Света Богородица Медникарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Света Богородица Медникарска“
Παναγία των Χαλκέων
THES Panaghia Chalkeon 5944.JPG
Общ изглед
Map of Thessaloniki 2.png
40.6368° с. ш. 22.9437° и. д.
„Света Богородица Медникарска“
Местоположение в Солун
Вид на храма православна църква
Страна Гърция Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Тип на сградата кръстокуполен храм
Време на изграждане XI век
Съвременно състояние действащ храм
„Света Богородица Медникарска“ в Общомедия

„Света Богородица Медникарска“ или „Света Богородица Халкеон“ (на гръцки: Παναγία των Χαλκέων, в превод Света Богородица на медникарите) е византийска църква от 11 век в град Солун, Гърция. От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според ктиторския надпис на мраморна плоча над западния вход, църквата е построена на мястото на езически храм през 1028 година от протоспатарий Христофорос, катепан на Лангобардия и съпругата му Мария, син Никифор и две дъщери Анна и Катакала. Гробницата на Христофорос вероятно се намирала в акросолий на северната стена на църквата.[4][5]

С превземането на Солун от турците през 1430 година църквата е превърната в джамия, наречена Казанджилар джамия (на турски: Kazancilar Camii), тоест джамия на медникарите, на медните търговци.[4] От тук произлиза съвременното име на църквата Света Богородица на медникарите. Възможно е византийското име да е било „Света Богородица Халкопратион“ (‘Παναγία των Χαλκοπρατείων), подобно на константинополската църква със същото име.[6]

След 1912 година джамията отново е превърната в църква, част от Солунската епархия на Църквата на Гърция.[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е кръстокуполна. Архитектурата е характерна за периода на Македонската династия, с четири колони и три купола, от които един централен и два разположени над нартекса. Църквата е изградена изцяло от тухли, причина поради която е наричана Червената църква (Κόκκινη Εκκλησιά). Екстериорът е обогатен с множество арки и пиластри, елементи характерни за константинополското влияние. От интериора повечето от облицоващата мраморна украса, както и стенописите от XI и XIV в. са запазени.[4][5] Първата фаза на стенописите е от създаването на църквата, според открития надпис в олтара - смята се, че са завършени около 1030- 1040 година. Стенописите в купола са от същото време. Сцените са Възнесение Господне, Света Богородица, Светите Трима Светители, Две сцени на Евхаристията в олтара, сцени от Христологичния цикъл по стените на наоса, както и прекрасно изображение на Второто пришествие в нартекса. Втората фаза на стенописите е от Палеологово време - първата половина на XIV век. Оцелели са Акатист Богородичен и остатъци от Успение Богородично на западната стена под прозореца.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  2. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης. // Hellenic National Commission for UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  3. Παναγία των Χαλκέων, Θεσσαλονίκη. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 2016-10-24.
  4. а б в "Παναγία των Χαλκέων, Θεσσαλονίκη" (на Greek), Hellenic Ministry of Culture, http://odysseus.culture.gr, посетен 2010-04-21 
  5. а б Kazhdan, Alexander, ed. (1991), „Oxford Dictionary of Byzantium“, Oxford University Press, p. 1569, ISBN 978-0-19-504652-6 
  6. а б в Παναγία των Χαλκέων. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 2016-07-11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония