Свети Илия (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Προφήτη Ηλία
THES-Prophitis Ilias 3.jpg
Общ изглед
Map of Thessaloniki 2.png
40.65° с. ш. 22.9633° и. д.
„Свети Илия“
Местоположение в Солун
Вид на храма православна църква
Страна Гърция Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут действащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

„Свети Илия“ (на гръцки: Ιερός Ναός Προφήτη Ηλία) е средновековна църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]

Излекуването на слепите, запазен стенопис от 1360 – 1380 г.

Църквата е разположена в Горния град на естествен хълм на кръстовището на улиците „Олимпия“, „Йоанис Варвакис“ и „Профитис Илияс“. Изградена е във втората половина на XIV век. Църквата вероятно първоначално е била посветена на Христос и е била католикон на манастир, като се предполага, че може би е Акапинският манастир, свързан с Палелоговата династия. След завладяването на града от османците в 1430 година храмът веднага е превърнат в джамия от Бадра Мустафа паша и получава името Сарайли джамия.[4] След като града попада в Гърция в 1912 година, храмът отново е превърнат в църква и му е дадено днешното име, може би поради грешно тълкувание на турското име.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява внушителна постройка в типичния солунски атонски стил, използван за манастирски католикони. Има кръстообразна форма с голям основен купол с диаметър 5,5 m, а на север и на юг са оформени широки и високи полукръгли конхи. Храмът има още четири малки помещения с куполи, а на запад има просторен правоъгълен нартекс с четири колони, на чийто покрив има нови два купола. На западната и отчасти на северната и южната страна има отворен трем.[1] Изисканата зидария е нетипична за Солун и е копирана от константинополската архитектура.[5]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

В интериора има няколко оцелели стенописа от оригиналната декорация, датиращи между 1360 и 1380 година и отличаващи се с високо качество – необичайно чувство за реализъм и дълбочина на сцените, интензивно движение и видими емоции на фигурите.[1] Това късно палеологово изкуство повлиява силно сръбската средновековна живопис.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Προφήτης Ηλίας. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 2016-07-08.
  2. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  3. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης. // Hellenic National Commission for UNESCO. Посетен на 2016-07-11.
  4. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 112 – 113.
  5. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 113 – 114.
  6. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 115 – 116.
     Портал „Македония“         Портал „Македония