Георги Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Златарски
български геолог
Георги Златарски през 1880-те години
Георги Златарски през 1880-те години

Роден
Починал
9 август 1909 г. (55 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Загребски университет
Научна дейност
Област Геология
Работил в Софийски университет
Семейство
Баща Никола Златарски
Братя/сестри Васил Златарски
Стефан Златарски
Георги Златарски в Общомедия

Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет.[1][2][3]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е втори от четиримата синове и една дъщеря на Никола Златарски (1823 – 1875) и Анастасия Златарска. Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от най-големите български медиевисти, а Стефан Златарски е офицер.

Проф. Георги Златарски, прав на стълбите, в дома на майка си Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, пръв от ляво надясно е проф. Георги Бончев, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.[4] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.

През 1882 година в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България. Павилионът и цялостната организация са изцяло дело на Георги Златарски – тогава държавен геолог и минералог.

През 1882 г. публикува „Рудите в България“ – първия български научен труд по геология.[5][6]

През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война.

От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тоула и Константин Иречек.[7]

Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.[8]

Избрана библиография[9][редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulgaria/Language. // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive
  2. Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420
  3. Цанков, Цанко. Първият. // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.
  4. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
  5. Златарски, Г. Н.. Материали по геологията и минералогията на България. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.
  6. Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.
  7. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
  8. Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология. // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.
  9. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]