Велико преселение на народите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Миграции 2 – 5 век.
Виж също: Карта на света в 820 г.

Великото преселение на народите (на английски: Migration Period, на немски: Völkerwanderung) е мощен миграционен процес през IV – VII век н.е. на евразийски племена[1] от няколко езикови семейства – индоевропейското, включващо основно ирански средноазиатски (напр. алани, чиито потомци са днешните осетинци, прабългари (ако се приеме тезата за индоевропейската им принадлежност) и други (т.н. скитски племена), славянски и германски племена, от уралското (маджари или унгарци), и от алтайското (предполагемо авари, хазари, а в края на 6 век и по-късно – тюркоезични печенеги, кумани и др.). Често за началото на този процес се приема инвазията на хуните в Европа – 375/376 г., а за край – създаването на Лангобардското кралство в Италия през 568/569 г., но както повечето исторически процеси няма абсолютно определени времеви граници.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Терминът преселение на народите започва да се използва през XVIII век. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри път, за да достигнат нови територии, които да обитават. В българската историография, чак през XX век започва да се използва и прилагателното „Велико“, вероятно, за да се наблегне на мащабите на преселението.

Съвременниците на събитията от Южна Европа наричат събитията варварски инвазии.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причините за началото на Великото преселение на народите са спорни. До около средата на ХХ век причината (или поне главната такава) се смятала инвазията на хуните от ІV – V век. Хуните още от около ІІ век водели битки с населението на Поволжието, притискайки ираноезични и германоезични европеидни племена. През 70-те години на IV век хуните водят война с Готското кралство и през 375 година ги разбиват при р. Истър (днес Дунав) и дълготрайно усядат на европейски територии. Някои хронисти оприличават хуните на полуживотни, кентаври. Страхувайки се от този Бич Божий, племената започват да мигрират. Това от своя страна води до миграцията на племена, които не са били пряко застрашени от хуните.

Тези теории обаче в днешно време са спорни. Анализ на климата от този период показва, че около III – IV век по степите на Евразия настъпило засушаване – навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи за европейците, а пък през VI – VII век има малък „ледников период“, което още повече влошило условията за живот. Предполага се, че тези промени имат пряко влияние върху Великото преселение.

Римската империя не успява да асимилира имигриралите на нейните територии варвари, което може да се смята за още една причина.

Главни движения[редактиране | редактиране на кода]

Миграциите през Великото преселение на народите имат ясно очертана „посока“. Народите на по-северните географски ширини се предвижват на юг, а източни народи, живеещи на предела между Европа и Азия, се придвижват на запад. Може да се отличат два периода – Първи (напр. вандали) – IV – V век и втори (напр. българи) – VI – VII век, въпреки че понякога се говори и за трета „вълна“ (напр. маджарите) от VII – IX век. През Първия период, голяма част от народите се заселват на територии на Римската империя и служат на императора, след което се отцепват, или от самото начало превземат териториите с меч. Например през 376 г. има готски бунт край Адрианопол (днес Одрин). Две години по-късно отново готите, водени от Фритигерн, водят битка с Рим. Побеждават, а на бойното поле пък умира римския император Валент.

След поредица лоши владетели от II век, а според някои учени и защото си подслаждали виното с олово (оловото се превръщало в оловен ацетат – силно токсичен и води до промени в мозъка и костите, оглупяване), според други заради моралния упадък на римските граждани, империята запада. Отслабената империя не може да държи всичките територии, на които се разпростира и затова позволява на различни варварски групи да населяват гранични територии, но да са подвластни на Рим. Някои групи живеят близо до големи римски градове, но очевадно империята ги желае само като дребни земевладелци. В Римската империя е имало методи, по които варварин да стане римски гражданин (напр. да стане част от римската войска за определен период от време), но те не са приложими при цели племена и народи.

Много от племената изчезват и започва етногенезата на бъдещите народи. Създават се държави (като в началото са по-скоро подобия на държави) от няколко обединени племена. Някои съществуващи преди това държави променят своя териториален обхват (готски кралства), просто губят територии или напълно изчезват. Някои ги наричат „наследници на Рим“, тъй като вземат римски територии и в крайна сметка те създават нова Европа.

Тъмните векове – термин въведен от Петрарка, са поне частично резултат на великото преселение. Повечето книги, документи и т.н. в Римската империя били написани на латински или на гръцки. Тъй като варварите не говорят тези езици, знанието запазено в писанията остава затворено за тях за дълъг период от време и се пази главно в манастирите и църквите, където монасите били учени на латински и имали понякога доста големи библиотеки от десетки до няколко стотици книги.

Прабългарите във Великото преселение[редактиране | редактиране на кода]

Аспарух с дружината си на път към Дунава, автор: Н. Павлович

Прабългарите вероятно проникват в Европа през IV век, съгласно текста на Анонимен римски хронограф от 354 г. (препис на текст от 334 г.). Те са разделени на няколко племена – утигури, кутригури и др. В началото на VII век те са част от Тюркския хаганат и начело с хан (или кан) Кубрат възстават през 632 г. Кубрат основава Стара Велика България и обединява прабългарските племената в племенен съюз (трудно е да се говори точно за държава по нейната дефиниция). След смъртта на Кубрат, синовете му поемат по различни пътища. Хан (Бат-)Баян остава на териториите на баща си (за които не знаем с точност, а само условно). Хан Аспарух създава Дунавска България. Хан Кубер се заселва в Македония, а хан Котраг създава Волжка България.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

МаджариХърватиВеликоморавияДържава на СамоПрабългариОногуриАвариХуниВикингска епохаАнгло-саксонска АнглияАл-АндалусВестготско кралствоВандалиГотиЛангобардиРавенски екзархатКаролингиМеровингиКубратТеодорихБеда ДостопочтениГригорий IАтилаКонстантин ВеликиКарл ВеликиВалентиниан IIIТетрархияВелико преселение на народите

Библиография и източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]