Килийно училище
Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост. То съществува в българските земи през епохата на османското владичество (в периода XV – XVIII век единствените в тях християнски училища). Те се развиват върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално килийни училища възникват при черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер, а през XVII и XVIII век се появяват и частни (домашни), които се основават предимно от светски лица в частни сгради.[1] Към XVIII век килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котел и Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския манастир.
До появата на взаимните училища през първата половина на XIX век, килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование спомага за запазването на народностната идентичност и българско самосъзнание на населението. В тях не се набляга толкова на религиозното обучение, колкото на свързването му с възможността да се получат полезни знания. Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Докато обучава, той се занимава със занаята си. Обучението се води на гръцки, църковнославянски или и на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“[2], „Псалтир“ и други.
С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги, включително „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, килийните училища престават да съществуват.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чакъров, Н. и колектив. История на образованието и педагогическата мисъл в България, Том I, София, 1975, стр. 154.
- ↑ Scripta Bulgarica, богослужебна книга Апостол
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 431 – 432.
