Петър Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бакалов
български палеонтолог
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов

Роден
Починал
14 декември 1964 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Геология
Образование Софийски университет
Учил при Георги Златарски
Известен с основоположник на палеонтологията в България

Петър Николов Бакалов е български учен, геолог-палеонтолог, основоположник на българската палеонтология, университетски преподавател, професор.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1879 г. в Котел. Получава първоначалното си образование в родния си град. През 1898 г. завършва I мъжка гимназия във Варна. През 1899 г. записва Висшето училище – София /днес — Софийски университет/със специалност естествена история. Заинтригуван от лекциите на проф. Георги Златарски по палеонтология и започва да събира и класифицира фосилен материал от триаските и юрските седименти в района на родния си град.

След завършване на висшето си образование е назначен за редовен учител по естествена история последователно в с. Ичера, Котленска околия, в Габрово, Варна и в I мъжка гимназия в София. Като учител от 1903 до 1905 г. е командирован във Фрайбургския университет – Германия, където специализира палеонтология при проф. Щайман (Gustav Steinmann). По време на специализацията публикува първите си научни статии, основани на събрания през студентските години фосилен материал.[3]

Завърнал се в България, през 1906 г. Бакалов е назначен за асистент към Катедрата по геология и палеонтология. На 8 октомври 1915 г. чете пред студенти първата си лекция по палеонтология на тема „Измирането на големи групи животни в продължение на земната история“. От 1919 г. е доцент, а от 1 април 1922 г. е първи български професор по палеонтология.[4] Оглавява катедрата по геология и палеонтология от 1942 до 1945 г. и катедрата по палеонтология от 1945 до 1950 г.[5]

Основател през 1925 г. на Българското геологическо дружество, многократен негов председател и почетен председател от 1948 г.[6] [7] На негово име палеорнитологът проф. Златозар Боев нарича един изкопаем късно-плиоценски вид сокол (керкенез)[8][9]

Избрани научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Bakalow, P.. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien). // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481-483.
  • Bakalow, P.. Stromatorhiza, eine Stromatoporoide aus dem obereb Rauracien des Schweizer Jura. // Neues Jahrbuch für Mineralogie, Geologie and Paläontologie (1). 1906. с. 13-15.
  • „Приноси към палеонтологията на България“ (3 тома,1911 – 1922);
  • „Кратък курс по палеонтология (палеозоология)“ (1928);
  • „Hipparion-ова фауна при с. Калиманци и Кромидово, Св. Врачко“ (2 тома,1934);
  • „Палеонтоложки определител“ /в съавторство с д-р Васил Цанков/ (1939);
  • „Кратък курс по исторична геология“ (1946);
  • „Терциерни бозайници“ /в съавторство с Ив. Николов/ (1962);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еким Бончев (1965): „Проф. Петър Николов Бакалов, роден на 21 април 1879 г. в Котел“, Трудове върху Геологията на България, том 7, Геологически институт, Българска академия на науките, София.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 110.
  3. Bakalow, P.. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien). // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481-483.
  4. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 227 – 228 
  5. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 1, стр. 167.
  6. Божидар Маврудчиев, Страници от календара на българската геология (1828 – 2005), Българско геологическо дружество, София: 2005.
  7. Тодор Николов, Божидар Маврудчиев (2005): 80 години Българско геологическо дружество, Списание на Българското геологическо дружество, год. 66, кн. 1 – 3, стр. 23 – 34, Справка от 23 ноември 2012.
  8. Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
  9. Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]