Свети Илия (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Προφήτη Ηλία
THES-Prophitis Ilias 3.jpg
Общ изглед
Map of Thessaloniki 2.png
40.65° с. ш. 22.9633° и. д.
„Свети Илия“
Местоположение в Солун
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут действащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

„Свети Илия“ (на гръцки: Ιερός Ναός Προφήτη Ηλία) е средновековна църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]

Излекуването на слепите, запазен стенопис от 1360 – 1380 г.

Църквата е разположена в Горния град на естествен хълм на кръстовището на улиците „Олимпия“, „Йоанис Варвакис“ и „Профитис Илияс“. Изградена е във втората половина на XIV век. Църквата вероятно първоначално е била посветена на Христос и е била католикон на манастир, като се предполага, че може би е Акапинският манастир, свързан с Палелоговата династия. След завладяването на града от османците в 1430 година храмът веднага е превърнат в джамия от Бадра Мустафа паша и получава името Сарайли джамия.[4] След като града попада в Гърция в 1912 година, храмът отново е превърнат в църква и му е дадено днешното име, може би поради грешно тълкувание на турското име.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява внушителна постройка в типичния солунски атонски стил, използван за манастирски католикони. Има кръстообразна форма с голям основен купол с диаметър 5,5 m, а на север и на юг са оформени широки и високи полукръгли конхи. Храмът има още четири малки помещения с куполи, а на запад има просторен правоъгълен нартекс с четири колони, на чийто покрив има нови два купола. На западната и отчасти на северната и южната страна има отворен трем.[1] Изисканата зидария е нетипична за Солун и е копирана от константинополската архитектура.[5]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

В интериора има няколко оцелели стенописа от оригиналната декорация, датиращи между 1360 и 1380 година и отличаващи се с високо качество – необичайно чувство за реализъм и дълбочина на сцените, интензивно движение и видими емоции на фигурите.[1] Това късно палеологово изкуство повлиява силно сръбската средновековна живопис.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Προφήτης Ηλίας. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 2016-07-08.
  2. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  3. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης. // Hellenic National Commission for UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  4. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 112 – 113.
  5. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 113 – 114.
  6. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 115 – 116.
     Портал „Македония“         Портал „Македония