Първа езикова гимназия (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Варненска мъжка гимназия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първа езикова гимназия
Варненска градска художествена галерия.jpg
Информация
Седалище ВарнаОбласт Варна България
Основаване 1879
Вид езикова гимназия
Директор Ангел Митев
Учители около 80
Ученици около 1250
Финансиране общинско
Публични характеристики
Цветове синьо, бяло и сиво
Празник 11 май
Навигация
Адрес ул. „Подвис“ №29
Сайт www.1eg.eu

Първа езикова гимназия е средно училище в град Варна с петгодишен курс на обучение, специализирано в изучаването на английски и немски език. Гимназията има дългогодишна традиция в обучението на чужди езици. В училището се обучават около 1250 ученици на възраст между 14 и 19 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Варненска мъжка гимназия[редактиране | редактиране на кода]

Варненската мъжка гимназия е открита на 3 септември 1879 година като реално училище с първи и втори клас.[1] Започва да работи в стара турска къща на ул. „Панагюрище“, която варненската община наема за 60 турски лири на година. Първи учители са Тодор Шишков, който е и първият директор, Фердинанд Дечев и Димитър Станчев.[2] Училището се допълва постепенно, като през учебната 1884 – 85 година става пълна Реална гимназия. През 1885 година завършва и първият випуск от осем души. След две години последните два класа се закриват и става Петокласно педагогическо училище.

На 18 септември 1885 г. е осветена новата сграда на училището, което вече се нарича Варненска държавна гимназия.[3] Построена е в неоготически стил от уста Генчо Кънев от Трявна въз основа на германски проект.[2] Сградата е разположена сред обширен двор и по своята архитектурна композиция и планова схема е типична за училищата в Европа. Постройката е двуетажна, в неоготическия стил, с едностранно застрояване на класните стаи, централно стълбище в оста на главния вход и оскъдно оразмерени коридори и вестибюли. Зидарията над ниския каменен цокъл е от вносни червени тухли, които контрастират на камъка за да се постигне монументален и внушителен вид.[4] През 1890 – 91 учебна година отново се допълва със седми клас и става Варненска Държавна педагогическа гимназия „Фердинанд I“ с директор А. Козаров[5], 16-членен учителски състав и 240 ученици.[6]

Варненска градска художествена галерия в сградата на бившата гимназия

През 1891 – 92 учебна година е преименувана отново на Реална гимназия.[7] В началото на 1893 – 94 учебна година се открива класически отдел, който през 1896 – 97 учебна година завършват първите осем абитуриенти. През 1909 – 10 учебна година гимназията става с пет класа и два отдела – реален и класически, като се оставят пети, шести и седми клас по стария тип и се открива първи клас по новата програма. Учебната 1911 – 12 учебна година е тридесет и трета от откриването, трета като петкласна гимназия и последна като седемкласна гимназия.[1]

В гимназията преподават братята Карел и Херман Шкорпил, Анастас Иширков, В. П. Гочев, Петър Ников, Добри Христов и много други[4].

В периода 1917 – 1944 година училището се помещава в същата сграда, която вече е твърде тясна и неудобна, поради нарасналия брой ученици и паралелки. Училището има отлично обзаведени кабинети и една от най-богатите училищни библиотеки в страната, но е невъзможно да се осигурят класни стаи за всички паралелки. В последните години на периода се отделят няколко стаи в сутерена на Девическата гимназия за учебни стаи на Мъжката гимназия. Прехождането на учители и класове е неудобно въпреки малкото разстояние между двете сгради. На няколко пъти се правят опити за построяване на нова сграда, но това не се случва преди 1944 година.[8]

През този период в училището има реални, полукласически и класически паралелки. С годините интересът към древните езици намалява и младежите се насочват към по-практически науки. През някои години когато няма достатъчно младежи-класици, бройките се допълват и с девойки-класички. Обикновено се приемат шест паралелки, от които три реални, две полукласически и една класическа. През по-късните години от периода рязко се увеличава броят на паралелките в четвърти клас до 8 – 10, но от тях отпадат много ученици и последните класове са по-малко.[8]

От 1944 до 1949 година е Първа народна мъжка гимназия, от 1950 до 1954 – Първо средно единно училище, от 1958 година Първо средно политехническо училище. От 1961 – 62 получава името Първа политехническа гимназия. Изучават се машинознание, автотранспорт, основи на селското стопанство, тъкачество, шлосерство, стругарство, електротехника.[8]

През 1963 – 64 приема името Христо Кабакчиев.[8]

След основен ремонт през 1989 сградата на Мъжката гимназия е пригодена за художествена галерия. През май 1981 г. е чествана стогодишнината ѝ с гала концерт в Двореца на културата и спорта, среща с възпитаници на Първа мъжка гимназия в двора на старата ѝ сграда (днес худ. галерия „Борис Георгиев[9]), поход в Морската градина и участие в парада на 24 май.

Първа езикова гимназия[редактиране | редактиране на кода]

ОК и ГК на БКП, Изпълкомът на ОНС и ГНС, почувствали необходимостта от кадри, владеещи чужди езици, настояват пред МНП да бъдат открити езикови паралелки с изучаване на английски, немски и руски езици. През 1965 – 66 г. Първа политехническа гимназия „Христо Кабакчиев“ и Четвърто средно училище „Жечка Карамфилова“ с езикови паралелки се обединяват в Първа езикова гимназия „Христо Кабакчиев“ с директор Стоян Михайлов. От първия випуск през 1968 – 69 г. завършват 40 младежи и девойки.[8]

Историята на Първа езикова гимназия започва през 1964 г., когато отделът по образованието от окръжния съвет, инициативен комитет от родители и общественици повдигат въпроса за нуждата от изучаване на английски и немски език в специализирана гимназия. Министерството на народната просвета дава разрешение за преподаване на часове по английски, немски и руски език, като всеки един има по 20 ученика в клас. Руският език е задължителен предмет за английските класове, а немски или френски – задължителен 3-ти чужд език. Съответно подреждане е приложено на немските и руски паралелки. Гимназията е с езиков профил от 1965 г.[10]

Първоначално учениците са приемани в гимназията според техните оценки от завършване на 7-и клас. Явният интерес към новото варненско училище е причина за въвеждането на два приемни изпита, полагани съответно по български език и литература и по математика. Първата година, в която се използва тази система, състезанието е голямо – 10 до 12 ученика се състезават за едно място в гимназията. Това е традиция, която се е запазила и е останала непроменена през всичките тези години. Тя все още съществува въпреки многото други възможности за изучаване на чужди езици.[10]

Някои от най-добрите експерти в обучението на чужди езици са поканени за учители в гимназията – Стефка Хаджииванова, Ксения Станева (по немски), Весела Захариева и Димитрина Съботинова (по английски), както и млади, ентусиазирани и отдадени на професията си учители. От начало предмети като биология, химия, история и география са преподавани на съответния чужд език, най-вече от български специалисти, но също и от чужденци. Следва се принципът на назначаване на работа на известни преподаватели. Резултатите са високи, като 98% от първите завършили ученици са приети да продължат обучението си в колежи и университети в годината на дипломирането си.[10]

До 1972 г. гимназията се помещава в сградата на Девическата гимназия (сега Варненски археологически музей). През 1972 г. Първа езикова гимназия се мести в нова сграда близо до спирка „Почивка“. През следващите години се приемат ученици в четири английски и три немски паралелки. Руският език отпада като избор. През 2001 г. немските паралелки също стават четири. На 15 август 2009 година официално е открита новата сграда на Първа езикова гимназия – бившата сграда на гимназияНиколай Лилиев“/ на ул. „Подвис“. От учебната 2009/2010 година броят на английските паралелки се увеличава на пет.[10]

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Уч.година Мин. БАЛ – АЕ
момичета / момчета
Мин. БАЛ – НЕ
момичета / момчета
Паралелки
АЕ
Паралелки
НЕ
2014/2015 32.852 33.788 5 4
2013/2014 32,342 33,658 5 4
2012/2013 32,786 33,536 5 4
2011/2012 32,856 33,214 5 4
2010/2011 32,572 32,036 5 4
2009/2010 30,714 29,858 5 4
2008/2009 31,350 30,200 4 4
2007/2008 31,358 30,250 4 4
2006/2007 31,620 31,180 4 4
2005/2006 31,626 31,188 4 4
2004/2005 32,000 / 30,126 32,188 / 30,564 4 4
2003/2004 32,314 / 32,500 30,126 / 30,438 4 4
2002/2003 33,002 / 30,876 32,438 / 29,814 4 4

Паралелки: 9

  • английски паралелки: 5 /от учебната 2009/2010 г./
  • немски паралелки: 4 /от учебната 2000/2001 г./

Специализирани часове: - първи чужд език: 1590 часа минимум, разпределени между 5-те години, както следва:

  • 8-и клас: 648
  • 9-и клас: 252
  • 10-и клас: 252
  • 11-и клас: 252
  • 12-и клас: 186

- второстепенен чужд език: избор между английски и немски, минимум 566 часа между 9-и и 12-и клас, както следва:

  • 8-и клас: -
  • 9-и клас: 126
  • 10-и клас: 136
  • 11-и клас: 180
  • 12-и клас: 124

ЗИП 217 часа, от които 155 /или 124/ часа за четвърти профилиращ предмет по избор и 62 /или 93/ часа по избор за непрофилирана подготовка.

От 2009 г. Първа езикова гимназия е изпитен център на Edexcel – най-голямата организация за провеждане на изпити и оценяване във Великобритания за придобиване на международен сертификат за владеене на английски език London Tests of English и London Tests of English for Children. Първа езикова гимназия е единственото средно училище в областта, на което е оказана тази чест. Центърът осигурява регистрация и провеждане на изпитите.

От учебната 2006/2007 г. Първа езикова гимназия получи сертификат за провеждане на изпита TOEFL. С това гимназията е единственото държавно средно училище във Варна и областта, което е изпитен център за TOEFL.

От 1995 г. Първа езикова гимназия е четвъртият в страната немски езиков център. Всички участници в проекта DSD през изминали години блестящо защитиха правото на немска езикова диплома.

В Първа езикова гимназия е създаден спортен клуб „Първа“, в който се развиват следните спортове: футбол, баскетбол, волейбол, бадминтон, плуване, тенис на маса и шах.

Фестивали и инициативи[редактиране | редактиране на кода]

По традиция всяка година се провеждат по няколко големи фестивала: Фестивал на музиката, Фестивал на танца и Фестивал на любовта (по случай Деня на влюбените – 14 февруари). През учебната 2011/2012 те са заменени от един Фестивал на талантите, който се провежда за първи път на 4 април 2012. На 27 март 2013 се състоя второто издание на фестивала.

Ежегодно се провеждат и два благотворителни базара – Коледен и Великденски, на които гимназистите подготвят различни лакомства, а също и картички за съответните празници, като всички продукти се продават сред връстници и учители, а събраните накрая средства се раздават на ученици от гимназията с различни затруднения.

Освен Коледния базар, през декември се случват и няколко други събития като Конкурса за най-добре украсена класна стая, Коледната поща, както и Коледния концерт.

Официалният празник на гимназията е 11 май.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Видни личности, завършили гимназията:

  • Митко Петев - български офицер, вицеадмирал, командир на ВМС, в послествие - военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз
  • Димо Гяуров – генерал-майор, директор на Националната разузнавателна служба (1997 – 2003), народен представител (2009 – 2013), извънреден посланик в Будапеща
  • Душана Здравкова – юрист, съдия, евродепутат (2007 – 2009)
  • Емил Радев – юрист, народен представител (2009 – 2014), евродепутат (от 2014)
  • Илко Ескенази – политик от СДС, народен представител (1990 – 1994), вицепремиер в 82. правителство на България (1992)
  • Кирил Йорданов – кмет на Варна (1999 – 2013)
  • Мариус Донкин – актьор
  • Меглена Плугчиева – политик от БСП, народен представител (1995 – 2001; 2009 – 2013), вицепремиер в 86. правителство на България, посланик в Германия (2004 – 2008),
  • Милен Врабевски – председател на Управителния съвет на Фондация „Българска памет“
  • Николай Василев – политик от НДСВ, вицепремиер (2001 – 2005)
  • Пламен Марков – режисьор, директор на Сатиричния театър в София (1989 – 1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание          Портал „България“         Портал „България