Петър Ников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Ников
български историк
Роден
Починал

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област История, византология
Образование Виенски университет
Работил в Софийски университет
Подпис Signature of Petar Nikov.svg

Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет. Следва история и византология в Мюнхен и Виена от 1904 до 1912 година. Доктор по философия на Виенския университет от 1912.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1884 година в семейството на Нико Попов. Гимназиален учител във Варна в 1915 - 1920 година. Редовен доцент по история в Софийския университет през 1920 - 1923. Извънреден (1923 - 1935) и редовен професор (1935 - 1938). Като редовен професор завежда катедрата по българска история. Декан на Историко-филологическия факултет в годините 1931 -1932 и 1937-1938. Председател на Българското историческо дружество (1935 - 1938). Дописен (от 1923) и редовен член на БАН (1937). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1937 - 1938). Член на Българския археологически институт от 1933. Член е на Македонския научен институт.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ников, Петър. Възраждане на българския народ. София, 1929.
  • П. Ников, „История на Видинското Княжество до 1323 година“. ГСУ ИФФ, XVIII – 1922
  • П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на Българската църква“. Сп. на БАН, ХХ, 1921
  • П. Ников, „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928 г.
  • В. Н. Златарски, П. Ников – Българска историческа библиотека.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 188.
  2. Любенова, Л. Петър Ников. Жизнен път и научно дело. Изд. Наука и изкуство. С., 1986, 211 с.