Маврикий (Византийска империя)

Маврикий Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αὔγουστος
византийски император
Солид на император Маврикий
Роден	539 г. Византия
Починал	27 ноември 602 г. Византия
Управление
Период	13 август 582 – 27 ноември 602
Предшественик	Тиберий II
Наследник	Фока
Семейство
Братя/сестри	Петър
Съпруга	Константина
Деца	Теодосий, цезар († 602) Тиберий († 602) Петър († 602) Павел († 602) Юстин († 602) Юстиниан († 602) Анастасия Теоктиста Клеопатра
Други роднини	Хосров II Парвиз (зет)
Маврикий в Общомедия

Флавий Маврикий Тиберий Август (на латински: Flavius Mauricius Tiberius Augustus, на гръцки: Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат още като Маврикий Тиберий, е император на Източната римска империя (Византия) през периода от 582 до 602 година. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Дълго време историците му приписват авторството на Стратегикон, византийски наръчник по военно изкуство и стратегия.

Маврикий (на арменски: Մավրիկ, Mavrig;) е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя (Византия) се намира в кръгова отбрана срещу многобройни врагове по всички граници. Управлението на Маврикий е характерно с постоянно военно напрежение и икономически затруднения. Този период бележи края на добре документираната късна античност (основен източник е историкът Теофилакт Симоката), преди началото на Ранното средновековие.

Персийска война и възкачване на трона

Маврикий произхожда от богата фамилия с арменски произход от Кападокия и е много успешен главнокомандващ, победител във войната с персите. През 574 г. Маврикий е издигнат от император Тиберий II за командир на столичната гвардия (comes excubitorum), а след 577 г. участва във Византийско-персийската война (572 – 591).

По време на войната със Сасанидската империя, Маврикий служи като главнокомандващ на източните армии след 579 година. Той постига голям успех и през 580 – 581 г. армията му навлиза във вътрешността на Персийската империя и достига югозападните брегове на Каспийско море (дн. Азербайджан). Година по-късно празнува триумф в столицата и се жени за Константина, дъщерята на император Тиберий Константин. Маврикий е осиновен от предшественика си, приема неговото име, става негов зет и го наследява след неговата смърт.

На 14 август 582 г. Маврикий Тиберий наследява тъста си. По това време той управлява банкрутирала империя, плащаща изключително високи данъци на аварите, с опустошени балкански провинции от славяните и във война със Сасанидска Персия.

Управление

Външна политика

Докато продължават Персийските войни, Византия губи все повече територии на запад. През 584 г. пада последната римска крепост в Испания – Кордоба, завладяна от вестготите. В Италия империята е принудена да признае независимото Лангобардско кралство. На Балканите няколко пъти има нахлувания: първо от аварите, които през 583 г. завладяват Сирмиум, а след това от славяните, опитващи се да превземат Тесалоника (586 г.) и Адрианопол (587 г.).

След известно затишие, Маврикий продължава войната с Персия в Месопотамия и Армения. През 586 г. ромейските войски побеждават персите при Дара. През 588 г. заплатите на войниците са намалени с една четвърт и това предизвиква бунтове в армията. Въпреки това ромеите се противопоставят успешно на персите още около две години, докато персийският шах Хормазд IV не е свален, а в Персия избухват междуособици (590/1 г.), от които Маврикий успешно се възползва, като дава на убежище Хосров II (февруари – март 590 г.). През 591 г. той му помага да се върне на престола. В знак на благодарност персийският шах се съгласява на отстъпки по границата, във византийска власт остават градовете Дара и Мартиропол. Императорът помага на новия претендент да се задържи на власт, сключен е мир и съюз, и така войната с Персия е доведена до успешен край. На Византийската империя са преотстъпени Североизточна Месопотамия, по-голямата част от Западна Армения и част от Грузия (до столицата Тбилиси).

Успешният изход от изтощителната Византийско-персийската война (572 – 591) е блестящ успех за император Маврикий. Сключването на мир с Персия дава възможност на империята да отдели повече сили за отбрана на Балканите и Италия, в момент когато варварската опасност се засилва.

Вътрешна политика

Изображение на император Маврикий Тиберий с консулски отличия върху фолис (монета от 40 нумии)

Маврикий започва военно-административна реформа като създава т.нар. Равенски екзархат и Африкански екзархат съответно в Италия и Северна Африка, начело с губернатор (екзарх) имащ едновременно военни и граждански правомощия. Тази кризисна мярка има за цел да задържи варварските настъпления на ромейска територия. Маврикий също така вероятно е възнамерявал да подели управлението на империята със синовете си, за да създаде управление, подобно на тетрархия.

В религиозно отношение императорът подкрепя ортодоксалното християнство, но е толерантен към монофизитите. Маврикий налага съюз между Арменската църква и Константинополската патриаршия. Наследник на патрициански сан, той поддържа близки отношения със старата латиноговореща земевладелска аристокрация. От друга страна, по времето на Маврикий гръцкият език започва все по-често се ползва като официален език в администрацията, тъй като масата от населението е гръцкоговорещо.

Въпреки военните победи, Маврикий не успява да овладее финансовата криза в империята, а икономическият упадък, породен от разорителните войни и варварски нашествия, както и въведените тежки данъци правят императора все по-непопулярен сред народа.

Балканска политика

Златен тремис на Маврикий

След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. В същото време Аварския хаганат изисква плащане на разорителен данък, но неведнъж нарушава примирието и атакува Балканските земи на империята.

След като приключва войната с персите на изток император Маврикий предприема походи срещу варварите на Балканите, където са прехвърлени опитните ветерани от източния фронт, заедно с арменски подкрепления. През 592 г. е спряно плащането на данък на аварите, ромейските легиони възвръщат крепостта Сингидунум (дн. Белград) и прогонват славяните от Мизия. През 593/4 г. грабителските набези на славяните са отбити, а защитата на лимеса по Долен Дунав е възстановена. През 595 г. имперският флот предотвратява опита на аварите да пресекат Дунав и да нападнат Сингидунум, но варварите след това плячкосват в Далмация.

След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до Аркадиопол, след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време. Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при Виминациум и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на Панония. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница. Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато братът на императора, куропалат Петър, побеждава славяните във Влахия и прогонва аварите отвъд Дунава. В Аварския хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна.

Империята при управлението на Маврикий

Метеж и сваляне

Поради финансови затруднения императорът отказва да плати откуп на аварите, държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите им са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците от Дунавските армии се вдигат на бунт, провъзгласяват за император Фока, един нисш офицер, и тръгват към Константинопол. Тогава в столицата също избухват бунтове сред народа, а партията на зелените отваря вратите на града пред Фока. Изгубил контрол над армията, императорът се опитва да избяга, но е заловен. Маврикий е обезглавен, като преди това шестимата му синове са екзекутирани по същия начин (27 ноември 602).

Източници

• An Online Encyclopedia of Roman Emperors Maurice (582 – 602 A.D.)
• Mauricius Архив на оригинала от 2013-01-30 в Wayback Machine.. www.livius.org.
• Whitby, Michael: The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare. 1998. Oxford University Press. isbn 0198229453
• Лъв Граматик, Хронография. В: Гръцки извори за българската история (ГИБИ), том V, Изд. на БАН, София, 1964, с. 145
• Божилов, Иван; Билярски, Иван; Димитров, Христо; Илиев, Илия, Византийските василевси, София, „Абагар“, 1997

Вижте също

• Балкански походи на Маврикий
• Стратегикон, Псевдомаврикий