Портал:Македония

Македония Македония е географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 km² и население 4,65 милиона души. Разположена е в басейните на реките Бистрица (Алиакмонас), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин. Областта, като пресечна точка на различни култури, има богата история. Днес областта е включена в територията на шест държави: Гърция - Егейска Македония - половината територия на географската област Македония (51%), разделена в административните области Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия; Северна Македония - Вардарска Македония - приблизително 33% от географската област Македония; България - Пиринска Македония - приблизително 10% от географската област Македония, обхваща област Благоевград и поречието на река Доспат; Албания - областта Мала Преспа, разположена в района около Преспанското езеро, както и районът на запад и юг от Охридското езеро; Сърбия - незначителна част от Македония по горното течение на река Пчиня с Прешево и манастира „Свети Прохор Пчински“; В провъзгласилото независимост от Сърбия през 2008 година Косово остават Качанишкият проход с Качаник от географска Македония; Вижте статията Македония
Към 18 април 2025 г. порталът съдържа 30 206 статии или 9,95% от общо 303 426 статии в Уикипедия.
Избрана статия Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация - революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации. Вижте статията Върховен македоно-одрински комитет	Избрана картинка Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.
Избрана личност Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). Вижте статията Никола Стоянов	Избрано селище Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души. Турското име на града е Kesriye (Кесрие). В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. От X век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Богородица Кубелидики“. В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. Вижте статията Костур
Историко-етнографски групи
Македонци    Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са всички жители на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония. Част от тях се определят като македонци на национално ниво — тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци.    Според българското мнение македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание. Вижте статията Македонци	Древни македонци    Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II Македонски. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия. Личности от Древна Македония: Александър Македонски • Антипатър • Деметрий II • Персей • Филип II • Филип III Аридей • Филип V Македонски • Филипи Вижте статията за Александър Македонски
Българи     Българите са основното население на област Македония на север от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма в ново време. Днес те са почти 100% от населението на Пиринска Македония. Във Вардарска и Егейска Македония вследствие на македонизаторския и елинизационния натиск те са малцинство. От 1990 година около 64 000 души от Северна Македония са получили българско гражданство на базата на декларация за българско съзнание. Личности с българско самосъзнание в Македония: Цар Самуил • Паисий Хилендарски • Свети Иван Рилски  • Григор Пърличев • Дине Абдураманов • Тодор Александров • Яне Сандански • Алекси Рилец • Иван Наумов Алябака • Апостол войвода • Борис Бунев • Мара Бунева • Гоце Делчев • Иван Хаджиниколов • Питу Гули • Ставре Гогов • Димитър Гюзелов • Борис Дрангов • Теодосий Синаитски • Райко Жинзифов • Братя Миладинови • Иванчо Карасулията • Георги Измирлиев • Пандо Кляшев • Даме Груев • Христо Татарчев • Любчо Георгиевски • Миле Неделковски • Младен Сърбиновски • Никола Вапцаров • Христо Смирненски • Андон Калчев • Кузман Шапкарев • Ванга Вижте статията Българи	Гърци    Гърците до Балканската война са традиционното население на Южна Македония, доминиращи южно от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма. Днес те са преобладаващата нация в завладяната през 1912 година от Гърция Егейска Македония вследствие на усилена колонизация и елинизация на местното население.    Гъркомани (на македонски: гркомани, румънски: grecomani) е термин, който се използва в България, Северна Македония и Румъния за хора с български, влашки или албански етнически произход, от oбластите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. Личности с гръцко самосъзнание в Македония: Анастасиос Михаил • Андроник Калист • Вангел Георгиев • Георгиос Кондарис • Гоно Йотов • Йоанис Котуниос • Коте Христов • Митрофанис Критопулос • • • други Вижте статиите Гърци и Гъркомани
Сърби Знаме на Сърбия Сърбомани (на македонска литературна норма: србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географската област Македония, които имат български етнически произход и са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонска литературна норма: србофили). Сърбоманството се появява в Македония в началото на 90-те години на 19 век и плод на усилена сръбска културна, а по-късно и въоръжена пропаганда. Днес в България със сърбомани често са обозначавани хората, приемащи македонизма за национална ориентация, тоест представителите на македонската нация. Тази употреба противоречи на традиционната научна употреба на термина. Личности със сръбско самосъзнание в Македония: Григор Соколов • Йован Бабунски • Йован Довезенски • Йован Долгач • Мицко Кръстев • • • други. Вижте статията Сърбомани	Други народности Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, армъни, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите. В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите и до Полша на север и Чехия и Хърватия на запад. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи. Броят на власите в Северна Македония е 9 695, а в Албания между 10 000 и 40 000. Известен брой власи населяват и района на планината Пинд, Западна Македония. Вижте статията Власи
Тематични статии
Градове и административни области в Македония Градове: Банско • Бер • Берово • Битоля • Благоевград • Боймица • Валовища • Велес • Виница • Воден • Въртокоп • Гоце Делчев • Гревена • Гумендже • Дебър • Дойран • Драма • Енидже Вардар • Зиляхово • Кавадарци • Кавала • Кайляри • Каламария • Катерини • Кожани • Костур • Кочани • Кресна • Кукуш • Кулакия • Куманово • Либаново • Лерин • Лъгадина • Ляпчища • Мелник • Неготино • Негуш • Нигрита • Острово • Охрид • Пела • Петрич • Пласничево • Прилеп • Полигирос • Разлог • Ресен • Ругуновец • Сандански • Сервия • Симитли • Солун • Скопие • Струмица • Суровичево • Съботско • Сяр • Текелиево • Тетово • Хрупища • Щип Административни области: Област Благоевград • Област Западна Македония • Област Централна Македония • Област Източна Македония и Тракия • Пчински окръг • Вардарски регион • Източен регион • Пелагонийски регион • Положки регион • Североизточен регион • Скопски регион • Югоизточен регион • Югозападен регион	Северна Македония    Северна Македония е нова държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия (включително Косово), а на запад — с Албания. Северна Македония обхваща около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представя мост между останалите балкански държави. Около 1% (20 000) от жителите официално са заявили, че имат българско национално съзнание и са получили българско гражданство на базата на български етнически произход, а още поне 3 000 граждани в републиката се обявяват за българи. Личности с македонско самосъзнание в Македония: Борис Трайковски • Владо Бучковски • Киро Глигоров • Никола Груевски • Лазар Колишевски • Димитър Влахов • Бранко Цървенковски Вижте статията за Северна Македония
История Виа Егнация, (на латински Via Egnatia, гръцки Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр.н.е., продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята. Вижте статията Виа Егнация	ВМРО-ДПМНЕ Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на държавата в НАТО и Европейския съюз. Вижте статията за ВМРО ДПМНЕ
География и природни забележителности Вардар Вардар (на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Република Гърция. Вардар извира на 683 метра надморска височина край село Вруток, протича през котловината Полог, като минава през град Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервента навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на реките Лепенец, Треска и Пчиня. В Македония има много туристически дестинации, свързани с богатото ѝ историческо минало и удивителна природа. Охрид – поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българския Ерусалим. Банско – световноизвестен ски курорт, част от 100-те национални туристически обекта в България. Олимп – втората по височина планина на Балканския полуостров, домът на древногръцките богове. Пирин – третата по височина планина на Балканския полуостров, обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Солун – най-големият град в Македония, неин исторически и културен център. Скопие – вторият по големина град в Македония, известен с архитектурните си паметници – църкви, джамии, мостове и акведукти. Атон (или Света гора) – монашеска република, почти непокътната от съвременната цивилизация. Вергина – приемник на първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί), където е открит гробът на Филип II Македонски. Сандански – балнеоложки курорт от световна величина, съчетаващ лечебната минерална вода с планинския климат. Катерини – град в Южна Македония с много морски курорти – Коринос, Паралия и Олимпияки Акти, както и туристически обекти, свързани с древния град Дион. Каламария – гръцки град – морски курорт край Солун.
Култура Зографски манастир на Света гора, стожер на българския дух и култура, съхранява оригинала на История славянобългарска. Битолски надпис Открит e през 1956 година в Битоля. В него Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство, упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Това нанася голям удар на привържениците на македонизма. Древна Македония (на гръцки Μακεδονία) е името на древно царство, намирало се в западните територии на Древна Гърция. За кратък период от време то се превръща в мощна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Вергина Първата столица на Антична Македония — Еге (Αιγαί). След археологически разкопки е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски — Филип II Македонски. На същото място е намерен античният гръцки символ — шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.	Спорт В Македония спортът е на почит от най-дълбока древност. Херодот пише, че македонският княз Александър се определял за елин, но гърците не го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите. Европейски шампион по футбол през 2004 година е националният отбор на Гърция, надигравайки националния отбор на Португалия с 1:0. Най-успешен футболен тим в Северна Македония е ФК Вардар с 5 шампионски титли и 4 купи на Македония. След футбола, в страната най-популярен и успешен спорт е баскетболът, станал популярен заради югославската и гръцката школа. Футболни отбори в Македония: Арис (Гърция) • Башкими Куманово (Северна Македония) • Беласица (България) • Вардар (Северна Македония) • Вихрен - Сандански (България) • Ираклис (Гърция) • Кастория (Гърция) • Македония Гьорче Петров (Северна Македония) • ПАОК (Гърция) • Пелистер (Северна Македония) • Пирин - Благоевград (България) • Пирин - Гоце Делчев (България) • Победа (Северна Македония) • Шкендия Тетово (Северна Македония).
Любопитно
Термини, свързани с Македония Политически: Македонизъм Гъркомани Сърбомани Българомани Сдружение Радко Спор за името на Република Македония Любчо Георгиевски Ванчо Михайлов Исторически Цар Самуил Македонски въпрос Македонски научен институт Илинденско-Преображенско въстание Битолски надпис Самуилов надпис Гоце Делчев Мара Бунева Карпош Павел Шатев Андон Калчев Културни Св. Паисий Хилендарски Св. Климент Охридски Елинизъм Ванга Звездата от Вергина Баба Марта (празнува се в България, Северна Македония и северна Гърция) Димитър Миладинов Константин Миладинов Райко Жинзифов Военни Солунски (Македонски) фронт Траянови врата ВМРО Тодор Александров Борис Дрангов Единадесета пехотна македонска дивизия Дойранска епопея Леринска операция Криволашко сражение (1915) Струмска операция Пробив при Добро поле	Знаете ли, че ... че Скопие между 972 и 992 г. и Охрид мeжду 992 и 1018 г. са били столици на България? че Света гора е автономна монашеска република под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира? че кан Кубер е първият български владетел, управлявал Македония по времето, когато неговият брат Аспарух е създал днешната българската държава? че името „Македония“ е много старо и произхожда от старогръцките думи μάκος и μακεδνός, които означават „висок“? че през месец февруари 2007 година Банско бе домакин на европейското първенство по биатлон? че в ТЕЦ-овете разположени в близост до Кожани се произвежда около 80% от електричеството на Гърция? че в герба на Северна Македония зад река Вардар е изобразена българската планина Пирин, над която изгрява слънцето от изток? че днешната Северна Македония е единствената държава от бившите югорепублики, която доби независимост без никакви кръвопролития? че една четвърт от населението на Северна Македония живее в Скопие? че Майка Тереза е родена в Скопие през 1910 година? че „бащата на турската нация“, Мустафа Кемал Ататюрк, е роден в Солун и е учил в Битолското военно училище? че в Македония след превземането на Константинопол е основано от кръстоносците самостоятелно от Латинската империя Солунско кралство през 1204 година? че в Солун през 1683 година е основана юдейската кабалистична секта дьонме? че Солунските атентати са първият значим терористичен акт през размирния за човечеството XX век?
Координация на портал „Македония“
За създаване Това е списък на статии, свързани с Македония, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в другоезични уикипедии или да използвате посочените външни източници. Абдулбаки Йокдем tr Адам Запекос Адем Баба теке mk Адриан Папахаджи en [1] Аладжагьол (Αλατζάγκιολα) Албер Кан fr [2] Александрос Диаманидис el Александру Мачедонски ro Александър Колчагов [3] Алкивиадис Икономидис Алекос Триандафилидис el Александрос Триандафилидис el Александър Велянов mk Александър Линин mk Али Баба (връх в Шарлия) Амфакситида mk Амфиполски лиман el Анастасиос Дардас Δάρδας, Αναστάσιος [4] Анастасиос Цярас el Ангелос Ангелусис el Андонис Кафедзопулос el Андонис Грегос el Андонис Сурунис el Андреас Макрис el Андреас Стратос en Андроник Кирски el Анче Джамбазова mk Апостолос Айдонас el Апостолос Вакалопулос el Апостолос Панас el Апостолос Яну en Аргир Мумджиев Ардиан Кючюку sq Ари Мурну ro Аристидис Досиос el Аристотелис Лякос el Аристотелис Харисиадис [5] Ариф Шентюрк en Артемис Матеопулос el Арумънски диалекти en Асен Богданов mk Асен Джеров Аспарух Корубинов (Корубиновски, Корубиноски) Асоциация на македонците в Румъния [6] Атанас Пировски Атанас Тамбурков (Наско Тамбурков) [7] Атанас Хаджийски Атанасиос Ангелопулос en Атанасиос Астериу el Атанасиос Кодзиас el Атанасиос Филипидис el Атанасиос Цавтарис el Ашък Челеби en Баир махала (Сяр) el Балджанска носия el Барух Узиел ru Барухия Русо ru Белица (Мъглен) Берекетли гьол (Правищко блато) [8] Берска носия el Бил Нешковски en Битка в долината на Еригон en Благой Панчев Благоя Дрънков mk Богдан Теохаров Богдан Шумаров en Богдан Янкович [9] Божидар Чеков [10] Борис Арсов Илиев Борис Гологанов, журналист, писател, офицер, деец на ВМОК (може би двама) Борис Бондиков Борис Жуглов Борис Огнянов Бошко Бабич [11] [12] Боян Зафировски mk Бранимир Щулич ru Братя Маркидис Пулиу el Бреа (Тракия) en Брейски декрет en Българска искра Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878) Вангел Агликин Вангел Димитровски [13] Ванчо Механджиски Вардарска порта el Варош (Лерин) [14] Варош (Охрид) Васил Гърмени sq Васил Гърнев [15] Васил Иванов (лекар) (Църнушанов „Македонизмът“, от 288 нататък) Васил Шишков mk Василе Ширли en Василис Ксантопулос el Василис Рафаилидис el Василиос Скурис en Василиос Фтенакис de [16] Василиос Цяртас en Ватински декрет Вевчанска носия [17] Вевчански карнавал mk Век (1874 - 1876) Велешка носия [18] Велко Македонски [19] [20] Вело Цфарку [21] [22] Велюшки кръст mk en Венцеслав Евтимов [23] Вера Барутчийска [24], [25], [26], [27] Вера Павлова ru Веролюб Андоновски mk Весна Яневска mk Викентий Макушев en ru Виктор Диамандиев [28] и учител в Солун Виктор Машков ru Виктор Нисянчев [29] [30] [31] Виктория Андреева Георгова (Гьоргова, Виктория Добри Христова, художничка) Винарска изба „Еленов“ [32] [33] [34] [35] [36] Виолета Нешева [37] Вита Блаже Коя [38] Владимир Димитриевич es Владимир Драндаров Владимир Ковачевич (офицер) en Владимир Паскалев [39] Владимир Ралев mk Владимир Хаджимаринов Владо Тренески Владо Туджаров Влатко Илиевски en Влатко Стаматовски Воденска водопадна пещепа el Водосир Войн Божинов Всегръцка федерация на влашките културни сдружения en Вълчо Сариев Гавриил Аврамидис el Гавриил Зографски [40] Гавриил Кундиадис [41] Георги Андонов (политик) Георги Арнаудов (ВТРО) [42] Георги Великов Димитров [43] Георги Дукимов mk Георги Константиновски mk Георги Кузманов [44] Георги Тимев [45] Георги Тополигов Георги Трендафилов Георгиос Аманатидис (политик) Георгиос Атанасиу (юрист) el Георгиос Варвутис el Георгиос Дакис el Георгиос Канелопулос Георгиос Матеудакис el Георгиос Папаконстантину el Георгиос Паракименос en Георгиос Темелис el Герасим Константинов Герб на Гоце Делчев Герб на Симитли Герб на Якоруда Гиго Драндаров идентичен с Георги Драндаров вероятно Глигор Муратовски [46] mk Гордана Димитриеска – Кочоска mk Горноджумайски панаир Гоце Делчев (Пейо Яворов) [47] Гоце Николовски mk Град Горна Джумая. Минало и днес Григориос Лонгос Σπάρτση, Νίκου. ΟΙΚΟΓΕΝΕΙΑ ΛΟΓΓΟΥ Παρουσία και δράση στα κοινά της Νάουσας (τέλος 19ου-αρχές 20ου αι) // Νιάουστα 124. Ιούλιος-Σεπτέμβριος 2008. с. 9. Григориос Пайкос el Григориос Паракименос en Гърневи Дамян Исайлович [48] Даниел Жефарович [49] Делипавлов бадем Дервент (Вардар) Джезаир Реджепи mk Джеймс Морган [50] [51] Джигуровски чинар Джика Коада ro Джон Макдоналд [52] Джон Сосидис el Джордж Милн en Джура Иванишевич [53] Димитрие Младенович [54] Димитриос Василиадис el Димитриос Константинидис Рангазас Димитриос Лолидис el Димитриос Макрис el Димитриос Цакнакис el Димитриос Цифодимос el Димитрис Гакис el Димитрис Керидис el Димитрис Кувелас el Димитрис Куфондинас el Димитър Хадживълчев Димитър Шабанов [55] [56] Димостенис Теохаридис el Димче Найчески mk Додуларско клане ru Долно Церово Долянски панаир [57] Домостроителна кооперация „Илинден“/Илинденска домостроителна кооперация[58][59] Дончо Арсов (Македонизмът 212) Драги Митревски mk Драгомир Обрадович sr Драминогносия Δραμοινογνωσία Думитру Баку ro Дъбицата Евгени Георгов Евгениос Пападопулос el Евгениос Хайтидис el Еврейски гробища (Сяр) el Езиков спор между България и Северна Македония Елена Мисиркова mk Елеска котловина Емануил Бакалов Емануил Файт cs Емил Костадинов (политик) Емил Назъров Емин Еркул tr Ендри Чекичи en Жак Ансел en Жеко Банев (от Хасково) [60] [61] Железопътна линия Тополян – Петелинос el Жозеф-Жан Лепавек [62] Зафир Стаматов el[63] Захария Даскалов Иван Динишев Иван Попадамов Иван Попович (лекар) [64] Иван Поповски ru Иван Стойчев (архитект) [65] Иван Стрезов Иван Янев (Височен) Илия Иванов (Охрид) Илия Николчев Илия Спировски mk Илия Попйорданов Илия Талев (революционер) Интерсалоника Иржи Стака ro Иса Болетини en Исак Лаврентидис el [66] Исай Сърбин en Исмаил Мачев ru Исмет Кисьо Ислямска верска общност в Северна Македония mk Йеремия Павлович sr Йероклис Михаилидис el Йоаким Люляс ru Йоаким Мустрев Йоаким Стършеновски Йоан Достоински Йоан Зограф [67] Йоан Теориян (Јован Теоријан) Йоанис Амиридис el Йоанис Делиянис (юрист) el Йоанис Кольопулос el Йоанис Константинидис [68] [69] [70] Йоанис Пападакис-Стайкос el Йоанис Сиомос [71] Йоанис Христоглу el Йован Джипунов (Йовче) Йован Монастирлия (Jovan Monastirlija) Йован Парлапанов Йован Ристов [72] Йован Шуков [73] Йон Лучиан Мурну ro Йонче Йосифовски Йоргис Георгиу ru Йоргос Аманатидис (футболист) el Йоргос Голомбиас [74] [75] Йоргос Карамихос el Йоргос Лянис (Негуш) el Йоргос Лянис (Суровичево) el Йоргос Пастакас [76] en Йоргос Модис en Йоргос Флоридис el Йосиф Песнописец ru Йосиф Раданов Йосиф Шевченко Камешнишки водопад Канита Сума ru Капетанареи Ζάλιος, Χρήστος. Οι Καπεταναραίοι της Βέροιας // Νιάουστα 36 (146). Ιανουάριος - Μάρτιος 2014. ISSN 2118 1106 2118. с. 32. Катеринско клане ru Карл Каснер Карпо Година sr Кая Шукова mk Кемал Аталай tr Кики Мангова-Понявич [77] Кириакос Амиридис en Кирил Аспарухов [78][79] Кирици (училище) el Клеон Крандонелис el Климент Полянин Клисурско клане (Гърция) ru Кола Тромара en Константин Гацонис ru Константин Йордан [80] Константин Маймука ro Константин Мановски Константин Момировић sr Константин Тодоров Размов (депутат в VII ВНС) Константинос Балтас el Константинос Бумбас el Константинос Димопулос el Константинос Зервас el Константинос Мосхопулос en Константинос Папапанайоту el Константинос Пиларинос el Константинос Рактиван en Константинос Томаидис Константинос Тусиадис el Коста Мирчев Костадин Скопаков Костас Вуцас el Костас Карапанайотидис el Костас Килтидис el Костас Тахцис el Костас Тренциос el Костас Хрисогонос el Костас Цурис [81] Костис Симицис el Костуркови Костурска носия Коце Ванов Краста (пещера) [82] Кратовска българска община Критон Арсенис el Кръстьо Рашев Крум Ловков en Крум Чушков[83] Крупнишко земетресение Кръстьо Ножаров (адвокат във Видин, убиец на Белчев) Ксенофон Стерядис el Ксирокрини el Кутлешка носия el Лазар Крепиев Лазар Мулев [84] Лазеи el Лакис Василиадис el Левтерис Аврамакис el Леон Моисевич Неманов (Léon Moïsevitch Nemanoff) [85] [86] [87] Леонид Неманов (Леон) Лериговска носия el Лисец (Плачковица) mk Любен Татарски Майк Илич en Майкъл Амиридис ru Майкъл Атанс ru Македоникон Имерологион (Μακεδονικὸν Ἡμερολόγιον) Мангъро Марко Костич sr Мартин Вучич ru Мелетий Македонски [88] [89] [90] Меморандум на МНИ София във връзка с взаимоотношенията между Р. България и Р. Македония по повод езиковия спор [91] Меркурис Кирацус el Местни избори в Република Македония (1990) Местни избори в Република Македония (1996) Местни избори в Република Македония (2000) Местни избори в Република Македония (2005) Местни избори в Република Македония (2009) Местни избори в Република Македония (2013) mk Месут Куртис en Методий В. Македонски Методий Петров ru Мехмед Наки Юджекьок en Мехмед Шинаси Деврин en Мехмед Рифат Манастърлъ (Manastırlı Mehmed Rifat) [92] Мигдония (Древна Македония) el Милан Гаврилович sr Милан Колчагов Миленко Филипович sr Милко Бунев Милтиадис Дзонис el Милтиадис Канотас el Милтиадис Константину en Мимис Папайоану el Миролюб Тодорович sr Митко Захов Митхат Аранити sq Михаил Димоние en Михаил Лолидис el Михаил Хадживълчев Мишайкови Мияшко знаме mk Моисей Иванов Праматаров [93] Мохамед Шериф паша en Моше Ха Елион en Музафер Гьоксенин tr Мюталаа [94] Нада Глигорова Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско) Настоятелство на бедните училища Наум Маймука ro Наум Фортомаров Науме Радически mk Нашку Лози [95] [96] тоест Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 807. (на македонска литературна норма) Неджет Инджекара tr Нектарий Пелагонийски (печатар), Стефан Охридски, Мелетий Македонски [97] Никола Алгунски Никола Антикаджиев [98] Никола Бойчик Никола Вулич de sr Никола Георгиев (Кондороби) Никола Коджабашия mk Никола Павлов Никола Тодев Никола Чолаков Никола Шекероски sr Николай Гацев Николай Хартвиг en ru sr Николаос Андриотис el Николаос Зардинидис el Николаос Кацанос el Николаос Ксенитидис [99] Николаос Купарусос el Николаос Курнавос el Николаос Лукакис Николаос Панайотопулос el Николаос Пластирас el Николаос Узунидис el Николаос Цярцонис el Николас Асимос el Николас Ламбринидис en Никос Акритидис el Никос Дабизас el Никос Зьогалас el Никос Псарас el Никос-Гавриил Пендзикис el Нотис Марияс el Одринска българска община [100] Опрено Орестис Малтос el Ото Кронщайнер [101] Павел Джингаров Павел Теохаров (учител) Павел Теохаров (вирусолог) Павле Калков Павле Савич sr [102] Павлин Пелски ru Павлос Кондоянидис el Паметници на българското народно творчество [103] Палатски връх Панайотис Кокорас el Панайотис Мавридис el Панайотис Псомиадис el Панайотис Спилиотопулос en Панайотис Спиропулос (политик) el Панделис Пульопулос en Панос Дзавелас el Панос Царас el ПАОНЕ el Паско Кузман en mk Паско Пармаков [104] [105] [106] Пасхалис Арванитидис el Пелагия Радонова Периклис Миткас el Петрос Василиадис el Петрос Дурдумбакис el Петър Казов Петър Шопов Петър Шулинчевски mk Пископийска носия el Погранични събори между България и Югославия [107] Поликлитос Ренгос el Прокопиос Сивенас el Пчелина (възвишение) Пунтесий Пътелейска базилика [108] Равенишки парламент [109] Равенишко споразумение [110] [111] Радко Щангалов Разложка околия Рания Траския el Рендинска битка el Римнийски мост Ринхини ru Родолф Арчибалд Райс en Рождество Богородично (Върбени) Розелиус (план) Руднишко неолитно селище [112] [113] Румънска и арумънска колонизация на Южна Добруджа [114] Рунгация (Ρουγκάτσια) Сава Неделков (Неделков) Сава Рабренович [115] Савас Каледеридис el Савас Ксирос el Самуил де Медина en Самуило Янич Сандански чинар Света Богородица (Гявато) Света Богородица (Кърклино) Света Богородица (Сенце) Света Злата (Слатина) Света Параскева (Горно Родиво) Света Параскева (Каменик) Света Троица (Орман) Свети Атанасий (Вълчища) Свети Атанасий (Кономлади) Свети Георги (Косово) Свети Георги (Слатина) Свети Георги (Фтери) Свети Димитър (Лозен) [116] Свети Йоан Богослов (Овчарци) [117] Св. св. Константин и Елена (Томино село) Свети Никола (Стрежево) Свети Никола (Якоруда) [118] Свети Николай (Тресино) Свети Пантелеймон (Арсен) Свети Теодор Тирон (Кърклино) Свети Теодор Тирон (Облаково) Светослав Лобошки [119] Серафим Стоянов (четник на Кондолов, войвода при потушаването на Въстанието) Сергей Шишов Сима Савич [120] Сима Троянович sr Симо Будимир sr Синеклийски атентат Сини вир (Канина) Скално светилище (Левуново) Славко Димевски Славко Кръстевски mk Слободан Маркович sr Сократис Антракопулос [121] Сократис Маламас el Соломон Айлон en Сотир Начев mk София Клисурска el Спас Лепавцов [122], [123] Спиро Петков Спирос Халвадзис el Сотирис Папандониу el Сражение в Гюргевица Сражение при Заградски камен Сражение при Султан тепе (1903) Сражение при Мухарем хан ru Сражение при Табановце en Ставрос Атанасиадис el Ставрос Даилакис el Стаматиос Капсас el [124] Станислав Лесновски ru Старо Бонче mk Стеван Димитриевич sr Стере Гуля ro Стере Петрашинку [125] Стефан Матерков Стефан Цветанов Стефанос Коцианос el Стефанос Фотиадис el Столе Попов mk Стратос Дионисиу el Струма (вестник) Студенчища Стоян Катошев и Михайлов 4 Стоян Пирев СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ Сухия връх Сфагийско клане ru Съюз на отоманските български гимнастически дружества Такос Макрис el Тале Огненовски en [126] Танасис Папатанасиу el Танасис Сейтанидис el Танос Димадис el Тасос Бардзокас el Тасос Карипидис el Тасос Куракис el Тасос Хадзивасилиу el Ташку Пучеря [127] [128] [129] [130] Текин Аръбурун en Темелко Нешков [131] Теодорос Григориадис el Тедорос Ланарас [132] Теодорос Манетас en Теодорос Модис (физик) en [133] Теодорос Теодоридис (Пласничево) el Теодосий Лисевич [134] [135] [136] Теодосис Тасьос el Теодул и Агатопод el Теофилактос Папаконстантину en [137] [138] Теофилос Кавберидис el Теохарис Цьокас el Теренс Куик el Тереза Мария Жефарович [139] [140] Тиквеш (винарска изба) c Тиквешка котловина mk Тодор Каев Тодор Маневич [141] Тодор Радулов (политик) Тодор Станкович sr [142] Лилић, Борислава. Знаменита личност Србије, национални радник и народни посланик, Тодор Станковић // Пешчаник : часопис за историографију, архивистику и хуманистичке науке I. Ниш, Историјски архив града Ниша, 2003. с. 91—106. Тольос Лазос el Тома Апостолов Тома Логотет el Тома Фила sr Томе Миовски [143] Трагилос Трайко Рибарев (Църнушанов „Македонизмът“) Трайчо Калеичев [144] Траян Бавтировски mk Траян Стоянович en Тридесети полк (ЕЛАС) ru Трифон Алесиадис el Трифон Ошавков (Трифун) Угрин Йоксимович (Угрин Јоксимовић) Успение Богородично (Александрия) Успение Богородично (Бельово) Успение Богородично (Каракьой) Успение Богородично (Ново Змирново) Училищен отдел (Българска екзархия) Фагрис el Фаик Курти sq Филип Солунски en Филипос Зафираки Теодосиу el Филириакос el Фодас Баралякос el Франтишек Мареш ru [145] Хайнрих Щамлер Халил Демирджиоглу tr Халкидическо въстание Хаджи Георгис Метаксас (Χατζηγιώργης Μεταξάς) [146] [147] Хаджи Стоил Хари Лам (Harry H. Lamb) Харалампи Бутлев (Рампо Бутле) [148] [149] Харалампи Топличанец (Рампо Топличанец) [150] [151] Харилаос Бусиос el Харис Костопулос el Хасийска носия el Хилендарска кондика Храм на Александър Велики (Джумая) [152] [153] Храм на всички богове (Даутбал) [154] [155] [156] Хрисантос Теодоридис el Христина Колеца el Христо Карамбулев Христо Оджаклиевски mk Христо Сеизов Христо Тасев (историк)[157] Христо Холиолчев Христодулос Баланос el Христос Евангелидис el Христос Караколис el Христос Ковациадис и Стерьос Ковациадис [158] Христос Мецкас el Христос Николопулос el Христос Рафалидис en Хронис Боцоглу [159] Хукук мектеби Хюрем Ерман tr [160] Цантали en Цветан Мазнику [161] Цветан Стършенов Цвятко Анастасов Цигански чифлик el Цървенкови Чала (Пирин) [162] Черен мост на Струма [163] Шабан Йълдъз tr Шаблон:Ляпчеви [164] Шевкет Джанданер tr Шемши ефенди tr Щерьо Наков mk Щефан Трьобст de Югозападни вести Яким Челопечки Яна Бурческа ru Янис Богданос (Γιάννης Μπογδάνος) Янис Дривеленкас el Янис Йоанидис (баскетболист) el Янис Моисиадис el Gyralina en:Gyralina Mission archéologique de Macédoine La Macédoine et les Macédoniens [165] Winklerites fodori ru Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας Бележки
За обработка Това е списък на статии, свързани с Македония, които се нуждаят от подобряване. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите, отстраните проблемите в тях и ги разширите. Александър Балабанов Ана Диамандопулу Анастас Янков Ангеларий Охридски и Македонски mk Беласица Битка при Криволак (1915) Битолски конгрес en Богородица Перивлепта Божидар Видоески Боймия Брежани (община Дебърца) mk Велмей mk ВМРО (обединена) Временно правителство на Македония „Единство“ en Гаврил Охридски и Македонски mk Горна река sr Горноджумайско въстание Гоце Делчев Глигор Соколов Григор Войнов el Гьорче Петров Данаил Крапчев Джидимирци Димитър Папрадишки [166] Доситей Охридски и Македонски Драма Драчево Егейска Македония (по беседата) Иван Харизанов Илинденско-Преображенско въстание Исая Мажовски Йоаким III Константинополски Йоан Караджани ro Каваклиево el Кирил Лъвов [167] Константин Матов Крали Марко en Кресненско-Разложко въстание Кулакия (по беседата) Кучос sr Лаки Дельо el Леон Ламуш [168] Любомир Милетич ММТРО Македоника Грамата ru МФО Михаил Коласийски Моллов - Кафандарис Мохамед Али паша en Народоосвободителен фронт en Неофит VIII Николае Бацария en Николай Кавасила Никоцарас el Нова Македония Опит за уния от 1913 година Павел Киров Пере Тошев Петрички инцидент Петър Драганов Православна охридска архиепископия en Прилепско езеро Природонаучен музей на Македония mk Ракотинци Ругуновец el Румънска пропаганда сред куцовласите Самуилова крепост (Ключ) Самуилова крепост (Охрид) Сдружение Радко Серски манастир Скопски университет Славчо Абазов Солунски пожар Сръбска пропаганда в Македония Стерие Чюмети (инженер) ro Стефан Рол Стоби mk Сяр Търпейца mk Университет на Западна Македония Филарет Вафидис Филократов мир Хераклея Линкестис Христо Матов Христо Саракинов Шар	За избрани Това е списък на добри статии, свързани с Македония. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии. Александър III Македонски Аргир Манасиев Боймица Борис Дрангов Борис Сарафов Валовища Васил Диамандиев Васил Чекаларов Владимир Поптомов Вътрешна македоно-одринска революционна организация Вътрешна македонска революционна организация Димитър Македонски (Емборе) Евтим Спространов Жиковищки манастир Загоричани Зографски манастир Иван Гарванов Иван Цончев Ильо войвода Киряк Шкуртов Костур Коте Христов Лазар Поптрайков Лерин Македоно-одринско опълчение Македонско дружество „Гоце Делчев“ (Варна) Милан Матов Мустафа Кемал Ататюрк Мъглен Негуш Никола Милев Обсада на Солун (1422 – 1430) Охрид Панайот Карамфилович Петрич Пирин Свети Димитър (Солун) Синесий Скопски Славчо Абазов Стефан Веркович Стефос Григориу Тане Николов Филипи Христо Караманджуков Яне Сандански
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Македония“.