Трибун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.

Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 г. пр. н. е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /померий/.

Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.

Народният трибунат просъществувал до 3 век.