Лангобардско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лангобардско кралство
Regnum Langobardorum
Regnum totius Italiae
568 – 774
Лангобардското кралство   В максимални граници към 750 г.   Византийска Италия
Лангобардското кралство
  В максимални граници към 750 г.
  Византийска Италия
СтатутНезависима държава
КонтинентЕвропа
СтолицаПавия
Официален езиквсеобщ латински
РелигияЕзичество, Арианство, Католицизъм
Форма на управлениеМонархия
ИсторияРанно Средновековие
Битка при Асфелд552 г.
Обсада на Павия774 г.
Валутатремиз
Предшественик
Източна Римска империя Източна Римска империя
Наследник
Франкска империя Франкска империя
Херцогство Беневенто Херцогство Беневенто
Папска държава и Херцогство Сполето Папска държава и Херцогство Сполето
Днес част от
Лангобардско кралство в Общомедия
Желязната корона на лангобардските крале

Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е кралство със столица Павия, създадено от германското племе лангобарди между 568 – 569 г. в Северна Италия. Престава да съществува през 774 г.

Лангобардите са живели в началото на първото хилядолетие на брега на Елба, след това, в 5 век, се преселили на Дунав, и по това време приемат арианството.

През 566 г. в съюз с аварите те разгромили гепидите и завоювали Панония. Оттук лангобардите начело с крал Албоин нахлули в Италия, завоювали нейната северна територия и ѝ дали своето име – Лангобардия (оттук названието Ломбардия).

През 572 г. след тригодишна обсада лангобардите завоюват Павия и я правят столица на тяхната държава.

Крале на лангобардите[редактиране | редактиране на кода]

Ломбардия, Италия)

Източници[редактиране | редактиране на кода]