Васил Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Васил Златарски
български историк

Роден
Починал
15 декември 1935 г. (69 г.)
Научна дейност
Област История, археология
Образование Санктпетербургски императорски университет
Работил в

Софийски университет

Свободен университет за политически и стопански науки
Васил Златарски в Общомедия

Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търново през 1866 година като най-малък от четиримата синове на Никола Златарски (1823 – 1875).[1] Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Георги Златарски е основоположник на геоложката наука в страната, а Стефан Златарски е офицер.

Завършва класическа гимназия (1887) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893 – 1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897 – 1904), извънреден професор (1904 – 1906), редовен професор (1906 – 1935). През 1913 – 1914 и 1924 – 1925 е ректор на Университета.[2]. Преподавал е и в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), където чете лекции по политическа и социална история на България и Балканския полустров[3]. За студентите в този университет пише едноименния труд, отпечатан през 1921 г[4].

От 1900 Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 преименувано на Българска академия на науките), секретар (1900 – 1921) и председател (1921 – 1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките в Прага (1925) и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб (1929). Почетен доктор на Харковския университет. Председател е на Българското историческо дружество 1911 – 1935 г. и член на други български и чужди общества.

Златарски е първият преподавател по история в Софийския университет, който се занимава със систематична научна дейност (Марин Дринов никога не преподава в родна България, а колегите на Златарски четат общи курсове лекции въз основа на вторична литература). Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история). На много ранен етап си поставя задачата да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява огромната си изследователска работа на многотомната, останала недовършена, „История на българската държава през средните векове“. В хода на работата си публикува критични издания на няколко църковно-славянски текста и участва в теренни археологически проучвания в Плиска, Велики Преслав, Червен и другаде, резултат на което са и няколко обнародвани средновековни надписи. Приносът му към световната наука се състои в детайлния и критичен анализ на публикувани гръцки и латински извори, много от тях използвани преди него от Константин Иречек или Дринов. След него темите, свързани с политическата и културната история на средновековна България, се превръщат във важен дял от историята на византийската цивилизация.

Златарски търпеливо изгражда лични контакти с византолози и медиевисти от цяла Европа. Макар и тежко болен, през февруари 1934 г. той става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен конгрес по византийски изследвания – най-значимият научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие (София, 9 – 15 септември 1934).

Гробът на Васил Златарски в Софийските централни гробища. (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.712567° с. ш. 23.33375° и. д.) В дъното се вижда гробът на Стефан Стамболов.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Васил Златарски на мястото, на което е бил домът му на адрес ул. „Проф. Асен Златаров“ № 8, София

На Васил Златарски са кръстени две средни училища в София: Частна езикова гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“, на бул. „Св. Климент Охридски“ 49, и 138 СОУ "Проф. Васил Златарски", на ул. „Алфред Нобел“ 3.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон (1894)
  • Два известни български надписа от IX век / Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 15 (1898), 131 – 144
  • (изд.) Исторія во кратцѣ о болгарскомъ народѣ славенскомъ. Сочинися и списася въ лето 1792 Спиридономъ Іеросхимонахомъ (1900)
  • Българска история. Лекции (1902)
  • Юрий Ив. Венелин и значението му за българите 1802 – 1902 (1902)
  • Студии по българска история (1903)
  • (изд.) Житїе и жизнь преподобнаго отца нашего Ѳеωдосїя иже в Тръновѣ постничьствовавшаго съписано светѣишимь патрїархωмь Кωнстантїна града кѵрь Калистωмь, Сборник на Министерството на народната просвета 20 (1904)
  • Имали ли са българите свое летоброене / Списание на Българската академия на науките 1 (1911), кн. 1, 1 – 92
  • Оценка за съчинението за хабилитация на д-р Ганчо Ценов. Предизвикано обнародване / Годишник на Софийския университет 7 (1911 – 2)
  • Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387 (1911), (съвместно с Гаврил Кацаров)
  • Болгарское леточисление / Известия Отделения русскаго язка и словесности Императорской академии наук 17 (1912), кн. 2
  • История на българите от появата им в Европа до основаването на българското царство на Балканския полуостров, Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет, 10 – 11, 1914, с. 1 – 112
  • Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод – Български старини, V. София, 1917, 3 – 64
  • Vasil Slatarski, Geschichte der Bulgaren I: Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679 – 1396) / Bulgarische Bibliothek 5, Leipzig 1918
  • История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, 3 изд. С. 1970, Ч.2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), С. 1927; 2 изд. С. 1971; Т. 2 България под Византийско владичество (1018 – 1187), С. 1934, С. 1972; Т.3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
  • Тъй наречените ‘грамоти’ на Пинция и неговия син Плезо / Годишник на Софийския университет 15 – 16 (1919 – 20), 1 – 58
  • Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров (1921)
  • Известието на Ибрахим-ибн-Якуба за българите от 965 г. / Списание на Българската академия на науките 22 (1921), 67 – 87
  • The Making of the Bulgarian Nation. // The Slavonic Review 4 (11). December 1925. с. 362-383.
  • Страници из старата културна история на българите / Сборник в чест и в памет на Луи Леже 1843 – 1923. София, 1925, 279 – 292.
  • Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-турската война 1806 – 1812 (1925)
  • Образуване на българската народност / Българска историческа библиотека I (1928), № 1, 74 – 112
  • Една датирана приписка на гръцки от средата на XI век / Byzantinoslavica 1 (1929), кн. 2, 22 – 34
  • Един гръцки фалшификат, който се отнася към българската история / Byzantinoslavica 2 (1930), fasc. 2, 231 – 258
  • Политическото положение в Северна България през XI и XII век / Известия на Българското историческо дружество, 9 (1929), 1 – 50
  • Държавно-политическите идеи на цар Симеона / Летопис на Българската академия на науките XII (1928/ 1929). София, 1931, 194 – 207
  • Устройство Болгарии и положение болгарскаго народа в первое время после покорения их Василием II Болгаробойцею / Seminarium Kondakovianum 4 (1931), 49 – 68
  • Наместници-управители на България през царуването на Алексия I Комнин / Byzantinoslavica 4 (1932), кн. 1, 139 – 58; кн. 2, 371 – 98
  • Wer war Peter Deljan? / Annales Academiae Scientiarum Fennicae ser. B 27 (1932), 354 – 63
  • Георги Скилица и написаното от него житие на св. Ивана Рилски / Известия на Историческото дружество в София 13 (1933), 49 – 80
  • Потеклото на Петра и Асеня, водачите на въстанието в 1185 г. / Списание на Българската академия на науките 45 (1933), 7 – 48
  • Die Besiedlung der Balkanhalbinsel durch die Slaven / Revue internationale des études balkaniques 4 (1936), 358 – 75
  • Избрани съчинения в 4 тома Т.1 1972, Т. 2 1984

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Сборник в чест на Васил Златарски, С. 1925
  • Петър Ников, Васил Н. Златарски (с библиография) / Известия на българското историческо дружество. 14 – 15, 1937, с. 1 – 27
  • Милен Куманов, „Проф. Васил Николов Златарски – като историк на Първата българска държава“ (дипломна работа, София, 1965)
  • Креса Златарска-Тодорова, Баща ми Васил Златарски, С. 1975
  • Мария Велева, Н. Васил Златарски като историк на българската историческа наука / Известия на Българското историческо дружество, 32, 1978, с. 305 – 313
  • Димитър Ангелов, Златарски, Васил Николов / Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 1, С. 1985, с. 722 – 725

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на просветата и културата, Съюз на българските учители. История и география, Народна просвета, 1966, стр. 3.
  2. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 56 – 66 
  3. Биография на Васил Златарски на сайта toplichnosti.com.
  4. http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/22950?tk=AABZpgAAAABZWSSJ.UOCUDrS5rccTwFjjmZHRhA (мъртъв линк)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]