Петър Ников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Ников
български историк
Роден
Починал
15 ноември 1938 г. (54 г.)

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област История, византология
Образование Виенски университет
Работил в Софийски университет
Подпис Signature of Petar Nikov.svg

Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет. Следва история и византология в Мюнхен и Виена от 1904 до 1912 година. Доктор по философия на Виенския университет от 1912.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1884 година в семейството на Нико Попов. Гимназиален учител във Варна в 1915 - 1920 година. Редовен доцент по история в Софийския университет през 1920 - 1923. Извънреден (1923 - 1935) и редовен професор (1935 - 1938). Като редовен професор завежда катедрата по българска история. Декан на Историко-филологическия факултет в годините 1931 -1932 и 1937-1938. Председател на Българското историческо дружество (1935 - 1938). Дописен (от 1923) и редовен член на БАН (1937). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1937 - 1938). Член на Българския археологически институт от 1933. Член е на Македонския научен институт.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ников, Петър. Възраждане на българския народ. София, 1929.
  • П. Ников, „История на Видинското Княжество до 1323 година“. ГСУ ИФФ, XVIII – 1922
  • П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на Българската църква“. Сп. на БАН, ХХ, 1921
  • П. Ников, „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928 г.
  • В. Н. Златарски, П. Ников – Българска историческа библиотека.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 188.
  2. Любенова, Л. Петър Ников. Жизнен път и научно дело. Изд. Наука и изкуство. С., 1986, 211 с.