Принцепс
Древен Рим
|
|
---|---|
Периоди | |
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
Обикновени магистратури | |
Извънредни магистратури | |
Мандатни длъжности | |
Понтифекс |
|
Институции, римско право | |
редактиране |
Принцепсът (на латински: princeps senatus - пръв сред равните) бил е най-възрастният сенатор. Неговото име се вписвало на първо място в списъка на сенаторите и той имал функцията на председател на Сената. Имал правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носело много голям престиж на притежаващия го. Принцепсът не била доживотна длъжност. Той се избирал при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят принцепса за следващите пет години. Принцепсът се избирал от сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябвало да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори. Сред неговите права и задължения влизали: Да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; Да пише от името на Сената писма и официални съобщения; Да решава дневния ред в Сената.
След падането на Римската република, принцепс бил Римския император.
Непълен списък на принцепсите[редактиране | редактиране на кода]
- …
- 220 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул Кавдин
- 214 пр.н.е. – Марк Фабий Бутеон
- 209 пр.н.е. – Квинт Фабий Максим
- 199 пр.н.е. – Сципион Африкански
- 184 пр.н.е. – Луций Валерий Флак
- 179 пр.н.е. – Марк Емилий Лепид (187 пр.н.е.)
- 147 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Коркул
- 142 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Коркул
- 136 пр.н.е. – Апий Клавдий Пулхер
- 131 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул Луп
- 125 пр.н.е. – Публий Корнелий Лентул
- 115 пр.н.е. – Марк Емилий Скавър
- 86 пр.н.е. – Луций Валерий Флак
- 70 пр.н.е. – Мамерк Емилий Лепид Ливиан
- 43 пр.н.е. – Марк Тулий Цицерон (не е патриций)
- 28 пр.н.е. – Август
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ливий,27,11.; 40,51.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Francis X. Ryan: Rank and Participation in the Republican Senate. Steiner, Stuttgart 1998, ISBN 3-515-07093-1.
- Wolfgang Kunkel, Roland Wittmann: Staatsordnung und Staatspraxis der römischen Republik. Zweiter Abschnitt: Die Magistratur. Beck, München 1995, ISBN 3-406-33827-5, S. 391–471.