Георги Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Златарски
български геолог
Георги Златарски през 1880-те години
Георги Златарски през 1880-те години

Роден
Починал
9 август 1909 г. (55 г.)
Научна дейност
Област Геология
Образование Загребски университет
Работил в Софийски университет
Георги Златарски в Общомедия

Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет. [1] [2] [3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е втори от четиримата синове на Никола Златарски (1823 – 1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от-най-големите учени-историци на Родината, а Стефан Златарски е офицер.

Проф. Георги Златарски, прав на стълбите, в дома на майка си Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно на ляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, пръв от ляво на дясно е проф. Георги Бончев, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.[4] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет. От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тула и Константин Иречек.[5]

Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.[6]

Семейният гроб на Георги Златарски на Софийските централни гробища (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.71325° с. ш. 23.333883° и. д.)

Избрана библиография[7][редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Еким Бончев, Георги Златарски, Университетско издателство „Климент Охридски“, София: 1988.
  • Петър Бакалов, Спомени за професор Георги Н. Златарски, Известия на Геологическия институт на Българската академия на науките, № 3, София: 1955, стр. 241 – 244.
  • Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 7 – 19.
  • A. Lacroix, La vie de Georges Zlatarski, Bull Soc. geol France, Ser. 4, vol. 10, 1910, 338.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Bulgaria/Language“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  2. Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420
  3. Ц. Цанков, „Първият“, Списание на Българското геологическо дружество, год. 55, кн. 3, 1994, стр. 1 – 8.
  4. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
  5. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
  6. Тодор Николов, „Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология“, Списание на Българското геологическо дружество, год. 65, кн. 1 – 3, 2004, стр. 5 – 18.
  7. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 253 – 255 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]