Берово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За селото в Гърция, чието старо име е Берово, вижте Вертискос (дем Лъгадина).
Берово
Знаме    Герб
Манастирът „Успение Богородично“.
Манастирът „Успение Богородично“.
Macedonia relief location map.jpg
41.7078° с. ш. 22.8564° и. д.
Берово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 925 m
Население (2002) 7 002 души
Пощенски код 2330
Официален сайт http://berovo.gov.mk/
Берово в Общомедия

Берово (на македонска литературна норма: Берово) е град в източната част на Република Македония. Център на Община Берово, която има население от 13 491 души и на историческата област Малешево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в подножието на Малешевска планина, близо до Беровското езеро, на 160 км от Скопие, 47 - от Струмица и 52 км - от Кочани. Градът има умерено-континентален климат с определено влияние на планински климат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В различни археологически обекти в района на Берово са открити останки от желязната епоха, от римско време, от Късната Античност и от Средновековието. Те включват некрополи и няколко селища от различно време. Най-продължителен е бил животът в селището в местността Ковачилница, което, макар и с прекъсвания, е съществувало от желязната епоха до Средновековието.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Берова, което заедно с еврейската си махала имало с 55 джизие ханета (домакинства)[2].

През Възраждането Берово е един от центровете на борбата на българите в Източна Македония за културно-национални права. В 1830 година в него е открито килийно училище, в което учителства Петър Клисаров от Щип. През втората половина на 19 век това училище прераства във взаимно българско, а по-късно е открито и класно училище.[3] В него учителстват Димитър Попгеоргиев-Беровски, Димитър Бисеров от Дупница и други възрожденски деятели. Димитър Попгеоргиев е и един от водачите на местната българска църковна община, която ръководи борбата на беровчани с гръцкия владика в Струмица и противодейства на опитите на сръбската пропаганда да наложи свои учебници в местното училище. След неуспешни опити да се присъединят към Кюстендилската епархия на Българската екзархия, в 1874 година беровчани изгонват от своята църква струмишкия владика Йеротей[4]. През пролетта на 1878 година беровчани се включват активно в събирането на подписи за благодарствения адрес до руския император след подписването на Санстефанския мирен договор[5].

В края на 19 век Берово е малко градче в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берово е посочено като село с 620 домакинства, като жителите му са 2 250 българи и 35 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2 300 жители българи християни, 600 българи мохамедани и 40 цигани.[7]

В градчето пуска корени сръбската пропаганда. В началото на 20 век християнското население на Берово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Берово има 1 840 българи екзархисти и 1 184 българи патриаршисти сърбомани, като там функционират едно българско и две сръбски училища.[8] Сръбски учители от 1892 до 1912 година в Берово и Малешево са Йован Кастратович (Черна гора), Спира Радивоевич (Призрен), Радош Джокович (Черна гора), Младен Димитриевич (Призрен), Глигорие Дракалович и Василие Дракалович (Берово), Станко Костич (Галичник), Йосиф Брадич (Битоля), Василие Серафимович (Тетово), Глигорие Попович (Гниляне), Алекса и Йелена Йовичич (Нови пазар), Милован Кастратович (Беране), Милутин Дедович (Черна гора), Йелена Радивоевичка (Призрен), Драга Поповичка (Гниляне), Йефта и София Джукович (Плевле), Глигорие Шишевич (Берово), Василие Попович (Кратово), Любица Карчевич (Берово), Стоян Стеич (Куманово), Новак Векович (Беране), Новица и Живка Бабович (Черна гора) и Йордан и Зорка Бабамович (Щип).[9]

При избухването на Балканската война петдесет и двама човека от Берово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Берово живеят 253 помаци и 2195 българи.[11]

Според преброяването от 2002 година Берово има 7 002 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 6 404
албанци 0
турци 91
цигани 459
власи 6
сърби 14
бошняци 3
други 25

В Берово има мъжки манастир - „Успение Богородично“ и женски - „Архангел Михаил“. Автор на иконите в беровските църкви „Рождество Богородично“, „Свети Архангел Михаил“ и „Животворящ източник“ (1920 - 1922 година) е Гаврил Атанасов от Берово.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Беровчани

В Берово са родени българските революционери Васе Скендерски, Иван Станков Пашалията, Никола Малешевски, Димитър Попгеоргиев и Христо Попвасилев. Други известни беровчани са българският хайдутин Ильо войвода, българската хайдутка Мария Попгеоргиева, българският духовник и просветен деец Стоян Гълъбов, българският свещеник и революционер Димитър Икономов, архитектът и политик от Социалистическа република Македония Андрей Токарев, сръбският учител и политик Глигорие Дракалович и българските политици Димитър Ацев и Димитър Ковачев, който е кмет на град Кюстендил в периода 1921 - 1922 година.

  • Дядо Ильо войвода.

  • Арсо Даскала, деец на ВМОРО или ВМОК, умрял след 1918 г.[14]

  • В. Димитров от Берово, деец на ВМОРО или ВМОК.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Берово (Общеславянский лингвистический атлас 104). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora obuhvaćenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, 1981, стр. 739-744.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.411
  4. ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 21-26
  5. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1986, (фототипно издание), стр. 353-354
  6. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  7. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 228.
  8. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  9. ↑ Павловић, Јеремија Радивојевић. Малешево и малешевци, Штамп. „Свети Сава“, М. Салдековића, 1928, 353.
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
  11. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  14. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
Населени места в Община Берово Flag of Berovo.PNG
Берово | Будинарци | Владимирово | Дворище | Мачево | Митрашинци | Ратево | Русиново | Смоймирово

Исторически села: Безгащево
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берово&oldid=7467759“.