Портал:Македония

Македония Македония е географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 km² и население 4,65 милиона души. Разположена е в басейните на реките Бистрица (Алиакмонас), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин. Областта, като пресечна точка на различни култури, има богата история. Днес областта е включена в територията на шест държави: Гърция - Егейска Македония - половината територия на географската област Македония (51%), разделена в административните области Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия; Северна Македония - Вардарска Македония - приблизително 33% от географската област Македония; България - Пиринска Македония - приблизително 10% от географската област Македония, обхваща Област Благоевград и поречието на река Доспат; Албания - областта Мала Преспа, разположена в района около Преспанското езеро, както и районът на запад и юг от Охридското езеро; Сърбия - незначителна част от Македония по горното течение на река Пчиня с Прешево и манастира „Свети Прохор Пчински“; В провъзгласилото независимост от Сърбия през 2008 година, в Косово остават Качанишкият проход с Качаник от географска Македония; Вижте статията Македония
Към 13 ноември 2019 г. порталът съдържа 22 646 статии или 8,8% от общо 257 271 статии в Уикипедия.
Избрана статия Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация - революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации. Вижте статията Върховен македоно-одрински комитет	Избрана картинка Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.
Избрана личност Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). Вижте статията Никола Стоянов	Избрано селище Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души. Турското име на града е Kesriye (Кесрие). В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. От 10 век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Богородица Кубелидики“. В 19 век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. Вижте статията Костур
Историко-етнографски групи
Македонци    Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са всички жители на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония. Част от тях се определят като македонци на национално ниво — тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци.    Според българското мнение македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание. Вижте статията Македонци	Древни македонци    Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II Македонски. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия. Личности от Древна Македония: Александър Македонски • Антипатър • Деметрий II • Персей • Филип II • Филип III Аридей • Филип V Македонски • Филипи Вижте статията за Александър Македонски
Българи     Българите са основното население на област Македония на север от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма в ново време. Днес те са почти 100% от населението на Пиринска Македония. Във Вардарска и Егейска Македония вследствие на македонизаторския и елинизационния натиск те са малцинство. От 1990 година около 64 000 души от Северна Македония са получили българско гражданство на базата на декларация за българско съзнание. Личности с българско самосъзнание в Македония: Цар Самуил • Паисий Хилендарски • Свети Иван Рилски • Ванга • Дине Абдураманов • Тодор Александров • Яне Сандански • Алекси Рилец • Иван Наумов Алябака • Апостол войвода • Борис Бунев • Мара Бунева • Гоце Делчев • Питу Гули • Ставре Гогов • Димитър Гюзелов • Борис Дрангов • Теодосий Синаитски • Райко Жинзифов • Братя Миладинови • Иванчо Карасулията • Георги Измирлиев • Пандо Кляшев • Даме Груев • Христо Татарчев • Любчо Георгиевски • Сергей Станишев • Миле Неделковски • Младен Сърбиновски • Никола Вапцаров • Христо Смирненски • Андон Калчев • Кузман Шапкарев Вижте статията Българи	Гърци    Гърците до Балканската война са традиционното население на Южна Македония, доминиращи южно от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма. Днес те са преобладаващата нация в завладяната през 1912 година от Гърция Егейска Македония вследствие на усилена колонизация и елинизация на местното население.    Гъркомани (на македонски: гркомани, румънски: grecomani) е термин, който се използва в България, Северна Македония и Румъния за хора с български, влашки или албански етнически произход, от oбластите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. Личности с гръцко самосъзнание в Македония: Анастасиос Михаил • Андроник Калист • Вангел Георгиев • Георгиос Кондарис • Гоно Йотов • Йоанис Котуниос • Коте Христов • Митрофанис Критопулос • • • други Вижте статиите Гърци и Гъркомани
Сърби Сърбомани (на македонска литературна норма: србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географската област Македония, които имат български етнически произход и са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонска литературна норма: србофили). Сърбоманството се появява в Македония в началото на 90-те години на 19 век и плод на усилена сръбска културна, а по-късно и въоръжена пропаганда. Днес в България със сърбомани често са обозначавани хората, приемащи македонизма за национална ориентация, тоест представителите на македонската нация. Тази употреба противоречи на традиционната научна употреба на термина. Личности със сръбско самосъзнание в Македония: Григор Соколов • Йован Бабунски • Йован Довезенски • Йован Долгач • Мицко Кръстев • • • други. Вижте статията Сърбомани	Други народности Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, армъни, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите. В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите и до Полша на север и Чехия и Хърватия на запад. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи. Броят на власите в Северна Македония е 9 695, а в Албания между 10 000 и 40 000. Известен брой власи населяват и района на планината Пинд, Западна Македония. Вижте статията Власи
Тематични статии
Градове и административни области в Македония Градове: Банско • Бер • Берово • Битоля • Благоевград • Боймица • Валовища • Велес • Виница • Воден • Въртокоп • Гоце Делчев • Гревена • Гумендже • Дебър • Дойран • Драма • Енидже Вардар • Зиляхово • Кавадарци • Кавала • Кайляри • Каламария • Катерини • Кожани • Костур • Кочани • Кресна • Кукуш • Кулакия • Куманово • Либаново • Лерин • Лъгадина • Ляпчища • Мелник • Неготино • Негуш • Нигрита • Острово • Охрид • Пела • Петрич • Пласничево • Прилеп • Полигирос • Разлог • Ресен • Ругуновец • Сандански • Сервия • Симитли • Солун • Скопие • Струмица • Суровичево • Съботско • Сяр • Текелиево • Тетово • Хрупища • Щип Административни области: Област Благоевград • Област Западна Македония • Област Централна Македония • Област Източна Македония и Тракия • Пчински окръг • Вардарски регион • Източен регион • Пелагонийски регион • Полошки регион • Североизточен регион • Скопски регион • Югоизточен регион • Югозападен регион	Северна Македония    Северна Македония е нова държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия (включително Косово), а на запад — с Албания. Северна Македония обхваща около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представя мост между останалите балкански държави. Около 1% (20 000) от жителите официално са заявили, че имат българско национално съзнание и са получили българско гражданство на базата на български етнически произход, а още поне 3 000 граждани в републиката се обявяват за българи. Личности с македонско самосъзнание в Македония: Борис Трайковски • Владо Бучковски • Киро Глигоров • Никола Груевски • Лазар Колишевски • Димитър Влахов • Бранко Цървенковски Вижте статията за Северна Македония
История Виа Егнация, (на латински Via Egnatia, гръцки Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр.н.е., продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята. Вижте статията Виа Егнация	ВМРО-ДПМНЕ Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на държавата в НАТО и Европейския съюз. Вижте статията за ВМРО ДПМНЕ
География и природни забележителности Вардар (на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Република Гърция. Вардар извира на 683 метра надморска височина край село Вруток, протича през котловината Полог, като минава през град Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервента навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на реките Лепенец, Треска и Пчиня. В Македония има много туристически дестинации, свързани с богатото ѝ историческо минало и удивителна природа. Охрид - Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българския Ерусалим. Банско - световноизвестен ски курорт, част от 100-те национални туристически обекта в България. Олимп - Втората по височина планина на Балканския полуостров, домът на древногръцките богове. Пирин - Третата по височина планина на Балканския полуостров, обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Солун - Най-големият град в Македония, неин исторически и културен център. Скопие - Вторият по големина град в Македония, известен с архитектурните си паметници - църкви, джамии, мостове и акведукти. Атон (или Света гора) - монашеска република, почти непокътната от съвременната цивилизация. Вергина - приемник на първата столица на антична Македония - Еге (Αιγαί), където е открит гробът на Филип II Македонски. Сандански - Балнеоложки курорт от световна величина, съчетаващ лечебната минерална вода с планинския климат. Катерини - град в Южна Македония с много морски курорти - Коринос, Паралия и Олимпияки Акти, както и туристически обекти, свързани с древния град Дион. Каламария - гръцки град - морски курорт край Солун.
Култура Зографски манастир на Света гора, стожер на българския дух и култура, съхранява оригинала на История славянобългарска. Битолски надпис Открит e през 1956 година в Битоля. В него Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство, упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Това нанася голям удар на привържениците на македонизма. Древна Македония (на гръцки Μακεδονία) е името на древно царство, намирало се в западните територии на Древна Гърция. За кратък период от време то се превръща в мощна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Вергина Първата столица на Антична Македония — Еге (Αιγαί). След археологически разкопки е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски — Филип II Македонски. На същото място е намерен античният гръцки символ — шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.	Спорт В Македония спортът е на почит от най-дълбока древност. Херодот пише, че македонският княз Александър се определял за елин, но гърците не го считали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите. Европейски шампион по футбол през 2004 година е националния отбор на Гърция, надигравайки националния отбор на Португалия с 1:0. Най-успешен футболен тим в Северна Македония е ФК Вардар с 5 шампионски титли и 4 купи на Македония. След футбола, в страната най-популярен и успешен спорт е баскетболът, станал популярен заради югославската и гръцката школа. Футболни отбори в Македония: Арис (Гърция) • Башкими Куманово (Р. Македония) • Беласица (България) • Вардар (Р. Македония) • Вихрен - Сандански (България) • Ираклис (Гърция) • Кастория (Гърция) • Македония Гьорче Петров (Р. Македония) • ПАОК (Гърция) • Пелистер (Р. Македония) • Пирин - Благоевград (България) • Пирин - Гоце Делчев (България) • Победа (Р. Македония) • Шкендия Тетово (Р. Македония).
Любопитно
Термини, свързани с Македония Политически: Македонизъм Гъркомани Сърбомани Българомани Сдружение Радко Спор за името на Република Македония Любчо Георгиевски Ванчо Михайлов Исторически Цар Самуил Македонски въпрос Македонски научен институт Илинденско-Преображенско въстание Битолски надпис Самуилов надпис Гоце Делчев Мара Бунева Карпош Павел Шатев Андон Калчев Културни Св. Паисий Хилендарски Св. Климент Охридски Елинизъм Ванга Звездата от Вергина Баба Марта (празнува се в България, Северна Македония и северна Гърция) Димитър Миладинов Константин Миладинов Райко Жинзифов Военни Солунски (Македонски) фронт Траянови врата ВМРО Тодор Александров Борис Дрангов Единадесета пехотна македонска дивизия Дойранска епопея Леринска операция Криволашко сражение (1915) Струмска операция Пробив при Добро поле	Знаете ли, че ... че Скопие между 972 и 992 г. и Охрид мeжду 992 и 1018 г. са били столици на България? че Света гора е автономна монашеска република под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира? че кан Кубер е първият български владетел, управлявал Македония по времето, когато неговият брат Аспарух е създал днешната българската държава? че името „Македония“ е много старо и произхожда от старогръцките думи μάκος и μακεδνός, които означават „висок“? че през месец февруари 2007 година Банско бе домакин на европейското първенство по биатлон? че в ТЕЦ-овете разположени в близост до Кожани се произвежда около 80% от електричеството на Гърция? че в герба на Северна Македония зад река Вардар е изобразена българската планина Пирин, над която изгрява слънцето от изток? че днешната Северна Македония е единствената държава от бившите югорепублики, която доби независимост без никакви кръвопролития? че една четвърт от населението на Северна Македония живее в Скопие? че Майка Тереза е родена в Скопие през 1910 година? че „бащата на турската нация“, Мустафа Кемал Ататюрк, е роден в Солун и е учил в Битолското военно училище? че в Македония след превземането на Константинопол е основано от кръстоносците самостоятелно от Латинската империя Солунско кралство през 1204 година? че в Солун през 1683 година е основана юдейската кабалистична секта дьонме? че Солунските атентати са първият значим терористичен акт през размирния за човечеството XX век?
Координация на портал „Македония“
За създаване Това е списък на статии, свързани с Македония, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в другоезични уикипедии или да използвате посочените външни източници. Агрон Туфа pl Адам Запекос Адонис Георгиадис el Адриан Гаджа ru Александрос Папатерпос el Александър Гризо [1] Александър Чучулайн Алекси Минов Алкивиадис Икономидис Александрос Триандафилидис el Анагениси Енидже Вардар el Ангел Велянов Андонис Кафедзопулос el Андонис Сурунис el Андреас Стратос en Анета Светиева mk Антим Върбанов (архиерейски наместник) Антим Ингилизов Антоний Багаш en Апостолос Вакалопулос el Аргир Мумджиев Аристидис Досиос el Аристотелис Харисиадис [2] Ариф Шентюрк en Артър Бърнард Гиъри [3] Асен Стругов Асоциация на македонците в Румъния [4] Атанас Пировски Атанас Хаджийски Атанас Хаджипопов Атанас Харизанов Атанасиос Ангелопулос en Атанасиос Астериу el Атанасиос Цавтарис el Атрилат en Ашък Челеби en Бабаджанова къща Бадериана mk Балджанска носия el Барухия Русо ru Батальони за национална защита en Берге el en Берска носия el Бил Нешковски en Благовещение Богородично (Стийлтън) [5] [6] [7] [8] Благоя Дрънков mk Богдан Янкович [9] Борис Антонов Борис Далчев Борис Огнянов Бошко Бабич [10] [11] Братя Маркидис Пулиу el Бреа (Тракия) en Брейски декрет en Британска солунска армия en Бучински мост Българска искра Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878) „В тайните на блатото“ Валентина Стевановска uk Вангел Агликин Вангел Димитровски [12] Ванчо Механджиски Вардарски рид mk Варош (Охрид) Васил Гърнев [13] Васил Иванов (лекар) (Църнушанов „Македонизмът“, от 288 нататък) Васил Константинов Васил Лесев [14] Васил Манов (кмет) Васил Попдимитров Васил Попдимитров (Горна Рибница) Васил Попстоянов Василис Ксантопулос el Василис Рафаилидис el Васил Трифонов Василиос Скурис en Василиос Цяртас en Ваташки разстрел mk Ватина Вевчанска носия [15] Вельо Негрев [16] Велюшки кръст mk en Веселин Трайков [17] [18] [19] Викентий Макушев en ru Виктор Берар ru de fr el Витачево Владимир Хаджимаринов Владо Туджаров Влатко Стаматовски Водосир Войн Божинов Гавриил Кундиадис [20] Георги Андонов (политик) Георги Арнаудов (революционер) [21] Георги Данев [22] Георги Драндаров Георги Дукимов mk Георги Константиновски mk Георги Кузманов [23] Георги Разлогов Георги Тишинов (поет) Георги Тополигов Георги Трендафилов Георги Чапразов Георги Шопов Георгиос Аргириадис el Георгиос Космас en Георгиос Папаконстантину el Георгиос Паракименос en Георгиос Скарлатос el Георгиос Янулис el Герасим Константинов Гиго Драндаров Глигор Муратовски [24] mk Горноджумайски въстанически отряд Гоце Делчев (Пейо Яворов) [25] Гревенитикос Григор Михайлов Григор Сапунджиев el (трябва разплитане на двамата със Стерьо) Григорие Божович sr Григориос Лонгос Σπάρτση, Νίκου. ΟΙΚΟΓΕΝΕΙΑ ΛΟΓΓΟΥ Παρουσία και δράση στα κοινά της Νάουσας (τέλος 19ου-αρχές 20ου αι). // Νιάουστα 124. Ιούλιος-Σεπτέμβριος 2008. с. 9. Григориос Паракименос en Давид Наков (Давче Наков, арх. наместник в Куманово [26], в Паланка [27], емигрантски деец в САЩ) Данаил Зердев Даниел Жефарович [28] Даниела Савеклиева Дебърски санджак en Делипавлов бадем Демир Капия (пролом) mk Ден на Републиката (Северна Македония) mk Дервент (Вардар) Деспина Каваева [29] [30] Джерови Джордж Милн en Джордже Марку ro Джура Иванишевич [31] Димитриие Барбулович sr Димитриос Константинидис Рангазас Димитриос Лолидис el Димитриос Макрис el Димитрис Куфондинас el Димитър Галев (историк) [32] Димитър Коларов [33] Димитър Кратовски en Димитър Крепиев в 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, журналист, фотограф, възможно да е Димко Крепиев Димитър Пирузев Димитър Сугарев el Димитър Хадживълчев Димитър Чохаджиев син на [34] Димитър Шабанов [35] [36] Димитър Юруков (Мите, Мице Юрука) Димуш Търпенов, Антон Търпенов Динчо Балкански Диоклецианопол (Гърция) el [37] Директива за бъдеща дейност на ВМОРО Дойранска българска община Долно Церово Долянски панаир Драган Ташковски mk Драгомир Обрадович sr Дупнишко македоно-одринско дружество Душан Джамоня sr en Евстратий Деларов en Едмон Бушие дьо Бел (Edmond Bouchié de Belle) Езиков спор между България и Република Македония Ейон en Екатерина Архимандритова Елеска котловина Елисавет Мистакиду el Емил Костадинов (политик) Ендри Чекичи en Енрико Дамиани Енциклопедия „Пирински край“ Еужен Боре fr [38] [39] [40] Железопътна гара Градско mk Живко Ангелушев [41] Живко Гелев - В полицейски доклад от 17 октомври 1934 г. (по повод на атентата в Марсилия) се казва: "В Париж има студент на име Живко Гелев, извънредно активен човек на организацията, но не е терорист. Родителите на Живко Гелев, които са от Македония, живеят в София." Западна Македония в НОВ sr Зафириос Стаматиадис el Зинон Зорзовилис el Иван Бойкикев [42] Иван Динишев Иван Елезов Иван Кълбов Иван Попадамов Иван Стрезов Илия Иванов (Охрид) Илия Касъров Илия Кепев В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Завръща се в Прилеп и работи като български първоначален учител. Илия Манолов [43] Илия Николчев Илия Попйорданов Илия Талев (революционер) Исак Лаврентидис el [44] Исай Сърбин en Исмаил Хакъ Ойгар tr Ислямска верска общност в Република Македония mk Йеремия Павлович sr Йероклис Михаилидис el Йоаким Люляс ru Йоан Достоински Йоан Зограф [45] Йоан Теориян (Јован Теоријан) Йоанис Кольопулос el Йоанис Константинидис [46] [47] [48] Йоанис Сиомос [49] Йован Алтипармаков [50] Йован Монастирлия (Jovan Monastirlija) Йован Парлапанов Йован Шуков [51] Йонче Йосифовски Йоргис Георгиу ru Йоргос Голомбиас [52] Йоргос Карамихос el Йоргос Лянис el Йосиф Марков Йосиф Раданов Йосиф Шевченко Каймакчалан (ски център) ru Калиндия el Камила (планина) mk Канео Капетанареи Ζάλιος, Χρήστος. Οι Καπεταναραίοι της Βέροιας. // Νιάουστα 36 (146). Ιανουάριος - Μάρτιος 2014. ISSN 2118 1106 2118. с. 32. Карл Каснер Кемал Аталай tr Кики Мангова-Понявич [53] Кирици (училище) el, Кица Барджиева Колбе Климент Далкалъчев Константин Гацонис ru Константин Думба en ru Константинос Балтас el Константинос Мосхопулос en Константинос Рактиван en Константинос Томаидис Костадин Чучулайн Костадинка Палазова mk Коста Мирчев Коста Попспирков (Спирков) Костас Вуцас el Костас Килтидис el Костас Пападопулос el Костас Тахцис el Костас Тренциос el Костас Хрисогонос el Костис Симицис el Костурска носия Коце Ванов Кратовска българска община Кралски театър (Солун) el Кръстьо Рашев Крум Николов File:BASA-1932K-1-10-153.JPG, File:BASA-1932K-1-10-154.JPG, File:BASA-1932K-1-10-155.JPG Крум Чушков[54] Крупнишко земетресение Кръстьо Андонов mk Кръстьо Йосифчев Кръстьо Ножаров (адвокат във Видин, убиец на Белчев) Ксирокрини el Ксирокринийска базилика el Кукуш и неговото минало Кумановско въстание en Кутлешка носия el Лазар Мулев [55] Лазеи el Леонид Неманов (Леон) Лериговска носия el Лерински революционен район Литохорско въстание el ru Литургия за Илинден Лоренц Антони en Лука Няга Люба Чупа en Любен Татарски Майкъл Амиридис ru Майкъл Атанс ru Македоники Зои Македоникон Имерологион (Μακεδονικὸν Ἡμερολόγιον) Македония в образи Македония и Стара Сърбия [56] Македония: нейните народи и тяхното бъдеще [57] Македония Ризорта (Macedonia Risorta) Македоно-български преглед „Вардар“ Македонска дружба [58] [59] File:First Macedonian Catechism 1920.jpg Македонски национален комитет Македонски неприкосновен народен капитал File:Macedonian Inviolable Capital Fund Document.jpg, [60] Македонското освободително дело Маленкови Файл:Sv._Bogorodica_Kamensko_05.JPG Манолис Андроникос en ru[61] Манчо Димитров Мария Милетич-Букурещлиева Марко Костич sr Маркос Марковитис el Матеос Цахуридис en Международна фондация „Александър Велики“ en [62] Мелас Яниотис el Мелетий Македонски [63] Меморандум на Илинденската организация от 17 април 1924 година [64] Мемориален музей „11-ти октомври 1941 година“ mk [65] [66] [67] [68] Мемориален музей „Кузман Йосифоски – Питу“ [69] Ментеш Камхи Мери Хаскел en Меркурис Кирацус el Месокастро Местни избори в Република Македония (1990) Местни избори в Република Македония (1996) Местни избори в Република Македония (2000) Местни избори в Република Македония (2005) Местни избори в Република Македония (2009) Местни избори в Република Македония (2013) mk Методи Поппандов Мехмед Наки Юджекьок en Мехмед Шинаси Деврин en Мехмед Рифат Манастърлъ (Manastırlı Mehmed Rifat) [70] Мигдония (Древна Македония) el Миладинова къща Милан Гаврилович sr Милан Колчагов Миленко Филипович sr Миладинови Милисав Антониевич-Дримколски sr Мимис Папайоану el Миролюб Тодорович sr Мита Агликин Митко Захов Мито Миовски [71] Михаил Лолидис el Михаил Паскалев [72] [73] Михаил Хадживълчев Михайло Пупин en sr mk Мишайкови Мияци en sr mk Мияшко знаме mk Морозвиздка базилика Моше Ха Елион en Музака (държава) en Музафер Гьоксенин tr Мухтерем Нур en Мъгленорумъни en Мюталаа [74] Нада Глигорова Надгробен надпис на Персиян II Насе Кондов [75] Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско) Населица Настоятелство на бедните училища Наум Гапковски [76] Национален освободителен фронт en Начо Дживджанов [77] [78] [79] Нектарий Пелагонийски (печатар), Стефан Охридски, Мелетий Македонски [80] Никола Алгунски Никола Атанасов (флейтист) [81] Никола Багаш en Никола Бадев mk Никола Бойчик Никола Вулич de sr Никола Гърнев [82] Никола Думурджанов [83] Никола Павловски [84][85] Никола Попилиев [86] [87] Никола Поптеофилов Никола Смичков (снимка) Никола Тодев Никола Хаджиласков Никола Чолаков Никола Шекероски sh Николай Гацев Николай А Скрябин ru Николай Хартвиг en ru sr Николаос Андриотис el Николаос Лукакис Николаос Пластирас el Николаос Цярцонис el Николас Асимос el Николас Ламбринидис en Николаус Думба en ru [88] Никос Акритидис el Никос Дабизас el Никос Зьогалас el Никос Псарас el Никоас Теохаропулос ru Никълъс Хамънд ru en Нова македонска борба Опрено Орашко кале mk Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия el Офел ru Павел Джингаров Павле Калков Павле Савич sr [89] Павлин Пелски ru Палатски връх Панайотис Кокорас el Панайотис Спилиотопулос en Панделис Пульопулос en Панко Стамкоски mk Панос Дзавелас el Панос Царас el ПАОНЕ el Паско Кузман en mk Пасхалис Арванитидис el Пелагия Радонова Петрос Василиадис el Петър Гребенаров Петър Кацаревич en Петър Савинов Петър Таралямов Пеце Атанасовски mk Питър Джордж en Пископийска носия el Пол Пердризе fr de Поликлитос Ренгос el Положка битка en Портица Превземане на Невеска Прилепски български учителски събор [90] Прилепски революционен район Прифан Тумбев Пуливаци Радко Щангалов Радой Гърнев [91] Райчо Спиридонов Рафаел Батино ru Рендинска битка el Рендински пролом el Ринхини ru Розелиус (план) Ромео Деребан Рунгация (Ρουγκάτσια) Русалии [92][93] Сава Букурещлиев Савас Каледеридис el Савас Ксирос el Сакис Булас en Самуил де Медина en Самуило Янич Сборник Солун Света Богородица (Гявато) Света Богородица (Кърклино) Свети Архангел Михаил (Таксиархис) Свети Атанасий (Мойно) Свети Атанасий (Ничпур) Свети Георги (Косово) Свети Георги (Логоварди) Свети Георги (Слатина) Свети Климент Охридски (Детройт) Вероятно [94] Св. св. Константин и Елена (Томино село) Свети Никола (Бродец) Свети Никола (Стрежево) Свети Никола (Трън) Свети Теодор Тирон (Кърклино) Свети Теодор Тирон (Облаково) Серски санджак en Сима Троянович sr Симеон Гърнев [95] Симо Будимир sr Симеон Борисов Гелевски [96] Скопско българско свещеническо училище Славко Димевски Славчо Гайгуров Сократ Пановски Сократис Антракопулос [97] Солунска империя en Солунска сръбска гимназия [98] Сотир Тренчев Спас Лепавцов [99], [100] Спиро Петков Спомени (Иван Михайлов) Спомени на Арсени Костенцев Спомени от Македония Ставрос Даилакис el Стаматиос Капсас el [101] Стара Сърбия и Македония Старо Бонче mk Стеван Димитриевич sr Стере Петрашинку [102] Стерьос Думбас el Стефан Матерков Стефан Павлов Кантарджията Стефан Цветанов Стийлтън Стилянос Гонатас [103] Стойка Николаеску ro Стою Торолинко Стоян Мохаджира Стратос Дионисиу el Стесимброт Тасоски en Струма (вестник) Стружка българска община Струмишка котловина mk Студенчища СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ Съглашенска Източна армия en Тале Огненовски en [104] Тасос Стамбулоглу (Τάσος Σταμπούλογλου) Ташку Пучеря [105] [106] [107] [108] Теаген Тасоски en Текин Аръбурун en Темелко Нешков Теодорос Григориадис el Тедорос Ланарас [109] Теодорос Манетас en Теодосис Тасьос el Теофилактос Папаконстантину en Тереза Мария Жефарович [110] [111] Терзи Никола Тиквеш (винарска изба) c Тоде Илиевски mk Тодор Гичев Тодор Ецов Тодор Мутeвски [112] Тодор Радулов (политик) Тодор Станкович [113] Тольос Лазос el Тома Трайков [114] Тома Логотет el Тома Фила sr Тоас Ланарас el Трагилос Трайко Рибарев (Църнушанов „Македонизмът“) Траян Бавтировски mk Траян Бендевски Траян Китанов Тремошница Университет на Югоизточна Европа en Успение Богородично (Александрия) Успение Богородично (Бельово) Успение Богородично (Каракьой) Успение Богородично (Ново Змирново) Федър (поет) ru Филип Васков в „Участта“ Файл:Izvestaj na Filip Vaskov Slavjanski za Egejska Makedonija.pdf [115] Филипийски театър el Филириакос el Фотис Янкулас el [116] Франтишек Мареш ru [117] Хадзигеоргис Метаксас [118] [119] Хайнрих Щамлер Халил Демирджиоглу tr Халкидическо въстание Хаджи Георгис Метаксас (Χατζηγιώργης Μεταξάς) Хаджи Стоил Хари Лам (Harry H. Lamb) Хасийска носия el Хегемон Тасоски en Хрисантос Теодоридис el Христина Брадинска [120] [121] Христина Колеца el Христо Паунчев Христо Руков (актьор) Христо Сеизов Христо Тасев (историк)[122] Христос Евангелидис el Христос Караколис el Христос Николопулос el Христос Рафалидис en Цантали en Шаблон:Узунови Шаблон:Шапкареви Щефан Трьобст de Югозападни вести Яким Челопечки Яков Костурски [123] Янко Попович sr[124] Янис Богданис Яшар Ахмедовски sr Gyralina en:Gyralina Mission archéologique de Macédoine La Macédoine et les Macédoniens [125] Winklerites fodori ru Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας Бележки
За обработка Това е списък на статии, свързани с Македония, които се нуждаят от подобряване. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите, отстраните проблемите в тях и ги разширите. Александър Балабанов Анастас Янков Ангеларий Охридски и Македонски mk Беласица Битка при Криволак (1915) Богородица Перивлепта Божидар Видоески Боймия ВМРО (обединена) Временно правителство на Македония „Единство“ en Гаврил Охридски и Македонски mk Горна река sr Горноджумайско въстание Гоце Делчев Глигор Соколов Григор Войнов el Гьорче Петров Данаил Крапчев Джидимирци Димитър Папрадишки [126] Доситей Охридски и Македонски Драма Драчево Егейска Македония (по беседата) Иван Харизанов Илинденско-Преображенско въстание Исая Мажовски Йоаким III Константинополски Йоан Караджани ro Каваклиево el Кирил Лъвов [127] Константин Матов Крали Марко en Кресненско-Разложко въстание Кулакия (по беседата) Кучос sr Лаки Дельо el Леон Ламуш [128] Любомир Милетич ММТРО МФО Михаил Коласийски Моллов - Кафандарис Мохамед Али паша en Наум Миладинов Неофит VIII Николае Бацария en Николай Кавасила Никоцарас el Нова Македония Опит за уния от 1913 година Павел Киров Пере Тошев Петрички инцидент Петър Драганов Православна охридска архиепископия en Прилепско езеро Природонаучен музей на Македония mk Ракотинци Ругуновец el Румънска пропаганда сред куцовласите Самуилова крепост (Ключ) Самуилова крепост (Охрид) Сдружение Радко Серски манастир Скопски университет Славчо Абазов Солунски пожар Сръбска пропаганда в Македония Стерие Чюмети (инженер) ro Стоби mk Сяр Университет на Западна Македония Филарет Вафидис Филократов мир Хераклея Линкестис Христо Матов Христо Саракинов Шар	За избрани Това е списък на добри статии, свързани с Македония. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии. Александър III Македонски Аргир Манасиев Боймица Борис Дрангов Борис Сарафов Валовища Васил Чекаларов Владимир Поптомов Вътрешна македоно-одринска революционна организация Вътрешна македонска революционна организация Димитър Македонски (Емборе) Евтим Спространов Загоричани Зографски манастир Иван Гарванов Иван Цончев Ильо войвода Костур Коте Христов Лазар Поптрайков Лерин Македоно-одринско опълчение Милан Матов Мустафа Кемал Ататюрк Мъглен Негуш Никола Милев Охрид Петрич Пирин Свети Димитър (Солун) Синесий Скопски Славчо Абазов Стефан Веркович Тане Николов Филипи Яне Сандански Панайот Карамфилович
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Македония“.