Портал:Македония

Македония Македония е географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 km и население 4,65 милиона души. Разположена е в басейните на реките Бистрица (Алиакмонас), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин. Областта, като пресечна точка на различни култури, има богата история. Днес областта е включена в територията на шест държави: Гърция - Егейска Македония - половината територия на географската област Македония (51%), разделена в административните области Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия; Република Македония - Вардарска Македония - приблизително 33% от географската област Македония; България - Пиринска Македония - приблизително 10% от географската област Македония, обхваща Област Благоевград и поречието на река Доспат; Албания - областта Мала Преспа, разположена в района около Преспанското езеро, както и районът на запад и юг от Охридското езеро; Сърбия - незначителна част от Македония по горното течение на река Пчиня с Прешево и манастира „Свети Прохор Пчински“; В провъзгласилото независимост от Сърбия през 2008 в Косово остават Качанишкият проход с Качаник от географска Македония; Вижте статията Македония
Към 04:14 на 29 септември 2016 порталът съдържа 18 338 статии или 8,29% от общия брой статии в Уикипедия.
Избрана статия Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация - революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации. Вижте статията Върховен македоно-одрински комитет	Избрана картинка Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.
Избрана личност Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). Вижте статията Никола Стоянов	Избрано селище Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души. Турското име на града е Kesriye (Кесрие). В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. От 10 век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Богородица Кубелидики“. В 19 век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. Вижте статията Костур
Историко-етнографски групи
Македонци    Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са всички жители на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония. Част от тях се определят като македонци на национално ниво — тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци.    Според българското мнение македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание. Вижте статията Македонци	Древни македонци    Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II Македонски. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия. Личности от Древна Македония: Александър Македонски • Антипатър • Деметрий II • Персей • Филип II • Филип III Аридей • Филип V Македонски • Филипи Вижте статията за Александър Македонски
Българи     Българите са основното население на област Македония на север от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма в ново време. Днес те са почти 100% от населението на Пиринска Македония. Във Вардарска и Егейска Македония вследствие на македонизаторския и елинизационния натиск те са малцинство. От 1990 година около 64 000 души от Република Македония са получили българско гражданство на базата на декларация за българско съзнание. Личности с българско самосъзнание в Македония: Цар Самуил • Паисий Хилендарски • Свети Иван Рилски • Ванга • Дине Абдураманов • Тодор Александров • Яне Сандански • Алекси Рилец • Иван Наумов Алябака • Апостол войвода • Борис Бунев • Мара Бунева • Гоце Делчев • Питу Гули • Ставре Гогов • Димитър Гюзелов • Борис Дрангов • Теодосий Синаитски • Райко Жинзифов • Братя Миладинови • Иванчо Карасулията • Георги Измирлиев • Пандо Кляшев • Даме Груев • Христо Татарчев • Любчо Георгиевски • Сергей Станишев • Миле Неделковски • Младен Сърбиновски • Никола Вапцаров • Христо Смирненски • Андон Калчев • Кузман Шапкарев Вижте статията Българи	Гърци    Гърците до Балканската война са традиционното население на Южна Македония, доминиращи южно от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма. Днес те са преобладаващата нация в завладяната през 1912 година от Гърция Егейска Македония вследствие на усилена колонизация и елинизация на местното население.    Гъркомани (на македонски: гркомани, румънски: grecomani) е термин, който се използва в България, Република Македония и Румъния за хора с български, влашки или албански етнически произход, от oбластите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. Личности с гръцко самосъзнание в Македония: Анастасиос Михаил • Андроникос Калистос • Вангел Георгиев • Георгиос Контарис • Гоно Йотов • Йоанис Котуниос • Коте Христов • Митрофанис Критопулос • • • други Вижте статиите Гърци и Гъркомани
Сърби Сърбомани (на македонска литературна норма: србомани) е термин, използван в България и Република Македония за обозначаване на онези жители на географската област Македония, които имат български етнически произход и са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Република Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонска литературна норма: србофили). Сърбоманството се появява в Македония в началото на 90-те години на 19 век и плод на усилена сръбска културна, а по-късно и въоръжена пропаганда. Днес в България със сърбомани често са обозначавани хората, приемащи македонизма за национална ориентация, тоест представителите на македонската нация. Тази употреба противоречи на традиционната научна употреба на термина. Личности със сръбско самосъзнание в Македония: Григор Соколов • Йован Бабунски • Йован Довезенски • Йован Долгач • Мицко Кръстев • • • други. Вижте статията Сърбомани	Други народности Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите. В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите и до Полша на север и Чехия и Хърватия на запад. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи. Броят на власите в Република Македония е 9 695, а в Албания между 10 000 и 40 000. Известен брой власи населяват и района на планината Пинд, Западна Македония. Вижте статията Власи
Тематични статии
Градове и административни области в Македония Градове: Банско • Бер • Берово • Битоля • Благоевград • Боймица • Валовища • Велес • Виница • Воден • Въртокоп • Гоце Делчев • Гревена • Гумендже • Дебър • Дойран • Драма • Енидже Вардар • Зиляхово • Кавадарци • Кавала • Кайляри • Каламария • Катерини • Кожани • Костур • Кочани • Кресна • Кукуш • Кулакия • Куманово • Либаново • Лерин • Лъгадина • Ляпчища • Мелник • Неготино • Негуш • Нигрита • Острово • Охрид • Пела • Петрич • Пласничево • Прилеп • Полигирос • Разлог • Ресен • Ругуновец • Сандански • Сервия • Симитли • Солун • Скопие • Струмица • Суровичево • Съботско • Сяр • Текелиево • Тетово • Хрупища • Щип Административни области: Област Благоевград • Област Западна Македония • Област Централна Македония • Област Източна Македония и Тракия • Пчински окръг • Вардарски регион • Източен регион • Пелагонийски регион • Полошки регион • Североизточен регион • Скопски регион • Югоизточен регион • Югозападен регион	Република Македония    Република Македония е нова държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия (включително Косово), а на запад — с Албания. Република Македония обхваща около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представя мост между останалите балкански държави. Около 1% (20 000) от жителите официално са заявили, че имат българско национално съзнание и са получили българско гражданство на базата на български етнически произход, а още поне 3 000 граждани в републиката се обявяват за българи. Личности с македонско самосъзнание в Македония: Борис Трайковски • Владо Бучковски • Киро Глигоров • Никола Груевски • Лазар Колишевски • Димитър Влахов • Бранко Цървенковски Вижте статията за Република Македония
История Виа Егнация, (на латински Via Egnatia, гръцки Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр.н.е., продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята. Вижте статията Виа Егнация	ВМРО-ДПМНЕ Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Република Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на държавата в НАТО и Европейския съюз. Вижте статията за ВМРО ДПМНЕ
География и природни забележителности Вардар (на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Република Гърция. Вардар извира на 683 метра надморска височина край село Вруток, протича през котловината Полог, като минава през град Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервентската клисура навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на реките Лепенец, Треска и Пчиня. Вижте статията Вардар В Македония има много туристически дестинации, свързани с богатото ѝ историческо минало и удивителна природа. Охрид - Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българския Ерусалим. Банско - световно известен ски курорт, част от 100-те национални туристически обекта в България. Олимп - Втората по височина планина на Балканския полуостров, домът на древногръцките богове. Пирин - Третата по височина планина на Балканския полуостров, обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Солун - Най-големият град в Македония, неин исторически и културен център. Скопие - Вторият по големина град в Македония, известен с архитектурните си паметници - църкви, джамии, мостове и акведукти. Атон (или Света гора) - монашеска република, почти непокътната от съвременната цивилизация. Вергина - приемник на първата столица на антична Македония - Еге (Αιγαί), където е открит гробът на Филип II Македонски. Сандански - Балнеоложки курорт от световна величина, съчетаващ лечебната минерална вода с планинския климат. Катерини - град в Южна Македония с много морски курорти - Коринос, Паралия и Олимпияки Акти, както и туристически обекти, свързани с древния град Дион. Каламария - гръцки град - морски курорт край Солун.
Култура Зографски манастир в Атон, стожер на българския дух и култура, съхранява оригинала на История славянобългарска. Битолски надпис Открит e през 1956 година в Битоля. В него Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство, упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Това нанася голям удар на привържениците на македонизма. Древна Македония (на гръцки Μακεδονία) е името на древно царство, намирало се в западните територии на Древна Гърция. За кратък период от време то се превръща в мощна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Вергина Първата столица на Антична Македония — Еге (Αιγαί). След археологически разкопки е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски — Филип II Македонски. На същото място е намерен античният гръцки символ — шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.	Спорт В Македония спортът е на почит от най-дълбока древност. Херодот пише, че македонският княз Александър се определял за елин, но гърците не го считали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите. Европейски шампион по футбол през 2004 година е националния отбор на Гърция, надигравайки националния отбор на Португалия с 1:0. Най-успешен футболен тим в Република Македония е ФК Вардар с 5 шампионски титли и 4 купи на Македония. След футбола, в страната най-популярен и успешен спорт е баскетболът, станал популярен заради югославската и гръцката школа. Футболни отбори в Македония: Арис (Гърция) • Башкими Куманово (Р. Македония) • Беласица (България) • Вардар (Р. Македония) • Вихрен - Сандански (България) • Ираклис (Гърция) • Кастория (Гърция) • Македония Гьорче Петров (Р. Македония) • ПАОК (Гърция) • Пелистер (Р. Македония) • Пирин - Благоевград (България) • Пирин - Гоце Делчев (България) • Победа (Р. Македония) • Шкендия Тетово (Р. Македония).
Любопитно
Термини, свързани с Македония Политически: Македонизъм Гъркомани Сърбомани Българомани Сдружение Радко Спор за името на Република Македония Любчо Георгиевски Ванчо Михайлов Исторически Цар Самуил Македонски въпрос Македонски научен институт Илинденско-Преображенско въстание Битолски надпис Самуилов надпис Гоце Делчев Мара Бунева Карпош Павел Шатев Андон Калчев Културни Св. Паисий Хилендарски Св. Климент Охридски Елинизъм Ванга Звездата от Вергина Баба Марта (празнува се в България, Република Македония и северна Гърция) Димитър Миладинов Константин Миладинов Райко Жинзифов Военни Солунски (Македонски) фронт Траянови врата ВМРО Тодор Александров Дойранска епопея Леринска операция Криволашко сражение (1915) Струмска операция Пробив при Добро поле	Знаете ли, че ... че Скопие между 972 и 992 г. и Охрид мeжду 992 и 1018 г. са били столици на България? че Атон е автономна монашеска република под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира? че кан Кубер е първият български владетел, управлявал Македония по времето, когато неговият брат Аспарух е създал днешната българската държава? че Гърция не признава името, България - езика, а Сърбия - църквата на днешната Република Македония? че името „Македония“ е много старо и произхожда от гръцките думи μάκος и μακεδνός, които означават „висок“? че през месец февруари 2007 г. Банско бе домакин на европейското първенство по биатлон? че в ТЕЦ-овете разположени в близост до Кожани се произвежда около 80% от електричеството на Гърция? че в герба на Република Македония зад река Вардар е изобразена българската планина Пирин, над която изгрява слънцето от изток? че Република Македония е единствената държава от бившите югорепублики която доби независимост без никакви кръвопролития? че една четвърт от населението на Република Македония живее в Скопие? че Майка Тереза е родена в Скопие през 1910 г.? че „бащата на турската нация“, Мустафа Кемал Ататюрк, е роден в Солун и е учил в Битолската военна академия? че в Македония след превземането на Константинопол е основано от кръстоносците самостоятелно от Латинската империя Солунско кралство през 1204 година? че в Солун през 1683 година е основана юдеиската кабалистична секта дьонме? че Солунските атентати са първият значим терористичен акт през размирния за човечеството XX век?
Координация на портал „Македония“
За създаване Това е списък на статии, свързани с Македония, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в другоезични уикипедии или да използвате посочените външни източници. Адам Запекос Адолф Щрук en Адонис Георгиадис el Александър Гризо [1] Александър Чучулайн Алекси Минов Алки Кириакиду-Несторос el Алкивиадис Икономидис Анагениси Енидже Вардар el Ангел Велянов Ангел Лерински [2] mk или Агатангел Битолски [3] Ангелина Хаджигеоргиева Андонис Кафедзопулос el Андреас Стратос en Андрей Гропа en Андрей Багаву roa-rup Анета Светиева mk Антим Върбанов Антим Ингилизов Антифан от Берге en Антоний Багаш en Антоний Нови [4] [5] [6] Апостолос Вакалопулос el Аргир Мумджиев Аристидис Досиос el Аристотелис Харисиадис [7] Аристофон en [8] Ариф Шентюрк en Артър Бърнард Гиъри [9] Асоциация на македонците в Румъния [10] Атанас Кацулов Атанас Пировски Атанас Хаджийски Атанас Харизанов Атанасиос Ангелопулос en Атанасиос Астериу el Атанасиос Цавтарис el Ахилеас Папапетру el Бадериана mk Балджанска носия el Батальони за национална защита en Берге el Берска носия el Бил Нешковски en Благо Тодев Богдан Янкович [11] Богородица Пантанаса [12] Борис Далчев Борис Огнянов Борис Стойчев (физик) en Братя Маркидис Пулиу el Бритаска солунска армия en Българска искра Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878) Валандовско земетресение Вангел Агликин Вангел Димитровски [13] Вардарски рид mk Варош (Охрид) Васил Дудаклиев Васил Иванов (лекар) (Църнушанов „Македонизмът“, от 288 нататък) Васил Константинов Васил Лесев [14] Васил Попдимитров Васил Попдимитров (Горна Рибница) Васил Попстоянов Василе Христу Василис Ксантопулос el Василис Рафаилидис el Василиос Скурис en Василиос Цяртас en Велеганови [15] (стр. 122-130) Вельо Чергов Веселин Трайков [16] [17] Вида Боева Викентий Макушев en ru Виктор Берар ru de fr el Витачево Владимир Антонов en Владимир Хаджимаринов Владо Туджаров Влатко Стаматовски Водосир Войн Божинов Врасненска кула [18] Георге Гика en Георги Андонов Георги Витанов Георги Данев Георги Димировски [19] [20] Георги Драндаров Георги Дукимов mk Георги Зердев В 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Георги Кузманов [21] Георги Разлогов Георги Тишинов Георги Тополигов Георги Трендафилов Георги Чапразов Георги Шопов Георгиос Аргириадис el Георгиос Корделас el Георгиос Космас en Георгиос Павлидис el Георгиос Папаконстантину el Георгиос Папастамкос el Георгиос Паракименос en Георгиос Скарлатос el Георгиос Янулис el Гиго Драндаров Гревенитикос Григор Михайлов Григор Сапунджиев el (трябва разплитане на двамата със Стерьо) Григорие Божович sr Григориос Паракименос en Давче Наков (арх. наместник в Куманово) Данаил Зердев Даниел Жефарович [22] Даниела Савеклиева Дебърски санджак en Делипавлов бадем Денко Кръстев en Деспина Каваева [23] [24] Джерови Джордж Милн Джура Иванишевич Димитра Карчицка [25][26] Димитриос Константинидис Рангазас Димитриос Лолидис el Димитрис Куфондинас el Димитър Голев Димитър Крепиев в 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, журналист, фотограф, възможно да е Димко Крепиев Димитър Малиданов [27] Димитър Младенов (духовник) en Димитър Пирузев Димитър Рашев [28] Димитър Самарински (светец) [29] [30] [31] [32] Димитър Стаменов Димитър Сугарев el Димитър Хадживълчев Димитър Чохаджиев син на [33] Димитър Шабанов [34] [35] Димуш Търпенов, Антон Търпенов Динчо Балкански Диоклецианопол (Гърция) el Дионисий (светец от XIV век) [36] [37] Дионисий Олимпийски [38] Директива за бъдеща дейност на ВМОРО Добер el Долно Церово Долянски панаир Драмски санджак en Драмско поле Дупнишко македоно-одринско дружество Душан Джамоня sr en Държавен театър на Северна Гърция el Евдокия Попадинова Евстратий Деларов en Едмон Бушие дьо Бел (Edmond Bouchié de Belle) Езиков спор между България и Република Македония Елисавет Мистакиду el Емил Костадинов (политик) Ендри Чекичи en Ениджевардарско клане el Енциклопедия „Пирински край“ Еразъм Охридски [39] [40] Железопътна гара Градско mk Живко Ангелушев [41] Живко Гелев Живко Добрев Зафириос Стаматиадис el Захария Пана ro Зия Дибра Иван Бойкикев [42] Иван Динишев Иван Орлински Иван Попадамов Иван Стрезов Идомене mk mk Илия Иванов (Охрид) Илия Касъров Илия Кепев В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Завръща се в Прилеп и работи като български първоначален учител. Илия Николчев Илия Попйорданов Илия Талев (революционер) Илия Чолаков Интегрална Югославия [43] [44] Исак Лаврентидис el [45] Ислямска верска общност в Република Македония mk Йеремия Павлович sr Йероклис Михаилидис el Йоан Зограф [46] Йоан Теориян (Јован Теоријан) Йоанис Зизулас el Йоанис Кольопулос el Йоанис Константинидис [47] [48] [49] Йоанис Сиомос [50] Йован Монастирлия (Jovan Monastirlija) Йован Парлапанов Йован Шуков [51] Йоргос Карамихос el Йоргос Лянис el Йосиф Марков Йосиф Раданов Йосиф Шевченко Каймакчалан (ски център) ru Калиндия el Камила (планина) mk Канео Катранишко клане el en Кемал Аталай tr Кики Мангова-Понявич [52] Кирил Младенов [53] Кирил Чимев Кирици (училище) el Китино кале mk Кица Барджиева Колбе Климент Далкалъчев Кнежински манастир Козма Етолийски el Константин Думба en ru Константин Самарджиев (Мехомия) Константинос Балтас el Константинос Димидис [54] Константинос Досиос el Константинос Дризис el Константинос Думбиотис el Константинос Мосхопулос en Константинос Рактиван en Константинос Талядурис el Константинос Томаидис Костадин Самарджиев (Сатовча) Костадин Чучулайн Коста Мирчев Коста Попспирков (Спирков) Костас Вуцас el Костас Килтидис el Костас Пападопулос el Костас Тахцис el Костас Тренциос el Костис Симицис el Костурска носия Коце Ванов Крестония el Кралски театър (Солун) el Кръстьо Рашев Крум Чушков[55] Кръстьо Андонов mk Кръстьо Йосифчев Ксирокрини el Кукуш и неговото минало Кумановско въстание en Кутлешка носия el Кьопрюлю Фазъл Ахмед паша en [56] Лазар Тодев Лазар Христов (революционер) Лазар Цунев Лазеи el Леодамант en Лериговска носия el Лерински революционен район Литохорско въстание el ru Литургия за Илинден Лоренц Антони en Лука Няга Люба Карагюлева[57] Люба Чупа en Любен Татарски Македоники Зои Македоникон Имерологион (Μακεδονικὸν Ἡμερολόγιον) Македония и Стара Сърбия [58] Македония: нейните народи и тяхното бъдеще [59] Македония в своите жители само сърби няма Македоно-български преглед „Вардар“ Македонска кървава сватба mk Македонски бежанци в Аталанти el Македонски национален комитет Македонското освободително дело Манолис Андроникос en ru[60] Манчо Димитров Мария Милетич-Букурещлиева Мария Тодева Марко Костич sr Маркос Марковитис el Матеос Цахуридис en Матрона Солунска [61] Махмуд Драмали паша en Мелас Яниотис el Мелнишка крепост Ментеш Камхи Месокастро Местни избори в Република Македония (1990) Местни избори в Република Македония (1996) Местни избори в Република Македония (2000) Местни избори в Република Македония (2005) Местни избори в Република Македония (2009) Местни избори в Република Македония (2013) mk Методи Балалчев Методи Поппандов Мехмед Наки Юджекьок en Мехмед Рифат Манастърлъ (Manastırlı Mehmed Rifat) Мигдония (Древна Македония) el Милан Колчагов Миленко Филипович sr Миладинови Милош Никола en ru sr de fr Мимис Папайоану el Миролюб Тодорович sr Мита Агликин Митко Захов Мито Миовски [62] Михаил Димчев (Димев) Копанов В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Завръща се в Прилеп и работи като български първоначален учител. Михаил Лолидис el Михаил Маджари ro Михаил Хадживълчев Михайло Пупин en sr mk Михалис Синакос el Михалис Хрисохоидис el Мишайкови Моисей Голем Комнин Арианит en Моноспитското блато Музака (държава) en Музафер Гьоксенин tr Музей на град Кратово mk Музей на град Неготино mk Музей на град Скопие mk Мунис Текиналп en Мухтерем Нур en Мъгленорумъни en Мъгленски пещерен парк el Нада Глигорова Надгробен надпис на Персиян II Насе Кондов [63] Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско) Населица Настоятелство на бедните училища Наум Гапковски [64] Национален освободителен фронт en Никанор (светец) el Никола Атанасов (флейтист) [65] Никола Багаш en Никола Бадев mk Никола Бойчик Никола Вулич de sr Никола Гушлев Никола Думурджанов [66] Никола Еничерев Никола Кондов [67] Никола Мифайлон (зограф) [68] Никола Павловски [69][70] Никола Поптеофилов Никола Смичков (снимка) Никола Тодев Никола Хаджиласков Никола Янкович [71] Никола Чолаков Николай Велимирович sr Николай Гацев Николай А Скрябин ru Николай Хартвиг en ru sr Николаос Андриотис el Николаос Германос el Николаос Лукакис Николаос Пластирас el Николаос Цярцонис el Николас Асимос el Николас Ламбринидис en Николаус Думба en ru [72] Никос Дабизас el Никос Зьогалас el Никос Псарас el Нику Караника ro Никълъс Хамънд ru en Нишко споразумение (2003) sr Нова македонска борба Орашко кале mk Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия el Павел Джингаров Павел Изповедник en Павел Христов (духовник) Павле Савич sr [73] Панайотис Кокорас el Панайотис Спилиотопулос en Панделис Пульопулос en Панос Дзавелас el Панос Царас el ПАОНЕ el Паско Кузман en mk Патрона Халил en ru ru Пейзановска носия el Пелагия Радонова Перикли Дудулов (Перикъл) Петко Сарафов Петре Георгиев [74] Петър Гребенаров Петър Колищърков В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия. Петър Савинов Петър Таралямов Пеце Атанасовски mk Пиново el Пископийска носия el Платамонска крепост el Пол Йованопулос en Пол Пердризе de Портица Прилепски български учителски събор Прилепски революционен район Радко Щангалов Райчо Спиридонов Ринхини ru Рифат бей Неврокопски Рифат бей конак Розелиус (план) Русалии Сава Букурещлиев Савас Ксирос el Самуил, цар български Самуил де Медина en Самуило Янич Сандански манастир Сборник Солун Свети Архангел Михаил (Осеново) Свети Архангел Михаил (Скопие) [75] Свети Архангел Михаил (Таксиархис) Св. св. Кирил и Методий (Солун) [76] [77] Селечка планина Серски санджак en Сима Троянович sr Симеон Борисов Гелевски [78] Скопско българско свещеническо училище Славко Димевски Славчо Гайгуров Сократ Пановски Сократис Антракопулос [79] Солунска империя en Солунска сръбска гимназия [80] Солунско земетресение el Сотир Тренчев СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ Спиро Петков Спомени (Иван Михайлов) Спомени от Македония Средновековни кули в Кратово mk Стаматиос Капсас el [81] Станко Караман en Старо Бонче mk Стеван Димитриевич sr Стере Петрашинку [82] Стерьос Думбас el Стефан Димитров (учител) Стефан Матерков Стефан Павлов Кантарджията Стефан Цветанов Стилпон Кириакидис el Стилянос Гонатас [83] Стойка Николаеску ro Стоян Коруба en Стоян Мохаджира Стратос Дионисиу el Студенчища Тасос Стамбулоглу (Τάσος Σταμπούλογλου) Тодор Хаджисушев Текин Аръбурун en Теодорос Григориадис el Теодорос Манетас en Теодосис Тасьос el Теофил Мироточиви [84] Теофилактос Папаконстантину en Тереза Мария Жефарович [85] [86] Терзи Никола Тиквеш (винарска изба) c Тодор Гичев Тодор Ецов Тодор Митов (свещеник) Тодор Мутeвски [87] Тодор Недков [88] Тодор Радулов Тодор Станкович [89] Тодор Страхинов Тольос Лазос el Тома Магистър fr Тома Трайков Тома Логотет el Тома Фила sr Трайко Рибарев (Църнушанов „Македонизмът“) Траян Бендевски Тремошница Трифун Паскалов [90] Трагилос Тумба (Маджари) mk en Университет на Македония en Университет на Югоизточна Европа en Успение Богородично (Александрия) Фаик Паша en Филип Аврамов (композитор) Филип Цветанов Филириакос el ФК Люботен mk Фотис Янкулас el [91] Хадзигеоргис Метаксас [92] [93] Хайнрих Щамлер Халил Демирджиоглу tr Халкидическо въстание Хаджи Георгис Метаксас (Χατζηγιώργης Μεταξάς) Хаджи Калфа Хаджи Стоил Хари Лам (Harry H. Lamb) Хасан Тахсин (журналист) en Хасийска носия el Хрисантос Теодоридис el Христина Колеца el Христо Арищиров Христо Григоров Христо Доямов el Христо Манов (търговец) el Христо Матов (юрист) Христо Паунчев Христо Руков (актьор) Христо Сеизов Христо Иванов Хролев (Графа) Христос Евангелидис el Христос Караколис el Христос Николопулос el Хуса Мединпашина джамия [94] [95] Царев връх (Осогово) mk Цареви кули mk Чезар Папакостя ro Черчиз Топули en Чрешче mk Чудеса на Свети Димитър en [96] [97] Шаблон:Измирлиеви Щефан Трьобст de Югозападни вести Юда Москони en [98] [99] [100] Яков Костурски [101] Яков Янков (От Костурско е некъде) Янис Коридис el Янко Попович sr[102] Яшар Ахмедовски sr Gyralina en:Gyralina Mission archéologique de Macédoine La Macédoine et les Macédoniens [103] Winklerites fodori ru Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας
За обработка Това е списък на статии, свързани с Македония, които се нуждаят от подобряване. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите, отстраните проблемите в тях и ги разширите. Александър Балабанов Анастас Янков Ангеларий Охридски и Македонски mk Беласица Богородица Перивлепта Божидар Видоески Боймия ВМРО (обединена) Временно правителство на Македония „Единство“ en Гаврил Охридски и Македонски mk Горна река sr Горноджумайско въстание Гоце Делчев Глигор Соколов Григор Войнов el Гьорче Петров Данаил Крапчев Джидимирци Димитър Папрадишки [104] Доситей Охридски и Македонски Драма Драчево Егейска Македония (по беседата) Иван Харизанов Илинденско-Преображенско въстание Исая Мажовски Йоаким III Константинополски Йоан Караджани ro Каваклиево el Константин Матов Крали Марко en Кресненско-Разложко въстание Кулакия (по беседата) Кучос sr Лаки Дельо el Любомир Милетич ММТРО МФО Михаил Коласийски Моллов - Кафандарис Мохамед Али паша en Наум Миладинов Неофит VIII Николае Бацария en Николай Кавасила Никоцарас el Нова Македония Павел Киров Пере Тошев Петрички инцидент Петър Драганов Православна охридска архиепископия en Прилепско езеро Ракотинци Ругуновец el Румънска пропаганда сред куцовласите Самуилова крепост (Ключ) Самуилова крепост (Охрид) Сдружение Радко Серски манастир Скопски университет Славчо Абазов Сръбска пропаганда в Македония Стерие Чюмети (инженер) ro Стоби mk Сяр Филарет Вафидис Хераклея Линкестис Христо Матов Христо Саракинов Шар	За избрани Това е списък на добри статии, свързани с Македония. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии. Александър III Македонски Аргир Манасиев Боймица Борис Дрангов Борис Сарафов Валовища Васил Чекаларов Владимир Поптомов Вътрешна македоно-одринска революционна организация Вътрешна македонска революционна организация Димитър Македонски (Емборе) Евтим Спространов Загоричани Зографски манастир Иван Гарванов Иван Цончев Ильо войвода Костур Коте Христов Лазар Поптрайков Лерин Македоно-одринско опълчение Милан Матов Мустафа Кемал Ататюрк Мъглен Негуш Никола Милев Охрид Петрич Пирин Свети Димитър (Солун) Спиро Гулабчев Стефан Веркович Тане Николов Филипи Яне Сандански
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Македония“.