Остготско кралство

Остготско кралство Ostrogutans þiudangardi Regnum Italiae
— Независима държава —
493 – 553
Остготското кралство (към 510 г.)
Континент	Европа
Столица	Равена
Официален език	готски, латински
Религия	Арианство, Халкедонско верую
Форма на управление	Монархия
История	Късна античност, Ранно Средновековие
Битка при Изонцо	489 г.
Битка при Буста Галорум	552 г.
Предшественик Западна Римска империя Наследник Византийска империя Лангобардско кралство Гепидско кралство
Днес част от	Австрия Босна и Херцеговина Германия Франция Словения Италия Сърбия Унгария Чехия Словакия Хърватия Черна гора Сан Марино Швейцария Ватикан Лихтенщайн Монако

Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя. Столица му е Равена, а кралството на остготите просъществува между 489 и 553 година, като след Втората Готска война пълководеца на Юстиниан I – Велизарий връща територията на кралството в състава на продължилата съществуването си Източна Римска империя. Територията на кралството обхваща Италия, Сицилия, предалпийските области в днешна Италия, Далмация и Прованс (към 510).

Предистория

Кралството е образувано от остготите – източен клон на готите. През средата на 2 век готите се преселват, по неясни причини, от южните брегове на Балтийско море (днешна Северна Полша) в югоизточно направление и пробивайки си път в тежки борби с обитаващите по това време на земите на днешна Югоизточна Полша и Западна Украйна славяни се установяват на север от Черно море, между Карпатите и река Дон, като покоряват и асимилират живеещите там сармати. В преселението си готите увличат със себе си и други германски племена- руги, вандали, гепиди, тайфали, херули. След 230 г. започват интензивни атаки по суша и море срещу Римската империя, като през 251 дори убиват император Деций в голяма битка при Абритус (дн. Разград). През IV век са обединени от Ерманарих – вожд на остготите, в голяма държава с център местността между Днепър и Дон. Тази държава се простирала между Дон на изток и Карпатите на запад, между Черно море на юг и неизвестно колко на север – има хипотези, че е включвала и земите на славяните до дн. Северна Беларус. През 370 г. готите са нападнати от хуните и през 375 г. са разгромени. Това е годината през която се и разделя историческата съдба на остготи и вестготи. Остготите се покоряват и стават съюзници на хуните, като участват в повечето техни походи в Европа. През 20-те години на V век се преселват в основната си част заедно със своите сюзерени на територията на Панония (днешна Унгария). След смъртта на Атила през 453 въстават срещу хуните и заедно с други германски племена ги разгромяват през 454 г., прогонвайки хуните от Панония. Установяват седалището си в днешна Западна Унгария (Дунантул), като водят мирно съществуване с източните си съседи – гепидите и се намесват активно във вътрешните работи както на Западната Римска империя, така и на Византия. След 470 г. се консолидират и започват мащабни нашествия на територията на Източната Римска империя. Император Зенон успява да ги убеди в края на 80-те на V век с помощта на големи подкупи да пренасочат агресията си на запад, срещу Италия. Нахлуват в Италия масирано през 488 г.

По това време Рим е под властта на вандалите и управител там е Одоакър. В състава на тази държава влизат Италия, Сицилия, Предалпийската област, Далмация. Столица на държавата е Равена.

През 493 г. Теодорих Велики, крал на остготите, покорява цяла Италия основавайки кралството. В кралството едновременно функционират двама епископи – на папския престол и на арианската църква.

Съчетавайки заварените римските държавни институции с варварските форми на управление Остготското кралство не просъществува дълго и през 554 г. пада под ударите на Юстиниан Велики.

Владетели на Остготското кралство

• Теодорих Велики 489-526
• Аталарих 526-534
• Теодахад 534-536
• Витигис 536-540
• Хилдебад 540-541
• Ерарих 541
• Тотила 541-552
• Тея 552-553

Вижте също

• Готски войни
• Вандалска война

Източници

• Прокопий, De Bello Gothico, Volumes I-IV
• Йорданес, De origine actibusque Getarum („The Origin and Deeds of the Goths“), translated by Charles C. Mierow.
• Касиодор, Chronica
• Касиодор, Varia epistolae („Letters“), Project Gutenberg
• Anonymus Valesianus, Excerpta, Pars II

Литература

• Patrick Amory: People and Identity in Ostrogothic Italy, 489–554. Cambridge 1997.
• Frank M. Ausbüttel: Theoderich der Große. Darmstadt 2004.
• Wilhelm Enßlin: Theoderich der Große. 2. Aufl. München 1959.
• Хервиг Волфрам, The Roman Empire and its Germanic peoples, University of California Press, 1997, isbn 978-0-520-08511-4
• Хервиг Волфрам: Die Goten. 5. Aufl. München 2009.
• Edward Gibbon, History of the Decline and Fall of the Roman Empire Vol. IV, Chapters 41 Архив на оригинала от 2008-01-20 в Wayback Machine. & 43 Архив на оригинала от 2008-01-20 в Wayback Machine.
• Amory, Patrick (2003). People and Identity in Ostrogothic Italy, 489-554. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-52635-7.
• Barnwell, P. S. (1992). Emperor, Prefects & Kings: The Roman West, 395-565. UNC Press. ISBN 978-0-8078-2071-1.
• Burns, Thomas S. (1984). A History of the Ostrogoths. Boomington.
• John Bagnell Bury: History of the Later Roman Empire Vols. I & II, Macmillan & Co., Ltd., 1923
• Heather, Peter (1998). The Goths. Blackwell Publishing. ISBN 978-0-631-20932-4.
• Eugenijus Jovaisa, Aisciai: Kilme