Гръцки език

Гръцки език
ελληνικά
	Гръцки език ελληνικά
/eliniˈka/
Страна	Гърция, Кипър
Регион	Югоизточна Европа
Говорещи	13 000 000
Писменост	гръцка азбука
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Гръцки; Атически; Гръцки;
Официално положение
Официален в	Гърция; Кипър; Европейски съюз
Регулатор	Център за гръцкия език
Кодове
ISO 639-1	el
ISO 639-2	gre
ISO 639-3	ell
	; Области, в които се говори съвременен гръцки (в тъмносиньо са тези области, където е официален език)
	Уикипедия на Гръцки език
	Гръцки език в Общомедия

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души^[1] в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната част на Балканския полуостров, гръцкият език има най-дългата документирана история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През по-голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза от финикийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи, като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

Гръцкият език заема особено място в историята на Европа, християнството и Западния свят. Корпусът на старогръцката литература включва произведения, като епичните поеми „Илиада“ и „Одисея“, които имат огромно значение и оказват силно влияние върху по-късната европейска литература. Гръцкият е и езикът на много основополагащи текстове на западната философия, като съчиненията на Платон и Аристотел. Ключовият за християнството Нов Завет първоначално е написан на гръцки, а гръцкият и днес продължава да се използва в богослужението на някои християнски църкви.

През Античността гръцкият е лингва франка на Средиземноморието и Близкия изток, а по-късно е официалният език на Византийската империя. В съвременната си форма той е официален език на Гърция и Кипър и един от официалните езици на Европейския съюз. Много съвременни езици, включително и българският, използват голям брой думи с гръцки произход, като гръцки думи, наред с латинските, често служат за основа при образуването на неологизми.

Класификация

Гръцкият език е единственият съвременен представител на обособен клон на индоевропейското езиково семейство. Древните езици, които вероятно са най-тясно свързани с него, са древномакедонският (смятан от някои езиковеди за диалект на гръцкия) и фригийският, но сведенията за тях са оскъдни и не дават възможност за подробно сравнение. Тези и някои други близки древни езици понякога са обединявани в обособена палеобалканска група.

Някои учени смятат, че сред съвременните индоевропейски езици гръцкият е най-близък до арменския език и до индоиранските езици.^[2]^[3]^[4]

История

Основна статия: История на гръцкия език

Гръцкият език се говори на Балканския полуостров от началото на ІІ хил. пр. Хр. Най-ранните запазени писмени свидетелства за езика са глинени таблички с писмеността линеар Б, открити в Крит и датирани към ХV век пр. Хр. Те превръщат гръцкия в един от най-отдавна регистрираните езици, използвани и днес. Сред индоевропейските езици данни с такава възраст има само за изчезналите днес анатолийски езици.

Историята на гръцкия език обикновено се разделя на няколко обособени периода:

Протогръцки език – хипотетичният последен общ предшественик на всички известни варианти на гръцкия, за който няма преки данни. Говорещите протогръцки вероятно се заселват в южните части на Балканите в началото на ІІ хил. пр. Хр.
Микенски език – езикът на микенската цивилизация, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV век пр. Хр. насам.
Старогръцки език – езикът на Древна Гърция през архаичната и класическата епоха, известен в множество диалекти. Широко разпространен в Римската империя, старогръцкият губи значението си в Западна Европа през Средновековието, но продължава да се използва във Източната Римска империя и получава ново разпространение в Западна Европа през Ренесанса.
Койне (кини) – смесицата от различни диалекти въз основа на атическия, която през елинистичната епоха се превръща в лингва франка на Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това е оригиналният език на християнския Нов завет.
Средногръцки език – говоримият и официален език в Източната Римска империя. Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. „римски език“) или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
Новогръцки език – съвременният гръцки език, който започва формирането си след XV – XVI в.

Швайцер (E. Schwyzer) обособява следните периоди в развитието на гръцкия през следкласическия и средновековния период:

Койне (елинистически гръцки) – края на IV в. пр. н.е. – средата на VI в. от н.е.
Средногръцки – до 1453 г. (падането на Константинопол)
Новогръцки

Други автори като Янарис (A. Jannaris) и Браунинг (R. Browning) правят много по-детайлна историческа периодизация на развитието на езика^[5].

Традиционното състояние на диглосия, при което едновременно се използват разговорна и архаизирана форма, е характерно за гръцкия език още от византийския период, но е възобновено и в по-новата история. В началото на ХІХ век е създадена формата катаревуса („почистена“), която имитира класическия старогръцки в противовес на разговорния народен новогръцки – димотики. Катаревуса дълго време се използва за литературни, правни, административни и научни цели в новосъздадената самостоятелна гръцка държава. Проблемът с диглосията продължава до 1976 година, когато със закон, димотики става официалният език на Гърция.

Географско разпространение

Вижте също: Гръцки език в Турция

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Фонология

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Гласни

Гръцкият език има 5 гласни:

	Предни	Задни
Затворени	i	u
Полуотворени	e̞	o̞
Отворени	a

Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.

Съгласни

В гръцкия има 29 съгласни. Броят на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] всъщност представлява /mp/, което е и стандартното писмено представяне.

	Двубърнени	Устнено-зъбни	Зъбно-венечни	Венечни	Небни	Заднонебни
Преградни	p b			t d	c ɟ	k g
Носови	m	ɱ		n	ɲ	ŋ
Трептящи				r
Проходни		f v	θ ð	s z	ç ʝ	x ɣ
Преградно-проходни				ʦ ʣ
Полугласни					j
Странични				l	ʎ

Сандхи правила

/n/ преди двубърнени и заднонебни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, „симпатия“) и <γ> (συγκρητισμός, „синкретизъм“). Преди устнено-заднонебните проходни съгласни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, „симфония“).

Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].

След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.

Буквосъчетанието <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде – [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].

Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират (онебня̀ват), ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критския те стават [ʨ] и [ʥ].

Граматика

Основна статия: Гръцка граматика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В гръцкия език има следните граматически категории:

Род
Число
Време
Падеж
- именителен (изразява подлога в изречението)
- винителен (изразява прякото допълнение)
- родителен (изразява притежание)
- звателен (използва се при обръщения)
Залог
Наклонение

и други.

Лексика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Писменост

Основна статия: Гръцка азбука

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Правила за транскрипция и правопис на гръцките географски имена

↑ ^а ^б Greek language // SIL International, 2009. Архивиран от оригинала на 2013-06-07. Посетен на 2011-01-26. (на английски)
↑ Renfrew, A.C. Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins. London, Pimlico, 1987. ISBN 0-7126-6612-5. (на английски)
↑ Renfrew, Colin. Time Depth, Convergence Theory, and Innovation in Proto-Indo-European // Languages in Prehistoric Europe. 2003. ISBN 3-8253-1449-9. (на английски)
↑ Gray, Russell D et al. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin // Nature 426. 2003. p. 435 – 439. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 2011-01-26. (на английски)
↑ Анета Димитрова. Езикът на оригинала или как авторовият избор предхожда преводаческия (поглед върху езика и стила на византийската агиография) // Littera et Lingua. Посетен на 2 декември 2020.

Уикикниги

В Уикикниги има на разположение:

Гръцки език

Външни препратки

Гръцкият език на Ethnologue Архив на оригинала от 2009-02-08 в Wayback Machine.

Уикипедия на Гръцки език

[ethnologue-1] а ^б Greek language // SIL International, 2009. Архивиран от оригинала на 2013-06-07. Посетен на 2011-01-26. (на английски)

[2] Renfrew, A.C. Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins. London, Pimlico, 1987. ISBN 0-7126-6612-5. (на английски)

[3] Renfrew, Colin. Time Depth, Convergence Theory, and Innovation in Proto-Indo-European // Languages in Prehistoric Europe. 2003. ISBN 3-8253-1449-9. (на английски)

[4] Gray, Russell D et al. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin // Nature 426. 2003. p. 435 – 439. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 2011-01-26. (на английски)

[5] Анета Димитрова. Езикът на оригинала или как авторовият избор предхожда преводаческия (поглед върху езика и стила на византийската агиография) // Littera et Lingua. Посетен на 2 декември 2020.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]