Кутригури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кутригурите и утигурите на север от Черно море ок. 600 г.

Кутригурите (Kutrigoroi; Kutrigur; Kwrtrgr на старогръцки: Κουτρίγουροι, Κουτούργουροι, Κοτρίγουροι, Κοτρίγοροι, Κουτρίγοροι, Κοτράγηροι, Κουτράγουροι, Κοτριαγήροι)[1] [2] са група прабългарски племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон. Те са родствени с утигурите, живеещи на изток от тази река.

Кутригурите са споменати често в късноантичните източници от 6 век, така при Псевдо Захария (Pseudo-Zacharias или в Църковната история на Захария Митиленски), Прокопий Кесарийски [3], Агатий [4] и Менандер Протектор.

Прокопий цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на 5 век те нападат готите на запад от Дон и ги изтласкват от Черноморска Скития. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката.

Първите по-надеждни сведения за кутригурите са от 482, когато те сключват съюз с император Зенон срещу нападналите Източната Римска империя остготи.

От 493 нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята, като достигат до Илирия, Тесалия и Константинопол. Те участват и в походите на разбунтувалия с пълководец Виталиан (514 – 515 и 518 – 520). Контактите между Империята и кутригурите са разнопосочни – през 528 хан Грод приема християнството и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до 540, когато настъпва известно затишие.

През 550 г. гепидите молят кутригурите за помощ в боевете против лангобардите. По това време те влизат в контакт с Източноримската империя. Въпреки че получават от императора в Константинопол годишни пари, те нахлуват често в източноримската територия; от друга страна кутригурите служат също в източноримската войска, например един Синион (Sinnion) се бие като офицер при Велизарий (505 – 565).

През 551 кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с хана на утигурите Сандилх, който напада незащитената територия на кутригурите и им нанася тежко поражение, а част от победените кутригури се заселват в Тракия. През 558 кутригурският хан Заверган предприема нов поход към Константинопол, но се оттегля срещу паричен откуп. Междувременно хан Сандилх отново напада земите на кутригурите и през следващите години сблъсъците между кутригури и утигури продължават.

Менандер Протектор е описал времето на пристигането на кутригурите в Тракия по времето на Юстиниан I през 558 г.

Около 558 северно от Каспийско море се появяват аварите и сключват съюз с Източната Римска империя срещу аланите. Преследвани от тюркския военачалник Истеми, те продължават да се придвижват на запад и в средата на 60-те години подчиняват кутригурите. Голяма част от тях се преселват заедно с аварите към Панония и част от земите им са заети от славянското племе анти. В началото на 7 век останалите в Черноморска Скития кутригури, известни вече под името „котраги“, са включени във Велика България на хан Кубрат. Към края на 7 век кутригурите от Панония под водачеството на хан Кубер мигрират към Балканите. Преди това правят бунт в Аварския хаганат. В похода си към Византия през 680 г. достигат до Солун. Сключват мирно споразумение с Византия и се заселва там, където е Керамисийското поле (Битолско поле). В началото на IX век тези земи са включени в състава на България.[5]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Редица изследователи приемат, че претенцията за хунска връзка на кутригурите показва по-скоро преплитане на хунски елементи с новопристигнали тюркски племенни групи.[6][7][8][9] Някои като Бешевлиев, дори отричат всякаква родствена връзката с хуните.[10] Други като като Александър Бурмов оспорват дори прабългарската принадлежност на кутригурите.[11] Трети като Димитър Ангелов пък приемат, че през VI в. кутригурите били различни от прабългарите, но с течение на времето съществуващите отлики, намаляват и към средата на VII в.в резултат на продължителния съвместен живот в пределите на общото политическо обединение те вече почти не се различават помежду си.[12] М. И. Артамонов приема, че утигурите са от смесен хуно-угорски произход.[13] Друга хипотеза свързва кутригурите с някои кавказки народи, като гутеите от древна Месопотамия.[14] Съществуват и различия по въпроса за идентифицирането на кутригурите спрямо утигурите и тяхната родствена връзка. Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат етногенетичните теории пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.[15]

Хипотеза за връзка с кидаритите[редактиране | редактиране на кода]

Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кучи/Чдар/Кидар българите от арменските източници,[16] които от своя страна Дейвид Ланг идентифицира с кидаритите.[17] Кидаритите които се появяват в Казахстан и Бактрия през 4ти век са клон на малките юеджи,[18] наричани са червени хуни[19] и са изобразявани на согдийските монети като ездачи яздещи наобратно.[20] Част от тях наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани.[21][22] Предвид на историческото минало на малките юеджи(едно от племената хунну) следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа.[23][24][25] В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави Омелян Прицак който свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.[26]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 9783447032742. p. 139.
  2. Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520 p. 71, 139.
  3. Прокопий, Historien, 8, 5. 18f
  4. Агатий, Historien, 5, 13ff.
  5. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
  6. А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298—336.
  7. Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
  8. Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0812206282.
  9. Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 9780860788850.
  10. Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
  11. Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
  12. Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971) стр. 194.
  13. Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
  14. Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 9789756467077, p. 26.
  15. Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 9783447032742.
  16. http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html
  17. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y
  18. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295 – 297, „The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...“, https://www.jstor.org/stable/41926398?seq=1#page_scan_tab_contents
  19. Kuṣāṇa Coins and Kuṣāṇa Sculptures from Mathurā, Gritli von Mitterwallner, Frederic Salmon Growse, стр. 49, https://books.google.bg/books?id=uufVAAAAMAAJ&q=kidarites+red&dq=kidarites+red&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjmgaLvr_PNAhXDOhQKHQnxDxIQ6AEIIjAB
  20. History of Civilizations of Central Asia, стр. 120: "...the presence of Kidarites in Sogdiana is provided by early Sogdian coins with the image of an archer on the reverse and the word kydr(Kidara) in the obverse legend.", https://books.google.bg/books?id=883OZBe2sMYC&pg=PA120&dq=kidarites&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=kidarites&f=false
  21. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279, http://www.jstor.org/stable/42680025?seq=12#page_scan_tab_contents
  22. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: „The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.“, http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_III%20silk%20road_the%20kidarite%20kingdom%20in%20central%20asia.pdf
  23. History of the Later Roman Empire, J. B. Bury, CHAPTER XX, § 2. The Gepids and Lombards; Kotrigurs and Utigurs, „The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs – the descendants of Attila's Huns – who had their homes in Bessarabia and Walachia.“, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html
  24. https://www.britannica.com/topic/Bulgar
  25. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, стр 35: "The following year, Boyan, khaqan of the Avars, sent ten thousand Bulgars and Kutrigurs against the Romans in Dalmatia, where they destroyed forty Roman castles. ... "
  26. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false

Литература[редактиране | редактиране на кода]