Направо към съдържанието

Димитър Икономов (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Икономов.

Димитър Икономов
български свещеник
Роден
Димитър Георгиев Икономов
Починал
1912 г. (83 г.)

Димитър (Поп) Георгиев Икономов или Стоянов, известен и като Рибнишкия поп и Димитрето, е български свещеник, просветен деец и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Икономов е роден през 1828 година[2] в малешевската паланка Берово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на иконом поп Георги Паланецки. Брат му Веселин Икономов е революционер от ВМОРО.[3]

Димитър Икономов учи шивашкия занаят в Берово и работи като шивач гурбетчия из Каршияка. В 1841 година се опитва да открие българско училище в женския манастир „Свети Архангел Михаил“ в Берово, но наклеветен от гъркоманите е арестуван и затворен. Преселва се в мелнишкото село Горна Рибница, където се жени за чорбаджийска дъщеря и работи като шивач.[4] Открива тайно килийно училище в Нуревата воденица на 10 май 1844 година. Две години по-късно към воденицата е направена специална училищна стая с вход от покрива. В училището си Димитър Икономов въвежда елементи от взаимноучителния метод. Напредналите учат часослова, псалтира и църковно пеене, а начинаещите само четене и писане. Всички учат история, смятане и шивачество. Училището бързо става известно в Мелнишката епархия и в него идват деца и отвъд Струма.[5]

Димитър Икономов е ръкоположен за свещеник и става пръв настоятел на построената в 1849 година църква „Свети Атанасий“, като продължава да учителства. Непрекъснато е клеветен и затварян от властите.[5] В 1857 година след интриги на владиката Дионисий Мелнишки е осъден на 4 години затвор. След освобождаването си бяга в Сърбия и в 1861 година постъпва в Първата българска легия на Георги Раковски. По-късно се завръща в Горна Рибница.[1] През 1871 година е избран за председател на Мелнишката българска община.[5][1]

Икономов участва в революционната подготовка в 1876 година. Арестуван е и получава смъртна присъда, заменена по-късно от доживотен затвор в Диарбекир. По пътя към Диарбекир Икономов успява да избяга.[1]

След частичното Освобождение по време на Кресненско-Разложкото въстание Икономов е войвода на чета, която се сражава в областта Каршияк.[5]

След въстанието емигрира в Свободна България и се заселва в Дупница.[6] Тук служи като свещеник в черквата „Свети Никола“, в двора на която е погребан.[7][8][9]

  • Китанов, Ал. „Димитър Икономов – Рибнишкия поп и неговите записки“. сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 93 – 102.
  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 373.
  2. Енциклопедия на български родове
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
  4. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 27.
  5. а б в г Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 28.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 183-184.
  7. Сърбов, Серафим. „Будителят“. София, 1937.
  8. Назъров, Кирил. Огражден, ИК „Фльорир“, София, 1997, стр. 35 – 37.
  9. Терзийски, Г. Църквата „Свети Атанас“ в с. Горна Рибница./Church of St. Athanasius in the village of Upper Rybnitsa, архив на оригинала от 1 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110901164253/http://vitrouviy.blogspot.com/2011/03/blog-post_7070.html, посетен на 1 септември 2011