходен климатична зона и се наблюдават характеристики както на континентален, така и на средиземноморски климат. Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е влажен субтропичен, граничещ с полупустинен, със средно годишно количество на валежите от около 450 мм.

Зимата е относително суха. Снеговалежи се наблюдават рядко, като снежната покривка не се задържа повече от няколко дни. През зимата, температурата може да падне до −10 °C. Най-ниската измерена температура в Солун е −14 °C. Най-студеният месец в годината е януари, със средна температура от около 6 °C. Мъглите се срещат често (около 193 дни годишно). През зимата е ветровито, като средната скорост на вятъра през декември и януари е около 26 км/ч.

Лятото е горещо, като температурата обикновено е над 30 °C, но рядко надвишава 40 °C. Средният брой на дните с температура над 32 °C в годината е 32. Най-високата измерена температура е 42 °C. През лятото рядко се наблюдават валежи. Най-горещият месец е юли, със средна температура от 26 °C.

Климатични данни за Солун
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20 22 25 31 36 39 42 39 36 32 27 26 42
Средни максимални температури (°C) 9,3 10,9 14,2 19,0 24,5 29,2 31,5 31,1 27,2 21,2 15,4 11 20,4
Средни температури (°C) 5,2 6,7 9,7 14,2 19,6 24,4 26,6 26,0 21,8 16,2 11 6,9 15,7
Средни минимални температури (°C) 1,3 2,2 4,5 7,5 12,1 16,3 18,6 18,3 14,9 10,8 6,8 3,0 9,7
Абсолютни минимални температури (°C) −8 −10 −7 −1 3 7 10 12 2 −1 −5 −8 −10
Средни месечни валежи (mm) 36,8 38,0 40,6 37,5 44,4 29,6 23,9 20,4 27,4 40,8 54,4 54,9 448,7
Брой на дните с валежи 11.8 11.3 12.4 11.2 10.7 7.5 5.9 4.7 5.9 8.7 11.5 12.5 114.1
Източник: weatherbase.com[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческата църква „Свети Димитър Солунски

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнското братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.

В 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. В 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си, куманката Целгуба, и е убит от Борил. В 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. В 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и в 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. Османските войски под ръководството на Хайредин паша превземат Солун през април 1387 г. след дълга обсада.[1] Малко след това турците връщат града на Византия. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Мануил II Палеолог го предава на Венеция в 1423 година. Градът остава във венециански ръце до 29 март 1430 г., когато е превзет от султан Мурад II след продължила осем години блокада по суша.[2] През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII, XIX и в началото на XX век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 15 000 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Солун е посочено като град с 15 000 домакинства и 5716 жители мюсюлмани, 3390 българи и 2352 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.[5] Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.[6] През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове)[7].

Календар с ислямски, еврейски, юлиански и грегориански дати от 1896 година, издаден в Солун, на османо-турски, арменски, ладино, гръцки, български и френски.

Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В него действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.

В града в различно време започват работа четири български печатници на Коне Самарджиев, Йордан Ярцев и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908 – 1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“ и „Мюджаделе“.[8].

За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на Гимнастическо дружество „Юнак“, няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ[9].

Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя:

Преди Балканската война цялата главна чаршия, наречена Първата чаршия, която почваше от Вардарската порта... като минаваше посред града, беше вече току-речи завладяна от българи – бакали, обущари, бакърджии, шивачи кожухари.
Солунска българска женска носия.

В Солун са отворени български фабрики за лимонада, прежда и други, застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, създадени са българска поща и музей на българските индустриални стоки. В града се съсредоточават земеделските доставки на българските производители от долината на река Вардар, които се разпродават в града посредством 35 местни български комисионери и 16 комисионерски фирми от България. В Солун са открити над 20 търговски кантори с клонове в Марсилия, Мадагаскар, Лайпциг, Токио и други. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил – гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали и други. През 1909 година са внесени сукна и шаеци за 2 000 000 лева, както и сапун от Пловдивската фабрика. България е втори по ред, след Италия, вносител на жито и брашно в Солун с 9 525 тона на стоност 1905 000 лева, от които само през 1910 година 3 800 тона жито на стойност 730 000 лева отиват за българската мелница на улица Алатини. През 1910 година е внесен и български фасул на стойност 180 000 лева. Вносът от България общо за 1910 година възлиза на 3 200 000 лева, докато износът за България е около 1 000 000 в памучни изделия, червен пипер, мед, воденични камъни и други[10].

По време на Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] На 26 октомври българската армия достига околностите на Солун от север, а гръцката армия – от запад. На 27 октомври 1912 през северните квартали в града влизат български войски – кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг[12][13] под звуците на „Шуми Марица“ от българското и еврейско население. Но по най-настоятелно искане на гърците от 27 октомври навлизането на основните сили на българската войска е спряно с мотива, че преди няколко часа комендантът на града Хасан Тахсин паша се е предал с войските си на гръцката армия. Гърците, чиято армия е далеч от града, виждайки устремното българско настъпление започват на 26 октомври сепаративни преговори с турския комендант на града, споменатия Хасан паша. Притиснат от българските победи и правото да прехвърли турските войски към Мала Азия, той капитулира без бой и подписва да предаде Солун на гръцката армия[14], която все още е сравнително далеч и започва да навлиза в града с основните си сили едва на 28 октомври, спешно подвозена с влакове едни ден след първите български части.[15] В Солун влиза и сръбско отделение начело с майор Цолович[16]. Възползвайки се от условията на сепаративната сделка с турците, гръцката армия установява в Солун свое мандатно управление. На гарата действа и българска военна и ж.п. администрация. Българските войски заемат северните български и еврейски квартали и част от центъра на града, като там са устроени бългаска поща и комендатура и се разполагат щабът на генерал Тодоров както и 14 македонски и 7 артилерийски полк[17]. Устроен е дворец на цар Фердинанд и е открит клон на БНБ.

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров[18] е атакуван от гръцката войска. Средоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия, преценени като необходими за да победят българския гарнизон на Солун от 1200 щика.[19][20] Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и дворецът на цар Фердинанд в Солун[21] с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение[22], а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб „Катерини“, на който по-късно са убити[23]. Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са откарани в концлагера Трикери,[24][25] убити, хвърлени в затвори или са заточени по гръцките острови[26]. По противоречивите гръцки данни само в концлагера Трикери загиват около 7000 души,[27]но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[28].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Специалното Министерство за Македония и Тракия на гръцкото правителство базирано в Солун

Солун е в пределите на Османската империя до 1912 г. с името Салоника, населен най-вече с евреи. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкият договор, според който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия, българската черква „Св. св. Кирил и Методий“, българската черковна община, екзархийското настоятелство и много други български културни институции. Регистрирани са репресии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части.[29]

На 5 (18) март 1913 година в Солун е убит гръцкият крал Георгиос I от гръцки анархист.

През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града под тяхно покровителство противоконституционно се учредява временно гръцко правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки пазения неутралитет от крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 година по-голямата част от града е унищожена. Това принуждава масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, да се изсели. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 година между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърците са разбити от турското опълчение под Анкара и губят даденото им от Антантата малоазийско крайбрежие с гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града и наред с прогонването на много от местните българи съществено изменя етническия му състав в полза на гърците. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар. В 1926 г. от нов пожар изгаря запален еврейският квартал Коломбо.

1931 г. ул. „Аристотелос“, след антисемитски погром, останали без дом солунски евреи

На 9 април 1941 г. сутринта с голяма тържественост Солун е предаден на германците. Солунчани с владиката начело излизат на 3 километра извън града със знамена и букети да посрещнат немските войски и командващия ген. Лист.[30][31]

След 1941 г. българщината в Солун се възражда – отваря врати Солунският български клуб, българската черква „Св. Георги“ и българско училище[32], а след 1943, когато 7-ма рилска дивизия пак заема солунската област (без самия град) притесненията на гръцката власт сериозно намаляват.

Още преди германската окупация (1941 – 1944 година) в Солун стават антисемитски погроми[33][34], но по време на нея практически всички неизбягали от града 56 000 евреи са изпратени със съдействието на гръцката власт[35][36] в немски концентрационни лагери където са избити, а България успява да спаси само тези евреи, имащи българско поданство.[37]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

В 1988 година раннохристиянските и византийски паметници в Солун са включени в списъка с обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.[38][39]

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

  • Фестивал на документалните филми в Солун – Това е водещ европейски фестивал, който се провежда всяка година през месец март в Солун. Провежда се от 1999 г. под ръководството на Дмитрий Еипидис. Фестивалът е съпроводен с изложби, концерти, дискусии на кръгли маси, представяне на майсторски класове, партита, публикации и др. През 2010 година се провежда 12-ят фестивал – от 12 до 21 март.
  • Международен филмов фестивал в Солун – Филмов фестивал в Югоизточна Европа, най-старият фестивал на Балканите. Основан е през 1960 като Седмица на гръцкото кино. Едва през 1992 г. става международен. Представя гръцките продукции през годината и творенията на нововъзникващите филмопроизводители от цял свят. Солунски Международен филмов фестивал постоянно се развива, постоянно увеличава международното си поле и представя най-новаторски независими продукции от целия свят и развиващите се дейности на международните специалисти във филмовата индустрия. Той установява тясно сътрудничество с различни местни, национални, регионални и международни институции, филмови, културни, образователни и социални организации, както и с посолства и културни агенции от други страни. От 13 до 22 ноември 2009 година се провежда 50-ят филмов фестивал. Най-престижна е наградата „Златен Александър“, съпроводена в парична премия от 40 000 евро. Втората награда или „Сребърен Александър“ е с парична стойност от 25 000 евро.
  • Фестивал на игрите – масово мероприятие, организирано ежегодно за шеста поредна година (2009) в Солун, Гърция. Фестивалът включва серия от турнири и изложби в престижни спортове като шах, билярд, бридж, дартс, а също и скрабъл, стратегически игри, PC игри и т.н. През 2010 година се провежда между 4 и 18 април.
  • Международен фестивал на фотографията – Началото му се поставя през 1988 г. от фотографа Арис Геогрио. Провежда се от февруари до средата на април всяка година. Той е място за срещи на гръцките и международните фотографи. През 2006 – 2010 г. се провежда от Солунския музей на фотографията, който всяка година избира артистичен директор на фестивала.
  • Димитрия – това е 3-месечен фестивал в Солун, който се провежда всяка година от септември до декември. Носи името на Свети Димитър, покровител на града. Изключително популярен е сред местното население. Провежда се от 1966 г. Той включва музикални, театрални, танцови прояви, улични събития и изложби. Организира от Община Солун.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гавраилов, Георги. Тревожни столетия: хроника на един съдбоносен двубой, Държавно военно издателство, 1972, стр. 37.
  2. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 – 151.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 140
  6. Петров – Македонски, Благой, Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 15.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.48
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 38, 40 – 43, 45.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.49 – 50
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50 – 53
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  12. Ив. Лесичков, Как и защо се предаде Солун според сведенията на чужди военни кореспонденти и рапорта на ген. Тодоров, Шумен 1913, стр.11
  13. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912 – 1913 г.,С 1989, Надпреварата за Солун
  14. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912 – 1913 г., С, 1989, Надпреварата за Солун
  15. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.4. Надпреварата към Солун (от сайта „Книги за Македония“, 04.09.2009)
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.96
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.126
  18. Велизар Лазаров, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година“ – като PDF документ
  19. Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери, в-к Сега, 23 януари 2004
  20. Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  21. Ген. Г. Тодоров, Солун 1913 г., Дворецът на Цар Фердинанд в Солун
  22. Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  23. Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg
  24. Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
  25. Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Дим. Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914
  26. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 194 – 195
  27. Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа 18.11.2010[1]
  28. О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23.01.2004
  29. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 176 – 178.
  30. Рафаел Камхи, Очевидец на холокоста разказва, (архив Пари) в-к Дневник, 01 януари 2000
  31. Meeting nazi troops in Thessaloniki, Yad Vashem The Holocaust Resource Center
  32. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 1946, С 1999, стр.268 – 278, 379 – 384, 398 – 403
  33. Рафаел Камхи, ЦДА, ф.1568, an.1, а.е.8806 и оп.2, а.е.198 а.е.200 и ф.1932
  34. Holocaust in Greece, Yad Vashem, The Holocaust Resource Center
  35. Nikolaos Tzafleris,Aristotle University of Thessaloniki, Greece, The Holocaust in Greece 1943 – 1944: Perpetrators, Collaborators and Bystanders, Yad Vashem conference – The Persecution and Murder of Jews, 11.07.2010
  36. Цочо Билярски,ОГРАБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА СОЛУНСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ ГЪРЦИ И ГЕРМАНЦИ ПРЕЗ 1943 ГОДИНА
  37. Спомени на Рафаел Камхи, сп. „Български месечник“ кн. 12, 1999 г.
  38. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  39. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης. // Hellenic National Commission for UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония