Максенций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максенций
'58-ми император на Римската империя'
Maxentius02 pushkin.jpg
Лични данни
Управление 28 октомври 306 - 28 октомври 312
Роден ок. 278
Починал 28 октомври 312
Рим
Семейство
Баща Максимиан
Майка Евтропия
Брак Валерия Максимила
Потомци Валерий Ромул

Марк Аврелий Валерий Максенций (на латински: Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.

Бащата на Максенций, Максимиан е съимператор заедно с Диоклециан и от 285 до 305 г. управлява западните провинции на Римската империя. През 293 г. Диоклециан организира Тетрархията и назначава двама младши съимператори-цезари, Констанций Хлор и Галерий, които ще наследят старшите августи Диоклециан и Максимиан.

Максенций е сгоден с дъщерята на Галерий, Максимила и от нея има един син, Валерий Ромул (починал в 309 г.). Максенций може би е трябвало да бъде предопределен за наследник на баща си след оттеглянето му от трона, и на свой ред да стане младши съимператор. Той обаче има същия тежък и надменен характер като неговия, което станало причина да не бъде посочен от Максимиан за цезар. След съвместната абдикация на Диоклециан и Максимиан на 1 май 305 г. Максенций се заема със сенаторска кариера и се оттегля да живее във вилата си в околностите на Рим.

Управление (306-312)[редактиране | edit source]

През 306 г. започват вълнения в Рим. Причината е в допълнителните данъци, наложени от Галерий за довършването на Баните на Диоклециан. Освен това жителите на старата имперска столица били недоволни от принизения статут на града и новата система на Тетрархия и Доминат. Остатъците от старата преторианска гвардия, която все още съществува в град Рим също се вдига на бунт. Максенций успешно използва настроенията в своя полза, обявява се срещу Тетрархията, приема титлите август, император и принцепс и обявява връщането на Римската империя в предишния ѝ облик (28 октомври 306).

По същото време Константин, синът на починалия август Констанций Хлор вече се е обявил за император в Галия, без да се съобразява с волята на августа Галерий. Това е първият пробив в държавната система на четиривластие, установена от абдикиралият Диоклециан.

В нач. на 307 г. Галерий изпраща срещу бунтовниците в Италия своето протеже Флавий Север II, с войски от Испания. Максенций моли баща си Максимиан да се върне на власт и последния охотно се съгласява. Това е умел ход, защото войниците на Север II, които преди години са служили под командването на стария император, сега отново се присъединяват към него и поддържат също и Максенций. Дезертиран от войските, Север II е пленен, а по-късно е принуден и да се самоубие. Галерий също не успява с инванзията, която предприема в Италия (лятото 307 г.) и трябва да се примири с новото положение.

След успеха, между бащата и сина владетели възниква вражда, а през 308 г. Максенций принуждава възрастния император отново да абдикира. Като единствен император в Италия, Максенций трябва да се справя с много проблеми - опустошенията след нахлуването на Галерий, бунта на Домиций Александър (308 - 310) в Африка, опитите на баща му Максимиан да се върне на трона, както и общественото недоволство от тежките данъци които се принуждава да въведе.

Фолис на Максенций

За да спечели популярност сред народа Максенций обявява за толерантност спрямо християнството, но не след дълго организира нови гонения. Баща му Максимиан избягва при Константин I в Галия където го сродява със себе си, давайки му дъщеря си Фауста за жена.

След неуспешен опит отново да заграби властта чрез бунт, този път срещу зет си Константин, Максимиан бива победен и умира в Марсилия през 310 г., при неясни обстоятелства. Това отваря възможност на Константин I да претендира за властта в Италия и Африка, обявявайки Максенций за узурпатор. Войната се проточва няколко години през които Максенций губи позициите си и накрая е притиснат в Рим.

Максенций получава предсказание от Сибилинските оракули, според което врагът на Рим ще загине пред стените на града, поради което той изчаква армията на Константин да се придвижи до столицата без да предприеме почти нищо. Двусмисленото предсказание се сбъдва - в известната битка при Милвийския мост на река Тибър, Константин надделява над Максенций, който пада в реката и се удавя по време на боя (28 октомври 312 г.).

Милвийския мост (Ponte Milvio), мястото където се състои битката

Външни препратки[редактиране | edit source]


Римски императори
Галерий (305 - 311) Максенций (306 - 312) съ-император с Максимиан, август повторно, (306 - 308) Константин I Велики (306 - 337) и Лициний (308 - 324)
Римска империя