Направо към съдържанието

Георги Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Златарски.
Георги Златарски
български геолог
Георги Златарски през 1880-те години
Георги Златарски през 1880-те години
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приДжуро Пилар
Семейство
БащаНикола Златарски
МайкаАнастасия Златарска
Братя/сестриАлександър Златарски,
Виктория Златарска,
Стефан Златарски,
Васил Златарски
СъпругаВенка Серафидиева
ДецаАнастасия, Вена (Венка) и Веса (Веселина), Никола
Георги Златарски в Общомедия

Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет и един от ранните масони в България.[1][2][3][4][5][6][7][8]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Златарски е роден на 25 януари 1854 г. стар стил (6 февруари 1854 г. нов стил) в Търново. Той е втори от четиримата синове и една дъщеря на Никола Златарски (1823 – 1875) и Анастасия Златарска. Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от най-големите български медиевисти, а Стефан Златарски е офицер.

Проф. Георги Златарски, прав на стълбите, в дома на майка си Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, пръв от ляво надясно е проф. Георги Бончев, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.[9] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.

През 1882 година в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България. Павилионът и цялостната организация са изцяло дело на Георги Златарски – тогава държавен геолог и минералог.

През 1882 г. публикува „Рудите в България“ – първия български научен труд по геология.[10][11]

През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война.

През 1888 и 1889 година Георги Златарски провежда продължителна командировка в Англия, Белгия, Франция и Австрия, като участва и в Четвъртия международен геоложки конгрес в Лондон.[12]

От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тоула и Константин Иречек.[13]

През 1897 г. Георги Златарски участва и е избран за вицепрезидент на Седмия международен геоложки конгрес, проведен в Санкт Петербург.[14]

През август 1900 г. Георги Златарски участва и отново е избран за вицепрезидент на Осмия международен геоложки конгрес в Париж.[15]

През 1903 г. Георги Златарски участва заедно с Лазар Ванков, Анастас Иширков и Петко Теодоров (Георги Бончев е член на Конгреса, но не присъства) на Деветия международен геоложки конгрес във Виена.[16] Отново е избран за вицепрезидент.

Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.[17]

Георги Златарски почива на 9 август 1909 г. стар стил (21 август 1909 г. нов стил) в Търново. Погребан е в парцел 28 на Централните софийски гробища.[18]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Георги Златарски е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Избрана библиография[19]

[редактиране | редактиране на кода]
  • Franz Toula. – Geologische Untersuchungen im centralen Balkan. – Besonders abgedrukt aus dem LV Bande der Denkschriften der mathematisch-naturwissenschaftlichen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissen-schaften. Wien 1889, in-4 0, pp. 1 – 108. Analyse de ce memoire par G. N. Zlatarski SUIVIE D'UN EXPOSÉ GÉNÉRAL sur la Géologie de la Bulgarie centrale // Bulletin de la Société belge de géologie, de paléontologie et d'hydrologie. Т. 3. Bruxelles, 1889. с. 422 – 429. Посетен на 23 май 2018.
  • Jурска формациja у Бугарскоj (зап. Срп. геол. друштва зб. 46) // Наставник - лист професорскога друштва (Београд) 7. 1896. с. 397. Посетен на 2 май 2025.
  • Sur l'age des couches urgonien de Bulgarie (en collaboration avec M. V. Paquier) // Bull. Soc. géol. France. Т. 4. Paris, 1901. с. 286 – 287. Посетен на 16 май 2018.
  • Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Георги Бончев), София: 1905 – 1910.
  • Геологията на България (под редакцията на Петър Бакалов). София, Университетска библиотека № 65, 1927. с. via Internet Archive.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Касѫров, Лука. Златарски, (Г. Н.) // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 627. Посетен на 20 октомври 2025.
  2. ↑ Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy. [С изключение на геоложките трактати на Златарски и Бончев и приносите на Георгиев, Петков, Тошев и Урумов към „Флора Булгарика“ на Веленовски, все още не са създадени оригинални произведения по естествени науки; подобен недостиг се наблюдава в областта на философията, критиката и изобразителното изкуство, но трябва да се помни, че литературата е все още в начален стадий на развитие.]"
  3. ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Златарски (Д-ръ Георги Н.) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 500 - 501.
  4. ↑ Златарски, Георги Николов (25. І. 1854 – 9. VIII. 1909) // Кратка българска енциклопедия. Т. 2 Гера-Квал. Издателство на Българска академия на науките, 1964. с. 420.
  5. ↑ ЗЛАТАРСКИ Георги Николов (1854-1909) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 400. Посетен на 16 ноември 2025.
  6. ↑ ЗЛАТАРСКИ Георги Николов (25. І. 1854 - 9. VІІІ. 1909) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 5 ГЪР-ЗМИ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. с. 2046-2047.
  7. ↑ Цанков, Цанко. Първият // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.
  8. ↑ Георгиев, Величко. Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 20.
  9. ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
  10. ↑ Златарски, Г. Н. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.
  11. ↑ Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.
  12. ↑ Congrès Géologique International: Compte Rendu de la 4me Session, Londres, 1888. Londres, Dulau et cie, 1891. с. 32, 52, 30D, 34D.. От 1888 г. до смъртта си Георги Златарски е член на всички сесии на Международния геоложки конгрес, като физически не присъства само на сесиите във Вашингтон през 1891 г. (International Geological Congress: Compte rendu de la 5me session, Washington, 1891. Washington, Imprimerie du gouvernement, 1893. с. 41, 44. Посетен на 14 август 2025.), Цюрих през 1894 г. и Мексико през 1906 г.
  13. ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
  14. ↑ Congrès géologique international : compte-rendu de la VII session, St. Pétersbourg, 1897. St. Petersbourg, M. Stassulewitsch, 1899. с. CV. Посетен на 13 август 2025.
  15. ↑ Congrès géologique international : Compte-rendu de la VIIIème session en France, tenu à Paris du 16 au 27 août 1900. Fascicule 1. Paris, Le Bigot Frére, 1901. с. 61, 109. Посетен на 13 август 2025.
  16. ↑ Congrès géologique international : Compte rendu de la IXe session, Vienne, 1903. Fascicule 1. Vienne, impr. de Hollinek frères, 1904. с. 66. Посетен на 14 август 2025.
  17. ↑ Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.
  18. ↑ Георги Златарски. ПАРЦЕЛ 28 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 25 август 2025.
  19. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикивидове има информация, свързана с: Георги Златарски
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Златарски&oldid=12744754“.