Направо към съдържанието

Петър Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бакалов.
Петър Бакалов
български палеонтолог
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Фрайбургски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГеорги Златарски; Густав Щайнман
Известен сосновоположник на палеонтологията в България
Семейство
Бащах. Никола Петракев Бакалов
МайкаНеша Бакалова

Петър Николов Бакалов е български учен, палеонтолог, основоположник на българската палеонтология, университетски преподавател, професор.[1][2][3][4][5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1879 г. в Котел. Получава първоначалното си образование в родния си град. През 1898 г. завършва I мъжка гимназия във Варна. През 1899 г. записва Висшето училище – София /днес – Софийски университет/със специалност естествена история. Дипломира се през 1902 г.[6] Заинтригуван от лекциите на проф. Георги Златарски по палеонтология и започва да събира и класифицира фосилен материал от триаските и юрските седименти в района на родния си град.

След завършване на висшето си образование е назначен за редовен учител по естествена история последователно в с. Ичера, Котленска околия, в Габрово, Варна и в I мъжка гимназия в София.[7] Като учител от 1903 до 1905 г. е командирован във Фрайбургския университет – Германия, където специализира палеонтология при проф. Густав Щайнман. По време на специализацията публикува първите си научни статии, основани на събрания през студентските години фосилен материал.[8]

Завърнал се в България, през 1906 г. Бакалов е назначен за асистент към Катедрата по геология и палеонтология. На 8 октомври 1914 г. чете пред студенти първата си лекция по палеонтология на тема „Измирането на големи групи животни в продължение на земната история“.[9] От 1919 г. е доцент, а от 1 април 1922 г. е първи български професор по палеонтология.[10][11] Оглавява катедрата по геология и палеонтология от 1942 до 1945 г. и катедрата по палеонтология от 1945 до 1950 г.[12]

Основател през 1925 г. на Българското геологическо дружество, многократен негов председател и почетен председател от 1948 г.[13][14][15]

Участва в уреждането и обогатяването на Палеонтоложкия музей при специалност „Геология“ в Софийския университет.[16]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На негово име палеорнитологът Златозар Боев нарича един изкопаем късно-плиоценски вид сокол (керкенез)[17][18]

Избрани научни трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ БАКАЛОВ Петър Николов (21. ІV. 1879 - 14. ХІІ. 1964) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 1 А-БЪЛ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. с. 155.
  2. ↑ Бакалов, Петър Николов (21. ІV. 1879) // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 167.
  3. ↑ Балючева, Е. Палеонтология // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 340.
  4. ↑ Бончев, Еким. Проф. Петър Николов Бакалов, роден на 21 април 1879 г. в Котел // Трудове върху Геологията на България. Т. 7. София, Геологически институт, Българска академия на науките, 1965.
  5. ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 110.
  6. ↑ Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 33.
  7. ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 50.
  8. ↑ Bakalow, P. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien) // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481 – 483. Посетен на 19 май 2018.
  9. ↑ Бакалов, П. Н., ч. доцент. Измирането на големи групи животни в продължение на земната история. Встъпна лекция, четена на 8. Х. 1914 г. // Годишник на СУ, ФМФ 1-14 (1). 1915. Посетен на 5 април 2024.
  10. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 227 – 228.
  11. ↑ Бакаловъ, Петъръ Николовъ // Алманахъ на Софийския университет Св. Климентъ Охридски: Животописни и книгописни сведения за преподавателите. 2-ро: за петдесетгодишнината на Университета 1888-1939. София, Придворна печатница, 1940. с. 32 – 34.
  12. ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 1, стр. 167.
  13. ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. Посетен на 17 октомври 2021.
  14. ↑ Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско геологическо дружество: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1 – 3). 2005. с. 23 – 34. Посетен на 23 ноември 2012.
  15. ↑ Хрисчев, Хрисчо. 60 години Българско Геологическо Дружество: Началото // Списание на Българското геологическо дружество 46 (3). 1985. с. 251 – 256. Посетен на 26 ноември 2025.
  16. ↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. с. 4.
  17. ↑ Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
  18. ↑ Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Бакалов&oldid=12863543“.