Микена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Микена
Лъвската порта в Микена
Лъвската порта в Микена
Местоположение
Greece relief location map.jpg
37.7308° с. ш. 22.7561° и. д.
Микена
Местоположение в Гърция
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Арголида, Пелопонес
Археология
Вид Град
Период XV-XII век пр.н.е.
Култура микенска култура
Епоха Бронзова епоха
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Archaeological Sites of Mycenae and Tiryns
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерий i, ii, iii, iv, vi
Вписване 1999
ID 941
Микена в Общомедия

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι, на гръцки: Μυκήνες) е археологическо селище в североизточен Пелопонес, Гърция, на около 90 km югозападно от Атина.

Микена е един от най-важните центрове през бронзовата епоха, а микенската цивилизация е догръцка цивилизация, заместила критско-минойската и доминирала в продължение на около 400 г. земите на източното Средиземноморие. Тя полага основите на класическата гръцка култура и определя насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към цитаделата
3D план на археологическите разкопки

Макар самата цитадела да е построена от гърците, името Микена (Mukanai) не е гръцко, а вероятно предгръцко, наследено от предходните обитатели.[1][2]

Според легендата името е свързано с древногръцката дума mycēs (μύκης, „гъба“), което Павзаний приписва на Персей.[3]

Най-ранната писмена форма на името Mykēnē (Μυκήνη) е намерена в произведенията на Омир.[4] Реконструираното име на микенски език е Mukānai, което има форма и за множествено число (като Athênai).

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита. Намирани са останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е от ранната бронзова епоха. Първите открити гробове и погребални шахти са датирани от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр.н.е.).

Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15 век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от които са изградени.

Двата най-големи града на микенското царство – Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир – Илиада и Одисея, а самата „златообилна Микена“ е описана като царството на Агамемнон.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Микена става известна с находките на шахтови гробници, разкопани от археолога Хайнрих Шлиман през 1866 г., макар че Лъвската порта е разкрита от гръцкия археолог Кириакос Псистакис (Kyriakos Psistakis) още през 1841 г.[5]

Шлиман извършва разкопки вътре в самата цитадела. Той открива пет гробници-шахти за които е твърдо убеден, че принадлежат на цар Агамемнон и хора от неговото време, свързани с Троянската война. В тях са намерени останките на 16 души и много погребални предмети от злато, сребро и слонова кост, сред които златна погребална маска. Според Шлиман сред гробовете са тези на Агамемнон и Клитемнестра и той публикува резултатите от тези открития в книгата си Mykena (1878)[6][7]. Всъщност маската се оказва доста по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е. Голямата заслуга на Шлиман е, че тези находки са първите, доказващи съществуването на микенската цивилизация.

По-късно, между 1884 и 1902 г. гръцкият археолог Христос Цунтас (Χρήστος Τσούντας, родом от Асеновград)[8] разкрива голям участък от цитаделата.[5] Акрополът е разкопан през 1902 г., а след него продължава методичното изследване на околностите му. След това разкопките са продължени от Британската археологическа школа (British School of Archaeology, BSA) първоначално под ръководството на Алън Уейс (1920 – 1955 г.)[9][5], а след смъртта му от лорд Уилям Тейлър (1958 – 1969 г.).[5] Разкопките продължават през 1950-те и 1960-те и до 1985 г.[5] Към 2011 г. продължават разкопките на долния град на Микена.[10]

Когато в началото на 20 век Артър Евънс прави разкопки на остров Крит (Кносос и други дворци), открива образци на сричковото писмо Линеар Б, за което по-късно е установено, че е свързано с нахлуването на микенците на Крит около 1450 г. пр.н.е.

Обект на Юнеско[редактиране | редактиране на кода]

Микена е основен туристически обект в Гърция, включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1999 г.[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beekes 2009, p. 29 (s.v. „Ἀθήνη“) .
  2. Chadwick 1976, с. 1 . Макар Чадуик да заявява, че името Микена принадлежи към неизвестен предгръцки език, той признава, че предположението за гръцки език, говорен извън Гърция, „е недоказана хипотеза.“
  3. Pausanias. Description of Greece, 2.16.3
  4. Омир Илиада, 4.52, 7.180, 11.46
  5. а б в г д Gagarin 2010, "Mycenae: Archaeology of Mycenae", pp. 24 – 26 .
  6. Schliemann, Heinrich. Mykenae; Bericht über Meine Forschungen und Entdeckungen in Mykenae und Tiryns. F. A. Brockhaus, 1878.
  7. Schliemann, Henry. Mycenae; A Narrative of Researches and Discoveries at Mycenae and Tiryns. Scribner, Armstrong & Company, 1878.
  8. Tsountas,Christos. The Mycenean Age: a study of the monuments and culture of pre-Homeric Greece. //
  9. Wace, Alan. Mycenae, an Archaeological History and Guide. Princeton University Press, 1949.
  10. Dickinson Excavation Project and Archaeological Survey. Mycenae – Beyond the Walls of Agamemnon: Excavation of the Mycenae Lower Town (2007 – 2011). // Посетен на 25 January 2014.
  11. ((en))  Archaeological Sites of Mycenae and Tiryns. // Посетен на 12 февруари 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mycenae“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.