Средногръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средногръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Средногръцкият или византийският гръцки език (на гръцки: Μεσαιωνική Ελληνική), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език), е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.

Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език) обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.

Основен център за развитието на византийския гръцки език е Константинопол.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Хронологически развитието на византийския гръцки език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:

предистория — до VI век;
1) от VII-то до X-тото столетие;
2) от XI век до падането на Константинопол.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]