Тетрархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на четирима) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души(тетрарси).

Статуя на тетрарсите, сега в Сан Марко, Венеция. Показва Император Диоклециан и тримата му колеги. Отляво - Диоклециан и Максимиан, двамата Августи (съ-императори); Отдясно - Галерий и Констанций I Хлор, двамата Цезари (заместник-императори).
Карта на Римската империя към 395 г., показваща префектури Галия, Италия, Илирия и Изток, примерно съответстваща на зоните на влияние на четиримата тетрарси

Като правило с тетрархия се означава системата, въведена в Древен Рим от император Диоклециан през 293 г. и продължила до 313 г. С нейното въвеждане е разрешена кризата в Римската империя от 3 век. Римската империя е разделена на 2 половини, Западна и Източна, всяка от които управлявана от абсолютен монарх, наречен Август (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ негов наместник (на 1/4 от Империята) и официален наследник. Цезарът можело да е свързан с августа не само чрез кръвно родство, но и чрез адопция (осиновяване). Тази система се въвежда с цел предотвратяване на граждански войни, подобни на тези в 3 век, но не постига тази цел, и води до нови такива.

За тази форма на управление е характерен култ към личността на владетеля.

Столици на тетрархията[редактиране | редактиране на кода]

Четирите столици на тетрарсите били:

Римските императори по епохи
п  б  р
вж също: Списък на римските императориКратък списък на римските императориРимска империя
Принципат Криза през 3-ти век Доминат Разделение Наследници