Влатадес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Влатадес
Μονή Βλατάδων
Monastery of the Vlatades 09.jpg
Общ изглед
Местоположение в дем Солун
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Населено мястоСолун
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
Епархияставропигия
Тип на сградатакръстокуполен храм
ИзгражданеXIV век
Статутдействащ храм
Влатадес в Общомедия

Влатадес (на гръцки: Μονή Βλατάδων) или Чауш манастир[1] е средновековна църква на Вселенската патриаршия в македонския град Солун, Гърция. Църквата е католикон и единствена оцеляла сграда на едноименния манастир, съществувал през византийската и османската епоха. Днес манастирът е ставропигиален.[2] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[3][4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в Горния град, на улица „Ептапиргио“, на стръмен терен. Манастирът е основан малко след средата на XIV век. Ктитори са братята монаси Доротей и Марк Влатис (Δωρόθεος, Μάρκος Βλατής), ученици и последователи на Григорий Палама. Манастирът е посветен на Христос Вседържител и днес храмовият му празник е Преображение Господне на 6 август. След падането на Солун в ръцете на османските турци в 1430 година, манастирът е превърнат в джамия. Скоро обаче е възстановен като християнски храм и в 1446 година със султански ферман на манастира са дадени специални привилегии. С времето манастирът се сдобива с различни собствености в града и извън него, като църквите „Света Богородица Лагудяни“, „Свети Николай Сирак“, „Свети Атанасий“.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Трима момци и огнената пещ“, стенопис то 1360 - 1380 г.

Католиконът е кръстокуполен храм с осмоъгълен тухлен купол в центъра и затворен трем на западната, северната и южната страна, завършващ с два параклиса на изток. Северният параклис, северната, западната част и малко от южната част на трема са по-късно добавки – вероятно от 1801 година. В 1907 година е добавен отворен трем на юг и малък портик на западната страна.[2]

Във вътрешността има запазени ценни стенописи от 1360 – 1380 година, чийто стил се отличава с тържественост, сдържани емоции и елегантни движения. В храма се пазят много икони от XII до XIX век, мощи и голяма сбирка ръкописи и документи, включително имперски хрисовули, патриаршески сигилии и османски фермани.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.92
  2. а б в г Μονή Βλατάδων. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 11 юли 2016.
  3. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
  4. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης. // Hellenic National Commission for UNESCO. Посетен на 11 юли 2016. Архив на оригинала от 2012-06-27 в Wayback Machine.
  5. Στογιόγλου, Γεωργίου. Τα πατριαρχικά Μοναστήρια της Μακεδονίας. // Πεμπτουσία, 4 Νοεμβρίου 2011. Посетен на 27 октомври 2019 г.